№ 1121
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. И. Б., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-001274 от 19.07.2022 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление
и се моли неговата отмяна. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с адв.
К.. Поддържа жалбата и защитния довод, че е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества, тъй като употребява хранителни добавки за мускулна маса.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводително жалбата писмо излага съображения за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелките Р. К. и С. Н. и двете полицейски служители във Второ РУ при ОД на
МВР – Бургас, получили оперативна информация от друг свой колега, че жалбоподателят Д.
И. Б. управлява лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ******* след употреба на
наркотични вещества. В тази връзка решили да извършат проверка на жалбоподателя. На
1
12.04.2022 г. двете свидетелки със служебен автомобил отишли в кв. „Б.“, където живеел
жалбоподателят. Видели пред дома му паркиран лекият автомобил „Шкода Суперб“ с рег. №
*******, като жалбоподателят бил в близост до автомобила. Свидетелките К. и Н. се
насочили към главната улица на кв. „Б.“ и спрели срещу бившето ТКЗЦ в кв. „Б.“. След
известно време около 14:40 часа забелязали, че към тях се приближава лек автомобил
„Шкода Суперб“ с рег. № *******. Спрели автомобила за извършване на проверка. Като
водач на автомобила бил установен жалбоподателят Б.. Свидетелките му обяснили, че ще
бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Първоначално
жалбоподателят се съгласил да бъде тестван. Чрез дежурен служител в ОД на МВР – Бургас
свидетелките К. и Н. поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ гр.
Бургас. На място се отзовал свидетелят Х. Х. К. - мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Бургас заедно със свой колега. Свидетелят К. разяснил на жалбоподателя в какво
се състои проверката, при което жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол, като
пробата била отрицателна. Впоследствие свидетелят К. обяснил на жалбоподателя как ще
протече проверката за употреба на наркотични вещества, при което жалбоподателят отказал
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Свидетелят К. издал
талон на жалбоподателя за медицинско изследване, в който било отразено в какъв интервал
от време и в кое лечебно заведение да се яви жалбоподателят, ако желае да даде кръв за
анализ. Жалбоподателят не дал кръв за изследване. За установеното нарушение, а именно, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите К., Н. и К. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва.
Показанията на свидетелите са обективни, логични и последователни, поради което съдът
напълно ги кредитира. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
2
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно
ясно и пълно са описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния
водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице,
което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични
вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери
дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже
съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той
на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно.
В случая безспорно от показанията на свидетелките К. и Н. се установява, че
жалбоподателят е управлявал на 12.04.2022 г. около 14:40 часа лек автомобил в кв. „Б.“. От
показанията на свидетелите К., Н. и К. се установява, че жалбоподателят в качеството му на
водач е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, а впоследствие не е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване. На жалбоподателя е бил издаден от свидетеля К. талон за медицинско
изследване (л.11), в който е посочено къде и в какъв времеви интервал жалбоподателят
следва да се яви да даде кръв за анализ. Жалбоподателят не се явил и не е дал кръвна проба.
С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради
което както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. В тази
връзка следва да се отбележи, че без правно значение за съставомерността на нарушението
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е причината, поради която жалбоподателят е отказал да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества. Ако жалбоподателят е имал предположение, че
употребявани от него хранителни добавки биха се отразили при тестването му за употреба
на наркотични вещества, най-логично би било да преустанови управлението на МПС, а не
да оправдава с тяхната употреба отказа си да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества.
3
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Б.
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001274 от 19.07.2022 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Д. И. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4