Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2805 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д.Б.Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт М.С., против Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, починал в хода на производството на 25.01.2020 г. и продължило производството с участието на неговата дъщеря в качеството й на ответник - Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „В. П.“ № 5358767/23.05.2017 г.; 175,31 лева, представляваща договорна лихва за период от 22.06.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 17.02.2018 г. (падеж на последната вноска); 424,44 лева, представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г. /падеж на последна вноска/; 175 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител; 424,44 лева за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г. /падеж на последна вноска/ представляващи неустойка по договора за кредит; 57,95 лева, представляваща лихва за забава от 23.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 от 02.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „В.К.“ ООД, ЕИК .... и „А. С. В.” ООД, ЕИК ...., чийто правоприемник е новият кредитор „А. С. В.” АД /сега ЕАД/, ЕИК ..... По този начин вземанията към цедента, дължими от Б.Д.Г. по договор за паричен заем № 5358767/23.05.2017 г., също са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и дължимите лихви. Твърди се, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента „В.К.“ ООД да изпраща уведомления за извършената цесия. В тази връзка до длъжника Г. двукратно са изпращани уведомителни писма за извършената продажба на вземания, но първото писмо е върнато като непотърсено от длъжника, а второто е върнато, тъй като лицето не е открито на адреса.
Сочи се, че по силата на горепосочения договор за паричен заем, длъжникът е получил от кредитора заемната сума от 1000 лева срещу задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 175,31 лева, на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 130,59 лева всяка, първата от които платима на 22.06.2017 г., а падежа на последната 17.02.2018 г., при общ размер на плащанията по заема от 1175,31 лева.
Твърди се, че съгласно сключения договора за заем и Тарифа на „В.К."
ООД относима към него, на длъжника са начислени такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лева и заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща
направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането.
Посочва, че съгласно чл.4 от клаузите на договора, заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424,44 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на
47,16 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Твърди се, че при подписването на договора, длъжникът е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора. За
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, Г. дължи такса в размер на 424,44 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка
в размер на 47,16 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и
се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната
вноска, която следва да заплати Г. е в размер на 224,91 лева, която включва
вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Сочи, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
23.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на
начислената лихва е 57,95 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 4650/2018 г. Тъй като Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.
В хода на производството Б.Д.Г. е починал на 25.01.2020 г.. Във връзка
с това, ищецът е представил удостоверение за наследници на Г. и е поискал от
съда да бъде конституирана като ответник неговата дъщеря. С определение от
28.09.2020 г., съдът е конституирал като ответник Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: *** при
продължаване на производството по делото в нейно лице на основание чл.227 ГПК.
В проведеното съдебно
заседание ищцовото дружество при редовност на призоваването не се явява и не
изпраща законов или процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли
съда да уважи изцяло исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК от назначения на Румен Г. особен представител - адвокат З.М. ***, е постъпил писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Възразява Б.Г. да е получавал съобщение за извършената цесия, както и покана за доброволно изпълнение. Оспорва вземанията по размер и основание. Посочва, че нямало данни Г. да е получил процесната заемна сума, както и дали същият е бил грамотен. Във връзка с горното иска от съда да прекрати делото, респективно да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира да и бъде заплатено определеното възнагараждение.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването новоконституираният ответник Д. Б. С., при редовност на призоваването не се явява. Представлява се от пълномощник – К. С., който моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, тъй като ответницата е направила отказ от наследството на Румен Г.. Представя доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за паричен заем „Вивакредит план“ № 5358767/23.05.2017 г. се установява, че между „В.К.“ ООД в качеството си на кредитор /заемодател/ и Б.Д.Г. в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 1000 лева, определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните условия – размер на погасителна вноска – 177,75 лева; дата на първо плащане – 22.06.2017 г., срок на заема 9 месечни вноски с последна вноска на 17.02.2018 г.; уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,30 %. Заемателят се задължил да върне и сумата в размер на 424,44 лева за експресно разглеждане на документите; годишен процент на разходите на заема – 49,47 %. Уговорено е заплащането на неустойка в размер на 424,24 лева, ако в тридневен срок не представи едно от обезпеченията – поръчител физическо лице, което да отговаря на определени условия или банкова гаранция, като поради тази причина общата сума за погасяване е в размер на 2024,19 лева. В договора за уговорени и дължими допълнителни такси във връзка със събирането на отпусната заемна сума.
Приложено е предложение за сключване на договор за паричен заем от 23.05.2017 г., подадено от заеметаля Г.. От тарифа на кредитора относима към договори за паричен заем, какъвто е процесният се установява размерът на дължимите такси от заемателя.
По делото е приложен разходен касов ордер № 69/23.05.2017 г., от който се установява, че Б.Г. е получил заемната сума от 1000 лева.
От Рамков договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., сключен между „В.К.“ ООД и „А. С. В.“ ООД и Приложение № 1 от 02.02.2018 г. към него, от които се установява, че процесните вземания са прехвърлени на настоящия ищец.
По делото са приложени два броя уведомителни писма адресирани до Б.Г., касаещи прехвърлянето на процесните вземания. Същите не са получени от заемателя, видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД и № и обратна разписка към товарителница № 68423581.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение с изх. № 1015/31.01.2020 г. на РС Пазарджик, от което се установява, че съгласно решение № 132/31.01.2020 г. по ЧГД № 270/2020 г. по описа на РС Пазарджик, е вписан в особената книга пред съда за отричане от наследство отказа на Д. Б. С. останало след смъртта на Б.Д.Г., с ЕГН: **********, починал на 25.01.2020 г., Акт за смърт № 0050/27.01.2020 г. Отказът е вписан под № 15/2020 г..
От назначената и приета по делото съдбено-счетоводна експертиза, която съдът кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена от страните се установява, че към 24.08.2018 г. не са погасени следните суми по процесния договор: 1000 лева - главница, 175,31 лева - договорна лихва за периода 23.05.2018 г.-17.02.2018 г., 424, 44 лева – неустойка, 424,44 лева - такса за експресно разглеждане, 175 лева - такса разходи по събиране, 70 лева - такса разходи за дейност на служител и 57,95 лева - лихва за забава за периода 01.02.2018 г. - 01.08.2018 г..
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4650/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу Б.Д.Г., да заплати на кредитора „А. С. В.” ЕАД, главница - 1000 лева, договорна лихва – 175,31 лева за периода от 22.06.2017 г./падеж на първа неплатена вноска/ до 17.02.2018 г. /падеж на последна вноска/, такса за експертно разглеждане на искане за отпускане на кредит – 424,44 лева за периода 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания – 175,00 лева, такса разходи за дейност на служител – 70,00 лева, неустойка – 424,44 лева за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г. /падеж на последна вноска/, лихва за забава – 57.95 лева за периода от 26.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски от които 46.54 лева – държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 50.00 лева, изчислено съгласно Наредба за заплащането на правната помощ. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове предявени по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.9 ЗПК, чл.240, ал. 2, във вр. с ал.1 ЗЗД, чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД - искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Районен съд Пазарджик, XIX състав намира, че предявените искове са процесуално недопустимо, поради отсъствие на положителна процесуална предпоставка и производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения.
Процесуалната легитимация, е предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския процес. От тази дефинитивност на института се извежда и съответстващото задължение на съда да следи служебно за наличието й. Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните - ищец или ответник, спора не може да бъде разгледан - липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса. В разглеждания случай наследникът на починалата страна е представил валиден отказ от наследство, който обективира основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицето прието от съда за ответник по иска. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството. С удостоверяване на факта на отказа от наследство, вече няма надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл. Този извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното - т. е. след като лицето не е наследник на починалата страна, няма основание и за участието му на негово място в процеса, т. е. няма да бъде надлежна страна. В проведеното съдебно заседание на 16.12.2020 г., в което бе представено удостоверение с изх. № 1015/31.01.2020 г. на РС Пазарджик, за отказа от наследство на Д. Б. С. останало след смъртта на Б.Д.Г., с ЕГН: **********, починал на 25.01.2020 г., Акт за смърт № 0050/27.01.2020 г., съдът независимо, че ищцовото дружество бе редовно призовано /не се явява законов или процесуален представител/ му предостави едноседмичен срок, в който да вземе становище по така представеното удостоверение, респективно да посочи дали подържа иска срещу новоконституирания по негово желание ответник или не. В указания срок ищцовото дружество бездейства – не депозира молба, не само в срока но и до приключване на съдебното заседание на 17.02.2021 г.. Поради тази причина неговото бездействието не може да бъде заменено от извършването на действия от страна на съда, за конституиране на наследници от следващия ред на заемателя Б.Г..
При това положение и по смисъла на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.13, с прекратяване на исковото производство се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска по чл.422 от ГПК, т.е. последиците от прекратяването на исковото производство следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.5 от ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, или в конкретния случай - обезсилване на издадената заповед за изпълнение по отношение на вземането, за установяване на което е оттеглена исковата претенция, респ. прекратено исковото производство. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил и определението за прекратяване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2805/2019 г. по описа на РС Пазарджик, поради недопустимост на исковете, предявени от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д.Б.Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт М.С., против Д. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, /дъщеря на първоначалния ответник Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, починал на 25.01.2020 г. и продължило разглеждането на делото с нейно участие по реда на чл.227 ГПК/, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „В. П.“ № 5358767/23.05.2017 г.; 175,31 лева, представляваща договорна лихва за период от 22.06.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 17.02.2018 г. (падеж на последната вноска); 424,44 лева, представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г. /падеж на последна вноска/; 175 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител; 424,44 лева за периода от 22.06.2017 г. до 17.02.2018 г. /падеж на последна вноска/ представляващи неустойка по договора за кредит; 57,95 лева, представляваща лихва за забава от 23.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед № 2582/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4650/2018 г. по описа на РС Пазарджик, като НЕДОПУСТИМО.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.5 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 4650/2019 г. по описа на РС Пазарджик, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2582 от 16.11.2018 г. в полза на заявителя А. С. В.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд Пазарджик от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: