Решение по дело №4968/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 18.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Диана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4968 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск по чл. 558 ал. 7 от КЗ.

            Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. а , от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане твърди, че изплатил по щета №111008/19.10.2016 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1954, 23 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 10.10.2016 r. на път IІ-48, при км 61 + 100, л.а „Форд Транзит", с ДКН ВТ 1974 НВ, собственост на Валентин Тодоров Хараламбиев.

Виновен за катастрофата бил ответникът Й.Г.Д., който управлявал Зил 131 без регистрационни табели при движение на път IІ-48 при км 61 + 100 предприема маневра за завой наляво, без да се увери в безопасността на същата и без да сигнализира удря правомерно изпреварващия го в същия момент Форд транзит, като реализира ПТП с материални щети.

В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност . 

Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Искането е на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (oтм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да се осъди ответника Й.Г.Д., да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1954, 23 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №111008/19.10.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че е предявен иск по чл. 558 ал. 7 от КЗ. Съгласно тази разпоредба след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Встъпването се осъществява по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата е лицето, управлявало МПС при настъпване на ПТП, което именно е „виновният водач” по смисъла на КЗ. В това производство ищецът следва да докаже, че законосъобразно е изплатил  на увредените от ПТП лица обезщетение за причинени от ответника вреди, както и че е липсвала валидна застраховка Гражданска отговорност при ПТП от 10.10.2016 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

 

От представените с исковата молба доказателства – протокол за ПТП, уведомление и доклад за щета, опис заключение на вещо лице, платежно нареждане, талон, регресна покана може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковата претенция.

            С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.

            Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски в размер на платената държавна такса -  78, 17 лева.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Й.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес *** чучура север, бл. 65, вх. В, ет. 2, ап. 60 да заплати на Гаранционен фонд с адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, ет. 4 , със съдебен адрес *** адв. дружество М.

сума в размер на 1954, 23 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №111008/19.10.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 78, 17 лева за държавна такса.

 

            Банкова сметка ***: IBAN *** – УНИКРЕДИТ БУЛБАНК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Районен съдия: