Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 31.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 20.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3115 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба
на В.Й.М., в която се твърди, че със заявление вх. № Е***/26.05.1992 г.,
депозирано в Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - гр. П.б. от М.Д.Ш. била
образувана преписка за възстановяване правото на собственост на наследниците на
Д.Х.Ш. върху земеделски земи в землището на с. Г.с., община П.б..
Жалбоподателката сочи, че с Решение №6 от 09.04.****г., ОСЗ – П.б., на осн.
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ била възстановила правото на собственост на
наследниците на Д.Х.Ш. на следните имоти: нива 0,800 дка, първа категория,
находяща се в землището на с. Г.с., парцел № *** от кадастрален план, изработен
**** г., заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с опис-декларация от
30.04.1956 г. и нива от 0,900 дка, първа категория, находяща се в землището на
с. Г.с., парцел № *** от кадастрален план, изработен **** г., заявен с пореден
№ 4 от заявлението и установен с опис-декларация от 30.04.1956 г. В.Й.М.
твърди, че е една от наследниците на Д.Х.Ш. и че признатият на наследниците на
наследодателя с Решение № 6 от 09.04.****г. на ОСЗ – П.б. земеделски имот не
бил възстановен в цялата му призната площ от 0,900 дка, а само 0,550 дка,
поради това, че част от бившия имот с площ 350 кв.м. била отчуждена за улица. В
удостоверение изх. № АБУ-*** от
02.12.2014 г. на Община П.б. било посочено, че бившият имот по графични данни
съдържал 900 кв.м., от тях можело да бъдат възстановени 550 кв.м., а за
останалата част от 350 кв.м. собствениците следвало да бъдат обезщетени.
Твърди, че на 27.09.2018 г. отправила заявление до ОСЗ П.б. да се произнесе по
въпроса за обезщетяването. Заявлението било получено на 10.10.2018 г. в ОСЗ.
Сочи, че до настоящия момент ОСЗ не се била произнесла по това заявление. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени мълчалив отказ на Общинска служба
по земеделие - гр. П.б. за издаване на решение за обезщетяване с равностойна
земеделска земя по реда на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ по писмено искане по заявление
от 27.09.2018 г. по преписка вх. № Е***/1992 г. Моли съда да върне преписката
на ОСЗ – гр. П.б. за ново произнасяне на административния орган с указания за
спазването и прилагането на закона, като определи срок за това произнасяне.
Ответникът по жалбата оспорва същата и твърди, че въпросът по нея вече
е бил решен от административния орган, който е постановил изричен отказ. Този
отказ не бил обжалван от жалбоподателката. Предвид изложеното счита, че не
дължи произнасяне по новото искане и в този смисъл не е на лице мълчалив отказ
на ОСЗ – гр. П.б..
С Определение № 6/03.01.2019 г., постановено по
настоящото дело, съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е
прекратил производството по делото.
С Определение № ***/08.04.2019г., постановено по адм.
дело № 74/2019г. по описа на Административен съд С., същият е отменил
прекратителното определение и е върнал делото на РС-К. за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената от В.Й.М. жалба.
От
приложените по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Със Заявление от 27.09.2018г., с вх. № ПО-********.2018г.
на ОС „Земеделие“, гр. П.б. В.Й.М. е поскала да бъде постановено решение от ОСЗ
– гр. П.б. на осн. чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ по отношение
на невъзстановената част от 350 кв. м. от нива с обща площ от 0,900 дка, първа
категория, находяща се в землището на с. Г.с., общ. П.б., парцел *** по КП от ****г.
В същото заявление се твърди, че със Заявление от 03.10.2016г. жалбоподателката
е заявила искането на наследниците на Д.Х.Ш. да бъдат обезщетени с равностойна
земя от общинския или държавен поземлен фонд поради невъзможността част от
имота им да бъде възстановен в реални граници. Твърди се също, че с писмо изх.
№ПО-******.2018г. ОСЗ – гр. П.б. е уведомила В.Й.М., че липсва основание за
произнасяне по искането й с решение по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ.
От Решение №6 от 09.04.****г. на ПК гр. П.б. се
установява, че се възстановява правото на собственост на наследниците на Д.Х.Ш.
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,900 дка, шеста
категория, находяща се в землището на с. Г.с., общ. П.б., с рег. № парцел ***
от КП, изработен през ****г.
От Удостоверение изх. №АБУ-***/02.12.2014г., издадено
от Община П.б. се установява, част от бивш имот с идентификатор *** по плана на
село Г.с., общ. П.б., записан на името на наследници на Д.Д.Ш., с площ 350 кв.
м., е отчужден за улица и мероприятието е реализирано.
По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка №73, том II, рег. №1523, дело 262 от 2015г. по
описа на Нотариус П.П., рег. №443 на НК, гр. С. се установява, че Л.Д.Б., Д.М.Ш.,
П.И.Б. и В.Й.М. са признати за собственици по давностно владение и наследство
на поземлен имот ***, състоящ се от две части, с площ 550 кв.м., квартал 96, по
плана на село Г.с., общ. П.б., при съседи: на източната част – улица, ПИ 512,
ПИ ***, ж.п. линия и на западната част – път, ж.п. линия, ПИ 514.
С молба вх. №ПО-04.******.2017г. В.Й.М. е поискала от
ОСЗ – гр. П.б. да бъде обезщетена с равностойна земеделска земя относно невъзстановената
част от ПИ №***, кв.96 по плана на с. Г.с..
По делото е представено писмо изх. №ПО-04.***/16.07.2018г.
ОСЗ – гр. П.б. от което е видно, че жалбоподателката със свое писмо вх. №ПО-04-***/29.05.2017г.
е направила искане за обезщетяване от общински поземлен фонд с равностойна
земеделска земя за 350 кв.м. (от 900 кв.м., възстановени на наследниците на Д.Х.Ш.
– 550 кв.м.) от ПИ №***, кв.96 по плана на с. Г.с.. Молбата е била разгледана
по надлежния ред и въз основа на анализа на всички доказателства по преписката
е прието от адм. орган, че липсва основание, на което ОСЗ – гр. П.б. да
постанови решение за претендираното обезщетение. По делото липсват данни за
датата, на която това решение, обективирано в писмо, е връчено на
жалбоподателката, но очевидно това е станало преди подаване от нея на
заявлението с дата 27.09.2018г.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на настоящия спор е мълчалив отказ на ОСЗ - гр. П.б. за издаване на решение за обезщетяване
с равностойна земеделска земя по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ по писмено искане на
В.Й.М. по заявление от 27.09.2018 г. по преписка вх. № Е***/1992 г.
Заявление от
27.09.2018 г. по преписка вх. № Е***/1992 г. на ОСЗ гр. П.б. се припокрива по
съдържание с искането, отправено от жалбоподателката с писмо вх. №ПО-04-***/29.05.2017г., по
което административният орган е постановил изричен отказ. Този отказ е съобщен
на жалбоподателката, видно от изложеното от нея в заявлението й от 27.09.2018 г. по преписка вх. № Е***/1992 г.
Жалбоподателката
не е обжалвала получения от нея изричен отказ, поради което същият има статут
на влязъл в сила адм. акт. Ново искане на същото основание е недопустимо и не
подлежи на разглеждане. Това е така, тъй като извън хипотезите на чл.99 от АПК за издателя на
акта е налице забраната по чл.27, ал.2, т.1
от АПК
да пререши въпроса, предмет на влязъл в сила
административен акт.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата,
с която е сезиран, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани
претендираните от нея разноски.
Ответникът по жалбата не е направил искане за
присъждане на разноски и не е представил доказателства за такива, поради което разноски
не му се следват.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** против мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - гр. П.б. за издаване
на решение за обезщетяване с равностойна земеделска земя по реда на чл.10б,
ал.1 ЗСПЗЗ по отношение
на невъзстановената част от 350 кв. м. от нива с обща площ от 0,900 дка, първа
категория, находяща се в землището на с. Г.с., общ. П.б., парцел *** по КП от ****г.,
по писмено искане по заявление от 27.09.2018 г. по
преписка вх. № Е***/1992 г., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: