Определение по дело №131/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 110/25.06.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 410/2013 год., Кърджалийският районен съд е признал Н. В. В. от Г.К. за виновен в това, че на 24.01.2013 год. в Г.К., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № */2012 год., изд. на 02.05.2012 год. от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – К., влязло в сила на 21.06.2012 год., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление, извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № *, без съответно свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в ал.2, във вр.с ал. 1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е определил на Н. В. В., за осъжданията му по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на РС – К. и по настоящото Н.о.х.дело № 410/2013 год. по описа на РС – К., едно общо наказание, по-тежкото от тях, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Н. В. В. от Г.К., който чрез защитника си я обжалва като неправилна – необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Иска се с жалбата присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена в частта й относно наложеното наказание, като на подсъдимия бъде определено наказание „пробация” с максимален размер на определените от съда пробационни мерки. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. В. поддържа оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че осъщественото от подсъдимия деяние е с изключително ниска степен на обществена опасност, което не било отчетено в достатъчна степен от първоинстанционния съд. От деянието нямало настъпили общественоопасни последици, нямало предизвикано ПТП, нямало употреба на алкохол, като за да подкара автомобила, подсъдимия бил мотивиран от обстоятелството, че съпругата му имала силни болки в областта на корема, което налагало спешно приемане на лекарство, което нямала, поради което подсъдимият потеглил към аптеката, за да закупи необходимото лекарство. Не се налагало изпращането на подсъдимия В. в затвора, с оглед тежкото му семейно положение – съпругата му била болна, имали малко дете, като единствено подсъдимия работел, за да осигурява прехраната за семейството. Счита, че наказанието „пробация”, наложено на подсъдимия при условията на чл.55 от НК, би постигнало целите на наказанието по чл.36 от НК. Моли наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” да бъде заменено с наказание „пробация”.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като във въззивното съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства – справка за изтърпяната част от наказанието „Пробация”, наложено на подс.В. със споразумение от 06.06.2013 год. по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд. От събраните и от двете съдебни инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. В. В. е роден на **.**.**** год. в Г.К., обл.П., а постоянно живее в Г.К.. Има завършено основно образование, работи като строителен работник, осъждан е многократно. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Н. В. не е правоспособен водач на МПС. Въпреки това обстоятелство, около 14.30 часа на 24.01.2013 год. подсъдимият управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № *, по бУ. „Б.” в Г.К.. Близо до магазин „Технополис” подсъдимият В. бил спрян за проверка от дежурен автопатрул в състав – свидетелите Т. Т. и Н. К., служители в сектор „ПП” към ОДМВР – К.. Свидетелите поискали от подсъдимия документите му за самоличност, както и документите за превозното средство, вкл. и свидетелство за правоуправление на МПС. Подс.В. предоставил на свидетелите само личната си карта, като заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС. Въпреки че последното обстоятелство било служебно известно на свидетелите Т. и К., същите извършили справка чрез дежурния в РУ „Полиция” – К., при което се установило, че подсъдимия е неправоспособен водач на МПС, тъй като никога не му е било издавано свидетелство за управление на МПС. На подсъдимия бил съставен АУАН № */24.01.2013 год., за извършени нарушения по чл.5 ал.3 т.2 и по чл.150 от ЗДвП, който подсъдимия подписал без възражения.

Видно от Наказателно постановление № */02.05.2012 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР – К., влязло в сила на 21.06.2012 год., подсъдимият В. е бил наказан по административен ред за управление на МПС, без да притежава съответно свидетелство за това.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията на подс.В., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на свидетелите Т. и К., дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка К., на които следва да бъде дадена вяра частично; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че на инкриминираната дата – 24.01.2013 год., съпругата му – св.К., имала силни болки в корема, което наложило да потегли с автомобила, за да отиде спешно до аптеката на автогарата и да закупи лекарства. Обясненията му в тази им част се опровергават от показанията на свидетелите Т. и К., които съдът кредитира като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, като свидетелите установяват, че подсъдимият им обяснил, че отива да бракува автомобила и да го предаде на „Вторични суровини”, без да изтъква каквато и да било друга причина да управлява автомобила. По същите съображения съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани и показанията на св.К. /която живее на съпружески начала с подс.В./, в частта им, в която твърди, че около 4-5 месеца преди разпита й /без да уточнява конкретна дата/ имала криза и се наложило подсъдимия да отиде до аптеката, за да й купи лекарства. Още повече, че като живееща на съпружески начала с подсъдимия, св.К. се е показала като явно заинтересована от изхода на делото, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Н. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК - на 24.01.2013 год. в Г.К., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 1272/2012 год., изд. на 02.05.2012 год. от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – К., влязло в сила на 21.06.2012 год., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление, извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № *, без съответно свидетелство за управление на МПС, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра, кои отхвърля и защо, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, няма между страните, като оплакването на жалбодателя по същество касае само явната несправедливост на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Безспорно е осъществяването на деянието от подс.В. от обективна страна - същият е управлявал МПС, без съответно свидетелство за управление на МПС /каквото никога не му е било издавано, видно от приложената по делото справка на сектор „КАТ –ПП” при ОДМВР - К./, и то в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление с НП № */02.05.2012 год., влязло в сила на 21.06.2012 год.

