РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103127 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Бл-партер, срещу „Л адрес на управление: град Ш, представлявано от
изпълнителния директор Ст
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника и са предявени
насрещни искове от ответника по първоначалните такива.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2024г. ищцата е сключила с ответното
дружество договор за потребителски кредит № 70234. В договора е посочено, че сумата по
отпуснатия кредит е в размер на 500.00 лева. В чл. 17 (1) от договора е посочено, че
заемателят се задължава на основание чл. 138 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя
за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
‚ЛЕНДИВО“ ООД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на
тези задължения и срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след
падежа на последната вноска и че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна
проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения
солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят третото лице - поръчител следва да
отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години;
Минимален осигурителен брутен доход - 1500.00лв.; Валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; Липса на записи в ЦКР
относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ
кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Служебна бележка за доход от
работодателя за 6 месеца назад. В договора е уговорено, че страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17 от договора ще причини
1
на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. В
чл. 27 (1) в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора
същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на отпуснатия
кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или 135.00 лева на месец. На
ищцата е начислена неустойка в общ размер на 135.00 лева, тъй като не е представила в срок
обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процссния договор. Срокът на
кредита е един месец, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а годишният процент
на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %. Твърди, че така описания договор е потребителски
и че е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл. 26, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила; на основание чл. 11, ал. 1 т. 10 вр. чл. 22 от ЗПK ,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора
за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.58% е в пряко
противоречие е императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00%, без
обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в
съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и
неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения. Излага подробни
съображения за твърдението си за нищожност на описания договор. Намира, че е налице и
заобикаляне на закона - с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок.
но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от
кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно
цялото задължение. Тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Също така тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. В
пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
„ЛЕНДИВО” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в размер на
0.9% от стойността на отпуснатия кредит за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечение или 135.00лева на месец, която по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е
част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено в отношенията между страните по предявения иск от Н. Г. П., ЕГН **********
срещу „Л че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 70234 / 04.09.2024г.
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск по подробно
изложени съображения. Моли съдът да отхвърли иска и да присъди разноски на ответника.
В насрещната искова молба, ищецът по него твърди, че по сключения на 04.09.2024 година
Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 70234, Н. П. не е изпълнила своите
задължения по Договора, и не е направила нито една погасителна вноска. Дължимите към
2
настоящия момент суми по договора от ответника са следните: остатък от непогасена
главница по Договор за потребителски кредит 70234 от 04.09.2024 година към дата
01.10.2024 година в размер на 500 лева; начислена договорна (възнаградителна лихва) върху
главницата за периода 04.09.2024 г. до 04.10.2024 г. в размер на 15, 00 лева; начислена
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.10.2024 година до 19.12.2024 година в
размер на 14, 58 лева, които суми се иска съдът да я осъди да му заплати, ведно с законната
лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до датата на
окончателното и изплащане, както и да осъди ответника Н. Г. П. да му заплати направените
съдебни и деловодни разноски в производството по предявеният насрещният иск.
В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран такъв от
ответника по него, в който се изразява становище за неоснователност на предявения
насрещен иск по подробно изложени съображения. Моли насрещният да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
С определение № 813/24.04.2025г., постановено по делото съдът е приел за съвместно
разглеждане предявените с насрещната искова молба искове от „ЛЕ, адрес на управление:
град Ш, представлявано от изпълнителния директор Св срещу Н. Г. П. ЕГН **********, с
адрес гр. Б, с които се иск да бъде ОСЪДЕНА Н. Г. П., с ЕГН ********** да заплати на „Л
остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит 70234 от 04.09.2024
година към дата 01.10.2024 година в размер на 500, 00 лева; начислена договорна
(възнаградителна лихва) върху главницата за периода 04.09.2024 г. до 04.10.2024 г. в размер
на 15, 00 лева; начислена мораторна лихва върху главницата за периода от 04.10.2024 година
до 19.12.2024 година в размер на 14, 58 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установени следните факти:
Страните не спорят, че на 04.09.2024г. са сключили договор за потребителски кредит,
по силата на който на Н. П. е отпуснат кредит в размер на 500, 00 лева, което се и
установява и от договор за потребителски кредит № 70234/04.09.2024 г., погасителен план
към договор за кредит № 70234/04.09.2024 г., справка за клиент, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, общи условия на
договор за потребителски кредит, платежно нареждане за кредитен превод.
В чл. 27 (1) от процесния договор, сключен между страните е уговорено, че в случай,
че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на отпуснатия кредит за всеки ден,
през който не е предоставено обезпечение или 135.00 лева на месец. Задължението по чл. 17
от договора предвижда заемателят на основание чл. 138 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на ‚Л всички задължения на Заемателя по Договора за
кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане за заплащане на тези задължения и срокът на валидност на банковата гаранция е най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска и че третото лице /поръчител/ подлежи на
предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме
посочения солидарен дълг, както и че третото лице - поръчител следва да отговаря
кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст - 21 години; Минимален
осигурителен брутен доход - 1500.00лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение
при последен работодател минимум - 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочил,
под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е
банкова или небанкова институция; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца
3
назад.
Прието е заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че остатъкът от дължимата сума за главница от ответника по насрещния иск - Н.
П. по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 70234/04.09.2024 г.
към момента на предявяване на насрещния иск /27.12.2024 г./ е в размер на 500.00 лева.
Размерът на дължимата от ответника договорна възнаградителна лихва върху
предоставената главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
70234/04.09.2024 г. за периода от 04.09.2024г. до 04.10.2024 г. е в размер на 15, 00 лв.
Дължимата от ответника по насрещните искове мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.10.2024 г. до 19.12.2024 г. е в размер на 10, 69 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за главница, ведно със законната
лихва до окончателното погасяване по главния иск и чл. 86 ЗЗД – за лихва.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК: В тежест на ищцата Н. П. е да докаже твърдението си за сключен между
страните договор с посоченото съдържание, че договора, респ. посочените в исковата молба
клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания,
доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да
проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на
исковата молба. Следва да установи валидността на всяка една оспорена като
недействителна клауза, както и че сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и
при съобразяване на императивните материалн норми. Да се установи, че при скл. на
договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една
оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна
Ищецът по насрещният иск следва да докаже наличие на изискуемо и ликвидно
задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в насрещната искова молба
твърдения - да установи съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за паричен заем, изпълнение на
своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина
уговорен в него, настъпване на изискуемост на вземането по договора.
Ответникът по насрещният иск следва да докаже, че е заплатил претендираната
главница, както и своите възражения.
По първоначалния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В договора за кредит е
посочен ГПР от 42.58 % - чл. 1. (6), който според съда не отговаря на действително
прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че погасителна
4
вноска включва и сума за неустойка. Според съда, по начина, по който е уговорена,
неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде
калкулирана при изчисляването на ГПР.
Съображенията за това са следните:
В настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочената клауза в договора следва да се
окачестви като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената
неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на
кредитора. При включването на сумата за неустойка в погасителната вноски и
представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР възлиза на
680.55%, който надвишава над 20 пъти допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото
потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
По горните съображения първоначалният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По насрещния иск:
От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
сумата остатъкът от главницата от ответника по насрещния иск - Н. П. по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние №70234/04.09.2024 г. към момента на
предявяване на насрещния иск /27.12.2024 г./ е в размер на 500, 00 лева, размерът на
дължимата от ответника договорна възнаградителна лихва върху предоставената главница
по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 70234/04.09.2024 г. за
периода от 04.09.2024г. до 04.10.2024 г. е 15, 00 лв., дължимата от ответника по насрещните
искове мораторна лихва върху главницата за периода от 04.10.2024 г. до 19.12.2024 г. е в
размер на 10, 69 лв., поради което насрещните искове следва да се уважат в посочените
размери съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
5
изготвено.
По разноските:
Разноски са претендирани и от двете страни и се следват и на двете страни с оглед
изхода от делото. На ищеца се следват разноски с оглед уважаването на първоначалния иск в
размер на 100, 00 лева, от които 50, 00 лева за внесена държавна такса и 50, 00 лева за
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и
съдействие към исковата молба, доколкото последващият такъв за 400, 00 лева е за отговор
на исковата молба по насрещните искове.
С оглед частичното отхвърляне на насрещния иск за мораторна лихва върху
главницата за периода от 04.10.2024 година до 19.12.2024 година в размер 3, 89 лева, на
ответницата по насрещния иск се следва и сумата в размер на 2, 94 лева на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
На ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лева, за възнаграждение за вещо лице в размер на 300, 00 лева и 150, 00 лева за внесена
държавна такса, от които съобразно уважената част от иска на ищеца по насрещния иск се
следва общо сумата от
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 70234 / 04.09.2024г., сключен между Н.
Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б като заемател и „Л адрес на управление: град Ш
представлявано от изпълнителния директор Скато заемодател.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД Н. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Бда заплати на
„Лпредставлявано от изпълнителния директор С сумите, както следва: непогасена главница
по Договор за потребителски кредит 70234 от 04.09.2024 година към дата 01.10.2024 година
в размер на 500, 00 лева; начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата за
периода 04.09.2024 г. до 04.10.2024 г. в размер на 15, 00 лева; начислена мораторна лихва
върху главницата за периода от 04.10.2024 година до 19.12.2024 година в размер на 10, 69
лева, като над сумата от 10, 69 лева до предявения размер от 14, 58 лева или за сумата от 3,
89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.10.2024
година до 19.12.2024 година ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Л адрес на управление: град
Шпредставлявано от изпълнителния директор С да заплати на Н. Г. П., ЕГН **********,
адрес: гр. Б сумата в размер на 100, 00 лева, представляваща разноски по делото по
предявения първоначален иск и сумата от 2, 94 лева - разноски за адвокатски хонорар по
предявените насрещни искове съобразно отхвърлената част на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б да
заплати на „Ладрес на управление: град Ш представлявано от изпълнителния директор С
сумата в размер на 1 637, 88 лева, представляваща разноски по предявените насрещни
искове съобразно уважената част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6
7