Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1748 гр. Пловдив 14.10.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря С. Ж. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1621 по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Младост“, ж.к.“Младост“4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
пълномощника адв.С. К., против Решение № 518/08.04.2020 г., постановено по
АНД № 330/2020 г. по описа на ПРС, V н.с., с което е потвърдено
Наказателно постановление № К-0047969 от 25.11.2019 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, с което на „Теленор България“
ЕАД, на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.127 ал.3 ЗЗП, и на основание чл. 230а ЗЗП е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл.230а ЗЗП .
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречия с материалния закон. Твърди се, че както в
АУАН, така и в НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението,
както и че липсва описание в достатъчна степен на нарушението. Според касатора, наказващия орган не е взел предвид разпоредбата
на чл.122 от ЗЗП, като в тази насока се позовава на гаранционната карта и
посочва, че каишката е консуматив и не се покрива от гаранцията. По отношение
на нарушението по чл.230а от ЗЗП се твърди, че то практически не може да бъде
извършено от Теленор, като сервиз „Теленор“ не е оторизиран сервиз на MyKi и поради
това ползва услугите на сервиз „Алтерко“ – единствен
оторизиран сервиз на марката в страната. Посочено е, че оспореното решение няма
мотиви, което е съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Иска се отмяна на оспореното решение, както и отмяна на процесното НП.
Ответникът Комисия за защита на потребителите, РД –
Пловдив, не изразява становище по касационната жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, за неоснователност на
касационната жалба.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение,
във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против
Наказателно
постановление № К-0047969 от 25.11.2019 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Теленор България“ ЕАД, на основание чл.222 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127 ал.3 ЗЗП, и на
основание чл. 230а ЗЗП е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.230а ЗЗП.
От фактическа страна е установено, че при
извършена проверка на 29.07.2019г., по повод на жалба, заведена с вх. № П-03-1042
от 16.07.2019 г., отнасяща се за дефектирала каишка
на детски часовник MyKi Touch, служител на КЗП – РД Пловдив е констатирал, че на 15.07.2019 г. К.Г.предявил рекламация
във връзка със закупен на 13.04.2019г. часовник,
поради повреда в неговата каишка. Установено е, че потребителят бил уведомен от
служител на магазина, че каишката на часовника е консуматив и не подлежи на
замяна, а гаранцията се отнасяла само до неговото устройство, и след като
получил тази информация, потребителят Г.отказал да остави часовника. Посочената
рекламация не била вписана в регистъра на предявените рекламации. С констативен
протокол № К-2672339/29.07.2019 г. на търговеца било разпоредено да
представи до 14.08.2019 г. становище от независим компетентен сервиз, в
резултат на което с уведомление № 286/14.08.2019 г. дружеството – касатор информирало КЗП РД – Пловдив, че сервиз „Теленор” не е оторизиран сервиз на MyKi и
поради тази причина използва услугите на сервиз „Алтерко”,
който е единственият оторизиран сервиз на марката, но без да представи такова
становище, а било поискано от КЗП РД Пловдив да посочи оторизиран сервиз, за да
предвижат устройството към него.
Така е прието, че са нарушени
разпоредбите на чл.127 ал.3 от ЗЗП и чл.230а от ЗЗП.
Съставен е АУАН №К-0047969/01.10.2019
г., въз основа на който е издадено и оспорваното НП.
За да потвърди НП, районният съд е
приел,че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия
орган и актосъставителя следват от така представените
Заповед № 676/ 21.08.2019 г. и Заповед № 391 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя
на Комисията за защита на потребителите. Направен е извод, че при съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Подробни мотиви са изложени и по отношение на
възражението за липсата на дата и място на извършване на нарушението, като е
посочено, че нарушението по чл.127 ал.3 ЗЗП е извършено на 15.07.2019 г.,
доколкото тогава е предявена рекламацията, а нарушението по чл.230а ЗЗП е
извършено на 14.08.2019 г., доколкото това е датата, до която е следвало да
бъде изпълнено задължението.
Според въззивния съд, несъмнено е доказано извършването на двете
вменени нарушения. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че
предписанието не е следвало да бъде изпълнено, доколкото повредената част от
часовника – каишката, не попада в гаранционната отговорност на търговеца, като
в тази насока е направен извод, че доколкото се касае за ръчен часовник, то
каишката на същия неминуемо касае главна вещ, не и аксесоар към главната вещ.
Направен е извод, че случаят
не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН, като е отчетено, че се касае
за формални нарушения и липсата на вредни последици не може да бъде взет предвид
при преценката за маловажност на случая.
По
отношение на наложените санкции, съдът е посочил, че същите са в минимален
размер и не следва да се редуцират.
Решението е правилно.
Касационния съд споделя изцяло мотивите
на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към
тях.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
На първо място напълно неоснователно е
възражението на касатора, че в АУАН, така и в НП не са посочени
дата и място на извършване на нарушенията. По отношение на датата правилно
районният съд е посочил, че нарушение по чл. 127 ал.3 ЗЗП е извършено
на 15.07.2019 г., доколкото тогава е предявена рекламацията и именно тогава
същата е следвало да бъде вписана в регистъра за рекламации, което е обективирано и двата посочени акта, а нарушението по чл.
230а ЗЗП е извършено на 14.08.2019 г., а именно датата, до която е следвало да
бъде изпълнено задължението да се представят исканите документи. В случаите, в
които нарушението се извършва чрез бездействие, каквато е конкретната хипотеза,
датата на нарушението е именно датата, на която дата не е изпълнено законовото
задължение, както правилно е посочил и въззивния съд.
Неоснователно е и
възражението, касаещо мястото на извършване на
нарушението. По този въпрос не съществува неяснота, която би затруднила или ограничила
правото на защита на санкционирания субект, респективно не е налице съществено
нарушение в проведеното административно-наказателно производство, което да
мотивира отмяна на издаденото наказателно постановление. В случая мястото на извършване на нарушението по чл.127 ал.3 от
ЗЗП е съотнесено към мястото на извършване на
проверката, където е констатирано нарушението. А що се отнася до мястото на
извършване на нарушението по чл.230а от ЗЗП, в КП № К-2672339/29.07.2019г.
(цитиран както в АУАН, така и в НП и подписан от Т.Н.В.– управител на обект), се
съдържа отбелязване за мястото, където е търговецът следвало да бъде представи
исканите документи, именно КЗП, РД-Пловдив.
Настоящия
съдебен състав изцяло споделя изводите на районен съд, че доколкото се касае за ръчен часовник, то каишката на
същия неминуемо касае главна вещ и не е аксесоар към главната вещ. В тази
връзка съдът след справка на интернет страницата на „Теленор
България“ констатира, че всички предлагани от касационния жалбоподател видове
детски часовници MyKi, са със каишка. Както правилно
е посочено във оспореното решение каишката е част от ръчния часовник, като без
нея, той не би могъл да се използва по
предназначение. Ето защо напълно неоснователно е възражението
на касатора, че каишката е консуматив и не се покрива от гаранцията.
Що се отнася до нарушението по чл.230а от ЗЗП, тук следва да се
посочи, че с констативен протокол № К-2672339/29.07.2019 г. на търговеца било
разпоредено да представи до 14.08.2019 г. становище от независим компетентен сервиз, а с уведомление № 286/14.08.2019 г.
дружеството – касатор информира КЗП РД – Пловдив, че
сервиз „Теленор” не е оторизиран сервиз на MyKi и
поради тази причина използва услугите на сервиз „Алтерко”.
Видно от съдържанието на цитирания констативен протокол, в действителност от касатора е изискано да представи становище от независим сервиз, а не от оторизиран,
каквито са твърденията в жалбата. Независимо от това с уведомление №
286/14.08.2019 г. дружеството не представя никакво становище, нито от
независим, нито от оторизиран сервиз, с което безспорно е изпълнен състава на
санкционната разпоредба на чл.230а от ЗЗП в приложимата редакция.
Ето защо, като е потвърдил НП, районният съд е постановил своя съдебен
акт в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното
решение следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 518/08.04.2020 г.,
постановено по АНД № 330/2020 г. по описа на ПРС, V н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.