ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. София, 22.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Гражданско отделение, III
„В” състав в закрито заседание на двадесет и втори май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ
ДИМОВ ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 8706 по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба с вх.№ 5048288/30.03.2017г., подадена от ответника
И.Н.К. срещу решение №53805 от 05.03.2017г., постановено по гр.д. № 25566 по
описа за 2016г. на СРС, 49 състав, с което са били отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът К. дължи на ищеца сума в размер на 799,42 лева, явяваща се главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2012г. до м.04.2014г. и
сумата от 162, 92 лева – лихва за забава за периода от 30.09.2012г. до
11.09.2015г., както и 27,54 лева – представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м.08.2012г. до м.04.2014г. и 5,79 лева – лихва
за забава за периода от 30.09.2012г. до 11.09.2015г.
С решението на
ответника са били възложени разноски в размер на 175 лева, сторени в исковото
производство.
Във въззивната
жалба се излагат аргументи за нищожност на така постановеното решение. Излага
се становище за неговата недопустимост, т.к. е постановено при липса на
процесуална легитимация за ответника. Твърди че не е собственик на процесния
имот, за който се твърди да е топлоснабден от ищеца, т.к. същият бил дарен от
ответника на трето за спора лице и се иска решението да бъде обезсилено.
Отговор от
ответника по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД в срока и по реда на чл. 263, ал.1
от ГПК не е бил подаден.
С разпореждане от
19.07.2017г. делото е било насрочено за открито съдебно заседание по реда на
чл.267 от ГПК. С протоколно определение от 22.02.2018г. съставът на въззивния
съд е обявил, че ще се произнесе по делото с решение след съвещание.
Настояшият състав
на въззивния съд намира, че разпореждането по делото, постановено по реда на
чл.267 от ГПК от 19.07.2017г. и определението от о.с.з., от 22.02.2018г. с
което делото е било обявено за решаване, следва да бъдат отменени по реда на
чл. 253 от ГПК, ходът по съществото на делото следва да бъде отменен,
въззивната жалба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено. Аргументите на въззивния състав са следните:
Всяка въззивна
жалба следва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Условия за
нейното разглеждане са още: по съдържание да е въззивна жалба, да е подадена
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл.259 от ГПК от
легитимирана стана, която има правен интерес от обжалването. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС проверката за допустимостта на
жалбата, която извършва съдът при постъпването й, е свързана с установяване
дали решението подлежи на обжалване, налице ли е интерес от него (последният се
определя от това дали обжалващият изцяло или отчасти е неудовлетворен от обжалваното
въззивно решение), както и дали жалбоподатеят е легитимирана страна (главна,
подпомагаща или контролираща страна за производството пред въззивния съд).
Съгласно чл.258,
ал.2 от ГПК жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови
части, но не и само в неговата мотивна част. Така Решение № 167 от 9.11.2010 г.
на ВКС по т. д. № 1012/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК , предвижда, че : „На обжалване подлежи самото решение /т.нар. диспозитив/,
с което съдът се произнася със сила на присъдено нещо относно съществуването на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за
доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са
източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат
да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалвване, отделно и
независимо от решението по съществото на правния спор“.
Като съобрази
посочените законови разпоредби и константна съдебна практика, въззивният съд
намира, че така подадената въззивната жалба на ответника, срещу решението на
СРС, с което исковете, предявени срещу него са били изцяло отхвърлени от
първоинстанционния съд, е недопустима и следва да бъде върната, като подадена
при липса на правен интерес от въззивно обжалване за въззивника – ответник И.Н.К..
Така мотивиран
Софийският градски съд, III В въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК разпореждане от
19.07.2017г., постановено по реда на чл.
267 от ГПК, с което делото е било насрочено за открито съдебно заседание.
ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК протоколно
определение от 22.02.2018г., с което съставът на въззивния съд е обявил, че ще
се произнесе по делото с решение след съвещание.
ВРЪЩА въззивна жалба с вх.№
5048288/30.03.2017г., подадена от ответника И.Н.К. срещу решение №53805 от
05.03.2017г., постановено по гр.д. № 25566 по описа за 2016г. на СРС, 49
състав, като депозирана при липса на правен интерес от въззивно обжалване.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№8706/2017г. по
описа на СГС, III-В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна
жалба пред САС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: