№ 43
гр. Шумен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500197 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №16 от 23.02.2021г. по гр.д.№2001/2020г., Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявените от "ТИТАН БКС" ЕООД срещу Г. СТ. Г. осъдителни искове с правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата от 14010,82 лева, и по
чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1312,48 лева. На ответната страна са присъдени
1272,19 лева деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който го обжалва, като
излага доводи за неправилност, и моли решението да бъде отменено и да бъдат уважени
предявените искови претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата,
в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от "ТИТАН БКС" ЕООД
срещу Г. СТ. Г. осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД
за заплащане на сумата от 14010,82 лева, и по чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1312,48 лева. Ищецът сочи, че между него и ответника възникнали спорни отношения, по
повод на които били образувани три търговски дела, съответно ТД №720/2013 год., ТД
№34/2016 год. и ТД №397/2016 год. и трите по описа на ШОС, а впоследствие били
образувани и изпълнителни дела. В хода на образуваното ТД №34/2016 год. по описа на
ШОС между страните било постигнато споразумение за доброволно уреждане на
отношенията, като ищцовото дружество счита, че по този начин напълно били уредени
отношенията им с ответника. След изплащане на дължимите суми били прекратени
образуваните изпълнителни производства, като били отменени и допуснатите обезпечения в
полза на ответника. Въпреки това, ответникът въз основа на изпълнителен лист от
14.12.2017 год., издадено по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС образувал изпълнително
дело №2020*0400464 по описа на ЧСИ Д.З.. По същото бил наложен запор върху банкови
сметки на ищцовото дружество и на ответника била изплатена сумата от 14010.82 лева
/включваща главница и лихви/ по издадения изпълнителен лист от 14.12.2017 год., като
същите заплатили и сумата от 1312.48 лева, представляваща дължими такси по съдебното
изпълнение. След изплащане на посочените суми в край на месец август 2020 год.
посоченото изпълнително дело било прекратено. Считат, че ответникът не е бил
добросъвестен при сключване на споразумението от 13.03.2018 год., тъй като при оформяне
на същото не е представил всички известни му изпълнителни листи, а съзнателно е
задържал посочения по-горе изпълнителен лист от 14.12.2018 год. Излага, че по този начин
ответникът се е обогатил неоснователно с посочената сума от 14010.82 лева, а със
заплащането на сумата от 1312.48 лева от страна на ищцовото дружество, на същите е била
нанесена имуществена вреда.
Ответника по делото е депозирал писмен отговор в законния срок, като е заявил че
оспорва предявените искови претенции. Излага, че в периода от 29.11.2006 год. до
29.12.2012 год. е бил съдружник в „Титан БКС“ ООД, като е бил собственик на 40
дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки с обща номинална стойност 400 лева,
представляващи 8% от капитала на дружеството. На основание чл.17, ал.2 от Дружествения
договор отправил предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството, като
предизвестието му било прието в деловодството на дружеството с вх.№165/29.06.2012 год.
С изтичане на шестмесечния срок, считано от посочената по-горе дата членството му било
прекратено и за него от тази дата възникнало правото да получи стойността на дружествения
си дял от имуществото на дружеството, съразмерно с дела му в капитала, на стойност
786080 лева. Въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията, това не се случило,
и ответника предявил иск, по който било образувано ТД №720/2013 год. по описа на ШОС
за част от посочената сума, като претендирал сумата от 30000 лева. След като делото
2
приключило с решение в полза на ответника, между него и ищцовото дружество било
постигнало споразумение да му бъде изплатена сума в размер на 458238.58 лева, като
същата следвало да се заплаща на части. Първата вноска била в размер на 150000 лева,
която следвало да бъде заплатена в деня на подписване на споразумението, като твърди, че
същата му била заплатена. Поради неплащане на останалите суми по споразумение същото
било развалено и били приведени в действие клаузите за неустойка, договорени в същото.
Пристъпил към принудително събиране на сумата от 30000 лева, ведно с лихвите и
разноските по делото. На 15.01.2016 год. завел ТД №34/2016 год. по описа на ШОС, по
което претендирал частично сумата от 150000 лева. С оглед осъдителното решение на ШОС
и първоначално издаден изпълнителен лист по делото сумата от 150000 лева била събрана
по принудителен път в хода на образувано изпълнително дело. След влизане в сила на
решението по ТД №34/2016 год. на 14.12.2017 год. бил издаден изпълнителен лист, въз
основа на който през 2020 год. са били събрани посочените от ищцовото дружество суми.
Междувременно било заведено от негова страна и трето дело – ТД №397/2016 год. по описа
на ШОС с частична претенция в размер на 147841.42 лева. След влизане в сила на
решението, с което претенцията на ответника била уважена бил издаден в негова полза
изпълнителен лист за посочената сума, ведно с дължимата лихва. Въз основа на същия било
образувано изпълнително дело №2016*0400898 по описа на ЧСИ Д.З., което впоследствие
било присъединено към преди това образуваното изп.дело №2016*0400066 по описа на
същия ЧСИ. На 13.03.2018 год. било постигнато споразумение между страните за уреждане
на отношенията, като следвало ответникът да изтегли представените изпълнителни листи по
посочените две изпълнителни дела, както и по преди това образуваното изп.дело
№2015*0400009 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СРС. Соченият изпълнителен
лист №244 от 14.12.2017 год. към този момент не е бил представян по никое от посочените
изпълнителни дела, като в същото време ищцовото дружество не били изправна страна, тъй
като до месец май 2019 год. не били заплатили дължимите от тяхна страна такси по
посоченото изпълнително дело в размер на 6980.79 лева. Изпълнителния лист от 14.12.2017
год. не е бил наличен по никое от посочените изпълнителни дела, не е бил включен в
споразумението, поради което са претендирали вземането по него в един по-късен момент.
В същото време излага, че е правил многократни опити отношенията, свързани с плащането
на задълженията, предмет на този изпълнителен лист, но същите не били заплатени
доброволно. Претендираните от ищеца суми, не били недължимо платени и при събиране на
същите е действал добросъвестно, тъй като същите са му се дължали и не са били
доброволно заплатени в срок от ищцовото дружество.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
В периода от 29.11.2006 год. до 29.12.2012 год. ответникът Г. СТ. Г., е бил съдружник в
„Титан БКС“ ООД, като е бил собственик на 40 дружествени дяла с номинална стойност 10
лева всеки с обща номинална стойност 400 лева, представляващи 8% от капитала на
дружеството. На основание чл.17, ал.2 от Дружествения договор отправил предизвестие за
прекратяване на членството си в дружеството, като предизвестието му било прието в
3
деловодството на дружеството с вх.№165/29.06.2012 год. С изтичане на шестмесечния срок,
считано от посочената по-горе дата членството му било прекратено и за него от тази дата
възникнало правото да получи стойността на дружествения си дял от имуществото на
дружеството, съразмерно с дела му в капитала. Същият възлизал на сумата от 786080 лева.
Тъй като водените разговори между него и останалите съдружници за доброволно уреждане
на отношенията не довели до резултат, завел последователно няколко дела, съответно ТД
№720/2013 год. по описа на ШОС; ТД №34/2016 год. по описа на ШОС и ТД №397/2016
год. също по описа на ШОС. След приключване на същите ответникът се снабдил с
изпълнителни листи, въз основа на които завел изпълнителни дела срещу ответното
дружество, съответно изп.дело №2016*0400066 по описа на ЧСИ Д.З. и изп.дело
№2016*0400898 по описа на ЧСИ Д.З., което било присъединено към първото изпълнително
дело. Към 06.02.2018 год. вземането на ответника по изпълнителното дело било в размер на
427560.23 лева. На 13.03.2018 год. между страните било постигнато споразумение за
уреждане на отношенията, като по силата на чл.2 от същото ищцовото дружество се
задължило да заплати на ответника сума в размер на 310 000 лева, която покривала частично
договорени между същите страни суми по споразумение, сключено на 28.09.2015 год. и
разноски по водени дела, вследствие неизпълнение на посоченото споразумение, като
ответникът се задължавал да опрости на ищеца всички останали суми, включително и за
начислени лихви. В споразумението били уредени сроковете и начинът за изплащане на
посочената сума от 310000 лева. В чл.5 от споразумението страните декларирали, че с
подписване на споразумението и усвояване на сумата по чл.2 са уредили всички свои
финансови взаимоотношения и нямат и не могат да имат повече претенции една към друга
от каквото и да е естество във връзка с членствените отношения на ответника в ищцовото
дружество за целия период, в който същият е работил в дружеството. В чл.7 от
споразумението страните се съгласили, че разноските за водене на посочените в
споразумението искови и изпълнителни производства се поемат от страна на „Титан БКС“
ЕООД. В чл.8 са се съгласили, че разноските изпълнителните производства следва да бъдат
заплатени на ЧСИ с оглед прекратяването на изпълнителните дела от "Титан БКС" в срок 7
дни след подписване на споразумението. След приключване на ТД №34/2016 год. по описа
на ШОС и ВТД №130/2017 год. на АС-Варна и влизане на решението в сила, в полза на
ответника на 14.12.2017 год. бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцовото
дружество следвало да му заплати сумата от 10723.23 лева, представляваща направени от
негова страна разноски по ТД №34/2016 год. и 1805.59 лева, представляваща направени от
негова страна разноски пред въззивната инстанция по ВТД №130/2017 по описа на АС-
Варна. Въз основа на посочения изпълнителен лист от страна на ответника било заведено
изпълнително дело №2020*0400464 по описа на ЧСИ Д.З.. По същото бил наложен запор
върху банкови сметки на ищцовото дружество и на ответника била изплатена сумата от
14010.82 лева /включваща главница и лихви/ по издадения изпълнителен лист от 14.12.2017
год., като същите заплатили и сумата от 1312.48 лева, представляваща дължими такси по
съдебното изпълнение.
4
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На
първо место следва да се отбележи, че основния спорен въпрос между страните е дали
посочените суми в издадения на 14.12.2017 год. изпълнителен лист въз основа на решенията
на ШОС по ТД №34/2016 год. и на АС-Варна по ВТД №130/2017 са били дължими от
страна на ищцовото дружество с оглед постигнатите договорености в текстовете на чл.2 и
чл.7 от споразумението, сключено между страните на 13.03.2018 г.. В чл.7 от
споразумението страните са се съгласили, че разноските за водене на посочените в
споразумението искови и изпълнителни производства се поемат от страна на „Титан БКС“
ЕООД, поради което и следва да се приеме, че действителната воля на страните е била
разноските по водените между страните искови и изпълнителни дела да бъдат поети от
ищцовото дружество. Никъде в споразумението не е посочено, че същите са включени в
посочените по него суми, съответно, че същите са недължими след изплащане на конкретно
посочените суми, предмет на споразумението. Изпълнителния лист №244 от 14.12.2017 год.
е издаден въз основа на влезлите в сила Решение №91/29.07.2016 год. по ТД №34/2016 год.
по описа на ШОС и Решение №111/16.05.2017 год. по ВТД №130/2017 год по описа на АС-
Варна, влязло в сила на 05.12.2017 год., като отразените в него суми представляват дължими
на ответника разноски, направени в хода на двете търговски дела. Доколкото и двете дела са
били водени между страните по настоящото дело, то както ответника, така също и ищцовото
дружество е било наясно с резултата от същите, включително и в частта на разноските.
Следователно за ищцовото дружество не е съществувало съмнение, че е осъдено по силата
на посочените две решения да заплати на ответника дължимите разноски в размер
съответно 10723.23 лева /по първоинстанционното производство/ и 1805.59 лева /по
въззивното производство/, както и че същите не са заплатени от тяхна страна и по
отношение на същите не е заведено изпълнително производство. Индиция за горното е и
обстоятелството, че посочения изпълнителен лист не е бил изрично посочен в изброените
документи в чл.8 от Споразумението от 13.03.2018 год., представянето на които е било
условие за усвояване на внесената сума по ескроу сметката, открита в полза на ответника.
Ищеца не е установил в настоящото производство заплащането на горните разноски, преди
образуване на изпълнително дело №2020*0400464 по описа на ЧСИ Д.З., поради което и не
може да се приеме, че събирането на сумата в това изпълнително производство е била без
основание, съответно е обогатила неоснователно ответната страна.
От друга страна, с оглед твърдяната вреда по чл.45 ЗЗД, именно заради
несвоевременното изпълнение на ищеца за заплащане на така дължимите суми, е било
образувано и горното изпълнително производство, поради което и изплатените по него
разноски в размер на 1312,48 лева, са били основателно събрани. Не е установено
противоправно поведение от ответника по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД, което да е довело
до причиняване на вреда на ищцовото дружество.
Ето защо ищцовите претенции са неоснователни, и като такива следва да се
отхвърлят.
5
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1120 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №16 от 23.02.2021г. по гр.д.№2001/2020г. на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА "ТИТАН БКС" ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. СТ. Г. с ЕГН
**********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1120 лева /хиляда сто
и двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6