От субективна страна престъплението подс.В. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в поведението му. Това е така, тъй като същият е съзнавал, че не притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС, че е наказван по административен ред с НП № 1272/02.05.2012 год., изд. от Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР – К., за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, и въпреки това, в едногодишния срок от наказването му за това по административен ред, е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление.

При налагане на наказанието за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – направеното самопризнание, семейното му положение, изразеното съжаление за извършеното и трудовата му заетост; обремененото му съдебно минало и завишената обществена опасност на дееца, предвид на изключителната упоритост при извършване на нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е наказван многократно по административен ред, вкл. и такова, представляващо престъпление по смисъла на НК /със споразумение от 06.06.2013 год. по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязло в сила на 06.06.2013 год., за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр.с ал. 1 от НК и при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК подсъдимият В. е осъден на наказание „пробация”, с наложени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и 6 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и 6 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно за срок от 2 поредни години/, като съдът е приел, че на подс.В. следва да бъде наложено наказание към минималния размер на предвиденото в закона наказание, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок 4 месеца. Първоинстанционният съд е приел също, че така наложеното наказание подс.В. следва да изтърпи ефективно, при първоначален ,,строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, мотивирайки се с липсата на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, предвид предходните осъждания на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, а и за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК. Изложените от първоинстанционният съд съображения относно вида и размера на наложеното на подс.В. наказание настоящата инстанция споделя изцяло, като не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е постановил ефективно изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, тъй като за приложението на института на условното осъждане съществува формална пречка – подсъдимият В. е осъждан на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер, за които не е реабилитиран по право или по съдебен ред, видно от актуалната му справка за съдимост. Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки, че деянията, предмет на осъждането на подс.В. по настоящото наказателно производство и на осъждането му със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НК от 06.06.2013 год. по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд на наказание „пробация” /с наложени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и 6 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” 100 часа годишно за срок от 2 поредни години/ са извършени, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, е определил на подс.В. едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.В. наказание, вкл. и определеното му общо такова, не е явно несправедливо, имайки предвид упоритостта на подсъдимия при извършване на нарушения и престъпления, свързани с управление на МПС, като очевидно налагането на същия на наказания по административен и съдебен ред, несвързани с лишаване от свобода, не са изиграли никаква роля за корекция на поведението му Þ не са постигнали целите на наказанията, както правилно е приел и първоинстанционния съд; а напротив – намира, че именно с така наложеното на подсъдимия наказание биха били постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него, както и да се въздействува възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за намаляването му, или за замяната му с друго такова - наказание „пробация”, в какъвто смисъл е направеното искане на защитника на подсъдимия.

При определяне на общото наказание, обаче, първоинстанционният съд е пропуснал да приложи разпоредбата на чл.25 ал.3 от НК, т.е. да постанови приспадане от така определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, на изтърпяната част от наказанието „пробация”, наложено на подс.В. с одобреното споразумение от 06.06.2013 год. по Н.о.х.дело № 363/2013 год.по описа на Кърджалийския районен съд, която видно от представената във въззивното производство справка, към 19.09.2013 год. /датата на разглеждане на делото от въззивния съд/ възлиза на 2 месеца и 8 дни. Ето защо, и тъй като липсва друг ред за приспадане на изтърпяното наказание „пробация” от определеното общо по-тежко наказание „лишаване от свобода”, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК на подс.В. е определено едно общо наказание измежду наложените му такива по настоящото производство и с осъждането му със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НК от 06.06.2013 год. по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.25 ал.3 от НК следва да бъде постановено приспадането от последното на изтърпяната част от наказанието „пробация”, наложено на подсъдимия по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

С оглед изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение в частта й относно определеното на общо наказание на подс.В., чрез приспадане от същото на изтърпяната част от наказанието „пробация”, наложено му по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на РС – К., обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подсъдимия В. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3 и чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 110/25.06.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 410/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 на Н. В. В. от Г.К., с ЕГН *, е определено едно общо наказание измежду наложените му такива с присъдата по първоинстанционното Н.о.х.дело № 410/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд, и със споразумение по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.25 ал.3 от НК ПОСТАНОВЯВА от така определеното общо наказание да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието „пробация”, наложено на Н. В. В. със споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК от 06.06.2013 год. по Н.о.х.дело № 363/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.