ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1712
гр. Бургас, 03.09.2020
г.
Бургаски административен съд, ХХІІІ
състав, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Галя Русева
като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 1325
по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК вр.чл.171, т.2а ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на С.М.М.
***, чрез адв. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0769-001156/12.06.2020 г., издадена от полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца“, считано от 11.06.2020 г., на осн.чл.171, т.2а ЗДвП.
С жалбата е поискано спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповедта на осн.чл.166, ал.4 вр.ал.2 АПК, като се
сочи, че за жалбоподателя ще настъпи непоправима вреда от предварителното
изпълнение на заповедта, доколкото същият е лишен от ползването на единствения
си автомобил и е в невъзможност да се грижи за семейството си.
По искането за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, съдът намира
следното:
Оспорената заповед, с която е
наложена ПАМ, е издадена за извършено административно нарушение по ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. С това следва да се приеме, че по силата на
закона е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК, при всяко положение на делото
до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства. Съгласно ал.4 на чл.166 АПК, допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда при условията на ал.2.
За
да бъде уважено искането по чл.166, ал.4 вр.ал.2 АПК, следва да са налице
следните кумулативни предпоставки: 1.
да е допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на
отделен закон, без да е предвидена изрична забрана за съдебния му контрол; 2. да е налице някое от алтернативно посочените условия в хипотезата на
правната норма на ал.2, а именно – да е вероятно предварителното
изпълнение да причини на
оспорващия значителна или трудно
поправима вреда; 3. да са налице нови
обстоятелства. Т.е. нужно е жалбоподателят да докаже достатъчно вероятно настъпването на значителна или трудно
поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките по чл.
166, ал. 2 АПК. Настъпването на вредата следва да е достатъчно
вероятно и тя следва да е определена по вид и размер.
В
настоящия случай не са налице две от кумулативаните предпоставки на чл.166,
ал.2 АПК, за да бъде уважено искането за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на заповедта – към искането за
спиране не са представени някакви доказателства,
които да установяват наличието на значителна или трудно поправима вреда за
оспорващия. Отделно
от това, самите твърдения, които са изложени във връзка с искането за спиране
/лишаване от единствен автомобил и невъзможност за обслужване на семейните
нужди/, съдът счита, че не обосновават значителна или трудно поправима вреда,
нито представляват нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Когато
законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове,
той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.
60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия,
обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е
необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението
на визираните в чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал
суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката
на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл.
60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното
изпълнение. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по
чл.
166, ал. 2 от АПК на актове по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да
причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на презумираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното
изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките
по чл.
60, ал. 1 от АПК, както и вида и вероятността за настъпване на
твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като
основание за спирането му.
Жалбоподателят твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да използва процесния
автомобил във връзка с невъзможността да се грижи за
семейството си. Безспорно е, че невъзможността да използва автомобила в рамките на
периода до решаване на въпроса за отговорността му, за жалбоподателя би
представлявало определени затруднения
и следователно само по себе е
факт, който ще има неблагоприятни последици за него. Но тези последици
настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.
е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително
изпълнение. С оглед на това, сам по себе си
фактът на невъзможност за ползване на процесния автомобил за обгрижване на семейството, не е релевантен за преценката на
значителните или трудно поправими вреди. В тежест на жалбоподателя е да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще
последва конкретна значителна или трудно поправима вреда, или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на
значимите права, които законът охранява. След като наличието на такава опасност
е единственият стандарт при решаване на искането и жалбоподателят не е
ангажирал доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока, изводът е, че не се
налага спиране на предварителното изпълнение на
акта, тъй като незабавното изпълнение на оспорената
заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със
същата степен на значимост. В този смисъл е и Определение №
13741/16.10.2019 г. по адм.д. № 11112/2019 г. на ВАС, VІІ отд.
Ето
защо, искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да
се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.166, ал.3 вр.ал.4 АПК, Бургаският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на С.М.М. *** за спиране на предварителното изпълнение
на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0769-001156/12.06.2020 г., издадена от полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: