№ 292
гр. Бургас, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200893 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез
пълномощник – адв. Г. Н. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно
постановление № 666384-F674729/05.10.2022 г. , издадено от * – Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС и на
основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
600 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че
санкционираното дружество не е извършило нарушението, както и че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати редица нарушения на
производствените правила. Застъпва се, че дружеството самостоятелно е подало заявление
за регистрация по ЗДДС на 05.08.2022 г., като се допълва, че недоказани са останали
твърденията на АНО за размерите на оборотите, а отделно от това липсва точно посочване
на датата, на която се твърди, че е извършено нарушението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че е
настъпило изменение в чл. 96, ал. 1 ЗДДС, което се явява по-благоприятно за
жалбоподателя, поради което и на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН следва да се приложи именно
то. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, представител не се явява.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 6 гръб – НП е връчено на
представител на дружеството на 30.01.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез
куриер, с дата на изпращане – 13.02.2023 г. (л. 4). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.08.2022 г. дружеството е подало в ТД на НАП заявление за регистрация по
ЗДДС с вх. № 000-0108314 на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По заявлението била извършена
проверка от С. С. – ст. инспектор по приходите, в хода на която длъжностното лице приело,
че реализираният облагаем оборот от дружеството за последните 12 последователни месеца
преди текущия е 90869,28 лева. Приела също така, че за периода от 01.06.222 г. до
15.07.2022 г. /период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия/
дружеството е реализирало оборот от 52474,60 лева. При това положение С. приела, че на
основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС в седемдневен срок от датата, на която е достигнат оборотът (15.07.2022 г.) – т.е. до
22.07.2022 г. Приела също така, че за периода от 15.07.2022 г (датата на достигане на
оборота) до 11.08.2022 г. (датата, на която реално дружеството е било регистрирано по
ЗДДС) то е реализирало оборот от 50358,22 лева.
С оглед горните факти св. С. преценила, че дружеството е извършило нарушение на
чл. 96, ал. 1 ЗДДС и на 07.09.2022 г. съставила против него АУАН с № F674729, в който
описала горните факти, давайки им цитираната правна квалификация. АУАН бил връчен на
упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него, без да направи
възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
Въз основа на съставения акт на 05.10.2022 г. било издадено и обжалваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, описана в АУАН.
Административнонаказващият орган също счел, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 178 ЗДДС му наложил
имуществена санкция в размер на 600 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и от писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
2
по делото на л. 14-16 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че то е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати нарушения на процедурните правила. Фактическата обстановка в АУАН и НП е
поднесена в ясен и последователен вид, като всички съставомерни факти са описани по
достатъчно изчерпателен начин и са подведени под правилните правни норми.
Въпреки това съдът счита на първо място, че нарушение е останало недоказано.
Изрично с жалбата е направено възражение срещу размерите на оборотите, цитирани в
АУАН и НП, които АНО е приел за реализирани. Видно от съдържанието на двата
документа – актосъставителят и наказващият орган са използвали: „…справки, месечни
отчети, банкови извлечения, договори и дневни отчети от ПП-Справки от „Фискални
устройства с дистанционна връзка…“, както и от: „…оборот изчислен от програмния
продукт на НАП-фискални устройства с дистанционна връзка…“. С разпореждането за
насрочване на делото (връчено на АНО на 15.03.2023 г.) съдът е указал на АНО, с оглед
направеното възражение от страна на жалбоподателя, да представи въпросните
доказателства (справки, отчети и т.н.), на които базира твърденията си за осъществено
нарушение, доколкото те не са приложени към преписката. Въпреки дадени указания такива
писмени доказателства не са постъпил в съда. При това положение и с оглед изричното
оспорване от страна на жалбоподателя, съдът счита, че фактите, върху които АНО гради
изводите си за достигнати обороти, респективно за извършено нарушение, са останали
недоказани, поради което и издаденото НП следва да се отмени.
Независимо от горното, съдът счита, че в конкретния случай е налице и хипотезата
на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е изменена с ДВ, бр. 58 от 2022
г., в сила от 01.01.2023 г. и гласи, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на
територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-
дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. След 01.01.2023 г. за да е извършено
нарушение на чл. 96, ал. 1 от НК трябва данъчно задълженото лице да е достигнало оборот
от 100 000 лв., а не както преди това – 50 000 лева. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В случая наказателното постановление не е влязло в сила, а същевременно към
момента деянието на жалбоподателя не е обявено за наказуемо с административно
наказание и следва да се приложи по-благоприятния закон (след 01.01.2023 г. достигането
на оборот от 50 000 лева не поражда задължения за подаване на заявление за регистрация,
3
респективно нарушаването му не е въздигнато в административно нарушение, поради което
и сегашната редакция на чл. 96, ал. 1 ЗДДС се явява по-благоприятна).
Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че неправилно е била ангажирана
отговорността на дружеството, поради което и наказателното постановление следва да се
отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 360 лева с ДДС (л. 26-29), като не е направено възражение за
прекомерност, поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.
Съгласно чл. 19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им,
като преди изменението на чл. 63д от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от
органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед
горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 666384-F674729/05.10.2022 г., издадено от *
– Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96,
ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 178 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ЕООД с
ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и
шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5