№ 39446
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110114625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени
доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което
съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Следва да се допусне доказателственото искане на ищеца за събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим
на довеждане за установяване на неимуществените вреди на Д. Д. Д., като на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът намира, че не е необходим разпитът на
други свидетели за същите обстоятелства на този етап от производството.
Следва да се допусне доказателственото искане на ответника за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в отговора на исковата молба задачи.
Следва да се остави без уважение доказателственото исканена ищеца по
чл. 190 ГПК, доколкото ответникът е приложил исканите документи с
отговора на исковата молба.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което
ще се проведе на 05.12.2023 г. от 09.50 часа , за която дата и час страните да
бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца- и препис от постъпилия отговор.
1
ПРИЕМА представените от страните в заверен препис писмени
доказателства под опис.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след запознаване с материалите по делото, даде отговор на
поставените в ОИМ въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400
лева, вносим от ответника от едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *** като УКАЗВА на вещото лице да
започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца като
ненужни.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявен е от ищеца Д. Д. Д. срещу ответника „***“ ЕАД иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в края на
м. април, 2020 г. до 10.11.2020 г., изразяващи се в силен и продължителен
стрес, напрежение и притеснение от виновно противоправно поведение на
служители на банката във връзка с некоректно вписване в ЦКР просрочия в
цялост на остатъчните главници по Договор за кредит за овърдрафт Партньор
от 02.04.2014 г. и Договор за кредит за оборотни средства Партньор №
2016139 от 22.02.2016 г., както и неизпълнение на договорните задължения на
Банката, състоящо се в неправомерен отказ на банката да предостави
финансиране следи изтичане на 12 месечен период по посочените договори.
В исковата молба се излага, че на 02.04.2014 г. „***“ ЕООД и лично
управителят като съдлъжник- Д. Д., са сключили Договор за кредит за
овърдрафт Партньор със ТБ „***“ АД със срок на действие от 120 месеца, или
10 години. Сочи се, че кредитът бил с продължително действие-
„револвиращ“, като усвоената сума по него следвало да бъде върната до
изтичане на 12-месечен период, след което започвал нов такъв. Сочи се, че на
22.02.2016 г. „***“ ЕООД и управителят му Д. Д. са сключили Договор за
кредит за оборотни средства Партньор № 2016139 с размер на заетата сума от
70000 лв. със срок на действие 120 месеца, или 10 години. Впоследствие към
договорите били сключени няколко допълнителни анекси, с които са
уговаряни погасителните планове за отделните години, в това число и
допълнителни условия по усвояване и погасяване на сумите. Сочи се, че
правоприемник на ТБ „***“ АД е станала ответната банка. Вземанията на
банката по двата договора за кредит били обезпечени чрез собствени на
ищеца Д. Д. два недвижими имота. Посочва, че в периода от сключване на
договорите към края на м. декември, 2019 г., кредитите били редовно
обслужвани. Твърди се, че в края на 2019 г. ищецът е констатирал тегления по
2
сметката, които зануляват текущото й салдо, като сочи, че към тази дата
електронното банкиране на „***“ АД работи трудно и с грешки. В началото
на месец януари, 2020 г., Д. Д. е направил опити да се свърже с банков
служител на кредитора, но безуспешно. През месец март, 2020 г., била
установена връзка със служител, което поел кредита и започнал процедура по
възстановяване на кредитния лимит, като изискал баланс и ОПР на фирмата
кредитополучател. Вместо да бъде подновен договорът, управителят Д. Д. бил
уведомен, че следвало да подпише анекси към договорите, отговарящи на
политиката и правилата на „***“ ЕАД. Сочи, че предложените от банката
проекти, представени за запознаване, били неизгодни от финансова и правна
страна, поради което ищецът потърсил вариант за алтернативно банково
кредитиране. В края на месец април 2020 г., управителят Д. Д. бил уведомен,
че от извършени справки по партидата на „***“ ЕООД в Централен кредитен
регистър на БНБ били вписани просрочия на задълженията със срок на забава
от 31 до 60 дни. Съгласно справката за задлъжнялост остатъците от
просрочените главници възлизали, както следва- на 63000 лв. по договор с
идентификатор 130000006526652601 и на 46290 лв. по договор с
идентификатор 150000006128570365. Ищецът поддържа, че до този момент,
нито на него в лично качество, нито на дружеството „***“ ЕООД са били
връчвани уведомления от банката за допуснато просрочие или покана за
погасяването на вземанията, респ. за обявяване на кредитните задължения за
изцяло и предсрочно изискуеми. Сочи се, че поради вписаните от банката
просрочия в ЦКР за ищеца било невъзможно да получи кредит от друго лице.
Твърди, че единствен вариант за връщане на сумите по кредита бил да
подпише исканите от ответника анекси, като банката се съгласила да опрости
част от начислените до този момент наказателни лихви в размер на 1575 лв.
по Договор за кредит овърдфрат Партньор от 02.04.2014 г. и 1160 лв. по
Договор за кредит за оборотни средства Партньор № 2016139 от 22.02.2016 г.
Впоследствие се сочи, че ищецът е подписал приложените допълнителни
споразумения към всеки един от процесните договори на 10.11.2020 г., след
което банката подала към ЦКР данни за изправност на обслужването по
договорите и предоставила финансиране по анексите. Счита предходните
откази за предоставяне на финансиване след изтичане на 12-месечен период,
както и подаването на информация към ЦКР за пълно просрочие на
остатъците от непогасени вземания по договорите били напълно
необосновани и противоречащи на уговореното в договорите. Последният
такъв период бил изтекъл на 02.02.2020 г., като банката не е направила
предвиденото в част III, т. V.3 от процесните договори уведомяване за
налагане на ограничение или спиране на финансирането, а директно е подала
информация в ЦКР за просрочие на целия кредит. Сочи, че съгласно чл. 60,
ал. 2 ЗКИ банката има задължение да уведоми кредитополучателя за
уведомяването на необслужвани кредити за изцяло предсрочно изискуеми,
което в случая не е било изпълнено. Ищецът поддържа, че отказът на банката
да изпълнява договорните си задължения предизвикали у Д. Д., в качеството
му на управител, така и на ипотекарен длъжник по кредитите, силен и
продължителен стрес, напрежение и постоянно притеснение, поради
3
опасността от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу ищеца относно просрочени вземания, респективно насочване на
изпълнение върху всеки от двата ипотекирани имота. Твърди се, че
отношенията с банката са се отразили негативно на личния живот на ищеца и
върху отношенията му с колеги и приятели. същият бил силно изнервен. С
оглед изложеното се моли за уважаване на предявения иск. Претендира се
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не
оспорва, че е станал универсален правоприемник на „***“ АД /с предишно
наименование „***“ АД/. Не оспорва, че на 02.04.2014 г. между „***“ ЕООД,
като кредитополучател, Д. Д. Д., като солидарно отговорен длъжник, и „***“
АД, като кредитодател, бил сключен Договор за кредит за овърдрафт
Партньор с размер на кредита от 70000 лв. за срок от 120 месеца, като
кредитът бил предоставен за оборотен капитал за финансиране на стопанска
дейност на дружеството кредитополучател. Оспорва твърденията на ищеца, че
банката е прекратила едностранно финансирането по предоставения му
кредит. Посочва, че бил сключен анекс № 9 от 10.11.2020 г., съгласно който
дължимата усвоена и непогасена главница се погасява на 36 равни месечни
вноски, всяка в размер на 1750 лв. Оспорва твърденията, че ищецът е
предоставил баланс и ОПР към месец март, 2020 г., във връзка
преразглеждането на договора за кредит овърдрафт. Не оспорва, че на
22.02.2016 г. „***“ ЕООД, като кредитополучател, управителят му Д. Д., като
солидарно отговорен длъжник, и „***“ АД, като кредитодател, са сключили
Договор за кредит за оборотни средства Партньор № 2016139 с размер на
заетата сума от 70000 лв. със срок на действие 120 месеца, или 10 години,
като кредитът бил предоставен за оборотен капитал за финансиране на
стопанска дейност на дружеството кредитополучател. Оспорва твърденията
на ищеца, че банката е прекратила едностранно финансирането по
предоставения му кредит. Посочва, че бил сключен анекс № 9 от 10.11.2020
г., съгласно който дължимата усвоена и непогасена главница се погасява на
36 равни месечни вноски съгласно погасителен план. Оспорва твърденията,
че ищецът е предоставил баланс и ОПР към месец март 2020 г., във връзка
преразглеждането на договора за кредит овърдрафт. Поддържа, че в
съответствие със законовата уредба банката е подала данни за допуснатите от
