РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№455/2.3.2021г.
гр. Пловдив, 02.03.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА-КАЗАКОВА,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3244 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Пловдив, против Решение
№ 260026/26.10.2020г. на Районен съд - Асеновград, II наказателен състав, постановено по АНД № 487
от 2020г. по описа на съда, с което е отменено наказателно постановление № 2 от
23.06.2020 г., издадено от Директора на РДПБЗН – гр. Пловдив, комисар Г.Т.М., с
което на М.С., ЛНЧ **********,***, на основание чл. 94, ал. 5 от Закона за
защита при бедствия, е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лв. за извършено нарушение по чл. 89 от Закона за защита при бедствия.
Жалбоподателят моли да се отмени
решението като незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е приложен материалния
закон. Претендира разноски.
Ответникът М.С., чрез адвокат П., оспорва жалбата и
моли да се потвърди решението на РС-Асеновград.
Представителят на Окръжна Прокуратура -
Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните доказателства и
наведените касационни основания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Пред въззивната инстанция е
оспорено наказателно
постановление № 2 от 23.06.2020 г., издадено от Директора на РДПБЗН – гр.
Пловдив, комисар Г.Т.М., с което на М.С., ЛНЧ **********,***, на основание чл.
94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 89 от
Закона за защита при бедствия.
За да го отмени, без да разгледа спорът
по същество, районният съд е приел, че от страна на административнонаказващия
орган неправилно е приложен материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 89
от ЗЗБ предвижда в ал. 1, че при осъществяване на контрол по спазването на този
закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на
вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни
лица дават предписания, а ал.2 на същия член, изрично очертава кръга на
адресатите на горните предписания, които може да са и годни субекти и на
нарушението по чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ и това са органите на изпълнителната власт,
юридическите лица и едноличните търговци, които са длъжни да изпълняват
предписанията по ал.1. Така, според районния съд санкционираното лице като физическо
лице – макар и управител на дружество, не може да бъде субект на нарушението по
чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ, защото материално правната разпоредба, към която препраща
посочената санкционна разпоредба не предвижда такъв субект в хипотезиса си.
Решението е неправилно.
Наказателното постановление е издадено
на 23.06.2020г. Разпоредбата на чл.89, ал.2 е приета
със ЗИД на ЗМВР § 99, ДВ бр.60 от 07.07.2020г.
Тоест, към момента на постановяване на административнонаказателния
акт такава норма, на каквато се позовава районния съд, не е имало и
прилагането й е в нарушение на чл.3,ал.2 от ЗАНН. С оглед съдържанието на
новата разпоредба не може да се разсъждава на плоскостта за последващ,
по-благоприятен за санкционираното лице закон, на основание на което да се
приеме, че е отпаднала административнонаказателната
отговорност. В санкционната норма на чл.94,ал.5,
която е приложима и след въвеждането на новата ал.2 в чл.89 от ЗЗБ, се
предвиждат два вида административни наказания-глоба и имуществена санкция.
Следователно, не е изключена отговорността на физическите лица. Предписанието, което е прието, че не е било
изпълнено, е дадено на М.С., в качеството му на управител на „Куминяно фрут“ООД, но разпореденото е насочено към него, а не към юридическото
лице. Тоест, неправилно е прието от районния съд, че за правилното приложение
на закона е следвало да се наложи имуществена санкция на юридическото лице.
Неправилно е прието и, че разпоредбата на чл.89,ал.2 от ЗЗБ очертава субектите
на административно-наказателната отговорност.
С оглед на това, съдът намира,че
обжалваното решение ще следва да се отмени. Тъй като въззивният
съд не се е произнесъл по въпросите относно спазването на административнопроизводствените
правила в хода на административнонаказателното
производство и по въпроса относно факта на извършване на вмененото нарушение, неговата
правна квалификация и съответната приложима санкционна норма с конкретния
определен размер на наказанието, на основание чл.222,ал.2,т.1 и т.2 от АПК
делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото, въззивния съд следва да се произнесе и по разноските за
водене на делото пред касационната инстанция, на основание чл.226,ал.3 от АПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260026/26.10.2020г. на Районен съд -
Асеновград, II наказателен състав,
постановено по АНД № 487 от 2020г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-гр.Асеновград за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: