РЕШЕНИЕ
№ /08.12.2017
r.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено
на осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при секретар Капка Микова,
като разгледа докладваното от съдията
Павлова
въззивно търговско дело №
766 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1012/13.03.2017
год., постановено по гр.дело № 6862
по описа за 2016 год., поправено с решение № 2043/18.05.2017 год., ВРС – 18-ти състав е приел за установено в отношенията между страните, че
Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ №70, ет.1, ДЪЛЖАТ
РАЗДЕЛНО НА С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***,
сумите, както следва:
от по 1 250лв.,
представляваща ½ част от неплатен остатък в общ размер от 2 500лв. от задължение по фактура
№107/28.03.2014г. на обща стойност 3000 лева,
от по 193.43лв., представляваща
½ част от лихва за забава
върху главницата за периода от 16.08.2014г. до
22.02.2016г., цялата в размер на 386.85лв.,
от по 1560лв. представляваща
½ част от неплатен остатък в общ размер от 3 120лв. от задължение по фактура
№109/28.03.2014г.
от по 302.21лв. ,
представляваща ½ част от лихва за
забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 22.02.2016г., цялата в размер на 604.42лв.,
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.02.2016г. до окончателното изплащане на
задължението,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК,
като е отхвърлил иска на С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***,
против Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им
на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Княз Борис І“ №70, ет.1, за приемане за
установено, че длъжниците дължат разделно на ищеца, по ½ част от следните суми:
сумата от 2 800лв., представляваща
неплатен остатък от задължение по фактура
№100/12.02.2014г. на обща стойност 6000 лева и сумата от 434.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
4800 лева за периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.;
0.70
лева, представляваща лихва
за забава върху главницата от 2500 лева по фактура №107/28.03.2014г.
и за периода от 15.08.2014г. до
16.08.2016г.
0.86 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 3 120лв., по фактура №109/28.03.2014г. и за периода от 28.03.2014г. до
29.03.2016г.
сумата от 3 120лв., представляваща
задължение по фактура №111/03.06.2014г. и сумата от 483.66
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.08.2014г. до 22.02.2016г.;
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.02.2016г. до окончателното изплащане на
задължението,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК,
като е разпределил отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Недоволни от
горното решение са останали ответниците по делото Т.Г.Т. и „САВАНА-ЕКО“
ЕООД, които по реда на чл. 258 и сл. от ГПК обжалват така
постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения иск, с твърденията
за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. По същество, доводите в жалбата се заключават до
неправилност и необоснованост на извода на съда за осъществена доставка по
процесните фактури, с оглед оспорените документи и липсата на категорична
привръзка на представените товарителници с фактурите, чиято стойност се
претендира. Настоява се за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната му
част и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна С.С.Б. депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Позовава се на трайните
търговски отношения между страните и получаването на товарителниците от страна
на Т.. Моли за потвърждаване на съдебното решение в тази му част и присъждане на сторените разноски.
Подадена е и
въззивна жалба от С.С.Б. срещу
постановеното от първостепенния съд решение в отхвърлителната му част. Излага
се, че същото е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон
и е явно необосновано. Излага, че съдът не се е съобразил с издадените от ищеца
фактури и трайните търговски взаимоотношения между страните, като обвързаността
на ДЗЗД „Савана“ с облигационното правоотношение и трайните търговски отношение
се потвърждава както от извършените плащания по предходни фактури, така и
частично плащания по процесните фактури. С оглед представените доказателства
твърди, че е извършил главно и пълно доказване на наличието на договорна
връзка, по силата на която е извършил процесните доставки както на ДЗЗД-то,
така и на посочени от него трети лица и моли за уважаване на иска в
отхвърлителната му част, ведно с присъждане на разноски..
В с.з. по същество, всяка от страните по спора, поддържа
подадената от него въззивна жалба и оспорва тази на насрещната страна.
За да се произнесе по спора, настоящият състав на ВОС съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК от С.С.Б. против Т.Г.Т. и „Савана-Еко“
ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Княз Борис І“ №70, ет.1, за приемане за установено,
че длъжниците дължат разделно на ищеца, сумата от 11 540.00 лева, представляваща
задължение произтичащо от неплатена доставка по фактури за продажба на течен
тор „Лумбикол“, както и сумата от 1 910.55 лева, представляваща
дължими лихви за забавено плащане, както
следва: сумата от 2 800 лв., представляваща неплатен остатък от задължение по фактура № 100/12.02.2014 год. на обща стойност 6000
лева и сумата от 434.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 2800
лева за периода от 15.08.2014 год.
до 22.02.2016 год., сумата от 2 500 лв., представляваща
неплатен остатък от задължение по фактура № 107/28.03.2014 год. на обща стойност 3000
лева и сумата от 387.55 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 2500 лева за периода от 15.08.2014 год.
до 22.02.2016 год., сумата от 3 120 лв., представляваща
задължение по фактура № 109/28.03.2014 год.
и сумата от 605.28 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 28.03.2014 год. до
22.02.2016 год., сумата от 3 120 лв., представляваща
задължение по фактура № 111/03.06.2014 год.
и сумата от 483.66 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.08.2014 год. до
22.02.2016 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че през есента на 2013 год.
ответницата Т.Т. е установила контакт с ищцата
с оглед доставката и продажбата на червени калифорнийски червеи, като от
месец февруари 2014 год. същата е започнала да прави поръчки за доставки и
продажба на течен тор „Лумбрикол“ за ДЗЗД „Савана“. Излага се, че още в
началото на отношенията между страните същите са договорили всички съществени
параметри по доставката и поръчката на продуктите – поръчка по телефона от Т.,
издаване на фактура в деня на изпращане на стоката по куриер, доставка на
стоката – по куриерска фирма, плащане – при получаване на стоката по банков
път. Сочи се, че през месеците февруари и март 2014 год. е имало няколко
поръчки за доставка на „Лумбрикол“ за ДЗЗД „Савана“, по част от които доставки
страните са уговорили плащането на цената на две вноски – 20 % от стойността на
стоката, платима към датата на издаване на фактурата и остатъкът – до
15.08.2014 год.Така, през месеците
февруари и март 2014 год. на ответното дружество са
били издадени общо 9 броя поръчки от течния тор, като за голяма част от
издадените общо 9 фактури са постъпили плащания по банков път. Частично и изцяло незаплатени от ответника са останали сумата от
4 800 лева, обективирана във фактура № 100/12.02.2014 год. на стойност 6 000 лева за доставката на 2000 л. „Лумбрикол", от които е платена
с банков превод от
длъжника на 13.02.2014 год. сума в размер на 1 200 лв., сумата от 2 500 лева,, обективирана във фактура № 107/28.03.2014
год. на стойност 3 000 лева за доставката на 1000 л. „Лумбрикол", от които е платена
с банков превод от
длъжника на 04.04.2014 год. сума в размер на 500 лв., сумата от 3 120 лева, обективирана във фактура
№ 109/28.03.2014 год. на стойност 3 120 лева за доставката на 1000 л. „Лумбрикол" и 1 бр. бидон,
останала изцяло неизплатена и сумата от 3 120 лева, обективирана във
фактура № 111/03.06.2014 год. на стойност 3 120
лева за доставката на
1000 л.
„Лумбрикол" и 1 бр. бидон, останала изцяло неплатена.
Излага се, че поради непостъпилото в уговорения срок /15.08.2014 год./ плащане ищцата е отправяла многократни покани към
ответницата, но в резултат от тях е постъпило едно частично плащане на 21.10.2014 год. в размер на
2 000 лева, без посочване на основанието за него, поради което и ищцата е
отнесла същото към най-обременителното за длъжника – фактура № 100/12.02.2014
год., от която се претендира като дължима сумата от 2 800 лева.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците депозират писмен
отговор, в който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват се
наведените твърдения за наличието на трайни търговски отношения между страните,
за извършвани доставки и за вземания по тях. Твърди се, че страните са водили
преговори във връзка с доставката на посочените стоки, но предвид непредставяне
на необходимите документи /сертификати и разрешителни/ от страна на ищцата до
взаимоотношения между тях не се е стигнало. Оспорва се получаването на
представените фактури.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
В
обхвата на така очертаната проверка от въззивния съд, настоящият състав намира
обжалваното решение за валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда и за допустимо, като постановено при наличието на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки. Предявеният
с правно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК иск е допустим с оглед предявяването му в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното по ч.гр.д. № 2044/2016 год. по описа на РС-Варна.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно
доказване да установи вземането си срещу длъжника /ответник/.
В
конкретния случай, обосновавайки претенцията си за дължимост на сума в
общ размер на 11 540 лева, ищцата представя с исковата си молба
едностранно подписани фактури № № 100/12.02.2014
год.,
107/28.03.2014 год., 109/28.03.2014 год. и 111/03.06.2014 год., издадени
от нея и с посочен получател ДЗЗД „Савана“, чиято
незаплатена стойност изцяло или частично се претендира. С твърдението, че се отнасят за стоките, описани в процесните фактури,
представени са и издадени от TRANSPRESS товарителници № №
51816930 от 26.03.2014 год. с краен получател Шабла - ДЗЗД „Савана“, 51817719 от 26.03.2014 год. с краен
получател Дуранкулак - ДЗЗД „Савана“ и 51872928
от 26.03.2014 год. от 19.05.2014 год. с краен получател Граничар – ЗК Граница,
както и фактури за заплащане на транспортните разходи. Представено е и
извлечение от банковата сметка на ищцата, което не е оспорено от ответната
страна и от което се установява по положителен начин заверяването на сметката
на ищцата със сумата от 1 200 лева на 13.02.2014 год. от ДЗЗД „Савана“ с
посочено основание частично плащане по фактура № 100/12.02.2014 год., със
сумата от 620 лева на 04.04.2014 год. от ДЗЗД „Савана“ с посочено основание
фактура № 108/28.03.2014 год. и фактура № 107/28.03.2014 год. и със сумата от
2000 лева на 21.10.2014 год. от ДЗЗД „Савана“ с посочено основание частично
плащане. Последното е потвърдено и от проведената в хода на първоинстанционното
производство ССЕ, от заключението на която се установява и плащания от ДЗЗД
„Савана“ на суми по фактури № 102/13.02.2014 год., 103/16.02.2014 год.,
104/17.02.2014 год. и 105/17.02.2014 год. на обща стойност 9 900 лева.
Така събраните писмени доказателства установяват по положителен начин
твърдението на ищцата за наличието на облигационни отношения с ДЗЗД „Савана“ по
повод доставката и продажбата на течен тор. Видно е също така, че между
съдружниците в дружеството е налице постигната договореност за представителство, като действията по сключване на договора с ишщцата са извършени от представителя-съдружник. Доколкото
обаче гражданското дружество
е неперсонифициран правен субект и не може да е страна по сключени договори, поетите от него права
и задължения са такива на самите съдружници в него и претенциите,
възникващи от неизпълнение по сключени с дружеството договори следва да се насочат срещу всички съдружници /така, решение № 131/21.03.14 г. по т. д. № 1121/11 г. на ВКС, първо отделение, решение
№ 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2010 г., I т. о., ТК, решение №
469/06.07.2010 год. по гр.д. № 410/09 год. на ВКС, трето г. о., решение № 423 от 20.03.2000
г. на ВКС по гр. д. № 1489/99 г., V г. о., решение № 306/17.06.2010 год. по гр.д. № 4555/08
год. на ВКС, четвърто г. о., решение №
423/2000 год. по гр.д. № 1489/99 год. на ВКС, решение №
1014/99 год. по гр.д. № 338/99 год. на ВКС/.
Наличието на установена облигационна обвързаност
между страните и издаването на фактури за определени доставки не освобождава
ищцата от задължението й да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
изпълнението на задължението й по всяка една доставка, чиято незаплатена
стойност претендира, когато същата се оспорва и за доказването на които
представя процесните едностранно подписани фактури.
Принципен
отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключения между страните договор,
неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в
договора цена е даден с множество решения на ВКС - така, решение № 96 от
26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011
г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; решение №
118/5.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г., II т. о.; решение № 42/2010 г., по
т. д. № 593/2009 г., II т. о., решение №
211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г.,
т. д. № 465/2010 г., , II т. о.; № 92/7.09.2011 г., по
т. д. № 478/2010 г., , II т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т.
о.; решение № 71/22.06.2009
г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 166/26.10.2010 г. по
т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение
№ 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
1067/2011 г., II т. о., ТК, решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК,
решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по
т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, решение № 103 от 11.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о.,
ТК, решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК и др.
В цитираните решенията на ВКС
еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата
между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Последното е включително когато същата не съдържа всички изискуеми
по ЗСч реквизити. Нещо повече, прието изрично в решение № 42/2010 г., по
т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по
т. д. № 478/2010 г. на II т. о. е, че дори издадената фактура да е останала
неподписана за "получател" от купувача по договор за търговска
продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен
кредит.
В
конкретния случай обаче се установява, че процесните фактури не са осчетоводени в
счетоводството на ДЗЗД „Савана“, което за 2014 година е подало ГДД без дейност.
При това положение, настоящият състав на ВОС намира, че ищецът,
чиято тежест е да докаже както наличието на облигационно правоотношение между
страните, така и изпълнението на произтичащите от неформалния договор
задължения, е ангажирал годни доказателства за дължимост на
сумите по фактури № 100/12.02.2014 год., претендирана на стойност 2 800
лева и № 107/28.03.2014 год., претендирана на стойност
2 500 лв. Този извод се формира от извършеното частично плащане и по двете
фактури, с посочено основание за това, което частично плащане по същество потвърждава
изпълнението на сделката. Обстоятелството, че частичното плащане по фактура №
100/12.02.2014 год. е извършено на датата на издаване на фактурата не е
аргумент за противното, тъй като е съответно на диспозитивното правило за
едновременност на изпълнението, а в конкретния случай е съответно и на
отразеното 20 % авансово плащане.
Общата преценка на доказателствата обаче не налага този извод за сумите,
претендирани по фактури № № 109/28.03.2014 год. и 111/03.06.2014 год. Частични
плащания по така цитираните фактури не се установява, за да се приеме за
потвърдена сделката, а представените товарителници не установяват по безспорен
начин, че доставените с тях стоки касаят именно описаните в процесните фактури.
Описанието на брой пакети и тегло, близки до изпратените, не е аргумент за
противното, нито такъв е датата на изпращане на стоката. За изпълнение на
конкретната доставка, включително и тази за ЗК Граница, не може да се съди и от
събраните гласни доказателства, чиито показания са насочени към установяване на
наличието на трайни отношения между страните и задължаването на ДЗЗД, чрез
представляващата дружеството Т..
Налага се извод за частично съвпадение на изводите на двете инстанции като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
иска досежно фактура № 100/12.02.2014 год. и досежно акцесорното вземане за лихва
за забава, която изчислена посредством АПИС калкулатор за периода 15.08.2014
год. – 22.02.2016 год. възлиза в размер на търсената сума от 434.06 лева, в
която част искът следва да се уважи, както и решението следва да бъде отменено
в частта, с която е уважен иска за фактура № 109/28.03.2014 год. и за
акцесорното вземане за лихва за забава, в която част искът следва да се
отхвърли. В останалите си части, включително и за акцесорните вземания, за
които липсват фактически оплаквания от страните и липсва различно установена от
съда фактическа обстановка, решението следва да се потвърди.
Формираните от
въззивната инстанция изводи налагат отмяна на първоинстанционното решение и в
частта за разноските, включително сторените такива в заповедното, които следва
да се разпределят между страните съобразно изхода от спора. Така, от общ размер
на сторени пред двете инстанции разноски от 2 297.41 лева в полза на ищеца
се следва сума в размер на 1 045.48 лева, а за заповедното – разноски в
размер на 349.95 лева, съобразно уважената част от иска. Съобразно отхвърлената
част от иска, в полза на ответниците се следват от общ размер разноски за
исковото производство от 2 263.60 лева за двете инстанции – сума в размер
на 1 233.51 лева, а за заповедното, с оглед представените доказателства за
всеки един от тях – сума от по 272.47 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1012/13.03.2017
год., постановено
по гр.дело № 6862 по описа за 2016 год. на ВРС – 18 състав, поправено с решение №
2043/18.05.2017 год.,
В ЧАСТИТЕ, с които
е прието за установено в
отношенията между страните, че Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им
на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Княз Борис І“ №70, ет.1, ДЪЛЖАТ
РАЗДЕЛНО НА С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***,
сумите, както следва:
от по 1 250лв.,
представляваща ½ част от неплатен остатък в общ размер от 2 500лв. от задължение по фактура
№107/28.03.2014г. на обща стойност 3000 лева
и
от по 193.43лв., представляваща
½ част от лихва за забава
върху главницата за периода от 16.08.2014г. до 22.02.2016г.,
цялата в размер на 386.85лв.,
ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК,
е отхвърлен иска
на С.С.Б.
– регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, против Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ №70, ет.1, за приемане за установено, че
длъжниците дължат разделно на ищеца, по
½ част от следните суми:
0.70
лева, представляваща лихва
за забава върху главницата от 2500 лева по фактура №107/28.03.2014г.
и за периода от 15.08.2014г. до
16.08.2016г.
0.86 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 3 120лв., по фактура №109/28.03.2014г. и за периода от 28.03.2014г. до
29.03.2016г.
сумата от 3 120лв., представляваща
задължение по фактура №111/03.06.2014г. и сумата от 483.66
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.08.2014г. до 22.02.2016г.;
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.02.2016г. до окончателното изплащане на
задължението,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК.
ОТМЕНЯВА решение № 1012/13.03.2017
год., постановено по гр.дело № 6862
по описа за 2016 год. на ВРС – 18 състав, поправено с решение № 2043/18.05.2017 год.,
В ЧАСТИТЕ, с които
е прието за установено в
отношенията между страните, че Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им
на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Княз Борис І“ №70, ет.1, ДЪЛЖАТ
РАЗДЕЛНО НА С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***,
сумите, както следва:
от по 1560лв. представляваща
½ част от неплатен остатък в общ размер от 3 120лв. от задължение по фактура
№109/28.03.2014г.
от по 302.21лв. ,
представляваща ½ част от лихва за
забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 22.02.2016г., цялата в размер на 604.42лв.,
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.02.2016г. до окончателното изплащане на
задължението,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК,
е отхвърлен иска
на С.С.Б.
– регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, против Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер, представлявано
от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ №70, ет.1, за приемане за установено, че
длъжниците дължат разделно на ищеца, по
½ част от следните суми:
сумата от 2 800лв., представляваща неплатен остатък от задължение по фактура №100/12.02.2014г. на обща стойност 6000 лева и сумата от 434.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
4800 лева за периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.,
както и в
частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.Б.
– регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, против Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ №70, ет.1, за приемане за установено, че
длъжниците дължат разделно на ищеца, по
½ част от следните суми:
от по 1560лв. представляваща
½ част от неплатен остатък в общ размер от 3 120лв. от задължение по фактура
№109/28.03.2014г.
от по 302.21лв. ,
представляваща ½ част от лихва за
забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 22.02.2016г., цялата в размер на 604.42лв.,
ведно със законната
лихва върху главницАте,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им
на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Княз Борис І“ №70, ет.1, ДЪЛЖАТ
РАЗДЕЛНО НА С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***,
сумите, както следва:
сумата от 2 800лв. /от по 1 400 лева/, представляваща неплатен остатък от задължение по фактура №100/12.02.2014г. на обща стойност
6000 лева
и
сумата от 434.06 лева /от по 217.03 лв./, представляваща лихва
за забава върху главницата от 2 800 лева за периода от 15.08.2014 год. до
22.02.2016 год.
ОСЪЖДА
Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ №70, ет.1, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, сумата от 349.95 лева, представляващи разноски в
заповедното производство по издадената Заповед
за изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. №
2044/2016г. на ВРС, 10 състав, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ №70, ет.1, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА С.С.Б. – регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, сумата от 1 045.48 лева, представляваща сторени
пред първа и въззивна инстанция разноски, съразмерно на уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.С.Б.
– регистриран земеделски производител с
ЕГН ********** и с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА
Т.Г.Т.
с ЕГН **********, с адрес: ***,1, сумата от 272.47 лева, представляващи разноски в
заповедното производство ч.г.д. №
2044/2016г. на ВРС, 10 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.С.Б.
– регистриран земеделски производител с
ЕГН ********** и с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА
„САВАНА-ЕКО“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********,
сумата
от 272.47 лева, представляващи
разноски в
заповедното производство ч.г.д. №
2044/2016г. на ВРС, 10 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.С.Б.
– регистриран земеделски производител с
ЕГН ********** и с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА
Т.Г.Т.
с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ №70, ет.1, сумата от 1 233.51 лева, представляваща сторени
пред първа и въззивна инстанция разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: