№ 7807
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110101005 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу ХР. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
сумите от:
- 4131,70 лева, представляващи главница по 54 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 7.02.2018 г. до 7.07.2022 г., от която сума 2040,50 лв. е редовно
падежирала главница по 30 месечни вноски, падежирали в периода 07.02.2018г. до
07.07.2020г. и сума от 2091.20 лв.- предсрочно изискуема главница по 24 вноски с падежни
дати за периода 07.08.2020 до 07.07.2022г., по отношение на които на основание чл. 13, ал.
2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 19.01.2020 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/,
- 206,16 лева - възнаградителна лихва за периода от 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението,
- 570,06 лева - обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г. до 12.03.2020 г.,
- законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга,
които вземания са били прехвърлени от „ФИРМА ЕАД на заявителя "ФИРМА" ЕАД с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.08.2018 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПН по ч.гр.д. №28120/2020 г. на СРС
Ищецът твърди, че на 03.08.2016 г. ХР. Д. ХР. в качеството на кредитополучател е
сключил договор за потребителски паричен кредит № 2370720 с ,,ФИРМА ЕАД. Сочи се,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на
5000,00 лева, която сума е преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка,
на дата 03.08.2016 г. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че
главницата или общия размер на кредита е 5150,00 лв., който представлява сборът от
1
чистата стойност на кредита 5000,00 лв. и такса за разглеждане на кредита 150,00 лв., като
таксата за разглеждане на кредита кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора на 72 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен
в Групова застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 423,36
лв., за което кредитополучателят е подписал декларация за приемане на застраховане.
Застрахователната премия е разделена на 72 броя месечни плащания, дължими на
падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на
сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в
който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното
покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода считано от 07.07.2018 г. по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии
Поддържа се, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в
сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са
посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на
1879,36 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер на 7452,72 лв., която съгласно клаузите на договора за
кредит е платима на 72 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
103,51 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 07.08.2016 г., а последната е с
падеж на 07.07.2022 г.
Ищецът се легитимира като цесионер въз основа на Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „ФИРМА ЕАД, ЕИК
*********** и „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „ФИРМА
ЕАД срещу ХР. Д. ХР., произтичащо от договор за потребителски кредит №
2370720/3.08.2016 г., е прехвърлено в полза на „ФИРМА” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски на дружеството – кредитор. Сочи се, че от страна на ищеца до кредитополучателят
е изпратено уведомително писмо с изх. №УПЦ/УПИ-С-УКФ/2370720, с което му е
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 19.01.2020 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.Със същото писмо
ответникът е уведомен и за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Цитирана е относима съдебна практика.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Оспорва се да е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за потребителски кредит, като се твърди, че ответникът не е уведомяван нито от
кредитодателя, нито от ищеца. Твърди се, че ответникът не е уведомен нито от цесионера,
нито от цедента за извършената в полза на ищеца цесия. Твърди се че клаузите на
представения договор за потребителски паричен кредит № 2370720 от 03.08.2016 г. са
неравноправни и в този смисъл нищожни. Твърди се, че Договорът за потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК, а размерът на претендираната по договора
възнаградителна лихва е в нарушение на добрите нрави. Оспорват се исковете по размер.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски.
2
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен на
03.08.2016 г. между ХР. Д. ХР. в качеството на кредитополучател и ,,ФИРМА ЕАД-
кредитодател на договор за потребителски паричен кредит № 2370720, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на
5000,00 лева, която сума е преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка,
на дата 03.08.2016 г.
По делото е представено и копие на договора за потребителски паричен кредит
№2370720 от 03.08.2016 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ***********- заемодател
и ХР. Д. ХР.в- заемополучател/л.9-14/.
Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 5000 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: годишен
лихвен процент- 10.99%, при пазарен лихвен индекс 0,13% (тримесечен SOFIBOR) и
фиксирана надбавка 10.86 %, годишен процент на разходите- 15.36 %, брой месечни вноски
72, размер на месечната вноска: 103.51 лева. Посочено е и, че се начислява такса за
разглеждане на кредита от 150 лева и се включва месечна застрахователна премия в размер
на 5.88 лева. Посочено е, че общата дължима сума от потребителя е 7452.57 лева.
Посочено е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „ФИРМА АД.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора сумата се отпускат чрез банков превод от УКФ към
банкова сметка на потребителя в УКФ.
