№ 79/9.2.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к. адм. дело № 1032 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна
жалба на Д.Г.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Решение
№ 641/03.08.2021 г., постановено по адм. дело № 158/2021 г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по съществото
на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер.
Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно
призована, се представлява от юриск. Р., който по изложени съображения моли
съда да остави без уважение подадената касационна жалба и остави в сила
оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по исковата
молба на Д.Г.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против ГД
„ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди
в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал наказание в Затвора – Пазарджик,
за сума в размер на 10 000 лева. Претърпените неимуществени вреди е обосновал
с наличието на мухъл и влага в помещението, в което пребивава, както и студа –
през нощта температурите се изравнявали с тези отвън. Навел е твърдения, че
заболяванията, които има, се обострят вследствие на влагата, мухъла и студа в
килията – килия № 121 в Затвора – Пазарджик.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователен
иска на Д.Г.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 10 000 лева за имуществени и неимуществени вреди - от които
имуществени в размер на 1188 лева за период – месец октомври 2020 г. – до
02.03.2021 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване
на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно
и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото
фактическа обстановка, че ищецът винаги е разполагал с помещение 6,60 кв. м., освен
това в килиите, в които е пребивавал е имало тоалетна и баня, като тяхната полезна
площ е 1,50 кв. м., или иначе казано общата полезна площ на килията на ищеца е от
8,10 кв. м. След извършен цялостен ремонт абсолютно всички помещения в
т. ч. и килия № 121 са изцяло и основно обособени, ремонтирани и обзаведени в съответствие
с актуалните законови изисквания за битови условия при изпълнение на наказанията
„Лишаване от свобода“, „Доживотен затвор“ и „Задържане под стража“.
Първоинстанционният съд е установил, че твърденията на ищеца за наличие на мухъл
и лоша хигиена в килиите са необосновани, като за това свидетелства и приетата
по делото съдебна експертиза. В заключението на вещото лице е посочено, че в килията
няма такива условия, за каквито се претендира в исковата молба, а именно наличието
на мухъл и завишена влага.
Относно твърденията на ищеца, че заболяванията, които има се обострят в следствие
на влагата, мухъла и студа в килията, се е установило от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, че ищецът няма заболявания, които да са пряко свързани с такива условия
на живот, за които се претендира. Видно от приложените медицински справки е, че
ищецът има относително стабилно здравословно състояние, тренира често, като е имал
временни неразположения, за което е бил преглеждан и лекуван от медицинския екип
на Затвора Пазарджик.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че администрацията на Затвора –
Пазарджик с действия и бездействия му е причинила имуществени щети, които са причинени
от наличието на влага и мухъл в помещението – килия № 121.
С оглед на това съдът правилно е приел, че не може да се
направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на конкретната
затворническа администрация, с които лишените от свобода да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Не е налице и
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неосигуряване на санитарно-хигиенни условия през исковия период. При определяне
на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите
му, не може да се реализира отговорността на ГДИН.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 641/03.08.2021 г., постановено по адм. дело №
158/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.Г.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София направените по делото разноски
в размер на 100 (сто) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)