РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Чепеларе, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100264 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от В. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр.****, ул. „****“ №****, вх.****, ет.****, ап.****, действаща чрез адв.Б. М. от АК –
Смолян срещу „ПАМПОРОВО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, представлявано от М. Б. иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3500
лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за ползването на
собствения й недвижим имот, в съответствие с притежаваната от нея 1/3 идеална част,
представляващ ПИ с идентификатор № 69345.**** по КК на с.С., общ. С., обл. С., одобрена
със заповед №РД-18-8/16.02.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра
гр.София, с площ от 5,314 дка, находящ се в местност „****“, с трайно предназначение:
земеделска територия, с начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна горска
площ, при граници на имота: ПИ 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****,
69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.****, 69345.**** и 69345.****, в периода от
18.08.2022 г. до датата на завеждане на делото – 18.11.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до
окончателното заплащане на тази сума.
В исковата си молба ищццата навежда твърдения, че е собственик на 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 69345.**** по кадастралната карта на с.С., общ.С. на
1
основание решение № 4053/20.02.1997 г. на ОСЗ гр.Смолян. Твърди, че с договор от
20.06.2007 г. между съсобствениците на имота и ответника е учредено право на прокарване
на техническо съоръжение и на преминаване в полза на ответника през имота за срок от 10
години, който изтекъл на 20.06.2017 г. Твърди се, че през имота е прокарана въжена линия от
„Пампорово“ АД за седалков лифт и е определена сервитутна ивица около него, като в тези
рамки е променено предназначението на имота по силата на одобрен парцеларен план. Още
при прокарване на лифта била изсечена голяма част от дърветата под него и 12 метровата
ивица, като впоследствие това се прави непрекъснато. Заявява, че срокът на действие на
договора е изтекъл, но в настоящия момент ответникът продължава да ползва имота без да
заплаща никакво възнаграждение или обезщетение като ги лишава от възможността самите
те да го използват. Сочи, че от въздействието върху имота чрез преминаване на лифта и
поддържането на сервитутните ивици около лифта, непрекъснато се уврежда и
растителността – трева и дървета не се развиват пълноценно. Периодично през имота
преминават хора, коли и машини по повод поддръжката му, проверка и контрол на
съоръженията. След присъдено с решение по гр.д. № 940/2022 г. по описа на РС - Смолян и
изплатено обезщетение за времето от 24.11.2020 год. до 17.08.2022 г., след 18.08.2022 г. и
към момента на предявяването на исковата молба продължава неоснователното ползване на
имота от ответника без заплащане на обезщетение. Счита, че вследствие неоснователното
ползване на собствения им имот, ответникът се е обогатил за сметка на собствениците на
имота. Последното поражда за ищцата правния интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита с оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага между
правната сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително произнасяне по
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Съобщението, ведно
с препис от исковата молба с приложенията, е редовно връчено на същия на 27.11.2024 г. /л.
30/.
В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищците адв.Б. М..
Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 4053/20.02.1997 г. на ПК гр.Смолян на наследниците на В. А. К. е
възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници върху 13 броя
имоти в землището на с.С., общ.С.. Под № 10 от решението фигурира процесния имот,
представляващ залесено пасище с кад. №****, с площ 5,314 дка. в м. „****“. От
представеното по делото удостоверение за наследници изх. №ГР 0093/29.08.2022 год.
издадено от кметство с.С. се установява, че В. К. е починала на **** год., а
нейни наследници по закон са трите й дъщери В. С. К., М. С. М. и Н. С. К. – починала на
**** год. Законни наследници на последната са Г. Х. К. – дъщеря и П. Х. К. – син. Въз
основа на решението на Поземлен комисия – гр.Смолян с нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползването на земеделските
2
земи с №567, том III, дело №789/18.07.1997 год. на нотариус М. К. при СмРС, наследниците
на В. А. К. са признати за собственици на имотите.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с
идентификатор № 69345.**** по КК на с.С., общ. С., обл. С. с площ 5,314 дка., находящ се в
местността „****“, с трайно предназначение на територията: земеделска, че е налице
идентичност на имота с възстановения на насл. на В. К. с кад.№ **** по КВС на землището
на с.С.. Съсобствеността е възникнала по наследство и реституция по ЗСПЗЗ при следните
квоти: по 1/3 ид.ч. за В. К., 1/3 ид.ч. за М. М. и 1/3 ид. ча за Н. К..
Ответникът „Пампорово“ АД е собственик и оператор на ски зона Пампорово – Мечи чал по
смисъла на чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за
обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и
за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за
организацията на работата на ски патрулите. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал.1
ЗТ, което осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни
туристически услуги по § 1, т. 70 ДР на ЗТ в туристически обекти, съгласно чл. 153, ал. 1 и
ал. 2 ЗТ.
Видно от договор от 20.06.2007 г., сключен между В. К., М. М. и Н. К., от една страна, и от
друга „Пампорово“ АД, първите три, като собственици на ПИ с идентификатор
№69345.**** по кадастралната карта на с.С., община С., учредили в полза на дружеството
право на прокарване/поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през част на
имота с площ 1000 кв.м. на седалков лифт от с.Стойките до вр.Снежанка, съгласно скица-
проект приложение към договора, на цена 540,00 лв. за целия срок на договора за
засегнатата територия. Договорът е сключен за срок от 10 години – до 20.06.2017 г. с
нотариална заверка на подписите от нотариус Н. К. с район на действие РС Смолян, рег.
№122 на НК. Съгласно §4 на договора страните се споразумели за следното: учредителите се
задължават да учредят право на строеж в имота за стълб №**** при цена 240 евро в срок до
30.06.2007 г.
Договорът бил сключен с оглед на това, че през 2007 год. на ответникът „Пампорово“ АД е
разрешено да проектира лифт - к.к. Пампорово – с.Стойките, въз основа на което е
възложил и изграждането на строеж „Седалкова пътническа въжена линия „ПОМА“ с.
Стойките – връх Снежанка, ведно с подобектите Долна станция и помощна сграда на лифт с.
Стойките“, с Трасе с дължина 2 992 м. и 25 бр. стълбове и Горна станция на лифт връх
Снежанка. По делото са приложени като писмени доказателства заповед №311/14.12.2007
год. на кмета на Община Смолян, с която е одобрен Подробен устройствен план –
парцеларен план за обект: „Лифт – к.к.Пампорово, връх „Снежанка“ – село Стойките,
преминаващ през земеделски и горски територии в землището ма с.Стойките. Приложена е
и заповед №169/20.08.2007 год. на кмета на Община Смолян, видно от която по молба на
„Пампорово“ АД е разрешено да се възложи изработване на ПУП – парцеларен план за
обект: писти връх Снежанка – с.Стойките; със заповед №233/29.08.2007 год. на кмета на
община Смолян е одобрен ПУП – парцеларен план на обект „Писти к.к.Пампорово - връх
3
Снежанка – с.Стойките“ в обхвата на землище гр.Смолян, като пистите започват в имот с
кадастрален номер **** – Горна лифтова станция и завършват в поземлени имоти с кад.
№№ **** и **** – Долна лифтова станция по приложения парцеларен план в землището на
с.Стойките и гр.Смолян.
Строежът е приет с протокол за установяване на годността на ползването на строежа от
28.11.2008 г. В текста на протокола, на л. 61 от делото е описан стълб № ****-подтискащ с
височина 14,45 м, наклон 15%, бетон във фундамент 17,2 куб.м., брой ролки – нагоре 10 и
надолу 12. На л.51 от делото /л. 19 от протокола/ е записано, че стълб №**** попада в
поземлен имот ****, за него има нотариален акт за учредяване право на строеж №199, том
III, рег. №3189, дело №547/ 21.06.2007 год. и Решение № 1/24.01.2008 г. за промяна на
предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на трасета за
част от поземления имот. С разрешение за ползване № СТ-12-1222/01.12.2008 г. на
зам.началника на ДНСК е разрешено ползването на въжената линия.
С решение № 37/13.2021 г. по гр.д. № 178/2020 г. на РС – Чепеларе, влязло в сила
на 21.02.2022 год. ответникът „Пампорово“ АД е осъден да заплати на В. С. К. и М. С. М.
сумата от по 2 221,68 лева за всяка от тях и на Г. Х. К. и П. Х. К. – сумата от по 1110,84 лева
за всеки от тях на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения им имот с идентификатор 69345.**** за периода 25.11.2017 –
24.11.2020 г.
С решение № 252/05.06.2023 г. по гр.д. № 940/2022 г. на РС – Смолян, ответникът
„Пампорово“ АД е осъден да заплати на В. С. К. и М. С. М. сумата от по 3 222,19 лева за
всяка от тях на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения им имот с идентификатор 69345.**** за периода 24.11.2020 –
17.08.2022 г. От извършената служебна справка в ЕИСС се установи, че това решение е
влязло в сила, тъй като е потвърдено с неподлежащо на обжалване решение № 37/16.02.2024
г. по в.г.д. № 502/2023 г. на ОС – Смолян в обжалваната част по иска по чл. 59 от ЗЗД, а в
останалата част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано.
От показанията на водения от ищцовата страна свидетел С. К. М., се установява, че
собствениците са сключили договор за наем за този имот през 2007 г. за 10 години, за да
преминава оттам шестседалковия лифт от с.Стойките до вр.Снежанка и в момента през там
минава въжената линия. Уговорката между собствениците на имота и „Пампорово“ АД била
впоследствие дружеството ответник да изкупи имота. В имота бил изграден един от
стълбовете на съоръжението и това било описано в договора за наем, а по трасето, където
минавали въжетата на лифта имало дървета, които били изсечени от дружеството.
Собствениците реално не могат да ползват имота, защото има 16 метра сервитут на
въжената линия, не могат и да го продадат, защото в него е лифта. В имота нямало писта, но
през него преминавали скиори и сноубордисти, които карали фрирайд. Свидетелят сочи, че
служители на „Пампорово“ АД ползват имота за да проверяват ролките на лифта, които
държат въжетата, а през лятото имота е като туристическа пътека.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични и последователни,
4
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съгласно заключението по назначената съдебно оценъчна експертиза, изготвено от инж. Т.
Д. – Т. средно месечната пазарна наемна цена за процесния имот възлиза на 0,17 лева за 1
кв.м. Вещото лице като е отчело, че площта на сервитутната ивица на лифта е 462,87 кв.м. е
изчислило, че за периода от 18.08.2022 год. до 18.11.2024 год. пазарната наемна цена възлиза
на 2124,63 лева.
По повод оспорване на ищцовата страна на заключението на съдебнооценъчната експертиза
е назначена комплексна съдебно техническа и съдебнооценъчна експертиза, която е
изготвена от вещото лице инж. Д. С.. Според заключението поземленият имот с
идентификатор 69345.**** по КККР на с. С. е с площ 5,314 дка, трайно предназначение на
територията – земеделска и начин на трайно ползване – друг вид недървопроизводителна
горска площ. Съгласно одобрения устройствен план процесния имот е земеделска земя, с
тежест върху имота – сервитут на „Лифт к.к.Пампорово вр.Снежанка – село Стойките, общ.
Смолян“, като в него има фундамент на стълб от въжената линия от 6 кв.м., на които е
променено предназначението от земеделска в урбанизирана. В имота има изграден стълб
№**** от ПВЛ „ПОМА“ с.Стойките – вр. Снежанка, за който е учредено право на строеж с
нотариален акт №199, том III, рег.№3189, дело №547/21.06.2007 год. С посочения нот. акт В.
К., М. М. и Н. К. са учредили в полза на „Пампорово“ АД право на строеж в процесния имот
на стълб за лифт със застроена площ 6 кв.м. представляващ стълб №**** от ПВЛ „ПОМА“
с.Стойките – вр. Снежанка. През средната част на процесния имот минава въжена линия на
лифта, като площта на сервитута по одобрения ПУП – парцеларен план е 462,57 кв.м., който
е одобрен със заповед № 311/14.12.2007 г. на Кмета на община Смолян. Приложени са
предварителни договори и договори с Община Смолян, Горовладелска кооперация и частни
лица, с които са учредени право на строеж на стъпки на стълбове и право на преминаване
върху поземлени имоти за изграждане на Пътническата въжена линия „ПОМА“ с.Стойките –
вр.Снежанка. Одобрен е проект за обекта в земеделски и горски земи – землище с.Стойките,
общ. Смолян, с части „Конструкции“, „Геодезия“, „Технология“ и „Трасировъчен план“ и на
„Пампорово“ АД е издадено разрешение за строеж №166/21.07.2008 год. от гл. архитект на
Община Смолян. Съгласно одобрения проект стълб №10 е с височина 14,45 м. и наклон 15%,
а сервитутът на въжената линия – 12,5 м.
Вещото лице е определило средно месечна наемна цена за процесния имот по метода на
пазрните сравнения, като месечния наем възлиза на 0,41 лева за 1 кв.м. за ползването на
частта от имота, през която преминава лифта. За периода от 18.08.2022 г. – 18.11.2024 г. за
частта от имота с площ 462,87 кв.м., през която преминава лифта възлиза на 5130 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за определяне на посочената пазарна наемна
цена са използвани договори, които са били действащи до 2021 год., т.е. извън исковия
период, поради което по искане на ищцовата страна е назначена допълнителна съдебно
оценъчна експертиза като на вещото лице е възложено да проучи пазрните условия по
действащи договори и оферти и на тази база да определи средна месечна пазарна цена за 1
кв.м. и за площта на сервитута.
5
В заключението по допълнителната съдебно оценъчна експертиза вещото лице инж.С. е
определило пазарна средномесечна наемна цена на имота като са взети предвид действащи в
исковия период договори, и възлиза на 0,91 лева за 1 кв.м. За идеалната част на ищцата в
размер на 1/3 от частта на сервитута с площ 462,87 кв.м., пазарната наемна цена за исковия
период възлиза на 3 780 лева.
Съдът кредитира заключението по комплексната съдебнотехническа и съдебнооценъчна
експертиза като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните в частта, в
която е даден отговор на въпросите от първи до трети относно техническите параметри на
сервитута на лифта и стълба, издадените документи за строеж и т.н., а в частта за пазарната
месечна наемна цена за площта на сервитута на лифта съдът кредитира заключението по
допълнителната съдебнооценъчна експертиза на същото вещо лице. При отговора на
въпроса вещото лице по допълнителната експертиза базира заключението си на други
подобни договори, вписани в СВп – гр.Смолян и Областна дирекция „Земеделие“ - Смолян,
докато вещото лице по първоначалната съдебно оценъчна експертиза е взело предвид цената
на отдадените под наем земи по договори налични единствено в Областната дирекция
„Земеделие“ – Смолян. За целите на настоящата експертиза според съда следва да се
изследват цените на отдавани имоти за аналогични нужди, актуални за исковия период като
проверката следва да бъде по-всеобхватна и да се издирят повече аналози.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, разгледан по
същество е основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД, лицето, което държи без правно основание чужда вещ
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишило. Ползването
на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството
дали получава добиви от вещта е ирелевантно. Същественото за основателността на иска е,
че вещ на ищеца е била държана от ответника без основание за това. По този начин
собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице
обедняване. Обогатяването включва не само придобиването на определена имуществена
облага, но то се реализира и при спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на
ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или
чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на
вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние. В този смисъл са решение № 409
от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., решение № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11
г. на ВКС и решение № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС.
Фактическият състав на чл.59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за
ползване на недвижим имот без основание не включва покана до лицето, което държи
имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея; а размерът му е
6
средномесечния пазарен наем. В този смисъл решение №218/29.12.2015 г. по дело
№7310/2014 г. на ВКС I г.о.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата е собственик на
1/3 идеална част от имот с идентификатор 69345.**** по одобрената кадастрална карта на
с.С., а ответникът ползва част от него.
Ответното дружество е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от Закона за туризма,
осъществяващо туристическа дейност, като предоставя и допълнителни туристически
услуги по т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и 2 от ЗТ.
„Пампорово“ АД е именно лицето, което стопанисва пистите в к.к.Пампорово и което е
изградило въжената линия на лифта с.Стойките – вр. Снежанка, като части от ски – зоната
Пампорово – Мечи чал и е собственик на лифтовото съоръжение. От заключението на
вещото лице по комплексната експертиза се установява, че в полза на „Пампорово“АД е
издадено разрешение за строеж за въжената линия на ски лифта с.Стойките, общ.Смолян –
връх Снежанка през 2008 г. Освен това ищцата и трети лица са учредили право на строеж на
стълбове – част от въжената линия именно на „Пампорово“АД; ищцата и трети лица с имоти
в района са сключили договори за преминаване на въжената линия именно с
„Пампорово“АД. Следва да се има предвид, че въжената линия е част от един общ
инфраструктурен обект – ски зоната, чрез който се осъществява туристическа услуга за ски
спортове.
По делото безспорно се установи, че през средната част на имота на ищцата преминава
въпросната въжена линия, която заема 462,87 кв.м.
През 2007 год. ищцата и нейните сестри са учредили възмездно право на строеж в имота в
полза на ответното дружество за изграждане на стълб №**** от въжената линия с.Стойките,
общ.Смолян – връх Снежанка, но по силата на този акт не е възникнало сервитутно право в
полза на приемателя. Разпоредбата на чл.64 ЗС предвижда собственикът на постройката да
може да ползва земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката
според нейното предназначение, освен ако не е уговорено друго.
Според константната практиката на ВКС, обективирана в Определение №267/08.10.2015 г.
по ч.гр.д. №4088/2015 г. на II г.о. на ВКС, учредяването на преминаване на въжената линия
през имот частна собственост, изисква сключване на договор за отстъпване на право на
преминаване /сервитут/ от собственика на имота с нотариална заверка на подписите
съгласно императивната разпоредба на чл.192 ал.1 ЗУТ. Правото на преминаване на
съоръжение, което не е сграда, може да се основава на поземлен сервитут. В този смисъл е
Решение №112/17.05.2021 г. на по гр.д. №3657/2020 г. на IV г.о. на ВКС.
В настоящия случай от представения като доказателство по делото писмен договор с
нотариална заверка на подписите от 20.06.2007г. /л.16-18 от делото/ се установява, че В. К.,
М. М. и Н. К., като собственици на ПИ с идентификатор №69345.**** по кадастралната
карта на с. С., община С., са учредили в полза на „Пампорово“ АД право на
прокарване/поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през част на имота с
7
площ 1000 кв.м. на седалков лифт от с. Стойките до връх Снежанка, на цена 540,00 лв. за
целия срок на договора за засегнатата територия. Договорът е сключен за срок от 10 години
– до 20.06.2017 г. Доколкото обаче срокът на процесния договор е изтекъл към 20.06.2017 г.,
то следва да се приеме, че съоръжението на ответното дружество след тази дата минава без
основание през имота на ищцата. Договорът е срочен и като такъв, същият се счита
прекратен след изтичане на уговорения срок. За процесния период 18.08.2022 г. до
18.11.2024 год. собствениците на имота, не са учредили право на преминаване на
пътническата въжена линия през имота си на ответника, нито са му го отдали под наем,
поради което настоящият съдебен състав приема, че „Пампорово“АД ползва същия без
правно основание. Дружеството не е носител на сервитутно право и след като е лишил
собственика на имота от възможност за ползване, ответникът му дължи обезщетение.
Именно ответното дружество стопанисва пътническо – въжената линия, доколкото от
заключението по КСТЕ се установява, че „Пампорово“АД се е снабдило с ПУП - парцеларен
план за обект – лифт „с. Стойките - връх Снежанка”, одобрен със Заповед № 311 от
14.12.2007г., разрешение за въвеждане в експлоатация и т.н. Като лице по смисъла на чл.157
ал.1 от Закона за туризма, ответното дружеството осъществява дейност по предоставяне на
туристически услуги, основна част от които е използването на лифтовите съоръжения.
Дружеството – ответник получава печалба от експлоатирането на лифта, като по този начин
се обогатява за сметка на ищците, доколкото си спестява през исковия период разходите за
заплащане на парична сума срещу това през имота на ищцата да преминават части от
лифтовото съоръжение, собственост на дружеството, като обектът се използва от
„Пампорово“ АД за осъществяване основната му дейност. Ползването на лифта от туристи
става срещу заплащане на съответна цена за карта или билет, приходите от които отиват при
ответното дружество.
През исковия период ищцата не е могла да ползва имота в пълен обем, доколкото същият – в
частта му заета от лифта, се ползва от ответното дружество, а ищцата търпи ограниченията,
които произтичат от наличието на съоръжението в имота. Ищцата в настоящото
производство обеднява от обстоятелството, че не получава насрещна престация срещу това
да търпи в собствения си имот процесното лифтовото съоръжение, като по този начин
пропуска да увеличи имуществото си по начина, по който това е ставало през времетраенето
на нотариалния договор от 20.06.2007г. и който именно е начинът да го увеличи през
исковия период, защото фактически ответното дружество в това време се обогатява
посредством него.
Съдът намира, че на ищцата се дължи обезщетение в размера определен в заключението по
допълнителната съдебно-оценъчна експертиза на вещото лице инж.Д. С., доколкото с него е
определена пазарната средномесечна наемна цена, за която са взети предвид повече на брой
договори за наеми на аналогични имоти, ползвани за неземеделски нужди, налични за
района. За процесния период от 18.08.2022 г. до датата на завеждане на делото - 18.11.2024 г.
обезщетението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, равняващо се на средния пазарен наем на 1/3 ид. част
от частта от 462.87 кв.м. е в размер на 3780 лева. Предвид това, че искът е предявен в размер
8
на 3500 лева, с оглед диспозитивното начало същият следва да бъде уважен именно до този
претендиран размер, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до
окончателното плащане на главницата.
По разноските:
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковите претенции, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищците се дължат направените по делото разноски, които съдът определя в
общ размер на 1590 лева, от които 500 лева – адвокатско възнаграждение, 140 лева – внесена
държавна такса, 950 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПАМПОРОВО“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, да заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД
на В. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул. „****“ №****, вх.****, ет.****, ап.****,
сумата от 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за ползване
без основание на собствения й недвижим имот, в съответствие с притежаваната от нея 1/3
идеална част, представляващ поземлен имот с идентификатор № 69345.**** по одобрената
кадастрална карта на с.С., общ. С., обл.С., одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - гр.София, с площ от 5,314 дка, находящ се в местност
„****“, с трайно предназначение земеделска територия, с начин на трайно ползване друг вид
недървопроизводителна територия, в периода от 18.08.2022 год. до 18.11.2024 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото – 18.11.2024 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Пампорово“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, да заплати на В. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр.****, ул. „****“ №****, вх.****, ет.****, ап.****, сумата 1590 лева /хиляда
петстотин и деветдесет лева/ - разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
9