Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 06. 06. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тридесети май
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1853 по
описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответниците Б.А.Г. и Г.Д.Г.,***. Твърди се, че с определение,
постановено по ч. гр. д. № 286/ 2017 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците. Твърди се, че в срока по чл. 414
от ГПК същите са депозирали
възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в ***, ***, с аб. № ***.
Твърди
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като собственици
/ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответниците са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответниците
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и
ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците
за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответниците са изпаднали
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответниците са
ползвали доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 12. 2013 год. до 30. 11. 2016
год. и не са погасили
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответниците,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т.С.” ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение
на ответниците вземането за сумата от 631, 79 лв., от които 534, 35
лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 12. 2013
год. до 30. 11. 2016 год.
и сумата 97, 44
лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 02. 2014 год. до 05. 01. 2017
год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата
Г.Д.Г. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Ответникът
Б.А.Г. *** и третото лице „Т.С.” ЕООД *** не са взели становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Между страните няма спор, че ответниците Б.А.Г. и Г.Д.Г. са
собственици на процесния недвижим имот, находящ се в ***, ***, че същите са потребители
на топлинна енергия и че към момента на приключване на съдебните прения не са
заплатили на ищцовото дружество сумата от 534, 35 лв., представляваща
главница, и сумата от 97, 44 лв., представляваща лихва за забава. С оглед тези
обстоятелства и при съобразяване солидарната отговорност на ответниците
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените в хода на
заповедното производство деловодни разноски в размер на 65, 18 лв. съобразно
признатата част от вземането, както и направените в настоящия процес деловодни
разноски в размер на 295
лв., от които 75 лв. внесена държавна такса, 120 лв. депозит за вещо лице и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение. Тук е мястото да се отбележи, че доколкото
спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в минималния размер, посочен в чл. 25 ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ, който намира приложение съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Б.А.Г. ***,
ЕГН **********, и Г.Д.Г. ***, ЕГН **********, че същите дължат солидарно на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от 631, 79 лв., от които 534, 35
лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 12.
2013 год. до 30. 11. 2016
год. и 97, 44 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04. 02. 2014
год. до 05.
01. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 534, 35 лв., считано от 16. 01.
2017 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.А.Г. ***, ЕГН **********, и Г.Д.Г. ***,
ЕГН **********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 65, 18 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането,
както и сумата от 295, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „Т.С.” ЕООД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: