Решение по дело №303/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№  260070

 

                                    гр. Пловдив,  10.11.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                  ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 303 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба от „З.к.Л.и.“ АД против решение № 196 от 10.04.2020 г., постановено по търг. д. № 960 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което „З.к.Л.и.” АД е осъдено както следва:

- да заплати на Г.М.Т., сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейния внук Г.Р.Т. при ПТП от 05.10.2014 г., причинено от А.Н.Т. при управление на лек автомобил „*** ***“ ********, за което е сключен договор по риска „Гражданска отговорност” при „З.к. „Л.и.” АД ***, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от загубата на близкия човек, ведно с обезщетение за забава от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на обезщетение за забава за периода 05.10.2014 г. – 02.12.2015 г. ;

- да заплати на Г.Р.Т.,  действаща лично и със съгласието на майка си Д.Т. сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейния брат Г.Р.Т. при ПТП от 05.10.2014 г., причинено от А.Н.Т. при управление на лек автомобил „*** ***“ ********, за което е сключен договор по риска „Гражданска отговорност” при „З.к. „Л.и.” АД ***, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от загубата на близкия човек, ведно с обезщетение за забава от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на обезщетение за забава за периода 05.10.2014 г. – 21.11.2015 г.;

 - да заплати по сметка на Пловдивския Окръжен съд сумата 5 200 лева, представляваща държавна такса за производството и 100 лева - разноски за съдебна експертиза;

- да заплати на адвокат М.В.М., в качеството и на процесуален представител на Г.М.Т., адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лева;

- да заплати на адвокат М.В.М., в качеството и на процесуален представител на Г.Р.Т., адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лева.

         Представителят на дружеството поддържа становището, че обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както и че е необосновано. Искането е да се отмени и се постанови друго решение, с което се отхвърлят предявените искове, както и на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

  Въззиваемите Г.М.Т. и Г.Р.Т. чрез процесуалния си представител изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и молят същото да се потвърди, както и да им се присъдят направените деловодни разноски.

 Третите лица - помагачи на страната на ответника – А.Н.Т., М.А.Т. и Н.Г.Т. не са изразили становище по въззивната жалба.  

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

           Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от Г.М.Т. и Г.Р.Т. против „З.к.Л.и.“ АД  активно субективно съединени искове за заплащане на сумата 50 000 лв. за Г.М.Т. и 80 000 лева за Г.Р.Т. като обезщетения за претърпени от всяка от тях неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от загубата на близкия човек, вследствие настъпилата смърт на Г.Р.Т., в резултат на ПТП, настъпило на 05.10.2014 г., причинено от А.Н.Т. при управление на лек автомобил „*** ***“ ********, за което е сключен договор по риска „Гражданска отговорност” при „З.к. „Л.И.” АД ***, ведно с със законната лихва върху сумата за обезщетение, смятано от 05.10.2014 г. до окончателното й изплащане.

Исковете се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

 В резултат на ПТП на 05.10.2014 г., причинено от А.Н.Т. при управление на лек автомобил „*** ***“ ********, вследствие от причинените от произшествието травми, е настъпила смъртта на возещите се в същия автомобил Г.Р.Т., Н.В. Г. и Д.П.В..

С присъда, постановена по НОХД 1995/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив,  А.Т. е признат за виновен в това, че на 05.10.2014 г. в гр.П. като непълнолетен, но като е могъл да разбира и ръководи постъпките си, при управление на МПС, без да има необходимата правоспособност за това, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице.

Безспорно установено е, че ищцата Г.Т. е баба на починалия на 05.10.2014 г. Г.А., а Г.Т. е негова сестра.

Няма спор също, че към момента на настъпването на ПТП,  собственикът на лек автомобил „*** ***” ** **** **, при управлението на който е настъпило ПТП, довело до вредоносния резултат, е имал сключен договор по риска „Гражданска отговорност” със „З.к.Л.и.” АД договор по риска „Гражданска отговорност” по Застрахователна полица № *************.

От събраните по делото доказателства, включително и от тези, съдържащи се в материалите на досъдебното производство, а и от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертиза, категорично се установява, както вината на делинквента А.Т. за настъпилото ПТП, така и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат – смъртта на пострадалия Г.Р.Т..

