Р Е Ш
Е Н И Е
№ 823
05.12.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 958 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл. 210, ал. 3, вр. чл. 215, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.М.М. ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.А.С., срещу Решение по т. 7 от Протокол № 7/29.01.2019 г. - № 9 на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на поземлен имот (ПИ) № 094004 в землището на *, в местността „Шишман билю“ с площ от 125.927 дка, с начин на трайно ползване - нива, която отдал за обработка под аренда. За правото си на собственост притежавал Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 23.04.2014 г., сключен с Община Хасково, рег.№ ОС - 279/29.04.2014 г., вписан в СВ на 08.05.2014 г. под № 94, т. Х, рег.№ 3050, вх.рег.№ 3044. От арендатора си жалбоподателят разбрал, че през имота му е прекаран електропровод със съответните ограничения за ползване на цялата му площ. При проверка в Община Хасково установил, че в Община Хасково е постъпила молба от заинтересована страна за учредяване право на прокарване и преминаване на трасе на въздушни кабели и технологични площадки във връзка с изграждане на строеж: Нова въздушна електропроводна линия от П/СТ „Марица-Изток“ - П/СТ „Неа Санта“ на територията на Р. България, поради което комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково на свое заседание, проведено на 29.01.2019 г., с Решение по т. 7 от Протокол № 7/29.01.2019 г. - № 9 определила еднократно обезщетение относно сервитута за правото на прокарване и преминаване на трасе на въздушни кабели и технологични площадки за изграждане на строеж: Нова въздушна електропроводна линия от П/СТ „Марица-Изток“ - П/СТ „Неа Санта“ в поземлен имот № 094004, находящ се в местността „Шишман билю“, землище на с.Войводово, общ.Хасково, в размер на 5 204.00 лева. Площта на сервитута била 12.717 дка, а площта на стъпката на стълба - 0.091 дка. Препис от Протокол № 7/29.01.2019 г. с решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Община Хасково № 1731/21.11.2018 г., не бил връчван на жалбоподателя.
Същият счита изготвената оценка за определеното обезщетение за материално незаконосъобразна, а оттам така определеното обезщетение за несправедливо определено, поради което обжалва така определения размер и моли съда да отмени Решение по т. 7 от Протокол № 7/29.01.2019 г. - № 9 на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето на заседание, проведено на 29.01.2019 г., като материално незаконосъобразно и след изготвяне на ново заключение за справедливата пазарна стойност за размера на дължимото обезщетение от лицензиран експерт-оценител на земеделски земи, да допусне изменение на посоченото решение съгласно така изготвената нова оценка.
Моли да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
Ответникът по жалбата - ОБЩИНА ХАСКОВО, в придружаващото административната преписка писмо, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Алтернативно навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Заинтересованата страна - „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД гр.София, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 23.04.2014 г. между Община Хасково и М.М.М. (рег.№ ОС - 279/29.04.2014 г. по описа на Община Хасково, вписан в Служба по вписванията на 08.05.2014 г. под № 94, т. Х, рег.№ 3050), е, че жалбоподателят М.М.М. собственик на поземлен имот с идентификатор № 094004, находящ се в землището на с.Войводово, община Хасково, местност „Шишман билю“, с площ от 125.927 дка, с начин на трайно ползване – нива.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в землището на * (ЕКАТТЕ 11867), общ.Хасково, обл.Хасково, от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания и инвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Нея Санта“, площта, заета от сервитута на имот № 94.4, представляващ ниви (орна земя), категория IV, в местността „Шишман Билю“, с обща площ 125.927 дка, е 12.717 дка, а площта, заета от стъпката на стълба, е 0.091 дка.
Установен бе и фактът на прието от Министерски съвет на Република България решение за обявяване на линеен енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“, Република България – п/ст „Неа Санта“, Република Гърция, в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, за национален обект и обект с национално значение.
Със Заповед № 1731/21.11.2018 г., с оглед ефективната работа на Община
Хасково, на основание Решение № 276/06.03.2009 г. на Министерски съвет за
определяне размера на еднократните обезщетения за право на прекарване и
преминаване в полза на Община Хасково, чл. 287 от Закона за електронните
съобщения, чл. 64 от Закона за енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за водите, чл. 196, ал. 6 и чл. 193, ал. 8 от Закона за устройство на
територията и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ, Кметът на Община Хасково е назначил
четиричленна комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за
определяне размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на
прекарване и преминаване през поземлени имоти.
Видно от Протокол № 7/29.01.2019 г., назначената със Заповед № 1731/21.11.2018 г. на Кмета на Община Хасково комисия е заседавала на 29.01.2019 г., като с решение по т. 7 от дневния ред е определила размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV, в това число и трайно заета площ от стъпките на ел.стълбове върху поземлени имоти в земеделска територия в землището на *, община Хасково, през поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция)“, на територията на община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.София, измежду които поземлени имоти е и горепосоченият поземлен имот. Комисията е посочила, че площта на сервитута от поземлените имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в землището на *, е съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на обезщетението се извършва по чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията е приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. А. К. (рег.№ ********* от 11.02.2015г.), като по т. 7 от дневния ред, за поземлен имот № 94.4 (под № 9 в списъка), собственост на М.М.М., с площ на сервитута от 12.717 дка и площ на стъпката на стълба 0.091 дка, е определила стойност на обезщетението в размер на 5 204.00 лева.
Липсват данни за съобщаване на това решение на жалбоподателя. Жалбата на М.М.М. срещу решението е подадена до Административен съд - Хасково чрез Община Хасково и заведена с рег.индекс: 94 М-3672-3 на 30.09.2022 г.
По делото е приложена използваната от Комисията Експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител Е. А. К. с предмет на оценка: „Справедлива пазарна стойност на безсрочни сервитути, в това число трайно заета площ от стъпките на стълбове върху поземлени имоти, засегнати от обект: „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция)“ на територията на Община Хасково, област Хасково“.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа и правна страна бе назначена съдебно-оценителна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение вещото лице посочва, че размерът на сервитутното право на имотите с ограничителен режим на ползване, засегнати от ПУП - ПП за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400KV п/ст „Марица изток“ (Република България) - п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция)“, в землището на *, общ.Хасково, собственост на М. М. М. е, както следва:
Поземлен имот № 094004, находящ се в землището на *, общ.Хасково, м.Шишман билю“ с площ 125,927 дка, с начин на трайно ползване - нива, със сервитут 12,717 дка и площ на стълба 0,091 дка - оценка на обезщетението - 11 372,40 лв.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Съобразно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, като на основание ал. 3 от същата норма, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, и подлежи на обжалване по реда, предвиден в него. Обжалването се извършва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3. В случая в административната преписка не се съдържат доказателства (въпреки че такива бяха изрично изискани от съда) относно датата на уведомяване на жалбоподателя за решението на комисията. Следователно, може да се направи заключение, че жалбоподателят не е уведомен по реда на АПК за решението на комисията, съгласно чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Поради това жалбата следва да се приеме за подадена в срок. В тази връзка съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок и от надлежна страна, пред компетентния съд по местонахождение на имота - предмет на оценка, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, назначен
със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на
правомощията му и в предвидената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното решение е издадено от
нарочно формирана със заповед на Кмета на Общината комисия, която след
проведено заседание, обективирано в приложения протокол, е взела своето
решение, въз основа на изготвено от независим експерт-оценител заключение.
По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.
Според даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение, "енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От своя страна, чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ (в приложимата редакция) предвижда, че сервитутите, съгласно закона, са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска логика, съдът приема, че определянето на справедливата пазарна оценка, по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
В контекста на горното съдът счита, че вещото лице по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза подробно е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на размера на обезщетението, чрез отчитане на стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени, поради което заключението следва да бъде кредитирано. В случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на процесния имот, е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт, доколкото определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че следва да се измени решението на Комисията по чл. 210, ал. 3 от ЗУТ и обезщетението за сервитутното право да бъде определено в размер на 11 372.40 лева.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Хасково следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 1 460 лева, както следва – 10 лева - държавна такса, 250 лева – депозит за вещо лице и 1 200 лева - договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото списък за разноски. Възражението на ответника досежно прекомерния размер на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в редакцията си, действала към момента на приключване на устните състезания (изм. ДВ бр. 88/ 04.11.2022 г.) предвижда минимален размер на възнаграждението от 1 250 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на М.М.М. ***, Решение на Комисията по
чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т. 7 от Протокол № 7/29.01.2019 г.,
в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно
сервитутно право по отношение на
поземлен имот № 94.4 (под № 9 в списъка), с площ на сервитута от 12.717
дка и площ на стъпката на стълба 0.091 дка, в размер на 5 204 лева, като
УВЕЛИЧАВА определената стойност на обезщетението от 5 204 лева на 11 372.40 лева (единадесет хиляди триста
седемдесет и два лева и 40 ст.).
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да
заплати на М.М.М., ЕГН : ********** ***, разноски в размер на 1 460 лв. (хиляда четиристотин и шестдесет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ.
СЪДИЯ: