ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10924
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330108416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Подадена е искова молба вх. № 26105/ 21.05.2021 г. от ищците С. К. П.,
Я. Р. П., К. В. Й. и Х. В. В. и уточняващи такива против П. П. П., Г. П. Г., Г. С.
Г., И. А. М. и М. К. К..
С определение № 7997/06.10.2021 год. производството е прекратено по
отношение на ответниците П. П., Г. Г. и Г. Г.. Производството е продължило
по отношение на ответниците И. М. и М. К..
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са съсобственици на
по ¼ идеална част от ПИ с идентификатор № **** с площ от 394 кв.м.,
находящ се в гр. П. ****. Твърди се, че с констативен нотариален акт от 1988
г П. П. П. бил признат за собственик по алеаторен договор и наследяване на
първия етаж , на ¼ идеална част от дворното място, от тавана и от общите
части на сградата, както и на по ½ ид.ч. от северното и североизточното
избено помещение. С нотариален акт от 1987 г. Г. П. Г. била призната за
собственик на третия жилищен етаж и на ¼ идеална част от дворното място,
от тавана, от избите и от общите части, в режим на СИО с Г. С. Г., като с
договор за продажба от 05.07.2007 г. те се разпоредили с имота, с изключение
на избата. Ищците поддържат, че след разпоредителните сделки П., Г. и Г. са
запазили правото си на собственост единствено върху избените помещения,
като са отчуждили притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата. В последствие избените помещения били преустроени в магазин за
авточасти и със Заповед № РД-1839/ 02.03.2018 г. на началника на СГКК –
Пловдив е одобрено изменение на КК и КР на гр. Пловдив, като е нанесен нов
СОС с идентификатор № ****.*** с площ от 57,48 кв.м., собственост на П., Г.
и Г.. В схемата било записано, че като прилежащи части към обекта са
съответните идеални части от сградата, без да се посочва колко точно са те.
Заповедта била отменена като незаконосъобразна. П., Г. и Г. се снабдили с
1
констативен нотариален акт от 08.06.2018 г., с който били признати за
собственици на СОС с идентификатор № ****.*** с площ от 57,48 кв.м.,
ведно със съответните прилежащи идеални части от сградата. С нотариален
акт от 07.11.2018 г. те прехвърлили на ответницата И. М. самостоятелния
обект, която от своя страна учредила в полза на М. К. пожизнено право на
ползване за имота.
Ищците искат от съда да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че М. не е собственик на съответните прилежащи идеални
части от общите части на сграда и от правото на строеж с идентификатор №
****.* в гр. П. **** и от правото на строеж, а М. К. не е носител на правото на
ползване на прилежащите идеални части от общите части на сграда с
идентификатор № ****.* в гр. П. **** и от правото на строеж.
В уточняващи молби сочат, че не оспорват М. да е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор ****.***, но отричат същата да
притежава идеални части от общите части на сграда с идентификатор ****.*
въобще. Сочат, че същата притежава право на собственост върху обект с
идентификатор ****.***, без да притежава каквито и да било идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, както било записано в
нотариалния акт, с който й се прехвърля собствеността, тъй като нейните
праводатели към момента на прехвърляне на собствеността са притежавали
единствено обект с идентификатор ****.*** без да притежават съответните
идеални части от общите части на сградата, тъй като се били разпоредили с
тях към 2007 год.
Обосновават правния си интерес от предявяване на исковете с това, че
четиримата съсобственици на сградата притежават по ¼ идеална част от
общите части на сградата, от дворното място и от правото на строеж и считат
за недопустимо административния орган – чрез Заповед № РД-1839/
02.03.2018 г. на началника на СГКК – Пловдив и схема към него, където е
отразено и че се прехвърлят съответните идеални части от сградата, да
създава вещни права на собственост на трети лица.
С оглед така изложените ищцови твърдения, съдът намира, че
предявяните отрицателни установителни искове против И. М. и М. К. са
недопустими, поради липса на правен интерес.
Мотивите на съда за това са следните:
При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици освен правото на собственост върху отделните самостоятелни
обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи части в етажната
собственост са изрично изброените в чл. 38 ЗС – земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, покривите, главните
линии на всички видове инсталации…, както и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Идеалните
части на отделните собственици в общите части са определяеми съобразно
императивната разпоредба на чл. 40 ЗС. По аргумент от чл. 38 от ЗС и чл. 40
от ЗС следва, че идеалните части от общите части не са самостоятелен обект,
2
а са свързани със самостоятелните обекти в сградата, поради което и съдът
намира, че не е налице правен интерес от оспорване собствеността на
ответницата И. А. М. само по отношение на общите части, като се отрича
правото й да притежава въобще идеални части от общите части на сградата с
****.*, както и от правото на строеж, без да се оспорва собствеността й по
отношение на самостоятелния обект с идентификатор ****.*** /което
изрично е заявено от ищците/. Правен интерес би бил налице при оспорване
правото на собственост върху сградата или самостоятелен обект в нея. Не се
иска от съда и определяне на дял от общите части на сградата по смисъла на
чл. 40 от ЗС.
След като за ищците не е налице правен интерес от предявяване на
обсъждания отрицателен установителен иск против И. А. М., то за тях не е
налице правен интерес и от предявяване на такъв иск против М. К. К.,
доколкото се излагат твърдения, че М. е праводател на К. и се оспорва
учреденото й от М. право на ползване върху идеалните части на общите части
и от правото на строеж.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата молба следва да се
върне, доколкото с нея се предявява недопустим иск, а производството по
делото да се прекрати.
Така мотивиран, на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 26105/ 21.05.2021 г., подадена от С. К. П.,
Я. Р. П., К. В. Й. и Х. В. В. против И. А. М. и М. К. К..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8416 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищците
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3