Във въззивното производство ответникът „З.к.Л.и.” АД поддържа всички първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите застрахователната отговорност на дружеството спрямо ищците факти: че ищците по принцип, алтернативно – поради липса на доказателства, не попадали в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение; евентуално – че размерът на присъдените обезщетения не са съобразени със действащите разпоредби на закона, както и поради неотчитане на твърдяното от представителя на ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Пловдивският окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е формирал фактически и правни изводи относно всяко от поддържаните възражения, които се подкрепят напълно от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и възражения от страните, се налагат следните допълнения:

Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната жалба възражения, оспорващи активната материално правна легитимация на ищците по предявените искове.

         С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

 Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и всяка от ищците, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.

 Неоснователно е поддържаното от ответника възражение, че съдът не следва да се съобразява с тълкувателен акт, който не е бил действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Това действие се отнася както за нормативното тълкуване, така и за тълкуването, извършвано Върховния касационен съд по реда на чл. 124 ЗСВ относно противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Относно съобразяването с приетите от ВКС тълкувателни актове, е определящ моментът на прилагане на съответната правна норма, при осъществяване на правораздавателната дейност на съда по конкретното дело, независимо от това кога са се осъществили относимите към съответния случай юридическите факти.

В конкретния случай, действителните отношения между всяка една от ищците и пострадалия приживе се установяват от показанията на разпитаните свидетели.

Отношенията между пострадалия Г.А. приживе с неговата сестра Г.Т., съответно с неговата баба Г.Т., са изследвани обширно и детайлно от първоинстанционния съд на базата на подробни и достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.

         Спецификата на тези отношения в случая се определя не само от формалния характер на конкретните роднински връзки баба – внук и брат – сестра, не просто от обичайното ежедневно общуване между тях, но преди всичко от изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност и сигурност, на радост от общуването и усещане за принадлежност към едно голямо и сплотено семейство.

         От събраните по делото доказателства се установява, че общуването между Г.Т. и нейния внук започва след втората година от раждането на детето, като при това общуване са възникнали трайна емоционална връзка и близост, взаимни чувства на обич, доверие и привързаност, които са се запазили до смъртта на Г.. Установено е, че тези отношения по интензитет и дълбочина са надхвърляли обичайната връзка между баба и внук. Трайността и дълбочината на тази връзка между  Г.Т. и внукът й Г. са намирали израз не само в честото присъствие на детето в дома на неговите баба и дядо, в техните грижи и внимание към него, в присъствието му техния приятелски кръг, във взаимните пътувания и екскурзии, но и в изключителното взаимно доверие и обич, мотивирали детето да споделя с баба си лични преживявания, които не е споделяло дори със своите родители.

Въпреки принципната неоспоримост на житейска аксиома за незаменимостта на родителите, благодарение на всеотдайността, вниманието и грижи на бабата от една страна, както и на привързаността, обичта и доверието на детето към неговите баба и дядо от друга, в случая между тях действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до отношенията между родители и дете.

Много силна и близка, надхвърляща традиционните за съвременното българско семейство отношения, е била и връзката между Г.А. и неговата сестра Г.Т.. Вниманието, грижите и закрилата, с които Г. се е отнасял към по-малката си сестра, още с появата й в семейството, са изградили впоследствие хармонични отношения на взаимна обич и привързаност, на изключителна близост и доверие.  

От установените по делото факти относно отношенията между ищците Г.Т. и Г.Т. и пострадалия при ПТП Г.А., се налага извод за наличието на такива дълбоки емоционални и житейски връзки, наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на които, всяка от ищците да търпи морални болки и страдания от смъртта на своя внук, съответно - брат, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства.

 Изводът е, че ищците попадат в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.

         Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно за дължимия размер на застрахователното обезщетение.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че всяка от ищците преживява много тежко смъртта на своя родственик.

Установено е, че Г.Т. е била жизнена, енергична и общителна жена за възрастта си. Освен това се е отличавала като грижовна и любеща баба, която е дарявала с обич и внимание близките в това число и внуците си, но и е имала по-специално отношение към Г., изградено на основата на почти ежедневни контакти, на взаимната обич и доверие. Загубата на любимия й внук буквално я е „сринала“ психически и преобърнала живота й. След трагичното събитие, ищцата е загубила интереса към живота, преустановила е контактите с приятелките си. От показанията на разпитаните свидетели се установя, че ищцата още не може да преодолее тези негативни промени в живота си, не е успяла да пребори случилото се, да възстанови стимула си към общуване, предишната си енергия и настроение.

Смъртта на единствения й брат е променил коренно живота и на Г.Т.. Детето изпаднало в шок, като това състояние продължили година след произшествието; затворило се в себе си за дълго време, тъгувало и продължава да тъгува за брат, станало е по-мълчаливо и необщително и въпреки усилията на родителите, все още не може да преодолее напълно болката от загубата на любимия си брат.   

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл.223 КЗ /отм./.

Определяйки размера на дължимите обезщетения за всяка от ищците, Пловдивският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на индивидуално понесените от ищците душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетенията, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба на ответника оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и критериите за справедливост, зададени от трайната съдебна практика на ВС и на ВКС.

На първо място, не може да бъде споделено изразеното от ответника становище, че съдът е определил обезщетението без да вземе предвид икономическата ситуация в страната и изминалия значителен период от настъпването на процесното ПТП.

 В случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които ищците са претърпели в резултат от смъртта на своя близък родственик. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни негативни промени в техния психичен, емоционален и социален статус, в случая намират конкретен израз не само в мъката от загубата на един изключително близък човек, но и в загубата на много важна за всяка от тях емоционална, морална и житейска подкрепа.

Следва да се отбележи, че при определяне размера на обезщетението за всяка от ищците е отчетена и спецификата на отношенията им с пострадалия, с оглед индивидуалните особености на житейска им, емоционална и духовна връзка, родство, възраст, продължителност и интензитет на връзката и пр.

 Без  значение в случая е изминалия период от събитието, доколкото характерът и степента на претърпените от ищците неимуществени вреди се определят към момента на  настъпването им, а тяхната продължителност във времето  е  само един от определящите за степента им фактор.

  Не може да бъде споделено и оплакването за несъобразяване на обезщетенията с конкретната икономическа ситуация в страната, тъй като   лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 266 КЗ /отм./, макар да не се представляват самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, са съобразени с конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към съответния период на действието им. Размерът на всяко едно от определените обезщетения е съобразено с определените към онзи момент застрахователни суми, от което следва, че същите са съобразени и със социално-икономическите условия в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 50 000 лева за ищцата Г. Т. и от 80 000 лева за ищцата Г.Т. съставляват справедливи парични еквиваленти за тяхното възмездяване.

Неоснователно е поддържаното и във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия  Г.А., основаващо се на твърдението, че същият е знаел или е могъл да узнае, че делинквентът Т. не е бил правоспособен водач на МПС и въпреки това, доброволно се е качил в автомобила.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение неговото настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало увреждането.

В конкретния случай, дори само заради непълнолетието на пострадалия Г.А. към деня на процесното ПТП и произтичащата от това невъзможност самостоятелно да формира правно-валидна воля, не би могло да се приеме, че същият е бил запознат или е бил длъжен да познава изискванията на чл. 150, чл. 150а и чл. 151 ЗДП, съответно да направи самостоятелна преценка относно правоспособността или неправоспособността на Т. да управлява автомобила и произтичащите от пътуването в същия автомобил възможни неблагоприятни последици. Освен това, доколкото основната причина за произшествието, според заключението на САТЕ, не е неспособността и/или липсата на умения на водача да управлява автомобила, а несъобразената с пътната обстановка скорост, то неправоспособността на водача не е единствената и изключителна предпоставка за настъпилото ПТП. 

Изводът е, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което липсва основание за намаляване размера на определените обезщетения.

Крайният извод е, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид обстоятелството, че защитата на ищците е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния им представител адвокат М.В.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение което, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., възлиза на 2030 лева за осъщественото процесуално представително и защита на Г.Т. и на 2930 лева за осъщественото процесуално представително и защита на Г.Т..

  Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 10.04.2020 г., постановено по търг. д. № 960 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.” АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат М.В.М. ***, в качеството и на процесуален представител на Г.М.Т., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лева.

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М.В.М. ***, в качеството и на процесуален представител на Г.Р.Т., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лева.

 

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи А.Н.Т., ЕГН **********, М.А.Т., ЕГН ********** и Н.Г.Т., ЕГН **********. 

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.