№ 110
гр. Е.П., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20231820100154 по описа за 2023 година
С исковата молба се твърди, че ищцата е кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № 352512 от 28.08.2019г./Договора/, сключен с ответника „К.К. ООД, при сума на
получаване от кредитополучателя в размер на 1000.00 лева, ГПР 47.85 %, годишен лихвен
процент - 40.05%., сума за връщане в размер на 1 274.28 лева и срок на кредита - 12-
месечни вноски.
Твърди се, че съгласно чл.6.2 от Договор ищцата трябвало да заплати на кредитора
и неустойка в размер на 1 341.72 лева, разсрочена на 12 месечни вноски, като по този начин
общото задължение възлизало на 2 616.00лева.
Твърди, че така уговорената клауза за неустойка с чл.6.2 от Договора е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Въвежда подробни съображение с
исковата молба по отношение на това твърдение. Позовава се на константната съдебна
практика на ВКС / Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г.; Решение №1270/2009г. по гр.д.
№5093/2007г.; Определение№877 по т.д.№662/2012г. и др./. Поддържа , че поради
накърняване на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по процесното
договорно съглашение, до степен злепоставяне интересите на ищеца и кредитополучател по
Договора с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Твърди се, че клаузата за
неустойка по чл.6.2 от Договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП и поради това , че сумата която се
претендира чрез нея в размер на 1 341.72 лева, е в размер на 130 % от сумата на отпуснатия
кредит, отново в нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, като целта
на този принцип е да се предотврати несправедливо облагодетелстване на една от страните
за сметка на другата. Позовава се на трайната практика на ВКС, с която се приема , че
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави / в този смисъл :
Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г.; II т.о, Решение № 511 от
17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г./.
1
Твърди, че клаузата на чл.6.2 от Договора не се явява индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП., а представляваща част от стандартни й бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора, на съдържанието на които кредитополучателят няма
възможност да влияе към момента на неговото сключване. В този смисъл се позовава на
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
На следващо място твърди нищожност на цитираната клауза и на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК, като излага съображения, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК като с уговорката по чл.6.2 от Договора се нарушава изискването ГПР да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута определена с ПМС№426/2014г.. Поради невключване на уговорката за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение, с което била възприета заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите в контекста на
Преюдициално заключение по дело С-453/10, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните и по отношение на ответника, че разпоредбата на чл.6.2 от
Договор за потребителски кредит № 352512 / 28.08.2019г., сключен между К. Й. С. от гр.
Е.П., с ЕГН ********** и „К.К." ООД-С., с ЕИК ............, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1 341.72 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.
143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21
ал.1 от ЗПК.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Признава за
основателен предявения иск и на основание чл. 237 ГПК моли съда да постанови решение
при признание на иска. Излага съображения, че съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на
отделни части на договора не влече нищожност на целия договор, като прогласяването
нищожност на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целите договори за кредит
на основание чл. 22 ЗПК.
Моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на „К.К." ООД да не бъдат възлагани
разноските претендирани от ищеца , тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът, като съобрази исковата молба, становището на ответника изразено в отговора
във връзка с предявената искова претенция, с протоколно определение прекрати съдебното
дирене, като обяви, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска от
ответника.
Настоящият състав счита, че са на лице предпоставките за произнасяне с решение по
реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - налице е признание на иска от страна на ответника, в каквато
връзка е поискано прекратяване на съдебното дирене и произнасяне от съдът с решение
съобразно направеното признание. В тази връзка настоящият състав намира, че признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се
разпорежда. От друга страна не са налице предвидените в ГПК отрицателни процесуални
предпоставки изключващи приложението на чл.237 ГПК / чл.324, чл.334, чл.339 ГПК /.
С оглед изложеното, предявения иск следва да бъде уважен така, както е предявен,
2
като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви в тази
насока.
С оглед изхода на делото, заявената от ищеца претенция за разноски в настоящото
производство и предвид съображенията но ответника в тази насока изложени с отговора по
чл.131 ГПК, следва да се посочи следното:
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Настоящият
съдебен състав намира, че именно с поведението си ответникът е дал повод на ищцата за
завеждане на настоящото производство. Това е така, тъй за да иска произнасяне от съда с
решение по настоящото дело ищцата се позовава на нищожност на чл.6.2 от Договора. В
последна връзка като безспорен / с оглед признанието на ответника с отговора на исковата
молба/ за страните в настоящия процес факт е, че съдържащата се в чл.6.2 от Договора
клауза е нищожна. До обявяване на нищожността на процесната клауза, същата поражда
задължения за кредитополучателя/ длъжника по процесния Договор. Поради това, за да се
освободи от произтичащите от чл.6.2 от Договора задължения, за ищцата възниква
потестативното право да иска от съда обявяване нищожността й . В този смисъл не е налице
първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, поради което с оглед установената с чл.78, ал.2
ГПК кумулативност на предпоставките за освобождаване на ответника от заплащане на
разноски, следва „К.К." ООД-С. да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените разноски
по делото в общ размер на 581.67 лева, от които държавна такса - 53.67 лева и адвокатско
възнаграждение – 528.00 лева, с вкл. ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 27.01.2023г., с който договорено процесуално представителство на основание чл.38,
ал.1,т.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № 352512 от 28.08.2019г. /Догодвора/, между К. Й. С. от гр. Е.П., с
ЕГН ********** и „К.К." ООД-С., с ЕИК ............, че разпоредбата на чл.6.2 от Договора,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 341.72 лева, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и поради нарушение на чл.19 ал.4
от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „К.К." ООД-С., с ЕИК ............, да заплати на К. Й. С., с ЕГН
**********, разноски по делото в общ размер на 581.67 /петстотин осемдесет и един лева и
61 стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
3