Решение по дело №2937/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 28.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 14.01.2021 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря В. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2937 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени от К.Н.Г. с ЕГН ********** ***,чрез адв.С.Г. *** офис 311,против Регионален исторически музей гр.Враца,представляван от директора Г. В. Г.,искове с правни основания чл.344 ал.1 т.т.1 и 2 от КТ.

Ищецът твърди,че работел на длъжност ”уредник-музей” до 01.10.2020 г.,когато му била връчена заповед №1/ 01.10.2020 г. на директора на РИМ.С нея се прекратявало трудовото му правоотношение,считано от 02.10.2020 г. и на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ.

Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна,а уволнението-незаконно,тъй като не било налице посоченото в заповедта прекратително основание/трудовото правоотношение не било възникнало след като бил придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/.

Исканията са:

1.уволнението да бъде признато за незаконно;

2.ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност/”уредник-музей”/;

3.ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото/вкл. за адвокатско възнаграждение/.

Ответникът,в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,е депозирал писмен отговор.Счита претенциите за неоснователни.На 01.09.2020 г. на ищеца било връчено предизвестие,на 01.10.2020 г.-и процесната заповед,която заповед ищецът бил подписал без възражения.

Действително,трудовият договор между страните не е бил сключен след като ищецът е упражнил правото си на пенсия.Но е било ясно от мотивите на заповедта,както и от начисленото и получено обезщетение от три брутни заплати, че основанието за прекратяване е било придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,т.е. правилно в заповедта е било посочено ”поради пенсиониране”.При противоречие между текст и цифровото отразяване на основанието,приоритет имал текстът.

По делото са събрани писмени доказателства:

    Трудов договор №6/29.07.2016 г. и допълнително споразумение №9/01.01.2020 г.,видно от които ответникът, като работодател,е възложил на ищецът,като работник/ служител,да изпълнява длъжността „уредник-музей“,считано от 01.08.2016 г.,на пълно работно време-8 ч.,за неопределено време.

    Предизвестие №2/01.09.2020 г. от директора на ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца след изтичане на 30 дн. срок „на основание чл.326 от КТ във връзка с чл.328 ал.1 т.10б от КТ“. Предизвестието е било връчено на ищеца на същата дата.

    Заповед №1/01.10.2020 г. на директора на ответника,с която и „на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ и поради пенсиониране“ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.В заповедта е предвидено и изплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 3 брутни работни заплати.Заповедта е била връчена на ищеца на същата дата.

    Писмо от 05.01.2021 г. от директора на НОИ ТП-Враца до ответника,видно от което на ищеца е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.ал.1 и 2 от КСО,считано от 08.08.2020 г. по заявление на ищеца от 1.08.2020 г..

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства, намира за безспорно от фактическа страна следното:

Страните са били във валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал при ответника длъжността „уредник-музей“.

Правоотношението е било прекратено,считано от 02.10.2020 г.,от страна на работодателя,който е посочил основание „чл.326 от КТ във връзка с чл.328 ал.1 т.10б от КТ“.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че исковете са допустими,като предявени от валидно представляван правен субект с интерес и в срок.По основателността им:

Исковете по чл.344 ал.1 т.т.1 и 2 от КТ:

Исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като уволнението бъде признато за незаконно и отменено и ищецът бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да докаже наличието на трудов договор и прекратяването на договора.Приел е,че ищецът е представил годни доказателства.Подлежащите на доказване от ищеца факти също така са отделени като безспорни между страните.

В доказателствена тежест на ответникът е било да докаже,че прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е станало законосъобразно.

Следва да се държи сметка,че при уволнение от страна на работодателя с предизвестие,правопораждащият акт е предизвестието.Самото прекратяване на правоотношението става факт с изтичането на срока на предизвестието-чл.335 ал.2 т.1.

В издаденото от ответника предизвестие са посочени само текстове от КТ,които текстове съдържат различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение.В чл.326 от КТ е уредено прекратяването на трудовия договор от работника/служителя с предизвестие.Дали работодателят е искал за препрати към ал.2 касателно срока на предизвестието,само може да се гадае.В чл.328 ал.1 т.10б от КТ е уредено прекратяването на трудовия договор от работодателя с предизвестие когато трудовото правоотношение е възникнало,след като работникът/ служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Безспорно,основанието не е налице в процесния случай.

В издадената от ответника заповед след посочването на чл.328 ал.1 т.10б от КТ е добавено поради пенсиониране.Не може да се приеме,че работодателят е имал предвид основанието по т.10.И т.10/работодателят може да прекрати трудовия договор,като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 от КТ, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/,и т.10б са хипотези на прекратяване на трудовия договор във връзка с придобиване право на пенсия.

По горните съображения,следва да се приеме,че ответникът не е имал право да прекрати правоотношението с ищеца на посоченото основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ-когато трудовото правоотношение е възникнало,след като работникът/служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст,поради което и уволнението се явява незаконно.

Разноските по делото:

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото /претендираните със списък по чл.80 от ГПК/-610 лв. адвокатски хонарар.

По сметка на ВРС,ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 100 лв. държавни такси върху двата уважени иска.

Водим от горното,Съдът

 

             Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К.Н.Г. с ЕГН ********** *** от длъжността ”уредник-музей” в Регионален исторически музей гр.Враца,представляван от директора Г. В. Г.,извършено с предизвестие №2/01.09.2020 г. и заповед №107/19.02.2009 г. на управителя на ЕООД.

 

    ВЪЗСТАНОВЯВА К.Н.Г. с ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност ”уредник-музей” в Регионален исторически музей гр.Враца,представляван от директора Г. В. Г..

 

ОСЪЖДА Регионален исторически музей гр.Враца, представляван от директора Г. В. Г., да заплати на К.Н.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 610 лв. деловодни разноски/адвокатско възнаграждение/.

 

 

ОСЪЖДА Регионален исторически музей гр.Враца, представляван от директора Г. В. Г., да заплати по сметка на ВРС 100 лв. държавни такси.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :