О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Враца, 27.04.2020 г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
ПЕНКА П.ПЕТРОВА
постави за разглеждане докладваното от
съдия В.ИВАНОВА
ВЧНД № 150/2020 г. по описа на Врачански
окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
С определение № 17/20.02.2020 г.,
постановено по ЧНД № 47/2020 г. Районен съд-Козлодуй /КРС/ е потвърдил
постановление от 12.11.2019 г. на Районна прокуратура-Козлодуй за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 1028/2018 г. по техен опис, образувано за
престъпление по чл.129 от НК.
Недоволен от това определение е
останал Е.В.В., който в качеството си на пострадал, чрез процесуалния си
представител адв.Ч.Н., в срока по чл.243, ал.6 от НПК го е обжалвал, с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост и с искане за неговата
отмяна. Жалбодателят приема, че атакуваният акт е немотивиран, тъй като
първостепенният съд не е направил обективен и пълен анализ на доказателствата
по делото. Посочва се, че неправилно са кредитирани едни свидетелски показания
за сметка на други. В частност, необосновано съдът е ценил единствено
показанията на св.М.М., извършител на деянието и на неговата майка, като не е
съобразил, че същите са заинтересовани, непълни и изключително субективни. Освен
това се твърди, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно,
което е довело от една страна до неправилна квалификация на деянието по чл.129
от НК, при положение че са налице категорични данни за осъществен състав на транспортно
престъпление по чл.343, ал.3, пр.4 от НК, а от друга-до незаконосъобразен извод
за прекратяване на наказателното производство поради субективна
несъставомерност.
Врачанският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди наведените в частната
жалба доводи и съображения и провери изцяло законосъобразността на обжалваното
определение, приема следното:
Жалбата е допустима за разглеждане,
подадена е в срока по чл.243, ал.6 от НПК, от лице, което се явява пострадал по
смисъла на чл.74 от НПК, а по същество е основателна.
Досъдебното производство е
образувано по данни за извършено престъпление по чл.129 от НК, за това, че на
28.07.2018 г., около 03:05 часа в с.М.о, обл.Враца е причинена средна телесна
повреда на Е.В.В. от с.с. В хода на наказателното производство са проведени
множество следствени действия-разпити на свидетели, тройна СМЕ, събирани са
писмени доказателства. По делото няма привлечено обвиняемо лице.
С постановление от 12.11.2019 г.
прокурор при РП-Козлодуй е прекратил наказателното производство на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради субективна
несъставомерност на деянието-"липсвало
умисъл у М.М. да причини телесно увреждане на Е.В.. До същото се е стигнало
поради неговото поведение, а именно счупване стъкло на лекия автомобил, опит да
извади през него М.М. и нанесени удари от него на М., като последният е
потеглил с автомобила, за да се предпази."
С атакуваното определение №
17/20.02.2020 г. по ЧНД № 47/2020 г. КРС е потвърдил постановлението на
РП-Козлодуй за прекратяване на наказателното производство, като обосновано и
законосъобразно, и е оставил без уважение жалбата на Е.В., чрез повереника
му-адв.Ч.Н..
Поради съдържанието на релевираните
в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи,
че съдебният контрол, осъществяван от първоинстанционния съд, е за обоснованост
и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. За да е законосъобразно постановлението по чл.243, ал.1 от НПК,
следва изводите на прокурора да почиват на верен и пълен анализ на събраните
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване, а проведеното разследване трябва да е обективно, всестранно и пълно.
Освен това, прокурорът трябва да е формирал вътрешното си убеждение въз основа
на всички възможни доказателства.
Запознавайки се внимателно със
съдържанието на прокурорския акт и приобщената по делото доказателствена съвкупност,
ВОС, за разлика от КРС, счита, че постановлението, предмет на настоящия съдебен
контрол, не отговаря на част от посочените по-горе изисквания, в частност, тези
за обоснованост.
Настоящият въззивен състав приема,
че фактическата обстановка по делото не е изяснена в достатъчна степен, за да
може да бъде направен обоснован извод за правно релевантните по ДП
обстоятелства. Липсва правилен подход на прокурора при съставяне на вътрешното
му убеждение, отговарящо на действителното съдържание на събраните
доказателства, което е породено от пропуска да се съобразят определени
доказателства в тяхната система и изводите, които те налагат.
В постановлението си прокурорът е
приел следното от фактическа страна, с което КРС изцяло се е солидаризирал, а
именно:
Св.Е.В. и св.М.М. били приятели.
Преди около две години отношенията между двамата се влошили, тъй като М. по
социалната мрежа „Фейсбук” съобщил на св.Д.М., с която Е.В. живее на съпружески
начала, че я харесва и желае да има с нея връзка. Това станало известно на
пострадалия В.. Между тях избухвали чести пререкания и скандали и дори сбивания.
На 28.07.2018 година, след употребата на
алкохол в заведение „Гутовото” в село М.о, Е.В., заедно със своя приятел Г.К.С.
/съпруг на сестра му/, в тъмната част на денонощието отишли пред дома на св.М.М.,
където го изчакали да се прибере с автомобила. След като той пристигнал те
започнали да хвърлят камъни по колата и счупили стъклото й. В един момент В. се
опитал да измъкне през счупеното стъкло св.М.М.. За да се спаси от това
нападение, последният потеглил с автомобила, вследствие на което пострадалият В.
паднал от собствен ръст на земята и получил наранявания, отразени в
издаденото му медицинско удостоверение–луксация на лява раменна става,
разкъсно-контузна рана на горен ляв крайник, охлузвания и кръвонасядания по
крайниците.
За да стигне до този извод и да не вземе
предвид оплакванията на пострадалия при неговия разпит, че М.М. го е блъснал с
лекия си автомобил, в резултат на което пострадалият се прехвърлил през
предното стъкло и паднал зад автомобила, прокурорът е намерил съществени
противоречия в показанията му и в тези на св.Г.С. относно мястото на деянието и
начина, по който бил блъснат от автомобила. Освен тези противоречия, основание
на прокурора да не цени изнесеното в тези показания е и обстоятелството, че те
противоречат и на заключението на назначената тройна СМЕ, според което,
изкълчването на лявата раменна става на пострадалия Е.В. е станало по
индиректен механизъм – падане върху дланта при отведена мишница, а останалите
увреждания – контузни рани в областта на лявата китка, кръвонасядане на
седалището в ляво, охлузване на лява колянна става и лява подбедрица,
кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица – не е възможно да са получени и най-вече
изкълчването на лява раменна да стане по начин и време, както твърдят
пострадалият и свидетелят Спасов, т.е. в условията на ПТП – блъскане на
пешеходец от лек автомобил с последващо падане върху панорамното стъкло,
прехвърляне през тавана и падане на пътното платно, тъй като установените и
отразени увреждания не отговарят на този механизъм на получаване. Експертите са
заключили още, че е възможно уврежданията на пострадалия да бъдат получени по
начин и обстоятелства, посочени от М.М. – падане от собствен ръст на лявата
странична повърхност на тялото.
Имайки предвид тези обстоятелства,
прокурорът е заключил, че липсва субективния елемент на престъплението-умисъл в
М.М. да причини телесни увреждания на Е.В., а до увреждането се е стигнало
поради поведението на самия В., който счупил предното стъкло на автомобила му,
опитал се да извади през стъклото свидетеля М., но не успял тъй като, за да се
спаси от това нападение, последният потеглил с автомобила, в резултат на което В.
паднал от собствен ръст и получил нараняванията.
Настоящата съдебна инстанция не се
съгласява с възприетата фактология относно хронологията на събитията и
механизма на получените увреждания, тъй като същата противоречи на събраната
доказателствена съвкупност. Всъщност констатираната необоснованост е резултат
от извършения в атакуваното постановление непълен и необективен анализ на
събраните по делото доказателствени материали. По-конкретно, превратно са
обсъдени до степен на пълно игнориране депозираните на л.151-152 от ДП
свидетелски показания на сочения за извършител М.М.. В тях самият той е описал
съвършено различна хронология на случилото се на процесната дата и съвършено
друг механизъм на уврежданията, а именно, че когато приближил с автомобила,
който управлявал, пред дома си, видял пострадалия В. на пътя и леко увеличил
скоростта на движение. В този момент пострадалият В. тръгнал срещу автомобила и
когато го доближил скочил на предния капак, като се подпрял с ръце и гърди и се
прехвърлил странично през колата, падайки на другата страна. След което заедно
със св.Г.С. догонил лекия автомобил и счупил страничното му стъкло откъм
шофьора, като започнал да дърпа през него св.М. и да му нанася удари. А това
сочи на различна фактическа обстановка от възприетата и противоречи на посоченото
в постановлението, че телесните увреждания са получени от В. при опита на М. да
се спаси от нападението му, който потеглил с автомобила си, вследствие на което пострадалият В. паднал от собствен ръст на
земята и получил процесните наранявания.
Установеният от св.М. механизъм на
увреждане-скачане на пострадалия В. върху капака на движещия се автомобил,
изобщо не е коментиран от СМЕ като възможен механизъм за инициално причиняване
на травматичните увреждания. В раздела на експертизата "Данни по
делото" като източник на данни е посочено сведение на М.М. от 08.08.2018
г. Тези сведения обаче не представляват надлежен доказателствен източник, тъй
като не са снети от разследващ орган по реда на НПК. Всъщност първият и
единствен надлежен разпит на св.М. е проведен на 09.07.2019 г., т.е. повече от
7 месеца след извършване на СМЕ /на 05.12.2018 г./.
Предвид горните съображения, въззивният
съд приема, че представителят на РП-Козлодуй не е изпълнил императивните си
задължения по чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК за обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на внимателна
преценка на събраната доказателствена съвкупност, поради което постановлението
за прекратяване на наказателното производство е необосновано и
незаконосъобразно. Доказателствата по делото сочат на друга фактическа
обстановка, която би могла да получи различна правна квалификация на деянието,
по която прокурорът не се е произнесъл. Първостепенният съд не е отчел тези
недостатъци в прокурорския акт и вместо да го отмени и да върне делото на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, го е
потвърдил като обосновано и законосъобразно.
Ето защо атакуваното определение, както
и прекратителното прокурорско постановление подлежат на отмяна. След връщане
делото на прокурора е необходима повторна пълна и обективна преценка от негова
страна на събраните доказателства, след което наказателното производство да
бъде решено съобразно установеното от доказателствените източници и закона.
Мотивиран от горното и на основание
чл.243, ал.8 от НПК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 17/20.02.2020
г., постановено по ЧНД № 47/2020 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което е
потвърдено постановление от 12.11.2019 г. на Районна прокуратура-Козлодуй за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1028/2018 г. по техен опис,
образувано за престъпление по чл.129 от НК.
ОТМЕНЯ постановление от 12.11.2019
г. на Районна прокуратура-Козлодуй за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1028/2018 г. по техен опис.
ВРЪЩА делото на Районна
прокуратура-Козлодуй за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на
определението.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.