Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 19.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Св. Атанасова
и
с участие на прокурор Яна Николова при ШОП
като
разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №189 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна
жалба на „Б.Б.“ ЕООД, ***, депозирана чрез
юрисконсулт Р.Й., против Решение №303/18.10.2023 г. на Районен съд – Шумен,
постановено по АНД №1682/2023 г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт
е потвърдено Наказателно постановление №В-002071/03.07.2023г. на директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на „Б.Б.“ ЕООД, *** на основание чл.200 от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се
навеждат доводи, че не е налице допуснато нарушение от страна на търговеца, тъй
като описаните в НП продукти са предварително пакетирани и не се продават на
грамаж или килограм, поради което юридическото лице е определило цената им
съобразно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗЗП, а именно за разфасовка. Поддържа
се и становището за „маловажност“ на простъпката. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответната страна, ИД
директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, депозира писмено становище
посредством главен юрисконсулт В.П., с искане за гледане на делото в негово
отсъствие. В него аргументира и становището за законосъобразност на съдебния
акт и моли същият да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 16.02.2023 г. свидетелите
Г. и Й., главни инспектори в КЗП-РД- Варна, съвместно със служители на ОДБХ и
НАП извършили проверка в търговски обект магазин „Билла“, находящ се на бул. „Симеон
Велики“ № 34 в Шумен, като по време на проверката, обектът работил и обслужвал
клиенти.
В хода на същата било
установено, че в рекламната брошура на Билла за периода 16.02.2023г.
-22.02.2023г. се рекламират стоки, за които търговецът не е обявил цената на
съответната мерна единица – килограм, а за грамове, както следва: луканка слайс
"Билла"-17%, с обявена предишна цена 3. 99 лв. за 100 гр. и намалена
цена 3. 29 лв. за 100 гр., свински език "Еко Мес" с обявена цена за
170 гр. 2. 75, пражка селска шунка "Билла" с обявена продажна цена 4.
49 лв. за 100 гр., и говежда саздърма "Билла" с обявена продажна цена
3. 49 лв. за 150 гр.
Във връзка с тези
констатации на 01.03.2023г., свидетелят В.Г.съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 00/2071 на дружеството-жалбоподател, за това, че на
16.02.2023г. в рекламната брошура за периода 16.02.2023г. -22.02.2023г. не е
посочил продажната цена за единица мярка, като е посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита на потребителите. Актът бил съставен
в присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил предявен и подписан
от него без възражения, като писмени такива, не били депозирани и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно
постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмята на издаденото НП.
Съдебният състав изложил и съображения относно безспорната доказаност на
неизпълнението, приписано на търговеца, което според съда правилно не е било
квалифицирано като „маловажно“. Воден от тона, решаващият състав на РС – Шумен
потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият състав
приема, че обжалваното решение е правилно, а развитите доводи в касационната
жалба за наличие на отменителните основания са неоснователни. Налага се извод
за липса на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като същите
са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове и съдържат
изискуемите в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
В контекста на
гореизложеното, касационната инстанция напълно споделя възприетата от въззивния
съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи
относно наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора за
деянието, описано в акта и в НП. Приетата за нарушена разпоредба на чл.21 от
ЗЗП е императивна и изисква от търговеца, всяка реклама на стоки, която посочва
продажната им цена да посочва и цената за единица мярка. В случая по
категоричен начин се установява, че това не е било сторено в отпечатаната и
приложена по въззивното дело рекламна брошура. Съобразно легалната дефиниция на
§ 13, т. 9 от ДР на ЗЗП, „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща
данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица
мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в
зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани
според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки,
търгувани на площ - 1 квадратен метър. В случая се установява с категоричност,
че за описаните в обстоятелствената част на НП стоки не фигурира цена за
единица мярка – килограм. Горното налага извод, че юридическото лице не е
изпълнило коментираното задължение по отношение на описаната в АУАН и НП стока.
Този извод не се разколебава от позоваването от страна на касатора на нормата
на чл. 19, ал. 2 от ЗЗП. Текстът е пределно ясен и изисква цената на стоката да
се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея,
или за брой. В случая стоките са се предлагали като разфасовки, но
коментираното правило предвижда кумулативното посочване на цената за
съответната мерна единица /в случая килограм/ и на отделната разфасовка, което
не е било сторено от страна на търговеца, обявил цената на коментираните
продукти в нарушение на императивния текст на чл. 21 от ЗЗП.
При това положение се
налага единствено възможния извод, че правилно АНО е ангажирал отговорността на
търговеца по реда на чл.200 от ЗЗП. Цитираната разпоредба предвижда налагане на
имуществена санкция в съответния размер за нарушение на редица разпоредби от
ЗЗП, между които е и нормата на чл. 21 от закона. По аргумент на чл. 83, ал. 1
от ЗАНН, вр. с чл. 200 от ЗЗП отговорността на юридическо лице е безвиновна,
обективна отговорност и се реализира независимо дали негов орган или служител
имат вина.
Касационната инстанция
намира за правилен и законосъобразен и извода на предходната инстанция за
неприложимост на института на „маловажния случай“ на административното
нарушение касателно процесното нарушение. Деянието не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от останалите простъпки от този вид и не се отличава с
по-ниска тежест. На търговеца е наложена имуществена санкция в минимален
размер, с която биха били постигнати целите на индивидуалната и генералната
превенция.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №303/18.10.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД №1682/2023г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
„Б.Б.“ ЕООД, ***, ЕИК *********, да
заплати на Комисия за защита на потребителите – гр. София разноски по делото в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
настоящата касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................