клиента просрочия към ЦКР. Съгласно Анекс № 8/29.03.2019 г. към договор
за овърдрафт партньор от 02.04.2014 г. банката не е упражнила правото си на
едностранно прекратяване на договора, поради което същият продължил
действието си за следващ 12-месечен период до 01.04.2020 г., когато е
следвало да се извърши последващо преразглеждане на кредита. Сочи, че в
периода от 01.04.2020 г. до 31.08.2020 г. по кредита не са били постъпили
суми за погасяване на задълженията. Липсвала наличност, с която да се
погаси дълга. Към 10.11.2020 г.- датата на подписване на Анекс № 9, не били
постъпили плащания, като след този момент е подадена информация до ЦКР,
че кредитът е редовно обслужван съгласно приетия с анекса погасителен
план. Относно Договор за кредит за оборотни средства партньор № 2016139
4
от 22.02.2016 г. банката не е упражнила правото си на едностранно
прекратяване на договора, поради което същият продължил действието си за
следващ 12-месечен период до 01.02.2020 г., когато е следвало да се извърши
последващо преразглеждане на кредита. Съгласно Анекс № 8/29.03.2019 г.
страните са договорили намаляване на максималния кредитен лимит, като
клиентът е поел задължение в рамките на 12-месечния период да намали
усвоения размер на кредита до 52000 лв. към 21.02.2020 г., като посоченото
ограничение имало ролята на погасителен план, но само за частта от
усвоената главница. Към 31.03.2020 г. „***“ Ад е подало към ЦКР
изискуемост на непогасен, но усвоен остатък от кредит за оборотни средства
с период на забава над 31 дни до 60 дни. Оспорва да е налице фактическият
състав за обвързване на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Липсвали
данни за виновни противоправни действия, респ. бездействия, на служители
на банката ответник. Сочи, че след отчитане на забавата в погасяването на
процесните кредити след настъпване на падежа им, служители на банката са
подавали редовно и законосъобразно справки към ЦКР. Оспорва служители
на ответника да са потвърдили устно на ищеца за автоматично подновяване
на кредитите. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
описаните в ИМ вреди и поведение на негов служител. Моли се за
отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Ответникът „***“ ЕАД е универсален правоприемник на „***“ АД / с
предишно наименование „***“ АД/.
На 02.04.2014 г. между „***“ ЕООД, като кредитополучател, Д. Д. Д.,
като солидарно отговорен длъжник, и „***“ АД, като кредитодател, бил
сключен Договор за кредит за овърдрафт Партньор с размер на кредита от
70000 лв. за срок от 120 месеца, като кредитът бил предоставен за оборотен
капитал за финансиране на стопанска дейност на дружеството
кредитополучател.
На 22.02.2016 г. „***“ ЕООД, като кредитополучател, управителят му Д.
Д., като солидарно отговорен длъжник, и „***“ АД, като кредитодател, са
сключили Договор за кредит за оборотни средства Партньор № 2016139 с
размер на заетата сума от 70000 лв. със срок на действие 120 месеца, или 10
години, като кредитът бил предоставен за оборотен капитал за финансиране
на стопанска дейност на дружеството кредитополучател.
На 10.11.2020 г., ищецът е подписал допълнителни споразумения към
всеки един от процесните договори, след което банката подала към ЦРКР
данни за изправност на обслужването по договорите и предоставила
финансиране по анексите.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца е да докаже, че е претърпял сочените в исковата
5
молба неимуществени вреди в резултат от действие, извършено от служител
на ответника при или по повод изпълнение на служебните му задължения,
което действие се явява противоправно – в нарушение на действаща и
приложима правна норма, причинно-следствена връзка между вредите на
ищеца и поведението на служител на ответника, размера на вредите.
УКАЗВА на ответната страна да докаже наведените в отговора на
исковата молба възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6