РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
Гр.
Пловдив, 08.02. 2022г. год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на единадесети януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Т. Ц. и участието на
прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3070 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от М.И.И.,ЕГН **********,***
чрез пълномощника адвокат Р.С. против Решение №
260614 от 27.08.2021г. на Районен съд гр.Пловдив, ХI
н.с., постановено по анд № 7513 по описа
на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление /НП/ № 20-0438-000094/04.02.2020г.,
издадено от Началник сектор 03 РУ към ОД на МВР – Пловдив, с което на касатора е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, като са му били отнети и 12 /дванадесет/ контролни
точки.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Иска решението и НП да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната жалба - Трето РУ „Полиция“ при ОД на МВР
Пловдив,в депозирано по делото писмено становище от страна на процесуалния
представител оспорва основателността на касационната жалба.Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив предлага да се остави в сила
решението, като правилно и законосъобразно.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран
с жалба, предявена от М.И.И. против Наказателно
постановление /НП/ № 20-0438-000094/04.02.2020г., издадено от Началник
сектор 03 РУ към ОД на МВР – Пловдив, с което на касатора е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, като са му били отнети и 12 /дванадесет/
контролни точки.
НП е постановено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № Д120463 от 23.01.2020г., съставен от Б.И.Д., на длъжност командир отделение в
Областна дирекция на МВР - Пловдив, Трето РУ „Полиция“.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнанаказателното
производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа
обстановка :
На 23.01.2020 г. М.И. управлявал
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №РВ *****РМ, собственост на И. И.. Около 7:50 ч. спрял пред сградата на
Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, намиращо се в гр. Пловдив на ул. „Брезовска“ №
33, за да подаде сигнал във връзка с някакво питейно заведение. След слизането
му от автомобила на полицейските служители им се сторило, че водачът е
неадекватен и решили да бъде изпробван за употребата на алкохол и наркотични
вещества. Водачът се съгласил да бъде тестван за употреба на алкохол, като
техническото средство показало положителен резултат над 1,2 на хиляда. По този
повод било образувано досъдебното производство, което приключило със
споразумение за решаване на делото пред Окръжен съд Пловдив, обективирано в
протокол № 28 от 21.04.2020 г. по НОХД № 543/2020 г. по описа на съда, с което
жалбоподателят бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 354а, ал. 1, т. 1 от НК и
съответно му било наложено наказание.
Към момента на
проверката полицейските служители, сред които и Б.Д.– командир на отделение,
предложили на водача да бъде тестван с Дръг чек 3000 № **** за употребата на
наркотични вещества и/или техни аналози.
И. отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Затова бил
издаден талон за медицинско изследване № 089792 Отказът му бил вписан и в
талона за изследване. И. бил заведен до съответното медицинско заведение за
тестването му, където пред медик също отказал да бъде тестван и това било
вписано в лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 001522 от 23.01.2020 г.
Така описаното деяние
е квалифицирано в АУАН, като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П,
за което Б.И.Д., на длъжност командир отделение в Областна дирекция на МВР -
Пловдив, Трето РУ „Полиция“ съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № Д120463 от
23.01.2020г.
Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена
и в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Б.И.Д., който е
потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С обжалваното
пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е
осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДв.П. Съдът е приел също така, че
при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството. По отношение на вида и размера на
наложените наказания съдът е приел, че нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП едновременно съдържа хипотезата и санкцията за
нарушението, като е предвиден фискиран размер
на глобата от 2000 лева, както и срок на лишаването от право от двадесет и
четири месеца, които наказания именно са определени и наложени с наказателното
постановление и които не подлежат на преценка от наказващия орган по реда на
чл.27 от ЗАНН.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно.
Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни
и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота,
както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Мотивите на решението са изключително
подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е
необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложените от
административнонаказващия орган административни наказания са във фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение в санкционната норма на чл. 174, ал.3 от
ЗДв.П, която е приложена правилно при определяне на администраивните наказания,
като заканосъобразно е определен броя на
отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
контролни точки за нарушението, а именно 12 контролни точки.
11. Във връзка с оплакванията на
касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи,
че такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. В този контекст е
необходимо да се посочи, че правилно първоинстанционния съд не е възприел
поддържания и пред настоящата инстанция довод за нарушение на принципа „ne
bis in idem“, закрепен в
чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС и на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, с оглед реализираното срещу
касатора наказателно производство за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, чл.354а,ал.3,
т.1 от НК и чл. 354а, ал.1, т.1 от НК.
Този извод на първоинстанционния съд е изцяло в унисон с константната съдебна практика
на Административен съд – Пловдив по аналогични казуси и с приетото ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 13 от 20.12.2021 година на Върховният административен съд на
Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по Тълкувателно
дело № 1/2021г., според което отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол
и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в
този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните
нарушения и наказания.
12.
В случая доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са
ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
14. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така,с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на
80 лева на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260614 от 27.08.2021г.
на Районен съд гр.Пловдив, ХI н.с., постановено по н.а.х.д. № 7513 по описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА М.И.И.,ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция
гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул.
“Княз Богориди“ № 7 сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.