Р Е Ш Е Н И Е
№ 34/18.2.2020г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО Д.
при секретар: Т.
Иванова
прокурор: М. Ставрев
Като
разгледа докладваното от съдия Д.
ВНОХД № 1325 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК.
Въззивното производството е образувано по молба на
адв. И.Д. от ВАК, като процесуален представител на подсъдимия В.С.К., против ПРИСЪДА
№25, постановена на 04.11.2019 год. по НОХД № 303/2019 год. по описа на ДРС – ІV наказателен състав.
С атакувания съдебен акт подсъдимият К. е бил признат
за виновен в това, че на 01.12.2018 г. в гр. Суворово, обл. Варна управлявал МПС –
лек автомобил марка “Опел Астра” с рег. № ******с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0, 5 на хиляда – 2, 3 на хиляда, установено по надлежния ред – с
Протокол за химическа експертиза № 1795/05.12.2018 г. по описа на МБАЛ “Света
Анна – Варна” АД, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние,
съставляващо престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, постановена в
производството по НОХД № 198/2015 г. по описа на РС – Девня, влязла в законна
сила на 12.08.2015 г., поради, което и на основание чл. 343б ал. 2 вр. чл. 54
от НК му ОПРЕДЕЛИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛИЛ с 1/3 и му НАЛОЖИЛ
наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи
при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и
наказание ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/ лева.
ЛИШИЛ В.С.К., ЕГН: ********** от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, на основание чл. 343г от НК.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да
заплати съответните разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, за
сумата от 35 лв. по сметка на ОД на МВР -
гр. Варна,
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на глава ХХVІІ от НПК по отношение на подсъдимия и с участието на
упълномощения защитник от ВАК.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият К., който
чрез защитника си я обжалва относно размера на наложените наказания, като
счита, че същата следва да бъде изменена.
Моли съда да определи наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и след като същото бъде редуцирано да наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, с приложението на чл. 66 от НК за срок
от 3 години. По отношение на глобата счита, че следва да е в размер на 500 лв.
По отношение на лишаване от правото да управлява МПС, счита, че следва да е за
срок от 1 година. Заявява, че няма искане за събиране на нови доказателства.
В допълнителна жалба се излагат доводи, че наложените
с присъдата наказания са явно несправедливи, поради което същата е постановена
при липса на мотиви. Счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 66
от НК, тъй като подсъдимият е реабилитиран. Със същата се поддържат исканията
по отношение на наложените наказани сочени в първоначалната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
подсъдимият К. редовно призован не се явява, вместо него упълномощеният
защитник.
По съществото на делото адв. И. Д. поддържа жалбата и
допълненията към нея, по доводите подробно изложени.
Поради това моли съда да уважи жалбата, като измени постановената
от ДРС присъда
В с. з. пред въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура моли съдът да потвърди така постановената присъда като
правилна и законосъобразна.
След преценка на доводите на страните по делото, както
и след цялостна служебна проверка на присъдата, на осн. чл. 313 и чл. 314 от НПК, съставът на Варненския окръжен съд счита, жалбата за частично основателна
по следните съображения :
Въз основа на
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства
настоящата въззивна инстанция приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Производството
пред Районен съд гр. Девня е било образувано по внесен обвинителен акт срещу
подсъдимия В.С.К., за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като е протекло по реда на глава ХVІІ от
НПК и конкретно по чл. 371, т.2 от НПК..
С присъда,
постановена по НОХД №198/2015 г. по описа на РС Девня, постановена на
27.07.2015 г. и влязла в законна сила на 12.08.2015 г. подс. В.С.К. бил осъден
за престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК. Било му наложено наказание пробация,
което той изтърпял на 28.05.2016 г.
Подс. К. ***. На
01.12.2018 г. той употребил алкохол – изпил около 300 гр. вино, след което се
качил да управлява личното си МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******. В около
15, 45 часа на ул. „Възраждане” гр.
Суворово той бил спрян за проверка от служители на Зонално жандармерийско
управление – Варна – свидетелите Е.Г.и М.Ж.. Тъй като водача бил във видимо
нетрезво състояние двамата свидетели сигнализирали органите на КАТ при РУ МВР –
Девня. На место пристигнал дежурен автоконтрольор свид. Е.Х., който поканил
обвиняемия да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, на което той
отказал. Тогава на водача бил издаден талон за медицинско изследване, като му
било указано да се яви в ЦСМП – Девня до 60 минути. В указаното време обв. К.
се явил в ЦСМП – Девня, където му била взета кръвна проба. При химическия
анализ на кръвта на обвиняемия било установено наличие на алкохол в размер на
2, 3 промила.
Така приетите за установени фактически положения от
въззивния състав не се различават от фактическите изводи на ДРС. Изложените
факти се извеждат от анализ на събраните относими и допустими доказателствата
по делото установени от гласните и писмените доказателствени средства.
Изводът си относно авторството, времето и начина на
осъществяване на деянието съдът изградил въз основа на самопризнанията на
подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които напълно ги подкрепят. По конкретно това са показанията на свидетелите,
разпитани в хода на проведеното разследване, които са свидетели очевидци на
извършеното деяние, АУАН, талон за медицинско изследване, химическа експертиза,
справки, в това число и справка за съдимост, докладни записки.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие,
в което е подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и
гласни доказателствени средства. Както се посочи по - горе фактическите
обстоятелства са идентични с приетите от ВОС. Не е необходимо да бъдат
коригирани и допълвани.
По начало е правилна и преценката на ВРС, че подс. К. е осъществил състав
на престъпление, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, но неправилно е
приложил материалния закон.
Настоящият
въззивен състав намира, че правните съображения на съда досежно правната
квалификация на извършеното деяние не могат да бъдат споделени, а именно - тази
по чл. чл. 343б, ал. 2 от НК, по която е осъден подсъдимият.
За
разлика от първостепенния съд
въззивна инстанция намира, че в конкретния случай, престъплението осъществено
от подс. К. представлява извършено деяние по чл. 343б, ал.1 от НК.
Това
е така поради следните съображения.
Изводът
на първоинстанционният съд, че подсъдимият не е бил реабилитиран, по
предходните му осъждания, включително и това по НОХД №198/2015 год. по описа на
ДРС, тъй като не са били изпълнени двете кумулативно предвидени предпоставки на
чл. 88а, ал.1 от НК е незаконосъобразен.
Алинея
първа на този текст наистина изисква от изтърпяването на наказанието да е
изтекъл законовият срок по чл. 82, ал.1 от НК и кумулативно осъденият да не е
извършил ново умишлено престъпление от общ характер.
В
настоящият случай обаче условието осъденият да не е извършил друго престъпление
не се изисква, съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК. Достатъчно е само
да са изтекли предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
Разпоредбата
на ал.4 трябва да се разбира в смисъл, че когато едно осъдено лице е изтърпяло
наложеното му наказание, но преди да изтече срокът на пълната реабилитация по
коментирания чл. 88а от НК извърши ново, изключващо я престъпление, то
осъждането за първото престъпление ще бъде напълно заличено едва след като
изтече срокът за пълната реабилитация на осъждането и за второто престъпление /в
настоящия случай за всички осъждания/. Тук без значение е дали за първото
осъждане има съдебна реабилитация, нито кога е било извършеното второто,
съответно всички престъпления.
Изводът
на състава на първоинстанционният съд, че К. не е бил реабилитиран по
предишните си осъждания е незаконосъобразен, тъй като това би означавало, че
този подсъдим никога не би могъл да получи пълна /безусловна/ реабилитация,
който извод е в противоречие с разпоредбата на ал.5 от чл. 88а, която указва,
по отношение на кого не се прилагат предходните алинеи.
Поради
тези съображения настоящият въззивен състав на съда намира, че е настъпила
безусловната /пълната/ реабилитация, предвидена в чл.88а, ал.4 от НПК по
отношение на всички осъждания, включително и това по НОХД № 198/2015 год. по
описа на ДРС, тъй като са изтекли предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания.
Поради това и извършеното
осъществява признаците на по-леко наказуемо престъпление, а именно това по чл. чл.343б,
ал.1 от НК , която е и правилната квалификация, в каквато насока следва да се измени и правната
квалификация на осъждането по основанието в чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
Ето
защо настоящият въззивен състав намира,
че от обективна страна са налице всички съставомерни признаци на престъплението
по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което и
следва да преквалифицира извършеното от подсъдимия в по-леко
наказуемо престъпление, като прие, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна именно този
състав от НК, за това, че на
01.12.2018 г. в гр. Суворово, обл. Варна управлявал МПС – лек автомобил марка
“Опел Астра” с рег. № ******с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на
хиляда – 2, 3 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа
експертиза № 1795/05.12.2018 г. по описа на МБАЛ “Света Анна – Варна” АД, за който
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от от двеста до хиляда лева.
Въззивникът е осъществил
инкриминираното деяние и от субективна страна. Същото е извършено умишлено с
пряк умисъл, като умисълът на същия е обективиран в поведението му.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Жалбата
е основателна единствено в частта с която се иска намаляване на наложеното
наказание лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК.
В
същата се сочат доводи, че първоинстанционният съд отчитайки значителния превес
на отегчаващи отговорността обстоятелства е наложил наказанието малко под
средния размер, което води до липса на мотиви.
Защитата
е посочила, че за престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от двеста до хиляда лв.
Това
действително е така но първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен
не по ал.1 на чл.343б от НК, а по ал.2 от същия текст, който предвижда
наказание лишаване от свобода в размер от една до пет години и глоба от 500 до
1000 лв.
В
случая действително наложеното наказание е под средния размер, който се явява 3
години лишаване от свобода.
В
тази връзка е налице противоречие в
мотивите на съда, тъй като ако определя наказанието при значителен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства би следвало да го наложи над
средния размер, т. е над 3 години лишаване от свобода, което в случая не е в
интерес на подсъдимия.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Настоящият състав на ВОС
намира, че първоинстанционният съд правилно е оценил обстоятелствата, при които е извършено престъплението – начина
на извършване му, установил е въз основа на внимателен анализ и съпоставяне на
основните факти и времето на извършване на престъплението, анализирал е
свидетелските показания и правилно ги е приел, като безспорни.
Правилно
първоинстанционният съд е приел като смекчаващо отговорността обстоятелство доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на съдебното
следствие. Такова е било поведението му още и на досъдебното производство,
където е направил пълни самопризнания при разпита в качеството му на обвиняем.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и чистото
съдебно минало, предвид това, че е реабилитиран за всичките му осъждания.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия правилно съдът е отчел многократно наложените му
санкции от органите на КАТ като водач на МПС, високата концентрация на алкохол
в кръвта му, недобрите му характеристични данни.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство обаче не следва да се отчитат предходните му
осъждания, тъй като е реабилитиран.
От посочения правен извод, следва и намаляване на
така наложеното наказание, лишаване от свобода, за това че подсъдимият е
осъществил деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а не по чл.343б, ал.2 от НК.
Поради това въззивният съд като прецени принципите
на чл. 54 НК и след като отчете всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и обществената опасност на дееца и извършеното, които биха
допринесли за постигане на целите на наказанието, намира за съответно на
обществената опасност на деянието определянето на наказание лишаване от свобода
и глоба, при смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3 и му НАЛАГА
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на
наказанието ГЛОБА настоящият състав на въззивния съд, го намира за съответно на
извършеното деяние, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът като прецени обществената опасност на дееца, че не е толкова висока, предвид
чистото съдебно минало, процесуалното му поведение на ДП и в съдебно заседание,
намери, че изпращането му в затвора и откъсването му от здрава социална среда
не е оправдано, нито от гледна точка на генералната, нито от гледна точка на
личната превенция. Целите визирани в чл.36 от НК, биха се постигнали и без
реалното изпълнение на наложеното наказание, каквото искане беше направено от
страна на защитата.
Поради тези съображения съдът приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, като
отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед обществената опасност на деянието и дееца въззивният състав на съда
намери, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК, като следва да наложи на подсъдимия К. пробационна мярка по чл. 42а, ал2,
т.4 от НК – включване в програми за обществено въздействие през време на
изпитателният срок - за срок от 3 години
Съдът счете, че така определеното наказание лишаване от свобода е
достатъчно справедливо и е съответно на извършеното от подсъдимият деяние,
което ще изиграе както своята превъзпитателна и предупредителна роля по
отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за
постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, с оглед изложените до момента мотиви, размерът на това
наказание е съответен на извършеното и следва също да бъде потвърден, а именно ТРИ
ГОДИНИ. Периодът през който той няма да има
възможност да управлява МПС ще му даде възможност да преосмисли случилото се и
да осъзнае, че управлението на МПС е рискова дейност, изискваща максимална
концентрация във всеки един момент от упражняването, и, че опазването на живота
и здравето на пешеходците е основна грижа за всеки водач на МПС.
Въззивната
инстанция намира, че така определеното наказание в най-голяма степен
съответства на извършеното деяние и на максимално реализиране в конкретния
случай на очертаните в чл.36 от НК цели на наказанието, както с оглед
генералната, така и с оглед специалната превенция, тъй
като ако подсъдимият в изпитателният срок извърши друго умишлено престъпление
от общ характер ще следва да изтърпи и това отложено наказание.
Разноските по делото
правилно са възложени в съответствие със закона (чл.189, ал.3 НПК) върху
осъдения подсъдим и присъдата на районния съд в тази част следва да се
потвърди.
По изложените съображения настоящият състав намира,
че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена в изложения
по-горе смисъл поради което и упражни правомощията си по чл. 337,
ал.1, т.2 от НПК.
С оглед на горното и предвид липсата на други констатирани основания за отменяване или друго
изменяване на присъдата, на основание чл. 334‚ т.3 НПК, вр. чл. 337,
ал.1, т.2, пр.3 от НПК‚ и чл. 338 от НПК, въззивният съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда №25, постановена на 04.11.2019 год. по
НОХД № 303/2019 год. по описа на ДРС – ІV наказателен състав, с която на подс. В.С.К.
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, КАТО прилага закон за
по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието на подс. В.С.К. в
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, поради което му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3 и му НАЛАГА
наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. чл.67, ал.3 от НК, налага на подсъдимия К. пробационна
мярка по чл. 42а, ал2, т.4 от НК – включване в програми за обществено
въздействие през време на изпитателният срок - за срок от 3 години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.