Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.03.2025 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди
двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН СТАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
При участието
на секретар Анелия Груева, като разгледа гр.дело N 15432/16 г., докладвано от съдия Чомпалов,
установи следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.К.С. срещу
решение от 11.10.2016 г. на СРС, 45 с-в, по гр.дело N 12885/13 г., с което е отхвърлен предявеният срещу
Софийски районен съд иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
2000 лв. – сумата, за която жалбоподателят е осъден да плати на ответника по
гр.дело N 13421/12 г. на СРС, 24 с-в, за
сумата от 32,33 лв. - разходи за вписване на исковата молба, сумата от 17 лв. -
разходи за издаване на удостоверение от ДС “Младост“, сумата от 22 лв. –
разходи за издаване на кадастрална схема за жилище. Според въззивника
обжалваното решение е незаконосъобразно, защото е изготвяно две години, а не са
взети предвид нововъзникнали обстоятелства,
изразяващи се подадена молба за отмяна на решението, постановено по гр.дело N 13421/12 г. на СРС, 24 с-в.
Иска се да се отмени обжалваното решение и да се уважи искът.
Въззиваемият -
Софийски районен съд, ответник по исковете за вреди, не е подал отговор и не
взема становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба
е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Нормата на чл.269 ГПК предвижда, че въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно в настоящото въззивно
производство следва да се извърши служебно проверка за допустимостта на
предявените искове, по които с обжалваното решение се е произнесъл първоинстанционният съд, и едва при констатация за
допустимост да се премине към разглеждане на спора по същество.
Производството
по гр.дело N 13421/12 г. на СРС, 24 с-в, е
приключило с влязло в сила определение от 06.02.2013 г. за връщане на
подадената от З.К.С. искова молба с предявен иск по чл.124 ГПК срещу К.С.С. и Н.С.С., а с определение от 18.03.2013 г. по реда на
чл.248 ГПК ищецът С. е осъден да заплати на ответника С. сумата от 2000 лв. -
съдебни разноски. В исковата молба, по която е образувано настоящото дело, се
сочи, че по недопустимия иск съдът по гр.дело N 13421/12 г. не е следвало да разпорежда да се изпраща
препис от исковата молба до ответника, но е разпоредил, поради което за
ответника е възникнало право за разноски от 2000 лв., които ищецът нямаше да
бъде осъден да плати, ако исковата молба бе върната по-рано и не бе изпращан до
ответника препис от исковата молба. Ищецът не би направил и разходи за
удостоверения и за кадастрална схема, които е сторил в изпълнение на указанията
на съда по чл.129 ал.2 ГПК.
Изложените по-горе факти, които ищецът е
въвел като основание на предявените от него искове за вреди, не могат да се
подведат под никоя от предвидените в нормата на чл.2 ЗОДОВ хипотези, респ. на
чл.2б и чл.2в. Ето защо въззивният съд намира, че
предявените искове са процесуално недопустими. Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда само в изрично посочени в специалния закон случаи, поради което
недопустимо е да се предявяват искове за вреди от дейност на правозащитните органи,
която дейност не е визирана в специалния закон като основание за отговорност.
Това е така, защото отговорността на държавата за
вреди от незаконосъобразни действия на правозащитните органи е ограничена само до изчерпателно
посочените в ЗОДОВ хипотези, но повдигнатите в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения са извън приложното поле на специалния закон.
Извън предвидените в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността им е предварително установена по надлежния
ред и актът е отменен. Не може
да се търси
отговорност на държавата чрез съда за всеки
влязъл в сила акт, който страната
счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове
е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да
възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена
чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда
на извънинстанционните производства за отмяна на влезли
в сила решения, каквито са уредени
както в ГПК, така и в АПК.
Важно е да се отбележи, че от страна на ищеца не се твърди да е незаконосъобразно и
неправилно определението на СРС за прекратяване на гр.дело N 13421/12 г., респ.
определението по чл.248 ГПК, с което е осъден да плати съдебни разноски, а се
твърди, че съдът е следвало да върне подадената искова молба и да прекрати делото,
но преди да разпореди изпращане на препис от исковата молба до ответника.
Процесуалните действия на съда по администриране на исковата молба, които са по
движение на делото, не могат да бъдат основание на иск за вреди по чл.49 ЗЗД,
която възниква само при неправилен акт,
с който е приключило производството, когато неговата неправилност е предварително установена по надлежния
ред и актът е отменен. Случаят не е такъв, защото
ищецът не твърди определението на съда за прекратяване на гр.дело N 13421/12 г. и определението по
чл.248 ГПК за осъждането му да плати съдебни разноски да са неправилни и да са
отменени.
Съдебните актове по
администриране на подадената от ищеца искова молба, от които ищецът счита,
че е претърпял вреди, не подлежат на самостоятелен контрол, защото се проверяват по косвен начин
при проверката на акта, с който е приключило производството, а ищецът в
обстоятелствената част на исковата молба не оспорва законосъобразността и
правилността на определението за връщане на неговата искова молба и за осъждането
му да плати разноски, нито е навел твърдения за тяхната отмяна. Следва да се спомене, че с определение N 76 от 04.05.2017 г. по 1125/17 г. на ВКС молбата
по чл.303 ал.1, т.1 и т.3 ГПК на ищеца С. за отмяна на определение от 06.02.2013
г. по гр.дело N 13421/12 г. на СРС е оставена
без разглеждане.
С оглед на изложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по
предявените искове да се прекрати.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение N 233/11.10.2016 г. на СРС, 45
с-в, по гр.дело N 12885/13 г. и
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявените от З.К.С. срещу Софийски
районен съд искове по чл.49 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди за сумата от
2000 лв. - сумата, която З.К.С. е осъден да плати на ответника по гр.дело N 13421/12 г. на СРС, 24 с-в; за
сумата от 32,33 лв. - разходи за вписване на исковата молба по посоченото дело;
за сумата от 17 лв. - разходи за издаване на удостоверение от ДС “Младост“ и за
сумата от 22 лв. - разходи за кадастрална схема.
ОСЪЖДА З.К.С. ЕГН **********,***, да заплати
на Софийски районен съд, гр.София, бул.“Драган Цанков“ N 6, на основание чл.78 ал.4 ГПК съдебни разноски от 264,28
лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.