№ 71
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002142 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, по препращане от чл. 621 от ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от молителя в производството „ПЕРИ ТРАНС-
МИЗИЯ-2011“ ЕООД срещу първоинстанционно решение № 180 от 24. 01. 2020 г.,
постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав по т.д. (н.) № 1669
по описа на съда за 2019 г. в частта му, с която като начална дата на обявената
неплатежоспособност на молителя е определена 31. 12. 2015 г.
По изложените в жалбата съображения жалбоподателят твърди неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, иска отмяната му в тази му част и по
същество - определяне, като начална дата на неплатежоспособността на длъжника - 31. 12.
2018 г.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Настоящата въззивна инстанция, като извърши проверка на редовността на въззивното
производство, както и на законосъобразността на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, по реда и при условията на чл. 269 от ГПК, при коректива и на чл.
621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, намира следното:
1
Първоинстанционното решение, като постановено в императивно законоустановената от
процесуалния закон писмена форма, от родово компетентен съдебен състав и в рамките на
търсената от съда защита е валидно и допустимо.
По същество в обжалваната му част – тази, с която е определена началната дата на
неплатежоспособността на дружеството – молител в производството, първоинстанционното
решение е и правилно.
Съдът не е обвързан при преценката си относно началната дата на обективното състояние на
неплатежоспособност на длъжниковото предприятие от твърденията на страните по делото
по несъстоятелност в тази насока.
При преценката си относно началната дата на неплатежоспособността съдът изхожда от
установените по делото данни за обективното имуществено състояние на предприятието на
молителя в търсене, с оглед защитата на интересите на кредиторите, а и на самия длъжник,
на най-ранната дата, към която предприятието на длъжника обективно е изпаднало в такова
състояние на неплатежоспособност, което състояние следва да бъде установено по делото с
наличието на положителните, материалноправни предпоставки, законоуредени в чл. 608 от
ТЗ, и липсата на отрицателните такива по чл. 631 от с.з., и което състояние, с оглед именно
и на разпоредбата на чл. 631 от ТЗ, следва да е трайно такова, т.е. дори и за определен
период (и към края на отчетен такъв), обективните икономически показатели на
предприятието на длъжника, да са под установените референтни стойности, което сочи на
икономически затруднения за същото, то на изследване подлежат и възможностите за
последващото им преодоляване до настъпването на период, в който същите стават трайни и
необратими, респ. - непреодолими.
С огледа на тези принципни положения, то правилни са изложените в уводната част на
въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, принципи, методи и цели на
изследване, и оценка, от които съдът следва да изхожда, преценявайки във всеки конкретен
случай, съобразно и събраните по делото доказателства, наличието или липсата на
състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на предприятието на търговеца,
по отношение на когото се иска откриване на производство по несъстоятелност.
В конкретният процесен случай обаче и противно на оплакванията в жалбата, решаващите
изводи на първоинстанционния съд, обусловили определянето именно на датата 31. 12. 2015
г., като начална дата на неплатежоспособността на молителя – жалбоподател, се явяват
правилни. Същите са обосновани, изцяло базирани на събраните по делото доказателства,
включително на изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на
вещото лице /ВЛ/ по съдебно счетоводна експертиза за установяване на действителното,
обективно икономическо състояние на предприятието на търговеца през изследвания
период, което заключение и въззивният състав изцяло кредитира, като обективно,
обосновано, и основано на специалните знания на ВЛ, и се основават на правилната
2
преценка на същите доказателства, и на признатото им от процесуалния закон, тяхно
значение в установяване на подлежащите на доказване от молителя по делото факти от
действителността с правно значение за изхода на делото, съответно – включени в предмета
на доказване по същото.
Неоснователно е оплакването в жалбата, базирано на твърденията на жалбоподателя, че към
определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност – 31. 12.
2015 г., стойността на главния показател, свидетелстващ за жизнеспособността на
търговското предприятие, съответно – възможността му да покрива краткосрочните си
задължения с краткотрайните си активи – този на коефициента за обща ликвидност,
разкрива отклонения от референтната стойност, но незначителни. Напротив – при
референтна минимална стойност 1 /която обаче е препоръчителна и именно минимална, а
такава стойност, която свидетелства със сигурност за жизнеспособно предприятие е
задължително единица, над единица, и достигаща до около 2/, конкретната стойност са
посочения показател за предприятието на молителя – жалбоподател, е /със закръгление/,
0.52, т.е. същата е на половината от минималната референтна стойност, което е не
незначително, а значително отклонение.
Неоснователно е оплакването в жалбата, базирано на твърдението, че коефициентът за бърза
ликвидност на предприятието към процесната дата – края на календарната и финансова 2015
г., всъщност бил в рамките на референтните стойности – както се сочи в заключението на
ВЛ, за нормални стойности на този коефициент се приемат тези от 0.95 и нагоре /в случай,
че не са налице някакви особени специфики на отрасъла/, при стойност на същия
коефициент за предприятието на жалбоподателя /отново със закръгление/, 0.52, което
според въззивния състав отново не би могло да бъде определено като несъществено
отклонение. Видно е и обстоятелството, че в случая стойността на коефициента за бърза
ликвидност е еднаква с тази на коефициента за обща ликвидност – факт, който се дължи на
обстоятелството, че както е видно от анализа на ВЛ на балансите на търговеца, и от самите
баланси, за целия изследван период предприятието на жалбоподателя въобще не е
формирало материални запаси /и няма инвестиции/, а разликата във видовете балансови
активи, въз основа на които се определят двата коефициента е само тази, че при
изчисляването на този за бърза ликвидност не се вземат предвид материалните запаси.
Липсата на материални запаси и на инвестиции през целия изследван период /стойностите
им по годишните баланси са нула/, е въпрос на счетоводна политика и конкретен начин на
управление на дейността на търговеца, които безспорно са предоставени на собствените му
умения и стопански решения, но същите не са от естество да обосноват извод, като
извеждания от жалбоподателя в жалбата му, и базиран на стойността на коефициента за
бърза ликвидност, а именно – като сам по себе си оборващ /съвпадащият по стойност при
това/, обективното икономическо значение на ниската стойност на коефициента за обща
ликвидност на предприятието на търговеца през същия период.
За въззивния състав е неразбираемо позоваването по-натам в жалбата на коефициентите за
3
незабавна и абсолютна ликвидност, и на тези за финансова автономност, и задлъжнялост –
на стойностите на същите към посочената дата така, както са определени от ВЛ, и не са
оспорени по делото, и които са в пъти под референтните стойности за съответния
коефициент, не би могло да се базират въобще каквито и да било и твърдения, и изводи,
сочещи на противното от приетото от първоинстанционния съдебен състав в обжалваното
му решение, относно наличието още към онзи момент – 31. 12. 2015 г., на състояние на
неплатежоспособност на търговското предприятие на жалбоподателя.
Правно необосновано, несъответно на материалноправната законова уредба на
неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, е
твърдението в жалбата за неправилност на крайните, решаващи изводи на
първоинстанционния съд в решението му, доколкото икономическите показатели на
изследваното предприятие, макар и да не били в обичайните норми, но не бележели
влошаване след посочената дата в края на 2015 г. Както се посочи, приложимите разпоредби
на чл. 608 и чл. 631 от ТЗ предвиждат, при констатирано такова икономическо състояние на
предприятието, сочещо на неплатежоспособност, само по себе си неотговарящо на
критериите за работещо, платежоспособно предприятие, възможност за съда да отхвърли
искането за откриване на производство по несъстоятелност законът предвижда само в
случай, че се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите, т.е. при вече налично състояние на влошена ликвидност, съответно – завишена
задлъжнялост и ниска финансова автономност на предприятието, последните две сочещи
зависимост на същото от кредиторите му, а първото – затруднения за изплащане на
краткосрочните задължения за сметка на краткотрайните активи, за прогласяване
състоянието на неплатежоспособност на търговеца към първата възможна дата, към която
тези състояния са установени да са налични, не е необходимо каквото и да било последващо
тяхно обективно влошаване – сами по себе си същите към тази най-ранна, налагаща се като
начална за неплатежоспособността дата, вече са лоши.
В изложените случаи, както се посочи, за да се възприеме тезата за по-късна начална дата на
неплатежоспособността, наложително е изследването само на наличието или липсата по
делото на законоустановените в чл. 631 от ТЗ хипотези - затрудненията на длъжника да са
временни или той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите, и според въззивния състав тези единствено
възможни две възможности за оборването на възприетото от първоинстанционния съд
досежно началната дата на неплатежоспособността в конкретния процесен случай, не се
установява да са налице по делото.
При така извършваната преценка въззивният състав намира за неоснователно оплакването в
жалбата, базирано на твърдения, че така установеното и описано непосредствено по-горе
състояние на търговското предприятие на молителя – жалбоподател, е временно по см. на
чл. 631 от ТЗ, съответно – че е установено по делото впоследствие същото да е преодоляно в
4
търговската дейност на жалбоподателя, съответно – така веднъж констатираната
невъзможност за предприятието на търговеца да посреща задълженията си, да е станала
постоянна и необратима едва към края на 2018 г.
Не сочи на обратен на изложения извод изтъкваното в жалбата обстоятелство, че през
изследвания период собственият капитал на търговеца е бил положителна величина – както
това е изложил непосредствено след тези си твърдения и жалбоподателя в жалбата си,
съобразно заключението на ВЛ по ССЕ така изложеното сочи само, че балансовата стойност
на активите на предприятието е по-голяма от балансовата стойност на финансовите
задължения – съотношение, което би могло да бъде отнасяно към и преценявано като
основание само за евентуалното наличие или неналичие на състояние на свръхзадълженост
на предприятието /срв. чл. 742, ал. 1 от ТЗ/, като състояние, при което имуществото на
търговеца не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Същото обаче е
ирелевантно за наличието или неналичието на процесното състояние на
неплатежоспособност, вече констатирано като налично към края на 2015 г., доколкото /и
това освен установено от ВЛ по ССЕ, също е посочено и в самата жалба/, през целия
изследван период краткосрочните задължения на търговеца надвишават, през определени
отчетни периоди – значително /тук не се цитират точните цифри, отразени в заключението
на ВЛ по ССЕ, съответно – в мотивите на първоинстанционното решение, към които
въззивният съд препраща, само за да не се утежнява изложението/, краткотрайните активи
на търговеца. Това съотношение, на база на което се определят и главните показатели
досежно платежоспособността на търговеца – коефициентите за ликвидност, е
определящото за възможността или невъзможността търговеца да изплаща текущите си
задължения именно за сметка на краткосрочните си активи, и същото, макар в
действителност да бележи частично положителна тенденция през изследвания период след
края на 2015 г. през следващите я две години /за отчетните 2016 и 2017 г., коефициентите на
обща и бърза ликвидност нарастват от 0.52 до 0.86 за 2016 г. и 0.84 за 2017 г., тези за
финансова автономност също бележат леко подобрение, но пък този за задлъжнялост –
значително влошаване за посочените две години , и особено за 2017 г./, но през целия
изследван период за отчетните 2015 – 2018 г. включително, остават под референтните
стойности, като за отчетната 2018 г. действително сочат на икономически срив в дейността
на предприятието към края й, но по никакъв начин показателите за 2016 г. и за 2017 г., не
могат да обосноват извод за временен характер на констатираните да са налице още към края
на 2015 г., икономически затруднения на предприятието на жалбоподателя. Напротив –
наличните затруднения към края на 2015 г. са налични и през следващите две години, преди
окончателното, още по-голямо влошаване на икономическите показатели на предприятието
на търговеца през 2018 г., минималното им подобряване през 2016-2017 г., като установено
в параметри обаче отново под тези за действащо, платежоспособно предприятие, не сочи
същите затруднения към края на 2015 г., да са имали временен характер, а и период от
последователни три поредни отчетни годишни такива периоди /2015-2018 г./, въззивният
състав не счита, че би могъл да бъде определен като такъв на „временни“ по см. на чл. 631
5
от ТЗ, затруднения. Или, съобразно ясното заключение на ВЛ, през целия изследван период
2015 – 2018 г., търговецът не разполага с краткотрайни активи, които да са достатъчни, за да
удовлетвори кредиторите си по краткосрочните задължения – стр. 21 от заключението, л.
138 от първоинстанционното дело, стр. 27 от закл., л. 141 от първоинст. дело, горе, стр. 32 от
заключението, л. 143 от първоинст. дело, гръб.
Ирелевантно е поради изложеното, изтъкнатото в жалбата, че през 2018 г. дружеството е
погасило най-обременяващото си задължение към отделен кредитор – извършените такива
плащания с изцяло или частично погасителен ефект към отделни кредитори, не променят
изводите за общото, обективно икономическо състояние на търговеца, като единствено
релевантен критерии за платежоспособността му.
Все в изложения смисъл неоснователни са оплакванията в жалбата, базирани на твърдения,
че след 2015 г. дружеството е продължило да реализира печалби и да увеличава собствения
си капитал /последното е нарочно обсъдено по-горе/, и не е годно да обоснове различен
извод относно платежоспособността на търговеца увеличението на дълготрайните му
материални активи през периода, доколкото същите не се отразяват пряко на
платежоспособността му, схващана като възможност да покрива текущите си задължения с
краткотрайните си активи. Съдът не намира основание да кредитира безкритично
твърденията на жалбоподателя за особена специфика на търговската му дейност –
транспортна такава, изискваща специален дял на ДМА – транспортни средства и
реинвестиране в такива, без оглед на необходимостта от поддържане на разумен
баланс/съотношение между текущите задължения и краткотрайните активи, като главен
показател за възможността на предприятието да се разплаща своевременно с кредиторите си.
Такава специфика не установява и ВЛ по ССЕ в заключението си. В допълнение следва да
се посочи и с оглед твърденията на жалбоподателя в края на жалбата му, досежно
изтъкваното увеличаване на относителния дял на вземанията на търговеца в рамките на
структурата на краткотрайните му активи, че всъщност ВЛ по ССЕ констатира влошаване на
събираемостта на вземанията на търговеца, а не подобряване на същата, след 2015 г. /стр. 33
от заключението, л. 144 от първоинст. дело, долу, и на следващата страница – горе/, и при
продължаване на дейността му /при по-голям дял в рамките на краткотрайните активи, на
вземанията през 2015 и 2018 г., и на паричните средства през 2016-2017 г. – стр. 10 от закл.
на ВЛ по ССЕ, л. 132 от първоинст. дело, гръб, в средата./
Всичко изложено дотук сочи на неоснователност на въззивната жалба, с която настоящата
инстанция е сезирана, поради което и обжалваното с нея първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, с която като начална дата на
неплатежоспособността на търговеца, е определена датата 31. 12. 2015 г.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното първоинстанционно решение.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети
6
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 24. 01. 2020 г., постановено от Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-6 състав по т.д. (н.) № 1669 по описа на съда за 2019 г. в частта
му, с която като начална дата на неплатежоспособността на „ПЕРИ ТРАНС-МИЗИЯ-
2011“ ЕООД, ЕИК: *********, е определена датата 31. 12. 2015 г. (тридесет и първи
декември две хиляди и петнадесета година).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България,
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Служебно изготвен заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Софийски
градски съд за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7