Присъда по дело №3778/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	186
Дата:	12 октомври 2022 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20225330203778
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 186
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Наказателно
дело частен характер № 20225330203778 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. С. Н. - роден **, б., български гражданин,
осъждан, неженен, със средно-специално образование, работещ – **, с ЕГН:
********** за НЕВИНЕН за това на 16.06.2022 г., в с. Първенец, общ.
Родопи, обл. Пловдив, да е нанесъл на Й. Н. Н. обида, произнасяйки в нейно
присъствие думите: „никъде няма да влизаш, **. Мащай се от тука и отивай
на **“ – престъпление по чл. 146, ал.1 НК, поради което на основание чл. 304
НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. С. Н. - роден **, б., български гражданин,
осъждан, неженен, със средноспециално образование, работещ – **, с ЕГН:
********** за НЕВИНЕН за това на 16.06.2022 г., в с. Първенец, общ.
Родопи, обл. Пловдив, да е нанесъл на Й. Н. Н. лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания на задна повърхност на лява мишница, задна
повърхност на лява лакътна област, задна повърхност на дясна предмишница
и по задна повърхност на дясна длан, причинени чрез бутане и силно стискане
с ръце, които са довели до причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето, като телесната повреда е нанесена от син на майка –
престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което на
основание чл. 304 НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл
1

обвинение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан така предявения
граждански иск от тъжителката Й. Н. Н., с ЕГН: ********** срещу
подсъдимия Т. С. Н. , с ЕГН: **********, за сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл. 146, ал.1 НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
инкриминираното деяние до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан така предявения
граждански иск от тъжителката Й. Н. Н., с ЕГН: ********** срещу
подсъдимия Т. С. Н. , с ЕГН: **********, за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл. 131, ал. 1 т. 3,
вр. чл. 130, ал. 2 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителката Й. Н. Н., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия Т. С. Н., с ЕГН: **********
направените разноски по делото в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/
лева за адвокатско възнаграждение.

Присъдата подлежи на обжалване пред ПОС по реда на глава ХХI
НПК в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
от 19.10.2022 г.
към Присъда № 186 от 12.10.2022 г.,
постановена по НЧХД № 3778/2022 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по тъжба, депозирана от Й. Н.
Н., с ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение против Т. С. Н., с
ЕГН: ********** за това, че:
1. на 16.06.2022 г., в **, общ. Родопи, обл. Пловдив, Т. С. Н. е нанесъл
на Й. Н. Н. обида, произнасяйки в нейно присъствие думите: „никъде няма да
влизаш, **. Мащай се от тука и отивай на **“ – престъпление по чл. 146,
ал.1 НК и за това, че
2. на 16.06.2022 г., в **, общ. Родопи, обл. Пловдив, Т. С. Н. е нанесъл
на Й. Н. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на задна
повърхност на лява мишница, задна повърхност на лява лакътна област, задна
повърхност на дясна предмишница и по задна повърхност на дясна длан,
причинени чрез бутане и силно стискане с ръце, които са довели до
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, като
телесната повреда е нанесена от ** на ** – престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 3,
вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Приети за съвместно разглеждане са и граждански искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД, предявени от тъжителката Н. против подсъдимия Н.,
като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпленията,
предмет на тъжбата, а именно: 2000 лева – за престъплението по чл. 146, ал. 1
НК и 5000 лева – за престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 3, вр. чл. 130, ал. 2 НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянията до
окончателното изплащане на сумите, като тъжителката е конституирана и
като граждански ищец по делото.
В съдебно заседание поверениците на частната тъжителка - адв. Г. и
адв. К., считат, че престъпленията са безспорно доказани. Молят съда да
признае подсъдимия за виновен и да уважи предявените граждански искове в
пълен размер, като възложи в тежест на подсъдимия и направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, внесени депозити и заплатена ДТ.
Защитникът на подсъдимия Н. – адв. Д., оспорва обвинителната теза,
като моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по
повдигнатите с тъжбата обвинения, като отхвърли и гражданските искове,
като неоснователни. Претендират се и сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
От своя страна подсъдимият Т. Н. отрича извършването на
повдигнатите му с тъжбата обвинения и моли да бъде признат за невинен.
1

От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Т. С. Н. е роден **, б., български гражданин, осъждан,
неженен, със средно-специално образование, работещ, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Н. е ** на частната тъжителка Н. и ** на свид. И. Н..
Семейството притежава винзавод, намиращ се в **, чийто основи били
положени от частната тъжителка и нейния съпруг и чиято дейност в
последствие била поета от двамата **я – подс. Т. Н. и свид. И. Н.. В периода
2014 г.-2015 г. и 2018 г.-2021 г. подс. Н. изтърпявал наказания лишаване от
свобода. След изтърпяването на наказанията същият останал недоволен от
начина, по който ** му и ** му са разпределяли печалбите от дейността на
семейната фирма през време на отсъствието му, което довело до конфликт и
разпад на отношенията както с ** му, така и с ** му. Последното дало повод
за сезиране на различни институции по жалби и взаимни обвинения и от
двете страни.
Към процесната дата въпросният винзавод се стопанисвал от „Джиро
Трейд“ ООД със собственици свид. И. Н. и Г.а Н. /**** на двамата **я/, на
която подс. Т. Н. прехвърлил своя дружествен дял. Въпреки това подс. Н.
продължавал да участва фактически в управлението на дейността на
винзавода, в това число да го посещава ежедневно. От своя страна пък свид.
И. Н. упълномощил ** си – частната тъжителка Н. да го представлява в
качеството му на управител на дружеството. Последното било сторено, за да
не се създава повод за пререкание между двамата **я, като срещите им се
сведат до минимум. Въпреки че частната тъжителка също не била в добри
отношения с другия си ** – подс. Н., същата продължавала да посещава
ежедневно завода от сутринта до обяд, тъй като искала да осъществява
контрол по отношение на семейния бизнес, като следи да не се ощетят
интересите на големия й ** – свид. И. Н., при когото същата живеела.
На 16.06.2022 г., както обичайно, частната тъжителка била откарана от
**а си И. Н. до винзавода **. Свид. Н. оставил своята ** в завода около 7.30
ч., след което продължил към град Пловдив, където работел. Малко след 10
часа на същия ден свид. И. Н. получил обаждане от ** си, която му съобщила,
че ** му – подс. Т. Н., я гони, блъска и обижда. Тя поискала от големия си **
да отиде да я вземе, за да я откара до съдебна медицина, за да си изкара
медицинско свидетелство. Тъй като свид. И. Н. нямал възможност да стори
това, същият се обадил на ** си – свид. В. Н. и я помолил да закара ** му до
града. След него свид. Н. получила обаждане и от своята свекърва, която на
свой ред я помолила да я откара до град Пловдив. Свид. В. Н. се отзовала на
молбата и отишла до семейния завод в **, за да вземе частната тъжителка.
Качвайки се в колата й последната започнала да й разказва, че подс. Т. Н. я
обидил, блъскал и гонил. Свидетелката възприела наличието на синини и
охлузвания по ръцете на частната тъжителка. Всичко това последната й
разказала с притеснение, почти разплакана. Така частната тъжителка посетила
Отделението по Съдебна медицина в УМБАЛ „Свети Георги“, от където се
2

снабдила със Съдебномедицинско удостоверение, удостоверяващо наличието
на кръвонасядане и охлузване по ляв и десен горен крайник. Пред съдебния
медик частната тъжителка съобщила, че е стискана по ръцете и блъскана в
стената от нейния **.
Предвид горното и тъй като наред телесните й увреждания, частната
тъжителка Н. се почувствала и обидена, същата депозирала частна тъжба, с
която повдигнала обвинение срещу **а си – Т. Н. за нанесена й обида и лека
телесна повреда. За същите обвинения подс. Т. Н. е бил предаден на съд, като
в хода на образуваното НЧХД спрямо него били предявени и два граждански
иска, с които се претендирало за обезвреда на причинените от двете
престъпления неимуществени вреди.
По доказателствата:
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били
разпитани по-малкият ** на частната тъжителка – свид. И. Н., както и ** му –
свид. В. Н., които в своите показания са потвърдили, че на процесната дата
частната тъжителка Н. ги е уведомила по телефона, че другият й ** – Т. Н. я е
ударил и обидил, както и че в последствие когато я видели, същата е имала
сини и охлузвания по ръцете. Като свидетели са били разпитани и трима
служители на завода – свид. Н. Г., свид. К.А. и свид. Р. Е., които в своите
показания са заявили, че не са възприели какъвто и да е конфликт на
територията на завода на процесната дата, в това число такъв между частната
тъжителка и подс. Н.. Потвърдили са обстоятелството, че ** и ** са в лоши
отношения, определяйки частната тъжителка като заядлив и неуважителен
човек, а подс. Н. като услужлив и добронамерен. Допълнително като свидетел
е била ангажирана и съседка на частната тъжителка Н. в лицето на свид. З. З.,
която в своите показания е потвърдила посоченото в тъжбата обстоятелство,
че същата по молба на частната тъжителка е била повикана в дома на
последната, за да заснеме синини по ръцете й, като изрично посочва, че не й е
било съобщено как и от кого са причинени.
Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели се
явяват неопровергани от събраните по делото доказателства. В
действителност повечето от свидетелите са заинтересовани от крайния изход
на делото, доколкото свид. И. Н. е в конфликт с ** си -подс. Н., а по
отношение на свид. Г., Атанасов и Е. е налице служебна зависимост
(въпреки, че формално подс. Н. не заема пост в завода, но доколкото се
установи, че фактически той го ръководи). Така или иначе съдът намира, че
тази заинтересованост в случая не намери проявление, доколкото както бе
посочено по-горе по делото не са налице доказателства, които да
опровергават заявеното от всеки един от свидетелите. Ето защо съдът
кредитира показанията и на двете групи свидетели, в това число и тези на
свид. З., доколкото показанията дадени от последната се оцениха като
обективни и незаинтересовани.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства – СМУ,
3

Справки, Писма и документите съдържащи се в приобщената прокурорска
преписка № 11901/2021 по описа на РП-Пловдив, а също така и приобщените
като веществени доказателства фотоснимки, представени с тъжбата, макар
същите по същество да не допринасят за изясняване на обективната истина по
делото.
По делото е била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, имаща за задача да определи характера и вида на причинените на
частната тъжителка телесни уреждания, според заключението на която на
частната тъжителка са били причинени кръвонасядане и охлузване по ляв и
десен горен крайник, които са причинили болка и страдание и са отшумели за
около 2-5 дни. Съдът кредитира това заключение като изготвено от
компетентно в съответната област лице, даващо обоснован отговор на
поставените въпроси.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на
производството доказателства, намира обвиненията за недоказани. В
конкретния случай не се спори, че на процесната дата тъжителката Н. е
получила травматични увреждания на двата горни крайника, за което същата
се е снабдила със СМУ. Последното се потвърждава и от заключението на
изготвената по делото и неоспорена СМЕ. Спорът се състои в това от кого са
били причинени, и по-конкретно дали автор на тези увреждания е подс. Т. Н.,
както и дали да процесната дата същият е обидил ** си, изричайки
посочените в тъжбата реплики.
Съдът намира, че отговорът на последните въпроси е отрицателен,
доколкото по делото остана недоказано авторството на повдигнатите с
тъжбата обвинения. В тази насока от страна на частната тъжителка бяха
ангажирани единствено свидетелските показания на свид. И. Н. и свид. В. Н.,
които обаче не са очевидци на заявения в тъжбата инцидент, а единствено
пресъздават пред съда съдържанието на тъжбата, респ. съобщеното им от
частната тъжителка. В тази връзка по съществото си тези показания следва да
се приравнят на заявеното в тъжбата от страна на частната тъжителка
досежно авторството, което няма доказателствена тежест. В действителност
от тях, както и от приобщеното като писмено доказателство СМУ и от
приобщените като ВД фотоси се доказва фактът на причинени телесни
увреждания, но същите по никакъв начин не доказват, и то с изискуемата от
НПК степен на несъмненост, кой е автор на същите. Горното важи с още по
голяма степен за повдигнатото обвинение за престъплението „обида“, чиито
фактически състав остана абсолютно доказателствено необезпечен. Горното,
наред с обстоятелството, че трима от разпитаните свидетели, които са били на
мястото на заявения инцидент твърдят, че не са ставали свидетели на такъв,
респ. че подс. Н. е отсъствал към момента, когато се твърди да са се развили
процесните събития, с още по-голям убедителност мотивира настоящия
4

съдебен състав да приеме, че обвиненията са недоказани. В действителност
би могло да се предположи, че свидетелите, ангажирани от защитата дават
показания, за да благоприятстват защитната теза на подс. Н., на когото
симпатизират, видно от показанията им за разлика от частната тъжителка,
която недолюбват, поради грубия й характер, но както бе посочено по-горе,
по делото липсват доказателства, които да опровергават казаното от тези
свидетели, поради което съдът кредитира показанията им като правдиви.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по
делото, не бе ангажиран достатъчен доказателствен материал, който да
обоснове извод за несъмнена доказаност на процесната деятелност, а именно
дали на посочените в тъжбата време и място подсъдимият Н. е изрекъл точно
инкриминираните реплики, нанасяйки телесни увреждания на своя ** –
частната тъжителка. Няма спор в съдебната практика, че тежестта да се
установи наличието на обективните и субективните признаци от състава на
престъпленията, предмет на обвинението, лежи именно върху обвинението. В
тази насока са единствено свидетелските показания на свид. Н. и свид. Н.,
които на практика пресъздават твърденията на частната тъжителка, т.е. не са
годни самостоятелсно да обсоноват категоричен извод за авторството на
деянията. Предвид горното съдът прие, че за недоказано подс. Н. да е
извършил престъпление по чл. 146, ал.1 НК и по чл. 131, ал. 1 т. 3, вр. чл. 130,
ал. 2 НК, поради което на основание чл. 304 НПК го оправда по така
повдигнатите му в този смисъл обвинения.
По въпроса за претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД:
В процесния случай неимуществените вреди се претендират на
деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи подс.
Н. да е извършил престъпления в т.ч. от вида на посочените в тъжбата. При
отсъствието на деликт в случая, предявените граждански искове като
обезщетение в размер на 2000 лева - за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 146, ал. 1 НК и 5000 лева - за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 3, вр. чл. 130, ал.
2 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянията, съдът
отхвърли, като неоснователни и недоказани, тъй като не се доказа виновно и
противоправно поведение на подсъдимия Н.. Същият бе оправдан по
повдигнатите обвинения, поради което не е деликтно отговорен, респективно
не може да бъда ангажирана неговата отговорност по чл. 45 ЗЗД. По тази
причина съдът отхвърли и предявената акцесорна претенция за лихви от дата
на деянието 16.06.2022 г.
По въпроса за разноските:
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК
съдът постави в тежест на частната тъжителка и граждански ищец Н.
направените от подсъдимия Н. разноски по делото в размер на 1500.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
5

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Съобщи за изтекли лични данни