Съобразно чл. 12, ал. 1 от ОУ в случай на забава на плащанията на дължимите от
длъжника и поръчителя суми върху всички просрочени месечни суми се дължи лихва в
размер на законната лихва, разделена на 360 ди за всеки ден забава.
Съгласно чл.12, ал.2, т. 1 от ОУ УКФ има право да прекрати едностранно кредитното
правоотношение с Потребителя и да обяви всички си вземания за предсрочно изискуеми при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни вноски по Кредита, при
условие че допуснатите нарушения и/или неизпълнения на бъдат отстранени, просрочените
вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска.
Представено е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., сключен между „ФИРМА АД–цедент и „ФИРМА“ ООД –цесионер и
Иннвидуален договор за продажба и прехърляне на вземания от 20.08.2018 г. с който
„ФИРМА ЕАД е прехвърлил на „ФИРМА“ ЕАД вземането си към различни длъжници,
индивидуализирани с приложение №1. Видно от същото, извадка от която се намира на л.
27-29 от делото е цедирано вземане под №73 по договор 2370720 от 02.08.2016 г. с длъжник
ХР. Д. ХР.
Съгласно т.4.3. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията. Представено е и
пълномощно, с което цедентът „ФИРМА АД е упълномощил цесионера „ФИРМА” АД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
то е цедирало съгласно договор за продажба и прехърляне на вземания от 20.08.2018 г.
По делото са представени и три уведомителни писма от 08.11.2019 г., 30.08.2019г. и
25.10.2019 г. с адресат отвтеника ХР. Д. ХР., с които заемодателят „ФИРМА АД чрез
„ФИРМА” АД го уведомява за извършеното на 20.08.2018 в полза на „ФИРМА” ООД
прехвърляне на вземанията си по договора за паричен заем. На гърба на уведомлението
„ФИРМА“ ЕАД е обявила на длъжника, че поради просрочие и неплащане на вноски по
Договор за потребителски кредит №2370720 от 02.08.2016 г., сключен с „ФИРМА АД,
всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на
3
получаване на писмото. Приложени са известия за доставяне, в които е посочено, че две от
пратките са се върнали като непотърсени, а едната не е доставена поради непълен адрес.
Независимо от това уведомителното писмо е връчено, ведно с исковата молба, в която са
направени изявления за уведомяване за цесията и обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Установява се от приложеното ч.гр.д.28120/2020 по описа на СРС, че по заявление от
цесионера „ФИРМА“ ЕАД, против ответника е е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение за сумите: главница в размер на
4131,70 лв., дължима за периода от 07.02.2018 г. до 07.07.2022 г. ведно със законната лихва
от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва в размер на
206,16 лв. за периода от 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г., обезщетение за забава (мораторнна
лихва) в размер на 570,06 лв. за периода от 08.02.2018 г. до 12.03.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл.240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА АД и
ответника ХР. Д. ХР. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор
за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 5 000 лева.
Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира такива
в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде обявен
процесния договор за потребителки кредит за недействителен.
Не е налице твърдяното от ответника нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Съгласно
регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите- членки не могат да приемат
непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012
г., SC Volks bank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е изискването
относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо,а
и по делото не се установява процесния договор за кредит да е с по-малък шрифт.
По същите аргументи не е необходимо договорът за кредит да съдържа извлечение под
формата на погасителен план, съгласно съдебната практика по приложение на Директивата.
Нещо повече- кредитодателят е длъжен да предостави само при поискване извлечение под
формата на погасителен план, а и в конкретния случай се касае за равни месечни вноски на
определена дата, и погасителен план включващ всяка една погасителна вноска/ в т.ч. какъв
размер от главницата и лихвата се погасява, както и техния остатъчен размер/ е наличен и
по делото на л. 12. С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че в тази насока
правата на заемателя не са ограничени и договорът не е недействителен, поради нарушение
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
В процесният случай страните не са били ограничени от императивна законова
разпоредба досежно максималния конкретния размер на уговорената лихва съгласно чл. 10,
ал.2 от ЗЗД, доколкото в действащия подзаконов нормативен акт няма предвиден такъв
размер, но са били ограничени от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК/в сила от 23.07.2014
г./,доколкото процесния договор е сключен след измененията в ЗПК и попада в тяхното
4
темпорално действие. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено: „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България“.Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна,
по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва
от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов
критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да
се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика
да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната
подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на
годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете
като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният
ГПР /15.36 %/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница.
Следва да се посочи, че и съдебната практика преди действие на процесния договор
действието на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е приемала, че противно на добрите нрави е да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. В процесния случай е
уговорено ответникът да заплаща възнаградителна лихва с годишен лихвен процент 10.99%
и фиксирана надбавка от 10.86 % като тази лихва не се основава на нищожни клаузи-
противоречащи на добрите нрави и не надвишава и три пъти размера на законната лихва.
Ето защо не са налице и сочените от ответника хипотези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от
ЗПК
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
5
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и
др.
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към исковата молба на ответника, както и поради изричното изявление,
инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за
цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо
кредитополучателя и и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на
19.01.2020 г. Това твърдение остава недоказано в производството, доколкото в известието за
доставяне на приложеното уведомително писмо с изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е видно, то да е връчено до ответника, а твърдението за връчване на
уведомителното писмо чрез ЧСИ Йордан Ценов не е подкрепено с никакви доказателства.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на кредитора и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в
хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното
основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението
следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то
към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита./ Решение
№10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/ В процесния случай поканата е
приложена към исковата молба, изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е инкорпорирано в исковата молба и препис е връчена на ответника на 03.08.2020 г., като
това е датата, на която съдът следва да приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост по
процесния договор за кредит.
С оглед приетото с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 204 от
25.01.2018 г. по т.д.2230/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, че при липса на изрично
делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника
по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем, съдът приема, че независимо от липсата на
изрично упълномощаване от „ФИРМА АД на „ФИРМАта" АД, със сключването на договора
6
за прехвърляне на процесното вземане (на 20.08.2018 г.), върху ищеца е преминало и
правото да обяви вземането за предсрочно изискуемо предвид забавата на ответниците,
поради което обявяването на вземането за предсрочно изискуемо е валидно извършено.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.
д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съдът съобразява
настъпването в рамките на исковото производство на правнорелвеантен факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно настъпване на ефекта от преобразуващото право на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразявайки този факт исковата
претенция за главницата по договора в размер на 4131.70 лева се явява доказана по
основание и размер.
Съобразно същия тълкувателен акт на ВКС за периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план. Ето защо за периода до 08.06.2022 г./ датата на връчване на исковата молба на
длъжника, с която се обявява кредита за предсрочно изискуем/ на кредитора се дължи и
възнаградителна лихва, съобразно погасителния план. Такава обаче е претендирана само за
периода от 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г., поради което и тази претенция в размер на 206.16
лева се явява доказана по основание и размер.
Както бе посочено, съобразно чл. 12, ал. 1 от ОУ в случай на забава на плащанията на
дължимите от длъжника суми върху всички просрочени месечни суми се дължи лихва в
размер на законната лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава. На 08.02.2018 г.
кредитополучателят е изпаднал в забава за дължимата погасителна вноска от 07.02.2018 г. и
така всеки месец за всяка забавена погасителна вноска. Лихвата за забава за периода от
08.02.2018 г. до 12.03.2020 г е в размер на 287,91 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162
ГПК. Тази лихва се дължи само върху падежиралите вноски, а не върху цялата сума,
доколкото предсрочната изискуемост е обявена едва с исковата молба. Ето защо
установителният иск следва да се уважи за тази сума, а за горницата до 570.06 лева следва да
се отхвърли като недоказан по размер.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 02.07.2020 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 02.07.2015 г., а такива
липсват, съответно възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 281.02 лева от общо дължими 298.16
лв., в т.ч. държавна такса-98.16 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства на ищеца следва да се присъдят разноски –в размер на 139.64 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ХР. Д. ХР. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
дължи по предявените искове с правно основание чл. чл.240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД във
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК на ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 4131,70 лева,
представляваща главница по 54 броя неплатени погасителни месечни вноски по договор за
потребителски паричен кредит № 2370720 за периода от 7.02.2018 г. до 7.07.2022 г., 206,16
лева - възнаградителна лихва за периода от 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г. /датата на
прехвърляне на задължението, 287,91 лева - обезщетение за забава за периода от
08.02.2018 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/01.07.2020 г./ до окончателно
погасяване на дълга, които вземания са били прехвърлени от „ФИРМА ЕАД на заявителя
"ФИРМА" ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПН по ч.гр.д.
№28120/2020 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за периода от
08.02.2018 г. до 12.03.2020 г. над уважения размер от 287,91 лева до пълния претендиран
размер от 570.06 лева.
ОСЪЖДА ХР. Д. ХР. , ЕГН **********, да заплати на ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 281.02 лева и 139.64 лева за ч.гр.д. №28120/2020 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8