№ 699
гр. Русе, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520101036 по описа за 2024 година
Адв.Н. Б. – пълномощник на ЕС – блок „Н.“ в гр.Русе заявява, че на 25.03.2023г. е
проведено редовно общо събрание на собствениците и ползвателите на етажната
собственост, на което били констатирани неизплатени задължения от собствениците на
апартамент №1 – Н.Н. и Г. В. Н., в размер на 500 лева. Тъй като Н.Н. починал, ищецът
изпратил на Г. Н. нотариални покани за доброволно изпълнение, но в предоставения срок,
последната не погасила дълга.
Твърди, че ответникът е собственик на обект в ЕС. Счита, че като такъв следва да
заплаща съответните консумативи и разходи по поддръжка на общите части на сградата.
Поддържа, че решението на ОС е прието по надлежния ред при спазване всички законови
изисквания.
В качеството си на кредитор, ЕС на бл.“Н.“ входирала заявление по реда на чл.410
ГПК и се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение №2595/11.10.2023г.,
издадена по ЧГД №5249/2023г. по описа на РРС срещу Г. В. Н. за претендираната сума.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, съдът указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви
иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, адв.Н. Б. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Г. В. Н., ЕГН ********** дължи на ЕС с адрес: гр.Русе, бл.“Н.“,
вх........, представлявана от „Домоуправителство“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д.Д. сумата 500 лева – неизпълнени парични задължения по заплащане
консумативи и разходи по поддръжка на общите части на ЕС в бл.“Н.“, вх........, в гр.Русе,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2023г. до окончателното й
1
изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2595/11.10.2023г.,
издадена по ЧГД №5249/2023г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Г. В. Н. – ответник по иска не е депозирала отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На ОС на ЕС с адрес: гр.Русе, бл.“Н.“, вх........, проведено на 25.03.2023г. са
констатирани непогасени задължения от собственици, между които Н.Н., чиито дълг
възлизал на 500 лева. Прието е решение, ОС да овласти управителят на ЕС да предприеме
действия по упълномощаването на адвокат, който да реализира правата на ЕС по събиране
на дължимите суми.
Изпратена е нотариална покана до ответника, с която е предоставен 14 дневен срок за
заплащане дължимата сума. Поканата не е връчена, тъй като лицето не е установено на
адреса.
Въз основа на заявление, депозирано от ЕС с адрес: гр.Русе, бл.“Н.“, вх........, в РРС е
образувано ЧГД №5249/2023г. и издадена заповед №2595/11.10.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. В. Н., ЕГН ********** за сумите: 500 лева –
неизпълнени парични задължения по заплащане консумативи и разходи по поддръжка на
общите части на ЕС в бл.“Н.“, вх........, в гр.Русе, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2023г. до окончателното й изплащане; направените по делото
разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 450 лева – адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата 500 лева –
неизпълнени парични задължения по заплащане консумативи и разходи по поддръжка на
общите части на ЕС в бл.“Н.“, вх........, в гр.Русе, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2595/11.10.2023г., издадена по ЧГД №5249/2023г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
23.01.2024г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направило искане за постановяване на
2
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №2246 от 08.03.2024г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №5249/2023г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 475 лева –
разноски по ЧГД №5249/2023г. по описа на РРС и 541 лева – разноски по ГД №1036/2024г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Г. В. Н., ЕГН
********** дължи на ЕС с адрес: гр.Русе, бл.“Н.“, вх........, представлявана от
„Домоуправителство“ ООД, ЕИК *********, чрез управителя Д.Д. сумата 500 лева –
неизпълнени парични задължения по заплащане консумативи и разходи по поддръжка на
общите части на ЕС в бл.“Н.“, вх........, в гр.Русе, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2595/11.10.2023г., издадена по ЧГД №5249/2023г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН ********** да заплати на ЕС с адрес: гр.Русе, бл.“Н.“,
вх........, представлявана от „Домоуправителство“ ООД, ЕИК *********, чрез управителя
Д.Д. направените по ГД №1036/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 541 лева.
ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН ********** да заплати на ЕС с адрес: гр.Русе, бл.“Н.“,
вх........, представлявана от „Домоуправителство“ ООД, ЕИК *********, чрез управителя
Д.Д. направените по ЧГД №5249/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 475 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4