ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13

гр. Сливен, 21.01.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на тринадесети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря               Радостина Желева                                                и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от                съдията             административно  дело № 408      по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.И.Л. против Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г., на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е одобрен Протокол от 30.04.2019 г. на Постоянната комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. и на основание чл. 195, ал. 5  от ЗУТ, е наредено в срок от три месеца А.И.Л. да засипе съществуваща септична яма, разположена на регулационната граница с имот идентификатор 66738.701.463 и изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собствения му  имот, отговарящо на нормативните изискания, както и в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите. В жалбата се твърди, че жалбоподателката узнала случайно за оспорената заповед, тъй като с. й имал з. п. Твърди, че е в б. с А.Л. от …. г. Горното място било лична негова собственост, жилищната сграда била изградена в режим на СИО, за което било съставен нотариален акт от 2001 г. Твърди, че не била уведомена за издадената заповед, но били нарушени нейните права, тъй като била с. на жилищната сграда, това било единственото жилище, засипването на септичната яма щяло да застраши здравето, хигиената, чистотата и спокойствието й. За същото имало издадена заповед през 2012 г. и последната била отменена. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло оспорената заповед.

В съдебно заседание, оспорващата лично и чрез пълномощника си адв.М. поддържа подадената жалба. Твърди, че процесната септична яма, представлява търпим строеж, съгласно нормата на ЗУТ, построена между 1981-1982 г. Тогава същата не била на границата между двата имота, която граница била на 2,5 м на запад от сегашната граница. През годините била местена границата и е стигнато до положението когато ямата става на границата. Моли съда да отмени обжалвания административен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира за разноските, направени по делото.

Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен, чрез пълномощника си юриск. М. С. счита жалбата недопустима, тъй като оспорващата не била легитимирано лице, което да може да оспорва издадения акт, който касае нейния с. А.Л. и моли съда да прекрати производството по делото. Ако съда приеме жалбата за допустима, счита, че същата е неоснователна. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна А.И.Л. счита жалбата за основателна.

Заинтересованата страна И.К.Г., лично и чрез пълномощника си адв. Ц.Б. счита подадената жалба за недопустима. По същество счита същата за неоснователна. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата С.И.Л. считано от 10.09.1967 г. е с. на А.И.Л., който е собственик на имот, съставляващ УПИ VІ - 207 в кв. 37 по плана на кв. „Речица”, гр. Сливен, с идентификатор 67338.701.207, видно от Нотариален акт № 113 том ІІ дело 674/1977 г. по описа на Сливенски районен съд (л.11) и справка в Кадастрално-административна информационна система ( л.20). С нот.акт № 26 т.I дело № 215/2001 г. на СВ при СлРС (л.12) А.И.Л. е признат за собственик на жилищна сграда и гараж, построени  в УПИ  VІ - 404 в кв. 37 по плана на кв. „Речица”, гр. Сливен.

Във връзка с писмо с вх.№ 2400-253/31.01.2019г. на РО на НСК- Сливен по повод жалба на И.К.Г., живущ ***, собственик на имот с идентификатор 67338.701.463 срещу А.И.Л.,***, собственик на имот с идентификатор 67338.701.464, относно септична яма, разположена на границата между двата имота, е извършена проверка от Постоянна комисия, назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. на Кмета на Община Сливен. Комисията е  съставила Протокол от 30.04.2019 г., в който е посочено, че Септичната яма е със стени от суха каменна зидария, и капак - стоманобетонова плоча с отвор за ревизия. По данни на собствениците, септичната яма е построена през 1982 г. При огледа на място е установено, че стоманобетоновата плоча на ямата навлиза в имот с ид. 67338.701.463- собственост на И.К.Г., съответно с 0,40 см. в южния и 0,30 см в северния край. Към момента на огледа септичната яма е разположена на вътрешнорегулацонната линия между имоти с ид. 67338.701.463- собственост на И.К.Г. и имот с ид. 67338.701.464- собственост на А.И.Л.. При изслушването на страните И.К.Г. и А.И.Л., комисията установила, че съществува м. спор за границата между двата имота. Засегнатите имоти се намират в кв."Речица" на гр.Сливен, където към настоящият момент няма изградена канализация.  Настоящото местоположение на септичната яма било неподходящо (чл.47 ал.2 от ЗУТ), предвид, че същата се намира на регулационната граница и не отговаря на санитарно- хигиенните и технически норми за водоплътна изгребна яма  (чл. 87 ал.1 от ЗУТ).  Въз основа на тези констатации и на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, комисията направила предложение: В срок от 3 месеца, А.И.Л.,***, собственик на имот с идентификатор 67338.701.464 да засипе съществуващата септичната яма, разположена на регулационната граница с имот с идентификатор 67338.701.463 и да изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собственият му имот, отговарящо на нормативните изисквания.

Със Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г., на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е одобрен Протокол от 30.04.2019 г. на Постоянната комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. и на основание чл. 195, ал. 5  от ЗУТ, е наредено в срок от три месеца А.И.Л. да засипе съществуваща септична яма, разположена на регулационната граница с имот идентификатор 66738.701.463 и изгради ново съоръжение за заустване на битовите отпадъчни води от собствения му  имот, отговарящо на нормативните изискания, както и в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите.

Оспорената заповед е съобщена на с. на жалбоподателката и неин адресат - А.И.Л. на 04.06.2019 г. с известие за доставяне, което същия е получил лично.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че към 1981-1982 г. са в действие Закон за териториално и селищно устройство; Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, в които разпоредби за санитарните съоръжения - „попивни септични ями", изискване за отстояние от регулационните или имотни граници към съседите няма. Изискване за разстояние и технически изисквания не се съдържали и в „Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, утвърдени със заповед № РД-02- 14-35 от 25.VI.1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство". В „Ръководство по водоснабдяване и канализация на сгради от 1968 г." е посочено, че септичните ями се изграждат с две свързани отделения - утаител и попивен - филтриращ кладенец и на разстояние най-малко 10 м от сгради. Утаителят се изгражда с непропускливи стени, а филтриращия кладенец е със стени от суха каменна зидария, два капака и се запълва до 0.30 м. под нивото на вливната тръба с филтриращи материали - чакъл и отгоре едър пясък. Филтриращ материал - чакъл се полага и около кладенеца с дебелина най- малко 0.30 м.

При тези констатации вещото лице е приело, че процесната септична яма като ситуиране и начин на изпълнение не е отговаряла на съответните технически и санитарно- хигиенни изисквания към момента на изграждане 1981 - 1982 г. и не може да бъде определена като „допустим строеж".

Първия Кадастрално Регулационен План за кв. „Речица" бил одобрен със заповед № 700/22.12.1972 г. По този план територията на процесиите имоти с идентификатори № 67338.701.206 (464), № 67338.701.207 (463), № 67338.701.429 и № 67338.701.430 е представлявала имот пл. № 229 и западната част от имот пл. № 228, кв. 86. За имот пл. № 228 е отреден парцел VII-228, а за имот пл. № 229 е отреден парцел VIII-229. При последвало изменение на КРП, касаещо дворищната регулация за имоти пл. № 228 и 229, за което в Община Сливен няма запазена регулационна преписка е направено преотреждане за тези имоти както следва : Имот пл. № 228 - отредени са два самостоятелни парцела VII-228 и XXIV-228. Имот пл. № 229 - отреден е един самостоятелен парцел VIII-229. Отреден е и един съсобствен парцел XXII-228, 229, образуван от западните части на имоти пл. № 228 и 229, който е идентичен с ПИ № 67338.701.206 по действащата към настоящия момент кадастрална карта одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г.

Следващия и последен, действащ към настоящия момент ПУП на кв. „Речица", е одобрен със заповед № РД-15-162/20.03.2000 г. По този план територията на ПИ № 67338.701.206 (464), № 67338.701.207 (463), № 67338.701.429 и № 67338.701.430 представлява : Имот пл. № 403 кв. 37 - за него е отреден парцел V-403, регулационните линии на който съвпадат с имотните граници. Имот пл. № 404 кв. 37 - за него са отредени парцели VI-404 и VII-404, регулационните линии на които съвпадат с имотните граници.

При налагане на скиците представляващи извадки - ксерокопия от двата плана е видно, че дворищно регулационната линия, източна за парцел XXII-228, 229, и западна за парцел XXIV-228 кв. 86 по КРП от 1972 г. съвпада с имотната граница - източна за имот пл. № 403 и западна за имот пл. № 404 по плана от 2000 г., което означава, че регулационните предвиждания по КРП от 1972 г., касаещи процесната дворищно регулационна линия - граница между имотите са осъществени.

Поради вида на съоръжението „септична яма" - подземна и скрита за наблюдение вещото лице не е установило механизма на използване и разположението на заустващите канализационни тръби. Не е установил в имота на жалбоподателката № 67338.701.464 съществуването на друга септична яма за отпадните битови води от жилищната сграда.

Ориентировъчното разположение на ямата е на разстояние по-малко от 1,00 м от жилищната сграда в имота на жалбоподателката № 67338.701.464 и на около 4.00 м от жилищната сграда в имота на заинтересованата страна № 67338.701.463 и навлизаща в същия около 0.40 м. Разположението на ямата е недопустимо както към момента на изграждане 1981 - 1982 г., така и към настоящия момент – чл.47 ал.2 и чл.87 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза, която като обоснована и компетентно изготвена, съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл.195 ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно чл.115 ал.2 от ЗУТ данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър. От тези данни е видно, че като собственик на имот с идентификатор 67338.701.464 по КККР на гр.Сливен е записан А.И.Л. и именно той се явява собственик по смисъла на чл.195 ал.5 от ЗУТ, който може да бъде адресат на задължение по този текст от закона. В случая с. на А.Л. не е участвала в административното производство и не е адресат на оспорената заповед, поради което тя не поражда задължения за нея. Притежаването на права на собственост в режим на СИО върху сграда в ПИ, в който е разположен обекта, разпореден за премахване, не е отразено в действащата КККР и не съществува задължение за административния орган да го съобразява. (Решение № 9849 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 801/2019 г., II о.)

При тези изводи жалбата подадена от С.И.Л. се явява недопустима поради липса на правен интерес от обжалването, поради което съдът следва да остави същата без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Искането за присъждане на разноски на ответника по оспорването и на заинтересованата страна И.К.Г. е неоснователно. В разпоредбата на  чл. 143 от АПК е регламентирана отговорността за разноските в административния процес. Подателят на жалбата има право на разноски при отмяна на обжалвания от него административен акт, респективно при отмяна на отказа да бъде издаден административен акт - ал. 1, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от жалбоподателя административен акт - ал. 2. В конкретния случай не е налице нито една от тези хипотези - обжалваният от Л. административен акт на Кмета на Община Сливен не е отменен от съда, нито административният орган си е оттеглил сам оспорения акт по предвидения за това ред, а и производството по делото не е прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК.

В специалната норма на  чл. 143 АПК не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски на ответника по оспорването и заинтересованата страна при прекратяване на делото поради липса на правен интерес от оспорването, на каквото основание -  чл. 159, т. 4 от АПК в случая делото ще бъди прекратено. Доколкото разпоредбата на  чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от АПК съдържа уредба на случаите, в които при прекратяване на делото страна в производството има право на разноски, не се прилага препращащата норма на чл. 144 от АПК, съответно - не се прилагат разпоредбите на чл. 78 от ГПК. (В този смисъл Определение № 5889 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2019 г., III о., Определение № 9574 от 17.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10157/2015 г., 5-членен с-в)

 Ръководен от гореизложеното и на основание чл.159 т.4 от АПК,
съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.И.Л., ЕГН **********,*** против Заповед № РД 15-1637/29.05.2019 г., на Кмета на Община Сливен, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 408/2019 г. по описа на Административен съд Сливен.

Определението подлежи на касационно обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :