РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Ямбол, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330100334 по описа за 2025 година
Подадена е исковата молба от Д. И. И. от с.М., обл.Я. против Районен съд -Ч., в
която се твърди, че е издаден изпълнителен лист е против ищеца по НОХД *** г. по
описа на РС-Ч., за сумата от 5000 лв., представляваща глоба, която следва да се заплати
в полза на държавата по сметка на РС-Ч. Едва през 2024 г. ищецът е започнал да
получава писма за задължението, а през 2025 г. е получил покана за доброволно
изпълнение да заплати в срок сумата от 5299.88 лв., дължима към 08.01.2025 г. От така
посочената сума в поканата не става ясно, какво всъщност представлява общото
задължение, налице ли е плащане по изпълнителния лист, тъй като дължимата сума е
5000 лв., която е различна от посочената неолихвяема сума. Към поканата са приложени
два изпълнителни листа от 2016 г. и от 2024 г., което означава, че след 8 години РС-Ч. е
издал и нов изпълнителен лист за такса за издаването на предходния. Съгласно ТР №
2/2017 г. на ВАС несъбраните глоби се погасяват с изтичане на две години от налагането
им, какъвто се е настоящият случай. ВАС е приел, че след прекъсване на давността в
хипотезата на чл.82 ал.1 б.“а“ ЗАНН при изпълнение на административно наказания
„глоба“ се прилага давностният срок по чл.82 ал.1 б. „а“ от ЗАНН. Иска се, съдът да
приеме за установено, че сумата в размер на 5000 лв.- главница по изпълнителния лист
№ *** г., за принудителното изпълнение на която е образувано изпълнително дело №
*** г. на ДСИ при ЯРС, е недължима.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител пледира за
уважаване на иска, както и за присъждане на разноските по делото.
1
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага доводи, че
вземането му за „глоба“ в размер на 5000 лева не произтича от административно
наказание по ЗАНН, а е част от наложените за престъпление на ищеца наказания по
НОХД *** г. - на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК „лишаване от
свобода“ за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години. По искане
на РС- Ч. са били образувани изпълнителни дела в СИС при ЯРС - изп.дело № *** г.,
изп. дело № *** г., които са били прекратени на основание чл.433 т.8 от ГПК и
понастоящем е образувано изп. дело № *** г. По него са предприети изпълнителни
действия по искане на взискателя - наложен запор на сметките на длъжника Д. И. И.,
както и ценности в банкови касети и трезори в „ПИБ“ АД. Тъй като не се касае за
административно наказание „глоба“, предвидено в чл. 13, ал. 1, б. „б“ ЗАНН, което се
налага за административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, давностният срок, обсъден в
Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., OCC, I и II
колегия, е неприложим в настоящия случай. Наказанието за извършено престъпление по
чл. 9 НК „глоба“ по см. на чл. 37, ал. 1, т. 4 НК, наложено на ищеца, съставлява вид
публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК, като давността за този вид
вземания е уредена в чл. 171 ДОПК - публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-
кратък срок. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в
разпоредбата на ал. 2 на чл. 171 ДОПК: с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността. Разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 ДОПК
предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Т.е. към датата на
завеждане на исковата молба - 04.02.2025 г., започналата да тече на 08.01.2025 г. (когато
е бил е наложен запор на сметките на длъжника Д. И. И., както и ценности в банкови
касети и трезори в ПИБ АД) петгодишна давност за процесното вземане в размер на
5000 лева, не е изтекла, което води до неоснователност на иска.
В с.з. ответникът не изпраща представител. Поддържа отговора в писмена молба,
като моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв. е наложено по
Споразумение по НОХД *** г. по описа на РС-Ч., видно от Протокол от *** г. за
публично заседание по делото. Настоящият ищец се е признал за виновен в извършено
престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години, както и процесната
2
глоба. Издаден е и изпълнителен лист за сумата 5000 лв. с № ***г.
Видно от завереното копие на ИД № *** г. на ЯРС, същото е образувано по
Възлагателно писмо изх.№ *** г. за изпълнение на вземането по изпълнителния лист на
ЧРС. До длъжника е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение, получено лично
на *** г.. С Постановление от *** г. ДСИ е наложил запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника в „Синтер-М“ АД-гр.Я. От работодателя са превеждани
суми до 15.05.2017 г., с които е погасено част от вземането и остатъкът е 4739,89 лв. С
Постановления от **** г. и от *** г. ДСИ е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в „ЦКБ“ АД, респ. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Изпратени са запорни
съобщения до банките за налагане на запора върху вземанията на длъжника. Подаден е
отговор от тях, че са блокирани банковите сметки на длъжника, по които няма авоар, до
размера на задължението. По изп.дело е ДСИ е издал Постановление от ***
г. за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал.1
т.8 от ГПК. С писмо от ***г. на взискателя е върнат изпълнителният лист.
ЧРС е поискал с Възлагателно писмо изх.№ *** г. до ДСИ образуване на
изпълнително дело и извършване на изброените в писмото изпълнителни действия –
запор, възбрана, извършване на опис на движими вещи на длъжника и недвижими
имоти, както и вземания от трети лица. Образувано е изп.д. №*** г. на РС- Я. До
длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена лично на *** г..
Извършени са справки за имуществото на длъжника и не е установено да притежава
такова. С Постановление от *** г. ДСИ е прекратил изп. производство на осн. чл.
433 ал.1 т.8 от ГПК. С писмо от *** г. до ДСИ взискателят е поискал да
му бъде върнат изпълнителния лист.
По Възлагателно писмо изх.№ *** г. от ЧРС е образувано висящото понастоящем
ИД № ***г. на ДСИ при ЯРС, за принудително изпълнение на вземането в размер на
4739,89 лв. Поискано е извършване на изброените в писмото изпълнителни действия –
запор, възбрана, извършване на опис на движими вещи на длъжника и недвижими
имоти, както и вземания от трети лица. Приложени са както Изпълнителен лист № ***
г., така и Изпълнителен лист № *** г. по НОХД ***г. по описа на РС-Ч., издаден за
дължимата ДТ от 5 лв. за предходния и ДТ за новоиздадения изп. лист. На длъжника е
връчена Покана за доброволно изпълнение, получена от *** на *** г. В нея е записана
дължимата сума за глоба в размер на 4739,89 лв., а отделно и разноските по изп. дело, с
които общият размер на задължението е 5299.88 лв. Наложен е запор върху банковите
сметки на длъжника и съдържанието в банкови касети и трезори в „ПИБ“ АД с
Постановление на ДСИ, за което е изпратено запорно съобщение до банката изх.№ ***
г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание с чл. 439 от ГПК. Съгласно тази разпоредба,
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да го основава само на
3
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание.
Искът е частично недопустим. Взискателят е претендирал и висящото изп.дело е
образувано за събиране на част от сумата по изпълнителния лист- за 4739,89 лв.
Останалата част е била събрана принудително по първото изпълнително дело. Именно
дължимият остатък е вписан в Поканата за доброволно изпълнение като задължение за
глоба. Искът за платената вече част от нея е недопустим, като не отговаря на
изискванията на чл. 439 от ГПК, уреждащ предпоставките за допустимост на иска- да е
образувано изпълнително дело за тази сума, съответно взискателят кредитор да
претендира такова вземане. Ищецът не разполага и с правен интерес за предявяване на
установителния иск за задължение, което не е предмет на правоотношението между
страните след погасяването му чрез плащане. Поради това производството по делото в
тази му част следва да бъде прекратено.
Съдът намира иска за сумата 4739,89 лв. за допустим, но неоснователен. Както
сочи ответникът, не се касае за административно наказание глоба, наложено по реда на
ЗАНН, а за наказание по НК за престъпление. Същото попада в обхвата на понятието
публични държавните вземания по разпоредбата на чл. 162 ал.2 т.6 от ДОПК, между
които вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата.
Съгласно чл. 171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-
кратък срок. Правният спор по делото е свързан с наличието на наведените от
ответника доводи за прекъсване на давността.
Чл. 172 ал.2 от ДОПК урежда правилото относно прекъсването: давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение.
В случая давността за вземането е прекъсната с предприемането на действия по
принудително изпълнение още при образуване на първото изпълнително дело през 2016
г. ДСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки и
трудовите възнаграждения. Последното изпълнително действие е по налагане на запор
от ДСИ върху банкови сметки на *** г. Съобразно Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Принудителното събиране на суми
от трудовите възнаграждения е осъществявано до м. 05.2017 г. Тъй като след това
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона -на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 2 от
4
26.06.2015 г., без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Считано от *** г. новата петгодишна давност е следвало да изтече на *** г.
Ответникът е подал искане под формата на възлагателно писмо за образуване на
изпълнително дело на *** г. и е поискал налагане на запор, възбрана, извършване на
опис на движими вещи и недвижими имоти на длъжника. В мотивите на цитираното
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. се изтъква, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Т.е. взискателят е предприел действия по
изпълнение, с които е прекъснал давността в рамките на новото изпълнително дело,
образуваното преди изтичане на 5-годишния срок.
Впоследствие с възлагателно писмо изх.№ *** г. от ЧРС е поискано и е образувано
висящото понастоящем ИД № *** г. на ДСИ при ЯРС. Отново взискателят е поискал
налагане на запор, възбрана, извършване на опис на движими вещи и недвижими имоти
на длъжника. ДСИ е наложил запор върху банкови сметки на *** г. Давността отново е
прекъсната. До предявяване на иска на 04.02.2025 г. новата давност не е изтекла.
Основателни са възраженията на ответника, че не е изтекла и абсолютната давност
по чл.171 ал.2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в изброените случаи. Считано от ***г.
(годината, следваща годината на изискуемост на вземането) 10-годишният срок изтича
на*** г.
От това следва, че вземането не е погасено по давност и искът следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от горното, Я. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от Д. И. И. от с.М.,
обл.Я., ул.***, против Районен съд –Ч., с адрес: гр.Ч., бул.*** ЕИК ***, иск –да бъде прието
за установено, че ищецът не му дължи разликата над 4739,89 лв. до 5000 лв., за която сума е
издаден изпълнителен лист № ***г. по НОХД *** г. по описа на РС-Ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И. от с.М., обл.Я.против Районен съд –Ч., с адрес:
гр.Ч., бул.***, ЕИК *** иск –да бъде прието за установено, че ищецът не му дължи сумата от
4739,89 лв. –неплатена част от глоба по изпълнителен лист № *** г., издаден по НОХД *** г.
по описа на РС-Ч., за принудителното изпълнение на която е образувано изпълнително дело
5
№ *** г. на ДСИ при РС - Я.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
6