№ 5447
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110113778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 124 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба, подадена от „БНП ППФ“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на управление във Франция, гр.
Париж, бул. „Осман“ №1, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на изпълнителен
директор и член на съвета на директорите чрез „БНП ППФ“ С.А., клон България, ЕИК ***,
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване, ищецът е предявил положителни установителни искове с правно основнаие чл.
422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р. М. Л., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. София, кв. Зона Б-5, бл. 8, вх. А, ет. 1, ап. 6, с което моли да
се приеме за установено, че Р. М. Л. дължи на „БНП ППФ“ С.А. следните суми:
5242,65 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
16621688/10.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното ѝ изплащане
2821,50 лв. – предсрочно изискуема възнаградителна лихва за периода 20.06.2020г. -
20.12.2023г.
233,96 лв. – обезщетение за забава за периода 20.07.2020г. – 16.06.2021г.
В исковата молба ищецът твърди, че между „БНП ППФ“ и ответника Р. М. Л. е сключен
договор за потребителски кредит № PLUS-16621688/10.12.2018г., по силата на който „БНП
ППФ“ е предоставило паричен кредит в размер на 6000лв. за срок от 60 месеца. Договорено
е кредитът да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 216.45лв.
Твърди, че сумата по договора е преведена по лична сметка на ответника. Твърди, че след
изплащането на 17 месечни вноски, ответникът е преустановил плащанията по кредита.
Твърди, че е уведомил кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на
вземането.
Ответната страна не е депозирала отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. №39466/21 по описа на
Софийски районен съд (СРС) се установява, че на 05.07.21г. ищецът е подал в СРС
заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение за
сумата от 5242,65 лв. – представляваща главница – неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № PLUS-16621688/10.12.2018г., ведно със законната лихва от
05.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 2821,50 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2020г. – 20.12.2023г. , сумата от 483,96лв. – лихва за забава за периода от
20.07.2020г. – 16.06.2021г., и 220,96лв. – разноски по заповедното производство, а именно:
170,96лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че
лицето не живее на адреса от кмета на съответното населено място. Вследствие на това,
ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Между страните безспорно е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-
16621688/10.12.2018г. от 10.12.2018г. Съгласно сключения договор страните са се
договорили, че размера на кредита за потребителски цели е 6000лв., застрахователна премия
2016.00лв., такса ангажимент 210лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил
да върне е 12987.00лв., платима на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 216.45лв.,
като първата е дължима на 20.01.2019г. а последната на 20.12.2023г., съгласно погасителния
план. Уговореният годишен лихвен процент е 26.52%, а годишния процент на разходите е
32.31%.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която е установено,
че главницата по кредита е в размер на 6000лв, формирани от 5790,00лв. усвоена сума и
210,00 лв. такса ангажимент, която се заплаща от кредитополучателя при усвояването на
кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Сумата по договора е
предоставена на ответника на 10.12.2018г. по банковата сметка Съгласно заключението
остатъкът от задължението на ответника по договора за потребителски кредит е както
следва – 5041,05лв. непогасена главница, 556,76лв. договорна лихва за периода 20.06.2020 –
20.12.2023, 201,60лв. застрахователна премия за периода 20.06.2020 – 20.11.2020г. По
кредита е платена сума в общ размер на 5428,35лв. Установено е, че записаният в договора
годишен процент на разходите от 32.31% не включва сумата за застраховка по кредита. При
включване на сумата за застраховка (2100лв., разпределени на вноски по 33,60лв. всяка и
платим при всеки падеж на вноска по кредита) като разход по договора ГПР ще бъде в
размер на 44,76%.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която общите условия към
договора са изписани с шрифт „Garamond” с големина 11 пункта, като височината на
шрифта на изпълва изискването за Times New Roman 12.
В открито съдено заседание се представиха от ответника и бяха приети като писмени
доказателства 2 броя разписки чрез „Изипей“ АД, за сумите от 216,45лв. всяка, внесени в
полза на ищеца след извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Така общата сума
платена по кредита от ответника възлиза на 5861,25лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
1. Относно сключения договор за паричен заем
За уважаване на искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр.
с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът
е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че е настъпил падежът
2
на търсените вземания, респ. предсрочната им изискуемост, както и че длъжникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В хода на делото безспорно се установява, че между страните е сключен процесния
Договор за потребителски кредит № PLUS-16621688/10.12.2018г от представените писмени
доказателства. Ответната страна не оспорва сключването на договора.
С постъпилата по делото ССЕ се установява, че кредитодателят „БНП ППФ“ С.А. е
изпълнил договорното си задължение за предоставяне на сумата от 5790,00лв. по договора
чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя на 10.12.2018г. С постъпилата по
делото писмени доказателства се установява, че ответникът е платил сума по кредита в общ
размер 5861,25лв., а в останалата част то 12987.00лв задължението не е изпълнено.
2. Относно наличието на неравноправни клаузи
Шрифта на договора
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12. Неспазването на тези изисквания води до недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
С допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че текстът на
общите условия към договора е изписан с шрифт „Garamond” с големина 11 пункта.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не бива да се формализира, като се приеме, че
винаги щом шрифтът е по-малък от 12 пункта, то договорът е недействителен. От решаващо
значение за преценката на съда дали договорът е действителен е цялостният стил на текста,
дали той е разбираем и четим и дали потребителят може да се ориентира в съдържанието на
договора, без да бъде прекомерно затрудняван.
С оглед на гореописаното, съдът приема, че шрифтът на процесния договор и общите
условия към него са съобразени с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което договорът
не следва да се обяви за недействителен.
Размер на ГПР
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори.
В договора за потребителски кредит е уговорен ГПР в размер на 32,31 %. Съгласно § 1
от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.
Съгласно сключения между страните договор потребителят се е задължил да заплати
застрахователна премия в размер на 2016,00лв. платима на 60 месечни вноски по 33.60лв,
включени в общата месечна вноска по кредита от 216.45лв. Като в самия погасителен план
не е посочено каква част от месечната вноска, кои разходи по кредита покрива.
3
В договорът не е посочено на база на какви разходи се изчисляява ГПР.
С допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
посочения размер на ГПР в договора 32,31% не е включена сумата за застраховка по
кредита. Съгласно заключението ГПР с включен разход застрахователна премина ще бъде в
размер на 44,76%. Следователно същественият въпрос е следва ли при правилно
законосъобразно изчисляване на ГПР в случая да бъдат включени таксата и застраховката.
За разрешаването на този въпрос следва да се приложи определението, съдържащо се
в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия/т.2 от условията по договора/ включва
заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.
Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл по идентичен
договор Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578 / 2022 г., III г.о., ВКС.
Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере
какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни
предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес.
Въпреки, че ищецът твърди, че застраховката не е задължителна и от нея не зависи
сключването на договора, в конкретния случай такава застраховка е сключена още със
сключването на договора, като дори цената е включена в цената на месечната вноска по
кредита и представлява разход по последния. Като такъв е следвало да бъде включена в
изчисляването на ГПР, за да бъде дадена реална представа на потребителя за използваната
от него услуга. Видно от експертното заключение, действителният ГПР в размер на 44,76%
значително се доближава до законоустановения максимален размер на ГПР в чл. 19, ал. 4
ЗПК като разполагането с тази информация би могла да повлияе значително на потребителя
относно сключването на договора.
Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и в още един аспект
съгласно практиката на СЕС, а именно нелоялна търговска практика от страна на
кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C‑453/10 Jana
Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви
като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните
търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
С оглед на гореописаното, съдът приема, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изискавния, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора.
3. Относно вземанията на ищеца по сключения договор
Съгласно приетото по-горе от съда, сключения договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, от което следва, че на основание чл. 23 ЗПК
длъжникът следва да върне само чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат
начислените въз основа на договора лихва, такси и премии.
4
По делото е установено посредством заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 5790,00лв.,
която сума представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК и се
дължи на кредитора. С постъпилите по делото писмени доказателства и с направената по
делото ССЕ се установи, че ответникът е изплатил на кредитодателя до приключване на
съдебното дирене сумата от общо 5861,25лв.
Следователно ответникът е погасил цялата главница по кредита и искът следва да
бъде отхвърлен.
Исковете за лихвите също следва да се отхвърлят, тъй като специалната норма на
закона предвижда частична действителност и освобождаване на задълженията за лихва.
6. Относно разноските
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в общ размер на 1130 лв
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включващи 1130лв. адвокатски хонорар. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника му се дължат разноски в размер на 100% съобразно
отхвърлената част на иска или 1130лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК от „БНП ППФ“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под
№*********, чрез „БНП ППФ“ С.А., клон България, ЕИК ***, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сгр. 14 , срещу Р. М. Л., ЕГН ********** , с настоящ адрес гр. София,
кв. Зона Б-5, бл. 8, вх. А, ет. 1, ап. 6 за установяване съществуването на вземане в размер на
5242.65лв, представляващо главница по договор за потребителски кредит, и 2821.50лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до 20.12.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 233,96 лв., представляващо мораторна лихва за
периода от 22.07.2020г. до 16.06.2021г.
ОСЪЖДА „БНП ППФ“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под
№*********, чрез „БНП ППФ“ С.А., клон България, ЕИК ***, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сгр. 14 да заплати на Р. М. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
София, кв. Зона Б-5, бл. 8, вх. А, ет. 1, ап. 6 сумата от 1130лв, разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5