Протоколно определение по дело №513/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 525
Дата: 25 април 2025 г. (в сила от 25 април 2025 г.)
Съдия: Стефан Илиев
Дело: 20251000600513
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 525
гр. София, 25.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова

Стефан Милев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
и прокурора Калин Ас. Стоилов
Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600513 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:57 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Л. А. се явява лично и с адв. М. К. –
преупълномощен от адв. Т..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за
отводи.

СЪДЪТ, след съвещание намира, че са налице процесуални
предпоставки да бъде разгледано делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА го.

1
АДВ. К.: Поддържаме жалбата.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с жалбата.

Тъй като не се представиха доказателства, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, по делото безспорно и несъмнено
са налице първата и втората предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 69,
ал. 1 НПК досежно обвинението на подзащитния ми за извършено от него
умишлено престъпление от общ характер и престъплението, в което е
обвинен, да е във връзка със службата му.
За да се наложи спрямо обвиняемия предвидената в чл. 69, ал. 1 НПК
мярка за процесуална принуда обаче е необходимо кумулативното наличие и
на трите предпоставки, тоест и наличие на достатъчно основание, а не
съмнения, от които да се направи обоснован извод, че служебното положение
на обвиняемия ще попречи за обективното, пълно, всестранно изясняване на
обстоятелствата по делото. От материалите по делото трябва да са налице
данни, че служебното положение на обвиняемия и пребиваването му на
местоработата му по време на разследването ще затруднят самото
разследване. Т.а затруднение би било налице, ако от материалите в
досъдебното производство са налице обективни данни, а не съмнения, за
извършени действия от обвиняемия, свързани със заеманата длъжност и
насочени към прикриване на извършеното престъпление, поради което моля
да приемете, че не е налице третата предпоставка за налагане на исканата
мярка за процесуална принуда. Отстраняването от длъжност като мярка за
процесуална принуда се налага само в резултат на събрани обективни данни за
извършени действия, даващи достатъчно основание да се приеме наличие на
поведение у обвиняемия, нарушаващо едни от принципите на наказателния
2
процес – пълно, всестранно и обективно разследване. Тази мярка не може да
се налага превантивно поради предположения за предприемане занапред на
такива хипотетични действия, изразяващи се в оказване на натиск върху
посочените в искането свидетели.
От проведеното до момента разследване и от събрания обем от
доказателствения материал е видно, че обвиняемият не е извършил каквито и
да е фактически действия, с които да е попречил на пълното, всестранно и
обективно разследване. До момента са били разпитани значителен брой
свидетели от поверената на обвиняемия администрация, не са налични
доказателства за непълнота и необективност на разследването поради
създавани пречки за това от страна на обвиняемия. Това, че двама свидетели
са заявили, че обвиняемият е търсил контакт с тях, не е основание да се
приеме, че именно обвиняемият им е повлиял, за което доказателства не са
събрани, още повече, че една такава мярка не би лишила от възможността
обвиняемия пак да може да контактува със свидетелите по делото, ако има
намерение да влияе на същите.
Изложеното дотук формира обоснования извод, че поведението на
обвиняемия поради заеманата от него длъжност не застрашава по никакъв
начин разследването. Доводите в искането от държавното обвинение
единствено обосновават съмнения за бъдещи действия на обвиняемия, но не
се потвърждават по никакъв начин от събрания доказателствен материал в
досъдебното производство. Ето защо моля да приемете, че предвид
неустановяване кумулативното наличие на една от трите предпоставки по чл.
69, ал. 1 НПК, а именно липса на обективни данни от събраните доказателства
до настоящия момент за поведение на обвиняемия, пречещо на пълното,
всестранно и обективно разследване, да ревизирате определението на СГС от
17.04.2025 година, като отмените същото и оставите без уважението искането
на СГП подзащитният ми Й. Л. А. да бъде отстранен от заеманата от него
длъжност – началник на Отдел „Миграция“ при СДВР.

ОБВИНЯЕМИЯТ А. /в лична защита/: Относно двамата служители,
които се споменават още отпреди 3 месеца, обаждането е било само и
единствено, и то е подчертано от г-н М., на деня след мярката, когато ми
падна, се обадих, че съм в болничен и не ми вдигат телефоните, на кого да дам
3
болничния. Второ, той каза, че не желае да разговаря с мен и аз казах:
„Благодаря, и аз няма да разговарям с теб“ и това е целият ни разговор, така че
считам, че няма никакви основания да се смята от Вас, че ще повлияя на нещо
за по-нататък.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, първоинстанционният
съдебен акт е законосъобразен и моля да бъде потвърден.
Относно предпоставките, правилно, както и защитата подчерта, първата
и втората, визирани в чл. 69 НПК, са налице. По отношение на третата не
намирам, че се касае за някакви неоснователни съмнения относно наличието
й, напротив – считам, че е обосновано да се приеме съществуването и на
третата предпоставка. Самият факт, че се коментират тези две лица – колеги на
обвиняемия, и търсенето от негова страна на контакт с тях, означава, че той е
склонен, работейки на определено място, да влезе в контакт със свои колеги.
Естествено в днешното съдебно заседание неговата защитна теза е, че ги е
търсил по друг повод, но действително самата мярка за процесуална принуда
отстраняване на обвиняемия от съответната длъжност не е сама по себе си
напълно достатъчна да ограничи възможността той да повлияе на свои колеги,
но в голяма степен би могло чрез тази мярка за процесуална принуда Т.а
въздействие върху свидетели, вече дали свои показания и имащи възможност
за в бъдеще да дават такива пред съд, да се ограничи, съществува.
Предвид това, още веднъж моля да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт.

Тъй като страните не направиха повече изявления в съдебните прения,
СЪДЪТ ГИ ОБЯВИ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Й. Л. А..

ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Моля да отпадне това нещо.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
4

След проведеното тайно съвещание, СЪДЪТ обяви публично
определението си.
Настоящата процедура е по чл. 69 НПК и има за предмет дали правилно
и обосновано първоинстанционният съд – СГС е отстранил от длъжност
обвиняемия Й. Л. А. като началник на Отдел „Миграция“ в СДВР.
Определението е обжалвано от упълномощения от него защитник – адв.
Т., като се оспорват не първите две основания, посочени в закона -
обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер,
извършено във връзка с работата му, а дали е налице третата предпоставки –
налице ли е основание да се счита, че служебното му положение ще създаде
пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото.
В настоящия случай Апелативният съд намира определението на СГС за
правилно и обосновано.
Видно е от самите материали по делото и искането на прокурора, че
обвиняемият е бил отстранен по административен ред от длъжност, като
административното отстраняване е временно и изтича днес. Поради тази
причина са предприети стъпки от прокуратурата да бъде наложена въпросната
мярка за процесуална принуда.
Според Апелативния съд съществува третата възможност, тъй като
обвиняемият А. е само длъжностно лице, той е Т.а което има ръководни
функции разпростиращи се върху служителите от Отдел „Миграция“в СДВР.
Част от тези служители имат процесуалното качество на свидетел, с тях се
извършват следствени действия и обвиняемият като техен началник, действа
в условията на субординация и подчинение спрямо него. Достатъчно е да се
посочи, че въпреки девоеннизирането на МВР, служителите насят наказателна
отговорност съгласно чл.371 , б. „в“ НК ,за неизпълнението на заповед на
началника си по чл.372, ал.1 от НК. Ето защо в случай че лицето бъде
възстановено на длъжността, която е заемало преди да му бъде повдигнато
обвинение е налице реална опасност, да бъдат създадени пречки за
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
По изложените причини жалбата следва да бъде отхвърлена.
5
Ето защо и на основание чл. 69, ал. 4 НПК АПЕЛАТИВЕН СЪД –
СОФИЯ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СГС, постановено по
НЧД № 2491/2025 г. по описа на СГС, НО, 23 състав, с което е отстранен от
длъжност обвиняемият Й. Л. А. – с установена по делото самоличност, от
длъжността началник на Отдел „Миграция“ – СДВР, по ДП № 429/2024 Г. ПО
ОПИСА НА СО-СГП, пр. пр. № 18294/2024 г. по описа на СГП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:12 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6