№ 1903
гр. Варна, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100101651 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Ищецът ПЛ. ХР. К., редовно призован, явява се лично и с адв. Ю.Г., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно
призован, представлява се от прок. Димитър Кайряков.
Вещото лице Р. Ст. Г., редовно призована, не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на
спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си
твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с
възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови
твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. Г.: Поддържам исковата молба.
Оспорвам отговора на ПРБ.
След подаване на исковата молба има новонастъпили обстоятелства, а именно, че д-р
К. е бил постъпил на лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна в отделение по
пулмология и в отделение по кардиология, като ще направя доказателствени искания в тази
насока.
Доверителят ми отделно е и Кандидат на медицинските науки.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Оспорвам исковата молба изцяло.
Поддържам депозирания отговор.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им
разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни
отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна
такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. Г.: Няма възможност към настоящия момент да сключим споразумение.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Иска е неоснователен и няма възможност да сключим
споразумение.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид,
че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към
УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 3177/09.09.2021 г. по
делото, както следва:
Производството е по иск на ПЛ. ХР. К., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна,
ул. „****“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на
Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за
сумата:
- 66 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни
страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близките и
колегите, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение,
тревожност, потиснатост, както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни
пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянно лечение с медикаменти, всички от
2
които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП №196/2010г. на
ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на
ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на
ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на
ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД
№137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил смърт на
дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е признат
за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД,
- ведно със законната лихва върху главницата от датата 25.07.2018г. до пълното
изплащане на сумата.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 09.03.2011г. е бил привлечен като обвиняем по ДП
№196/2010г. по описа ВОП за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г.
причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание
или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, при лечението на детето в болницата). С привличането на ищеца била
взета мярка неотклонение „подписка“. Няколко дни по-късно му били предявени
материалите по ДП. След тези действия и проведения разпит ищецът започнал защитата си
по делото.На 21.04.2011г. срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт за деянието по ДП, по
който било образувано НОХД №613/2011г. на ВОС. С присъда от 04.10.2011г. е бил признат
за невинен от ВОС. По протест на ПРБ била образувано ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, по
което с присъдата на ВОС била отменена и делото е било върнато на ОП-Варна за
отстраняване на СПН.На 17.12.2013г. бил внесен нов обвинителен акт за същото деяние,по
който било образувано НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, като по него делото отново било
върнато за отстраняване на нови СПН. На 14.04.2014г. бил изготвен трети обвинителен акт
за деянието, по който било образувано НОХД №421/2014г. на ВОС.С присъда от
29.05.2015г. по това НОХД ищецът-подсъдим бил признат за невинен. По протест на ПРБ
било образувано ВНОХД №370/2015г. на ВАпС, по което оправдателната присъда на ВОС
била потвърдена.По жалби било образувано КНД №1322/2016г. на ВКС, по което делото
било върнато на въззивната инстанция с указания. Образувано е било ВНОХД №137/2017г.,
по което с решение от дата 28.06.2018г. присъдата на ВОС за оправдаване на ищеца била
отново потвърдена. Това решение, по отношение на П.К., не било обжалвано или
протестирано, поради което на 25.07.2018г. влязло в законна сила. Така наказателното
производство срещу ищеца приключило окончателно на 25.07.2018г.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от
незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и
състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и наказанието, страх от
осъждане, душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близките и колегите,
социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност,
потиснатост, както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи,
захарен диабет тип 2), налагащи постоянни прегледи и лечение с медикаменти – всички от
които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.
Допълнително твърди, че за влошаване на състоянието му допринесли и публикации
в интернет и в печата на следните дати: 25.04.2010г., 26.04.2010г., 29.07.2011г., 03.12.2014г.
3
и 09.12.2016г., касаещи обвинението на ищеца, като авторитетен лекар, които били резултат
от публични изявления на официалния говорител на ПРБ и които публично уронили
професионалния му престиж.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й,
преживяното в личен, морален, здравословен и професионален аспекти от ищеца и всички
относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като цяло, се
моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в подкрепа на
искането развива правни съображения.
Претендира и законната лихва върху обезщетението, считано от заявена от него дата.
Моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
само привличането на ищеца за обвиняем и повдигането на соченото обвинение срещу него.
Другите предпоставки на иска счита за недоказани, като с оглед това навежда следните
групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, по вид и
размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между вреди и действията на ответника по ДП
и НП; 3/ несъответствие и завишеност на претендираните неимуществени вреди със
справедливостта, с оглед естеството на делото и обвинението, срока на разглеждане на
същото, не най-тежката мярка за неотклонение, икономическата обстановка в страната и
другите за случая относими по ДП и НП обстоятелства; 4/ допълнително част от
представените от ищеца документи за здравословното му състояние датират от период преди
обвинението, други са след приключване на НП, а трети касаят вирусни заболявания; 5/ тъй
като оправдателната присъда окончателно е била влязла в сила на 15.01.2019г. не следва да
се дължи законна лихва от сочената от ищеца начална дата 25.07.2018г.; 6/ медийното
отразяване на случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и
обвинение. По същество моли за отхвърлително решение по исковете.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление (незконосъобразни
съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на
обвинението, предвидено наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с
участието на ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и
продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други съставомерни по реда
на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и всички твърдяни по вид и обем вреди
(имуществени и неимуществени), които да съставляват пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразните действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение
върху физическото и психическото здраве на ищеца, личнния му живот и отношения със
семейство, близки и в професионалната сфера; както и размера на справедливото
обезщетение за доказаните по вид и обем вреди, пряка последица от обвинението.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за
ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения и претендиран от ищеца обем).
4
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че на
09.03.2011г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №196/2010г. по описа ВОП за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието
за лечение в МБАЛ „Света Марина“, поради незнание или немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на
детето в болницата); че с привличането на обвиняемия била взета мярка неотклонение
„подписка“; че срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт за деянието по ДП.
АДВ. Г.: Запознат съм с проекто-доклада. Нямам възражения по доклада. Моля да се
приеме в този си вид, ведно с направените в днешно о.с.з. новонастъпили факти и
обстоятелства.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Запознат съм с проекто-доклада. Нямам възражения по
доклада. Моля да се приеме в този си вид.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да
oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени днешно открито съдебно заседание по
реда на чл.143 ГПК.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да
бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на делото
доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с исковата молба, а именно копие от: постановление за привличане на обвиняем
от 09.03.2011 г.; протокол за предявяване на разследване от 17.03.2011 г.; постановление от
18.03.2011 на зам.-окръжен прокурор при ОП – Варна; Решение № 145/01.11.2013 г.;
присъда № 55/29.05.2015 г., постановено па НОХД № 421/2014 г. по описа на ОС – Варна;
Решение № 215/14.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 370/2015 г. по описа на АПс –
Варна; трудова книжка на П.К.; разпореждане за отпускане на пенсия № 01014/11.01.2018 г.;
трудов договор № 227/13.10.2017 г.; епикриза от 29.11.2007 г., издадена от МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна; епикриза от 24.02.2017 г., издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
5
Варна; епикриза от 23.10.2018 г., издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна;
епикриза от 02.04.2019 г., издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна; рецептурна
книжка на П.К. – 3 страници; Решение № 236/15.01.2019 г., постановено по НКД № 944/2018
г. по описа на ВКС; амбулаторен лист № 640/18.02.2016 г.; амбулаторен лист №
4791/08.11.2016 г.; амбулаторен лист № 572/08.02.2017 г.; амбулаторен лист №
916/06.03.2017 г.; амбулаторен лист № 4759/17.11.2017 г.; амбулаторен лист №
3508/04.09.2018 г.; амбулаторен лист № 3612/11.09.2018 г.; медицинско направление от
11.09.2018 г.; амбулаторен лист № 4954/10.12.2018 г.; амбулаторен лист № 2198/13.12.2018
г.; амбулаторен лист № 153/10.01.2019 г.; амбулаторен лист № 618/08.02.2019 г.;
амбулаторен лист № 1052/11.03.2019 г.; амбулаторен лист № 1531/09.04.2019 г.;
амбулаторен лист № 1948/09.05.2019 г.; амбулаторен лист № 2400/10.06.2019 г.;
амбулаторен лист № 2854/10.07.2019 г.; амбулаторен лист № 3254/08.08.2019 г.;
амбулаторен лист № 3769/16.09.2019 г.; амбулаторен лист № 10030/14.10.2019 г.;
ехокардиография от 14.10.2019 г.; амбулаторен лист № 4232/16.10.2019 г.; лист за преглед на
КДС/СО № 31704/30.10.2019 г.; амбулаторен лист № 4728/15.11.2019 г.; амбулаторен лист №
5193/16.12.2019 г.; амбулаторен лист № 3667/03.11.2020 г.; лекарски преглед от 31.05.2021
г.; извадка от електронен вестник – 11 листа.
СЪДЪТ докладва служебно постъпило с писмо с вх. № 18605/2109.2021 г. от
Окръжен съд – Варна, към което е приложено цялото НОХД № 421/2014 г. по описа на съда.
АДВ. Г.: Да се приеме.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Не се противопоставям да се приеме.
СЪДЪТ намира, че изпратеното НОХД следва да се приложи, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото НОХД № 421/2014 г. по описа на Окръжен съд - Варна, /492 л/,
ведно с ДП № 196/2010 г./5 тома - т.1-230л.; т.2-82л.; т.3-163л.; т.4-157л.; т.5-127л./, НОХД №
1532/2013 г. по описа на ВОС /93 л./, НОХД № 613/2011 г. по опис на ВОС; ВНОХД №
431/2011 г. по описа на АпС - Варна /499 л./, ВНОХД № 370/2015 г. по описа на ВАпС /350
стр./, КНД № 1322/2016 г. по описа на ВКС /200 стр./, ВЧНД № 205/2014 г. по описа на
ВАпС / 8 л./, ВНОХД № 137/2017 г. по описа на ВАпС /263 стр./ и НД № 944/2018 г. по
описа на ВКС / 245 л./
СЪДЪТ докладва служебно постъпило писмо с вх. № 20719/15.10.2021 г. от УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД – Варна, към което е приложено удостоверение, от което е виден
периодът, през които ищецът е работил в лечебното заведение, като е уточнено, че не са му
налагани наказания по КТ.
6
АДВ. Г.: Да се приеме.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Не се противопоставям да се приеме.
СЪДЪТ по докладваното в днешно о.с.з. писмо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото писмо с вх. № 20719/15.10.2021 г. от УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД – Варна, към което е приложено удостоверение № УТСиО-496/07.10.2021 г.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 21274/21.10.2021 г. от в.л. Р.Г., с която
уведомява съда, че не може да изготви заключението си, тъй като към предходен период
ищецът е бил в чужбина.
АДВ. Г.: В тази насока представям и моля да приемете два броя бордни карти, от
които е видно, че действително доверителят ми е отсъствал от страната за периода
25.09.2021 г. – 18.10.2021 г. Отсъствието от страната е било във връзка с проведено лечение.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Не се противопоставям да се приемат по делото.
СЪДЪТ, предвид депозираната от в.л. молба, както и представените в днешно о.с.з.
от процесуалния представител на ищеца доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото молба с вх. № 21274/21.10.2021 г. от в.л. Р.Г..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от процесуалния представител на
ищеца два броя бордни карти за периода 25.09.2021 г. – 18.10.2021 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на в.л. Р.Г. да изготви и депозира заключението си в срока
7
по чл. 199 от ГПК преди следващо съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че следва да съдейства на в.л. Р.Г. за изготвяне на експертизата.
При неизпълнение на указанието и/или по преценка, че причините не са обективни и
извинителни, страната може да бъде санкционирана за неизпълнение указанията на съда.
СЪДЪТ докладва писмо с вх. № 20541/14.10.2021 г. от „АСКМЦ Варна“ ЕООД, с
което заявяват, че поради натоварения график на специалист по „Вътрешни болести“ не
могат да предложат такъв за целите на експертизата.
СЪДЪТ докладва писмо с вх. № 20587/14.10.2021 г. от МЦ „Клиника Нова“ ЕООД, с
което заявяват, че поради професионални ангажименти в медицинския център не могат да
предложат специалист за целите на експертизата.
СЪДЪТ докладва писмо с вх. № 21382/22.10.2021 г. от ДКЦ „Чайка“, с което
заявяват, че предвид епидемичната обстановка и натовареността на специалистите, не могат
да предложат специалист за целите на експертизата.
СЪДЪТ констатира, че са налице два отвода на вещи лица от вписаните в списъка на
вещите лица към ВОС.
АДВ. Г.: Държим на тази експертиза. Д-р К. отдавна е пенсионер и е напусна
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД. Не възразявам експертизата да бъде изготвена от експерти от
тази болница или от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Видно е, че към настоящия момент са отказали от четири
болници, като в единия отговор е посочено да се обърнем към Министерство на
здравеопазването.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:
Експертизата е приета от съда като относима и допустима и очевидно ще следва да се
положат усилия за назначаването на вещо лице, за да бъде приета като доказателство по
делото. При търсенето на експерт следва да се вземе предвид отказите на две от вещи лица
от списъка при ВОС поради професионално познанство с ищеца по време на практикуването
му, както и отказите от три други лечебни заведения на територията на град Варна за
8
посочване на специалист извън списъка на вещите лица при ВОС. По тази причина съдът
намира, че следва да бъде изискана информация от всички университетски болници на
територията на североизточна България, както и някои от същите на територията на
югоизточна България. Съдът намира, че няма пречка да се включи УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД – Варна, доколкото всяко в.л. има задължението да депозира самоотвод в случай на
предпоставките на чл. 22 от ГПК за потенциална зависимост и заинтересованост по делото.
Съдът констатира, че действително е налице и правен ред за съдействие чрез
Министъра на здравеопазването, който обаче е усложнен и би могъл да се забави
допълнително предвид управленската и обществено-политическа ситуация в страната към
настоящия момент.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна, "Многопрофилна болница
за активно лечение - Добрич" АД, "Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен"
АД, "Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище" АД, "Многопрофилна
болница за активно лечение - Бургас" АД, "Многопрофилна болница за активно лечение -
Силистра" АД, МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – Разград, информация за посочване на лекар
специалист по вътрешни болести, който би могъл да даде заключение по допуснатата по
делото съдебно-медицинска експертиза, като в писмото се отбележат страните по делото и
първоначално определения депозит.
В случай на посочване на специалисти от лечебните заведения, съдът ще извърши
проверка и ще назначи съответно вещо лице.
В случай на изчерпване на този процесуален ред, съдът ще подходи чрез искане за
съдействие от Министерство на здравеопазването.
АДВ. Г.: Представям и моля да приемете удостоверение, от което е видно, че д-р К. е
Кандидат на медицинските науки.
Пропуснал към в обстоятелствената част на исковата молба да впиша, че доверителят
ми е боледувал, но считам, че по делото има достатъчно представени епикризи в тази
насока.
Към настоящия момент няма да соча нови доказателства.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Не възразявам да се приеме.
9
СЪДЪТ, по представеното от удостоверение от процесуалния представител на ищеца
и предвид становището на представляващия ПРБ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото удостоверение № ВАК-831/04.04.1989 г., издадено
от Висша атестационна комисия.
СЪДЪТ намира, че с оглед позициите на страните, свидетелските показания са
нужни за процеса, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание свидетелят, допуснат при режим
на водене по искане на ищеца.
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна, при
режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят И. Д. М. – 40 г., българин, български гражданин, неосъждан, семеен, без
родство и дела със страните по делото, с разяснени права и задължения по чл.166-167 ГПК,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на адв. Г.: В периода 2010 г. – 2017 г. има определен
период от около година, в която съм работил в МБАЛ „Св. Марина“. През юли месец 2011 г.
се преместих по собствено желание от болница „Св. Марина“ в болница „Св. Анна“. От
тогава до настоящия момент работя като хирург в болница „Св. Анна“. В момента на
преместването си бях специализант в болница „Св. Марина“, а след това продължих
специализацията си в болница „Св. Анна“ и завърших специализацията си в болница „Св.
Анна“. За периода от завършването ми на курса по медицина /шестгодишен период/ съм
виждал д-р К. като студент от 2006 г. От започването ми през 2006 г. до напускането ми на
болница „Св. Марина“ през 2011 г., съм работил в Клиника по обща оперативна хирургия, в
която работи и д-р К.. За този период сме работили заедно.
10
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на съда: От запознанството ми с д-р К. като асистент
по детска хирургия до завършването ми, взаимоотношенията ни са били асистент –
преподавател. От завършването ми и започвайки работа отношенията ни са били добри
колегиални, без никакви негативни нотки. Многократно сме обсъждали оперативни
интервенции. Много неща съм научила от него, поради неговия опит. Присъствал съм на
операции и съм бил обучаван от него на високо ниво. Продължават колегиалните ни
отношения и към настоящия момент. Към момента съм специалист хирург.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на адв. Г.: Известно ми е за проблемите свързани с
една оперативна интервенция в болница „Св. Марина“. През 2010 г. се случи оперативна
интервенция, заради която впоследствие се завежда дело срещу д-р К.. Аз бях свидетел по
това наказателно дело. По време на тази операция бях асистент и му помогнах за
извършването изцяло на интервенцията от началото до края.
След това д-р К. беше притеснен за състоянието на пациента. Пациентът беше дете от
мъжки пол, което почина 1-2 дни след операцията. Категорично операцията беше одобрена.
Впоследствие разбрах, че той е станал обвиняем за случая. От медиите разбрах, че
отношението към д-р К. се променя не като оператор, който се е опитал да спаси живота на
пациент, а като обвиняем, който медиите приемат за виновен за смъртта на детето. Това
всеки лекар би го изживял много тежко – да загуби живота на пациента си и второ да бъде
обвиняем за всичко, което се е опитал да направи. Това го казвам като хирург.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на съда: С д-р К. общувах и след операцията. Той
започна да се затваря, да става малословен, като съм общувал с д-р К. извън и в болнична
обстановка. След случилото се познатия от мен лъчезарен д-р К. беше доста променен.
Говореше по малко, гледаше към земята, срещите бяха по-кратки. Споделял е, че има
здравословни проблеми, които са се засилили вследствие на това нещо.
От 2011 г. ми е споделял, че е притеснен за развоя на всяко едно дело. Изключително
неприятно е хирург да загуби пациент. От човешка гледна точка води до неудобство, че се е
случило това. Като хирург знам, че в него има едно питане дали не е можел да направи нещо
друго, за да спаси детето. Вина дали е изпитвал не мога да кажа, но се чувстваше неприятно.
Когато един хирург е добър в областта си, прави най-доброто за пациента, няма начин д-р К.
да не е изпитвал съжаление за този вид развой на обстоятелствата. Едва ли е мислил, че не е
направил всичко възможно в тази ситуация.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на адв. Г.: Воденото дело беше известно в
болницата. Имаше дело, в което бяха привикани и други хора, участвали в интервенцията.
Дали има подробности за тяхното знание не мога да кажа. Този случай беше обект на
обсъждане. На него му беше неприятно това постоянно обвиняване, гледане и сочене, че е
виновен. Разбрах, че е бил наказан от ръководството на болницата, в която работихме.
Болницата, в която работихме е „Св. Марина“.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на съда: Промени се мнението за професионалните
качествата на д-р К.. Започна да се чува и вижда в студентските среди боязливост, защото
има заведено дело срещу него. Наричаха го убиец по медиите и от професионална гледна
11
точна имаше по-малко пациенти. Това не му се отрази добре. Дълго време беше унил. Преди
излизаше по коридорите и в отделението, а след случилото се започна да излиза по-рядко.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на адв. Г.: Хирург, който е с такъв опит и стаж и
такова име, при заведено такова дело, цялата общност се интересува. Д-р К. е хирург в
болница „Св. Марина“ и то известен.
Един ден, не си спомням точно кой от колегите каза, че са оправдали д-р Какенски.
Всички, които присъстваха се зарадваха за решението на съда. С одобрение в лекарските
среди се прие новината за неговото оправдаване.
Към края на моята специализация се видях с д-р К. и аз видях разлика в него – беше
затворен и по-малко приказлив. Отидох при него в кабинета, но я нямаше тази
жизнерадостност каквато имаше преди.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на прок. Кайряков: От 01.07.2011г. би трябвало да
не съм бил вече на работа в „Св. Марина“. На 11.07.2011 г. би трябвало вече да съм се водил
на работа в болница „Св. Анна – Варна“.
По стечение на обстоятелствата след 2011г., когато се преместих в болница „Св.
Анна“ със съпругата ми /тогава все още не бяхме сключили граждански брак/ си търсихме
жилище, което впоследствие закупихме. Това жилище е в близък квартал до жилището на д-
р Кокенти и поради това сме се виждали с него извън болницата. Това са ни
взаимоотношенията извън болнична обстановка.
Виждал съм се с д-р К. в болницата, но поради други причини – разболяване на
роднина и изисквания относно моята специализация. През 2018 г. трябваше да изкарам
лекционни курсове в болницата. Това са едногодишни курсове за специализация. След края
на този курс д-р К. се пенсионира. До тогава сме общували. Той се пенсионира през 2017 г.
или през 2018г.
Д-р К. страда от артериална хипертония, захарен диабет и след това се разболя от
пневмония, която продължи дълго време, вероятно заради спада на имунитета. На няколко
пъти той лежа в кардиология. От моето постъпване в болница „Св. Марина“ не съм знаел д-р
К. да е лежал там. След случилото се той имаше проблеми със сърцето и отключи захарен
диабет. Не знам преди това да е страдал от захарен диабет, независимо от наднорменото му
тегло. Артериалната хипертония е заболяване, за което знаех преди завеждане на делото.
Артериалната хипертония е свързана с неговото наднормено тегло. Не знам д-р К. да е
страдал от захарен диабет преди завеждане на наказателното дело.
Няколкократно е споменавал, че съжалява за негативния развой на събитията. По мое
мнение случилото се с летален изход накърни доброто име на д-р К. сред лекарската гилдия.
По медиите имаше дори предаване, което беше с цел да се даде и гласност по случая, но в
тези медийни изяви се чуха неща, които и нас лекарите не ни харесват – че сме убийци, че са
съдени лекари за смъртта на дете умишлено. Това се отразява негативно и лошо върху
душевното състояние на всеки лекар.
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на съда: Не ми е известно да е имало колеги, които
да са мислели, че д-р К. е виновен.
12
СВИДЕТЕЛЯТ М. на въпроси на прок. Кайряков: Според мен операцията, която
той извърши, е най-доброто, което можеше да се направи в този момент, при тези условия.
Моето мнение е, че не е уместно да се говори за неуспешна операция, а за неуспешен развой
вследствие на операцията.
Не бих могъл да разгранича дали състоянието на потиснатост и апатия се дължи на
самия неблагоприятен край или на заведеното дело, защото неприятния развой на
ситуацията води до негативни настройки на обществото. Той го изживява изключително
емоционално и вследствие на това нещата са смесени и не мога да ги разделя.
Лично аз съм гледал предаване по национална медия и там нямаше прокурор, бяха
поканени само родителите на детето. Дали има някой от нас, който е в или извън болницата,
е чел статии с изявления на прокурор не мога да знам. Не можем да знаем дали е цитиран
прокурор в тези статии и дали е имало изобщо такова изявление.
Д-р К., после разбрах, че е бил наказан от администрацията на болницата, като не
мога да се сетя кога точно. В медицинските среди това е случай, който дълго време беше
разискван. Нямам лична информация относно наложеното наказание. Не разбрах защо е бил
наказан. Личното ми мнение е, че не мога да знам и не разбрах защо е наказан. Не мога да
кажа дали има промяна в мнението на хората за д-р К. след случилото се.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля.
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна, при
режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят Г. Х. И. – 36 г., българин, български гражданин, неосъждан, несемеен,
без родство и дела със страните по делото, с разяснени права и задължения по чл.166-167
ГПК, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ И. на въпроси на адв. Г.: Познавам д-р К. преди 2010 г. като
преподавател в МУ, след което станахме колеги. Той е моя учител по детска хирургия. През
2010 г. бях назначен в болница „Св. Марина“ – Варна, като започнах специализация по
детска хирургия и д-р К. беше мой преподавател. Ние споделяхме общ кабинет и
операционна зала. Напредвах с обучението си по детска хирургия, като постепенно ми
направи впечатление как той идва посърнал и пребледнял на работа. Случвало се дори да не
идва на рапорт. В предходни моменти разказваше вицове, буквално живеехме заедно на
работното място. Разбрах, че се водят дела срещу него. Той малко ми разказа. Аз не съм го
разпитвал много, не исках да го връщам към тези моменти.
13
Той лежа в болницата поради различни заболявания - разви диабет, прекара
пневмония, имаше проблеми със сърцето. Случвало се е след рапорт и обсъждане с колегите
той да забрави да стане и да си тръгне, макар че аз стоях до него.
СВИДЕТЕЛЯТ И. на въпроси на съда: Работя в болница „Св. Марина“ до юни
месец 2021 г. Д-р К. се пенсионира през 2017 г. или през 2018 г., не съм сигурен за точната
година. През целия този период работихме заедно. Той ми е споделял, че има дела, които се
водят срещу него, споделял ми е и за конкретния случай. Опитвах се да не му задавам много
въпроси, защото не се чувстваше добре. Като цяло доколкото чувах, тъй като страня от
клюки, се говореше в болницата за делата срещу д-р К.. Дори мои познати са ме питали за
това, както и пациенти са ме питали дали е вярно. Опитвал съм се да страня и не съм
коментирал.
СВИДЕТЕЛЯТ И. на въпроси на адв. Г.: Имаше клюки за д-р К.. Направи ми
впечатление, че пациентите станаха по-малко. В началото д-р К. и колегата му имаха много
пациенти. След това колегата му почина. След случилото се постепенно с времето намаляха
пациентите на д-р К..
Не знам да е бил известен този случай сред колеги в други градове, но най-вероятно
са разбрали за заведеното дело срещу колега лекар. Спомням си, че съм чел из интернет
публикации, които твърдят, че е извършено убийство. За съжаление лекарската гилдия е
подложена на това.
Той е емоционален човек и ми направи впечатление, че стана мълчалив, сутрешните
ни весели истории спряха. Една сутрин не изглеждаше добре, приеха го в болница и се
установи, че има диабет. Емоционално не беше добре. Не ми беше известно преди това да е
имал диабет.
СВИДЕТЕЛЯТ И. на въпроси на прок. Кайряков: Доколкото се запознах от статии
в онлайн медиите и лично от д-р К., разбрах че става дума за дете, което е загубило живота
си. В медиите прочетох за случай за двегодишно дете, починало след хирургична
интервенция. Коментирали са колегите, че се води дело за причинена смърт. От
ръководството мисля, че имаше проверка, но не помня какъв беше резултата от проверката,
тъй като страня от тези неща.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите експертни доказателства, съдът намира, че следва да
14
отложи делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за отлагане на
производството, поради служебна ангажираност на процесуалните представители, съдът
посочва като дата за следващо с.з.: 16.12.2021 г.
АДВ. Г.: Моля да отложите делото за по-нататъшна дата, с оглед липсата на в.л. по
СМЕ към момента.
ПРОК. КАЙРЯКОВ: Присъединявам се към молбата на адв. Г..
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните по делото и с оглед пречките и трудностите
по назначаване на вещо лице по допуснатата СМЕ, посочва като дата за следващо с.з.:
20.01.2022г.
Няма направени възражения срещу тази дата.
За събиране на допуснатите експертни доказателства, делото следва да бъде
отложено за друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 20.01.2022г. от 11:00 ч., за
която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ в.л. Р.Г. за датата на следващото о.с.з.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в 10:55ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15