№ 5
гр. Брезник, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0249-000269 от 06.11.2024 г. ВПД Началник
на РУ Брезник при ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя С. В. К.,
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.
Недоволен от така наложените му наказания жалбоподателят, по изложените в
жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е
изпратил представител в съдебно заседание.
Районен съд Брезник, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
приема следното:
Жалбата е подадена от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 15.10.2024 г. бил съставен акт, серия GA № 899042
за установяване на административно нарушение от свидетеля С. Н. С. в присъствието
на А. М. Г. срещу С. В. К. за това, че на 15.10.2024 г. около 12.00 ч. на в с. Велковци,
махала Пали лула с посока на движение от гр. Батановци към гр. Брезник, управлява
1
лек автомобил марка *********** с рег. №. Х **** КА, собственост на А. А. М., от с.
И. и при извършена проверка се установило, че водачът не използва обезопасителен
колан, с какъвто е фабрично оборудван автомобилът, както и, че автомобила не е
представен в срок за годишен технически преглед.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено на 06.11.2024 г. и
обжалваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя С. В. К. са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на съда счита, че при провеждане на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз
основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ВПД Началник на РУ
Брезник при ОДМВР Перник, който е оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
По съществото на правния спор съдът констатира, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и наказателното постановление
МПС, без да е поставил предпазен колан при шофиране. Тези констатации в акта за
установяване на нарушението не се оспорват и от самия жалбоподател. Разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Наред с това, обаче, нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП предвижда
изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при
управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.
Съгласно чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно
е от представените и приети по делото на основание чл. 283 от НПК като писмени
доказателства медицински документи – Копие от Медицински протокол № 465 от
21.10.2024 г. и Фиш за спешна медицинска помощ от 21.10.2024 г. се установява, че
жалбоподателят е с поставена диагноза „Други видове стенокардия“, с придружаващо
заболяване „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. От
представените от жалбоподателя и приети по делото медицински документи се
установява, че същият не трябва да поставя предпазен колан, с оглед здравословното
му състояние. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на
жалбоподателя е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при
шофиране. Издадените медицински документи не се оспорват от насрещната страна.
2
Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички
необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да
пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило, изрично
предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Неспазването на това изискване води и до необоснованост на
издаденото наказателното постановление. С оглед на всичко това, съдът намира, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят не е
имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на
процесното МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало
използването на такъв и жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.
137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. Липсата на задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на
управление на автомобила изрично е удостоверено от комисия от медицински лица с
официално издаден документ, а не е предоставено на преценка и тълкуване от съда
дали съставлява такова извинително състояние. Представените доказателства, сочещи
на заболяване/състояние, обуславя наличието на изключение по смисъла на чл. 137А,
ал. 2 от ЗДП, при което употребата на колан би била причина за смущаване здравето на
водача. По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят не е извършил
виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде
санкциониран за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Следователно материалният
закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради
което НП в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
Настоящият съдебен състав счита, че по отношение на нарушението по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, административно наказващият орган неправилно е приложил
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП.
Общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП е приложима в случаите на
нарушения по закона, за които не е предвидено друго наказание. Съгласно сочената за
нарушена разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Неизпълнението на това задължение обаче се наказва със санкцията по чл.
181, т. 1 от ЗДвП, като наказателно отговорни са единствено собственикът или
длъжностно лице, представител на собственика, каквото качество жалбоподателят С.
К. не е имал. Същият е бил водач на лек автомобил, собственост на друго лице, което
обстоятелство не е спорно между страните и, което изрично е записано в
съдържанието на акта и наказателното постановление. Предвид липсата на изрично
предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното
средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо
да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от
ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Осъществяването на административно
наказателната отговорност по този ред е субсидиарно, т. е. разпоредбата на чл. 185 от
ЗДвП се прилага, само когато за съответното нарушение няма изрично установена
3
санкционна норма, каквато в случая е налице – чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Следователно
материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия
орган, поради което НП и в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно, следва
да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер
на 300 лв., представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник,
НО, 1-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0249-000269 от 06.11.2024 г. на ВПД
Началник РУ Брезник при ОДМВР Перник, с което на С. В. К., с ЕГН: ********** и
адрес: с. ***********, са му наложени административно наказание „Глоба“ в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв.
за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10
контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР
Перник, ул. „Самоков“, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: с.
***********, сума в размер 300 лв. (триста лева), представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4