№ 1236
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20223100501417 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е
образувано по въззивна жалба на “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, срещу
решение №794/24.3.2022г., постановено по ГД№15863/2021г. по описа на
ВРС(електронно дело 20213110115863 от ЕИСС), с което е бил уважен
частичен иск на Н. Й. К. за присъждане на 50 лв като част от дължим остатък
от застрахователно обезщетение в размер над определено от застрахователя
обезщетение от 190.72лв до необходимата възстановителна стойност на
разходи за ремонт на нанесени щети на имущество, застраховано с полица
„Каско“, ведно със законната лихва и са определени разноски.
Въззивната страна се позовава на допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установени факти
по делото поради неправилна оценка на събраните доказателства. Излага
доводи за необоснованост на извода относно определяне на обезщетението по
възстановителна стойност на повреденото лаково покритие на изхабения при
ползване над 10 години автомобил. Сочи, че в общите условия, приети от
застраховащия се собственик при договаряне на покритието е предвидено
обезщетяване до размер на доказани разходи за ремонт в доверен, приет по
общо съгласие на застрахования и застрахователя сервиз или по експертна
оценка по възприета от застрахователя методика, която отчита действителния
размер без да допуска неоснователно завишаване на обезщетението. Тъй като
по делото няма спор, че ищцата изрично е избрала да ползва втория вариант
1
за обезщетяване, въззивника счита, че извода на съда за неприложимост на
методиката на застрахователя по която е определено вече изплатеното
обезщетение е необоснован и неправилен. Моли неоснователната претенция
да се отхвърли.
Насрещната страна, чрез пълномощника си излага становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че съдът правилно е интерпретирал
събраните доказателства и е установил размера на действително понесени
вреди при отчитане на необходимите разходи за възстановяване на повредата
по средни пазарни цени, в съответствие с установената практика на
съдилищата. Сочи, че при оспорване на размера на обезщетението съдът
следва да провери резултата от ползваната от застрахователя методика за
оценяване на възстановителна стойност на повредите като отчете именно
пазарните разходи, които се налага да бъдат извършени от собственика към
момента на увреждането. С доводи за обоснован и доказан иск, моли
правилното осъдително решение да бъде потвърдено. Насрещните страни
претендират за определяне на разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се представляват.
Въззиваемата страна Н. Костадинов, чрез процесуалния си представител адв.
А. поддържа доводите си, изложени в отговора на жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Варненският районен съд е сезира с частичен осъдителен иск от Н. Й.
К., ЕГН ********** срещу «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД по реда на чл.
405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор
Каско +», полица № 440120031067704/27.11.2020г. в размер 50 лева, частичен
иск от целия в размер 733,18лева за претърпени имуществени вреди на л.а
«**» с рег. № *** от застрахователно събитие настъпило на 10.08.2021г. при
движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и изразяващи се в
увреждане на преден капак, рамка врати десни и таван, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
02.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е твърдял, че е собственик е на л.а «**» с рег. № ***,
застрахован имуществено при ответното дружество по полица «Каско +»,
клауза „пълно каско“ с № 440120031067704/27.11.2020г. и срок на действие
30.11.2020г. до 29.11.2021г. Застрахователната сума е 13700лева. На
10.08.2021г. при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна около
22часа, ситни камъчета изхвръкнали от предно движещ се автомобил и
увредили автомобила й. След като извършил оглед на автомобила ,
ответникът съставил опис заключение по щета № 1 44010312106173, в което
описал следните увреждания- преден капак, рамка врати десни и таван. В
полза на ищеца било заплатено обезщетение от 190,72лева, което счита, че е
недостатъчно с оглед отстраняване на уврежданията. По изложените
съображения предявява частично иск за сумата от 50 лева от целия в размер
на 733,18лева след приспадане на заплатеното вече обезщетение.
2
След срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който искът се оспорва. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, както и че на 11.08.2021г. е бил уведомен за настъпване на
соченото от ищеца събитие. Оспорва размера на исканото обезщетение като
несъответен на действителна стойност на уврежданията. Твърди, че в случая
ищцата е направила избор относно условията, при които желае да бъде
определено застрахователното обезщетение- по експертна оценка, а не
доверен сервиз, в който да бъде извършен ремонтът. След калкулация по
претенцията извършена от експерт, съгласно действащата методика, е било
определено и изплатено обезщетение от 190,72лева. Твърди, че посочената от
ищцата стойност на ремонта е значително по- висока от средната пазарна
стойност на труда и материалите, предвид че автомобилът е с дата на
регистрация от 2007г., т.е значително овехтял и амортизиран. Счита, че е
изпълнил задължението си по договора с така извършеното от него плащане.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната жалба,
въззивният съд при проверката си по реда на чл. 269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Досежно неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1,
изр. второ от ГПК , въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и
ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е
настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и
механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети,
чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне
/материали и труд/.
В случая във въззивната жалба, нито в отговора са изложени
оплаквания относно възникването на правоотношението поради което съдът
приема за безспорни между страните фактите, установени от първата
инстанция относно сключен с полица № 440120031067704/27.11.2020г. с
въззиваемия Н. К. като собственик на лек автомобил марка «**» с рег. № ***
договор за имуществена застраховка, клауза "Пълно каско" при ответника при
застрахователната сума 13700 лева. Между страните няма спор и относно
изправността на застрахованото лице, което е платило цялата уговорена
застрахователна премия, както и относно регистрирането на
застрахователното събитие по уведомление на застрахования като щета по
опис - заключение №44010312106173/11.08.2021г. в което представителят на
застрахователя е удостоверил начално констатирани увреждания по
автомобила, изискващи боядисване. Въззивникът оспорва единствено
3
възприетия от първоинстанционния съд начин на определяне размера на
дължимата обезврeда.
Видно от приложения по делото договор за застраховка «Каско +»,
обективиран в полица № 440120031067704/27.11.2020г. е покрит риска от
увреждане на л.а «**» с рег. № *** при договореност за ремонт в „доверен
сервиз“. От приложените по делото ОУ на ответния застраховател, приети от
застрахования / раздел II/ e видна договореността при частични щети размера
на застрахователното обезщетение да се определя по един от следните
избрани от застрахования начини: по експертна оценка съгласно методиката
на застрахователя (12.1.1) или по представени оригинални разходни
документи- при сключена специална застраховка „Доверен сервиз“ (12.1.2).
Общите условия представляват типизирани клаузи, приложими към
неограничен брой застрахователни договори и обвързват застраховащия, ако
са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е
заявил писмено, че ги приема. Ако, обаче че е налице несъответствие между
застрахователния договор и общите условия, има сила уговореното в договора
(чл. 348, ал. 2 от КЗ). В случая при индивидуалното договаряне страните са
предвидили конкретен начин на определяне размера на вредите, а именно при
условията на доверен сервиз, с което са избрали една от възможностите по
ОУ. Не би могло да се приеме, че при удостоверяване на увредените детайли
с изготвяне на опис по щета №44010312106173/11.08.2021г. застраховащият
собственик се е съгласил на различен начин на обезщетяване, а именно по
експертна оценка. Изменение на съдържанието на договорното
правоотношение е допустимо само по изрична воля на страните( чл. 7.1 от
ОУ), като следва това да стане в писмена форма. Отразяването в описа по
щета, подписан от застрахования, че обезщетението се извършва по
експертна оценка, не може да се възприеме, като съдържащо воля на
изменение на застрахователното правоотношение касателно първоначално
договорения в индивидуалното споразумение начин на определяне на
вредите.
Действително след възникване на застрахователното събитие
застрахователят може да предложи обезщетяването да се извърши по
експертна оценка съгласно собствената му методика, стига така определения
размер да се приеме от застрахования като достатъчен. При възникване на
спор по предложението вътрешните правила на застрахователя се прилагат
само като ориентир за минимален размер на обезщетението, но не и когато се
докаже друг размер на възстановителна стойност с пазарни аналози на
разходите за ремонт на повредите(Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010, ІІ т. о., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
1821/2020 г., II т. о., ТК). В случая застрахованият собственик не изразил
съгласие с конкретно посочен размер за обезщетяване съгласно вътрешните
правила на застрахователя, поради което приложението не следва да се
допуска.
Аргументите на въззивника, черпени от датата на първоначална
4
регистрация на застрахованото имущество в случая нямат отношение към
определяне на размера на вредите при ясно определен от страните начин на
обезщетяване със сключване на индивидуалния договор. Годината на
първоначална регистрация на автомобила несъмнено е отчетена от страните
при договаряне на застрахователната сума като горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования. Възражение за
надзастраховане не е заявено.
По отношение на конкретния размер на вредите съдът кредитира
заключението на допуснатата САТЕ относно средната пазарна
възстановителна стойност на увреденото имущество. Този размер на
обезщетението съответства на изискването на чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1
и ал.2 КЗ застрахователното обезщетение по договор за имуществено
застраховане се съизмерява със средните пазарни средства, необходими за
отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента на
настъпване на застрахователното събитие и същевременно се доближава в
най-високата степен до определяне на обезщетение при цени на доверен
сервиз. Точното определяне на възстановителната стойност при цени на
доверен сервиз не е възможно, тъй като изисква съдействието на
застрахователя (арг. от 12.1.3), отказал вече подобно обезщетяване.
В конкретиката на казуса, като се съобразява изготвеното от вещото
лице заключение по САТЕ, се налага извод, че възстановителната стойност
възлиза в размер на 794,88 лева. След приспадане на заплатеното обезщетение
в размер на 190,72 лева, следва извода за доказаност на претенцията до
размер на сумата от 604,16 лева, от която ищецът е заявил частично сумата от
50 лева.
Предявеният иск се явява основателен, а първоинстанционното
решение, с което е уважен- правилно и законосъобразно. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски, възлизащи в размер на 360 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №794/24.3.2022г., постановено по гр.д.
№15863/2021г. по описа на Варненски районен съд.
5
ОСЪЖДА «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Витоша“ № 89Б ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Й. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Албена“ № 44
сумата от 360 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6