РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1924
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1607 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция по приходите, чрез
пълномощника юрисконсулт В.П.срещу Решение № 806 от 29.05.2020г. на Пловдивския
районен съд, VI–
ти н.с. постановено по АНД № 1237 по
описа на същия съд за 2020г., с което е отменено Наказателно постановление №
482585-F503824/ 06.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП- Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „Ал.Стамболийски“ № 8, представлявано
от М.К.М., на основание чл.178, предл. първо
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/петстотин/ лв. за нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, като нарушението е установено
по безсъмнен начин, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.
Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и наказателното постановление. Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба
Градски археологически музей- гр.Хисаря, в писмено становище от процесуалния
представител адвокат Й.Д. оспорва жалбата.
Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
Градски археологически музей - гр.Хисаря срещу Наказателно постановление № 482585-F503824/ 06.12.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „Ал.Стамболийски“
№ 8, представлявано от М.К.М., на основание чл.178, предл. първо от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F503824/09.08.2019г., съставен от
Й.Е.Т.на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив.
Първоинстанционния съд е възприел
обективираните в актовете на административнонаказателното производство
фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа
обстановка :
На 09.08.2019г.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 503824/ 09.08.2019 г., от Й.Е.Т.,на
длъжност инспектор по приходите към ТД
на НП Пловдив, срещу ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********, за това
че последният, в качеството на данъчно задължено по ЗДДС лице, на 15.08.2017г.
при осъществяване на дейността си е нарушило разпоредбите на ЗДДС, тъй като не
е подал заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив в
законоустановения 14 - дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е
достигнало облагаем оборот над 50 000лв. за последните дванадесет месеца преди
текущия, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /изм. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2016г./
Реализираният от ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ облагаем оборот бил от извършени
продажби на сувенири и рекламни материали.
Установено е,
че по този начин за юридическото
лице е възникнало основание за
задължителна регистрация към 31.07.2017г. /видно от представена справка за
обороти за период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г./ и в срок до 14.08.2017г.
включително е следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96,
ал.1 от ЗДДС. Същото е подадено по електронен път на 30.05.2019г. в ТД на
НАП-Пловдив с вх. № 303911901384392/30.05.2019г. Нарушението е било извършено
на 15.08.2017г. и констатирано при извършване на проверка в ТД на НАП-Пловдив
за установяване на наличие на условия за регистрация по ЗДДС, документирана с
протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/13.06.2019г.
С оглед
направените констатации от извършената проверка, контролните органи приели, че
ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ е извършил нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Й.Е.Т.и
свидетелят по АУАН С.С.Д., които са потвърдили фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление.Според приетото от
първоинстанционния съд в случая не са спазени императивните изисквания на
нормите на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които в
АУАН и в НП следва да се съдържат описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. В тази насока съдът е приел, че в обстоятелствената
част на АУАН и НП не са посочени конкретната сума /реално достигнатия облагаем
оборот/, конкретните доставки/при положение,че са налице доказателства за
извършен облагаем оборот и от необлагаеми /освободени доставки/ и конкретният данъчен период, през който това
се е случило. Съдът е
приел, че допуснатите съществени процесуални нарушения касаят не липса на
достатъчно наличен доказателствен материал по делото, а празнота в изложените
съставомерни факти и обстоятелства в
АУАН и НП, поставяйки и съда в позиция на тълкуване каква е била действителната
воля на наказващия орган. Посоченото според приетото от съда било довело до
недопустимо постановяване на решение от страна на съда въз основа на
предположения. Съдът е приел, че коментираните пропуски не могат да бъдат
санирани пред съдебната инстанция, поради което е приел, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни, като
същите са съобразени и със съдебната пактика на Административен съд Пловдив по
аналогични казуси.
10. С оглед
доводите на касатора за липса на допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да се
посочи следното :
За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като
писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3,
т.4 и т.5 от ЗАНН.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено
нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който
е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.
В конкретния казус, както процесното
НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на
установените от закона императивни изисквания. Касае е се за нарушение на
императивните разпоредби на чл. чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е дотам съществено, че обуславя
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това
процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.
Ясно
е при това положение, че наказателното постановление и АУАН, въз основа на
който то е издадено, не съдържат точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбите на закона са ясни,
категорични и точни. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва
да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Същото
се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН. Това посочване
трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Реквизитите на АУАН и НП не могат да
бъдат извличано по тълкувателен път от съдържанието на други документи по делото
или по административнонаказателната преписка, нито по пътя на формалната или
правна логика, в предлагания от касатора аспект. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията
на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че
лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за
какво нарушение е ангажирана отговорността му и при какви обстоятелства е
извършено то. Правоприлагането, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
11.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
13. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 100 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 806
от 29.05.2020г. на Пловдивски районен
съд, VI-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 1237 по
описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да
заплати на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хисаря, ул.
„Ал.Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М. сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.