Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……….. |
Година 2015 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на петнадесети юли |
Година 2015 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5709 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно
съединени искове при условията на чл. 422 ГПК за установяване на вземания с
правно основание чл. 430 ал. 1 от Търговския закон ТЗ), чл. 430 ал. 2 ТЗ и чл.
79 ал. 1 вр. чл. 9 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Производството е образувано по
искане от името на “Ю.Б.” АД срещу „К.Д.“ ООД, „К.“ ООД и А.П. В.. В исковата
молба се твърди, че по сключен договор на 07.03.2006 г. ищецът предоставил на
ответника „К.Д.“ ООД кредит в размер на 80000 лв. при задължение да върне
главницата ведно с договорени лихви. С Анекс № 2 от 23.11.2009 г. е постигнато
съгласие при неизпълнение на разсрочените задължения в договорения срок кредитодателят да оформи просрочените задължения чрез
натрупване на сумата към редовната главница като дължимата вноска от 500 лв.
месечно да се отнася в погашение на част от текущата лихва, а всички натрупани
за периода лихви да се платят към датата на последното месечно плащане. С Анекс
№ 3 от 07.07.2010 г. било постигнато съгласие всички
дължими плащания да се отнесат към редовната усвоена и непогасена част от
главницата, възлизаща към датата на анекса на 86096,22 лв. С Анекс № 4 от
26.04.2011 г. също е договорено всички дължими плащания по кредита да бъдат
прибавени към редовната усвоена и непогасена част от главницата, като за период
от 24 месеца се дължат само лихви върху част от формирания дълг. С Анекс № 5 от
22.12.2011 г. се твърди да е постигнато съгласие ответникът А.П. В. да встъпи
като съдлъжник на кредитополучателя при условията на
чл. 101 ЗЗД. Твърди се кредитодателят писмено да е
уведомил ответниците за обявяване на кредита за
изцяло и предсрочно изискуем поради непогасени 2 вноски за главница и 8 вноски
за лихва при забава в плащането от 236 дни. Ищецът предявил в заповедно
производство вземанията си съответно за сумата 101 735,22 лв. – главница
за периода 21.09.2013 г. – 15.05.2014 г., 8 638,00 лв. – договорна лихва
за същия период и 345,04 лв. – такси за периода 21.04.2009 г. – 15.05.2014 г. Ответниците оспорили вземанията, поради което се иска да
бъде установено, че те съществуват.
В отговор по исковата молба от името
на „К.Д.“ ООД и А.П. В. се признава, че договорите са подписани, но се оспорва
кредитополучателят да е бил уведомен. Освен това твърди ежемесечно да са
правени плащания както от „К.Д.“ ООД, така и от „К.“ ООД. Излага се довод по
отношение на А. В. да са налице неравноправни клаузи, а именно – договорения анатозицъм. Оспорват по размер и вземането за лихва.
Не се установява в указания на „К.“
ООД срок да е постъпил по делото отговор.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – адв. Б. от САК, поддържа
исковете. По съществото на спора в допълнителната си искова молба излага довод,
че А. В. няма качеството потребител с оглед естеството на сключения договор.
Ответникът „К.Д.“ ООД не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът „К.“ ООД не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът А.П. В. не се явява в
съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът, констатира, че по заповедното
производство се установява възраженията да са постъпили преди заявителят да е
получил изпълнителен лист, овластяващ го да
инициирана изпълнително производство, в рамките на което и с оглед утвърдената
процедура да бъде връчена заповедта за изпълнение. При тези обстоятелства
приема възраженията за депозирани в срок, обуславящи и интерес от предявения в
случая иск. Ето защо и като обсъди доводите на страните въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа
страна намира следното:
По делото не се спори, а и от
представения договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“
№ BL
759/07.03.2006 г. се установява писмено изразено съгласие между представители
на „Б. п. б.“ АД, „К. Д.“ ЕООД, „К.“ ООД и трето на процеса лице, че банката
предоставя на „К.Д.“ ЕООД кредит във формата на кредитна линия в размер на
80 000 лв. при задължение на кредитополучателя да върне сумата ведно с
лихва, формирана на годишна основа с базов лихвен процент към датата на
сключване н договора в размер на 10 % и лихвена надбавка от 0,84 пункта.
Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки
месец след месеца на откриване на заемната сметка. Указано е, че кредитополучателят
има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както
и да ползва отново средства от кредита до максималния му разрешен от банката
размер в рамките на 120 месеца, считано от откриване на разплащателната сметка.
Изразено е съгласие „К.“ ООД да отговаря към банката като солидарен длъжник.
На 08.05.2006 г. писмено е
удостоверено от представители на „К.Д.“ ЕООД и „К.“ ООД, че заемната сметка е
открита на тази дата.
С Анекс № 1 от 06.04.2009 г. писмено
е изразено съгласие между представители на „Ю. И Еф Д.Б.“, за когото не се
спори, а и е служебно известно на съда да е правоприемник на „Б.П.Б.“ АД и на „К.Д.“
ООД, „К.“ ООД, че считано от датата на сключване на споразумението
кредитополучателят няма право да ползва евентуално съществуващите към тази дата
погасени, но неусвоени суми от първоначално предоставения кредитен лимит. От
името на „К.Д.“ ООД е поето задължение да бъдат погасени всички съществуващи,
просрочени задължения по кредита като при неизпълнение на задължението дава
безусловно съгласие банката служебно да преоформи
сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването
й към редовната главница по кредита. Договорено е, че при погасяване на всички
просрочени задължения кредитополучателят ще ползва 6 месечен период, в рамките
на който ще заплаща ежемесечно по 500 лв. като част от съответната дължима
лихва по първоначалния договор за съответния месец, а непогасената част от
лихвата – да бъде заплатена с последното месечно плащане на договорения период
ведно с последната вноска. Посочено е, че при неизпълнение банката има право да
прибави непогасената сума към редовната главница. Изразено е съгласие след
изтичане на периода на облекчено погасяване „К.Д.“ ООД да погасява остатъка по
редовната главница заедно с дължимите лихви на равни месечни анюитетни погасителни вноски за срок до 08.05.2016 г.
съгласно нов погасителен план. Изразено е съгласие, че след сключване на анекса
няма да бъдат събирани договорени такси за ангажимент и за подновяване, а се
дължи такса за управление на кредита в размер на 0,05 %. По делото не е
представен предвидения с анекса погасителен план.
Съгласие за преоформяне
на непогасените вземания при идентичен механизъм на облекчен погасяване е
изразено и с Анекс № 2, подписан на 23.11.2009 г. между представители на „Ю. И
Еф Д.Б.“, „К.Д.“ ООД и „К.“ ООД като при внесена по-малка от договорената сума
непогасената лихва се заплаща ведно с последната вноска за 6-месечния период.
По делото не представен и договорения с този анекс нов погасителен план.
На 07.07.2010
г. писмено е изразено съгласие от името на „Ю. И Еф Д.Б.“, „К.Д.“ ООД и „К.“
ООД, че общият размер на дълга по договора към тази дата възлиза на 86096,22
лв. като всички непогасени до момента просрочени лихви, такси и комисиони,
застрахователни премии и други разноски се прибавят към редовната лихва. Така
формирания размер на дълга подлежи на погасяване съгласно погасителен план,
съставляващ неразделна част от анекса. Посочено е, че за условно обособена част
от общия дълг от 75 % за период от 24 месеца след първото 21-во число след
датата на преоформяне дължими са само текущите лихви
върху тази част при първоначално договорените условия и размер. След изтичане
на договорения период кредотополучателя и съдлъжниците заплащат на равни месечни анюитетни
погасителни вноски съответна част от формираната главница и дължимата лихва
върху остатъка от главницата в срок до 08.05.2016 г. За останалата част, наречена
условно Част Б и съответстваща на 25 % от общия размер на дълга се начислява
годишна лихва в посочения с договора размер, но се плаща от кредитополучателя
или съдлъжниците на датата на изтичане на 24-месечния
период. След изтичане на този период до крайния срок за погасяване на кредита
ежемесечно е дължима само лихвата, начислявана върху Част Б на дълга. Изразено
е съгласие, че ежемесечните вноски ще бъдат онагледени на погасителен план като
за дата на преоформяне ще се счита датата на
отразяване на договореното в счетоводната система на банката и ще бъде изрично
посочена в погасителния план, неразделна част от този анекс. По делото не е
представен и този погасителен план.
С анекс № 4 от 26.04.2011 г. писмено
е изразено съгласие от името на „Ю. И Еф Д.Б.“, „К.Д.“ ООД и „К.“ ООД, че
текущият спасителен период се удължава с 24 месеца, считано от 21.07.2011 г.
като общия размер на задължението възлиза на 89243,28 лв. Посочено е, че за
договорения период на облекчено погасяване кредитополучателят и солидарните длъжници дължат фиксирана годишна лихва от 11,94 %, а след
изтичане на този период на всяко 21-во число на месеча
дължат лихва в размер на действащия базов лихвен процент – малки фирми, обявен
от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1,9 пункта. Възпроизведен е
предходно дефинирания механизъм за погасяване при указание, че вноските ще
бъдат онагледени в погасителен план, съставляващ неразделна част от анекса,
какъвто по делото не се установява.
С анекс № 5 от 22.12.2011 г. писмено
е изразено съгласие от името на „Ю. И Еф Д.Б.“, „К.Д.“ ООД, „К.“ ООД и на А.П. В.
като съдлъжник, е изразено съгласие за въвеждане на
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката като при просрочие кредитополучателят дава съгласието си банката
служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по
кредита като се запазва договорения период с анекс № 4. Посочено е, че кредитът
се погасява съгласно погасителен план, неразделна част от анекса, който
кредитополучателят се задължава да получи от банката, а неполучаването или
неподписването му не го освобождава от задължението да изпълнява отразените по
него плащания. По делото не е представен и този погасителен план. Посочено е,
че А. В. встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник
в задълженията на кредитополучателя „К.Д.“ ООД като приема условията по
договора и предходно сключените анекси.
С анекс № 6 от 19.04.2013 г. писмено
е изразено съгласие от името на „Ю. И Еф Д.Б.“, „К.Д.“ ООД, „К.“ ООД и на А.П. В.
периодът за облекчено плащане да бъде продължен до 21.08.2013 г. като след този
момент остатъкът от редовната главница и дължимите лихви се погасяват на равни
месечни анюитетни погасителни вноски за срок до
08.05.2016 г., определени съгласно нов погасителен план, неразделна част от
анекса.
На 19.11.2013 г. писмено е изразено
съгласие от името на „Ю. И Еф Д.Б.“, „К.Д.“ ООД, „К.“ ООД и на А.П. В., че „К.Д.“
ООД се задължава да внесе до 21.11.2013 г. по сметката, обслужваща банковия
кредит сума не по-малко от 800 лв. в погасешение на
просрочени задължения като условие за определяне на годишна лихва – действащия
базов лихвен процент – малки фирми за лева, намален с 5,1 пункта, а спасителния
период по анекс № 4 да бъде прекратен. Съгласно т. 2 от споразумението за
период от 6 месеца след влизане в сила на анекса кредитополучателят ще заплаща
само лихви за съответния месец, а след изтичането му – главница и дължимите
лихви на равни месечни анюитетни вноски за остатъчния
срок на кредита съгласно нов погасителен план, представляващ неразделна част от
анекса. Изразено е съгласие, че при незаплащане на едно дължимо месечно плащане
за текуща лихва в рамките на договорения период, кредитополучателят губи
правото да ползва облекчението по т. 2 и банката има право да обяви кредита за
незабавно изцяло и предсрочно изискуем или да промени условията на погасяване
на кредита, включително да подготви нов погасителен план, с който определя
размера на дължимите месечни погасителни вноски. Посочено е, че във втория
случай кредитополучателят се задължава да прояви активност, за да получи
изготвения погасителен план и да започне погасяване по въведената с него схема
от месеца, следващ този, в който банката е прекратила действието на
предоставените с този анекс облекчения. Изразено е съгласие, че ако до 3 месеца
от датата на подписване на анекса кредитополучателят не е изпълнил условията за
влизането му в сила – да заплати сума не по-малко от 800 лв., поетите от
банката задължения по анекса се погасяват. По делото не се установява да е
съставен погасителен план и по този анекс.
На 24.02.2014 г. А. В. писмено е
удостоверил, че е получил на ръка писмено изявление, че поради непогасяване на
формирани просрочия по кредит BL 759,
възлизащи общо на 9277,56 лв., банката го обявява за изцяло предсрочно
изискуем. Посочено е, че към 17.02.2014 г. редовната главница възлиза на 98332,67
лв., просрочената главница – на 3402,55 лв., текущо начислени лихви по редовна
главница – 639,16 лв., текущо начислени лихви по просрочия
– 46,69 лв., просрочени лихви по редовна главница 5413,37 лв., просрочени лихви
по просрочия – 217,42 лв. и такси – 197,53 лв.
На 24.02.2014 г. лице, посочено за
управител на „К.“ ООД – Л.Ш. е приела писмена покана с идентично съдържание,
каквато е получил лично и А. В. на 24.02.2014 г.
По заявление от името на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК съответно за 101735,22 лв. – неплатена главница по договор за
банков кредит № BL
759/07.03.2006 г., договорна лихва в размер на 8638,00 лв. за периода от
21.09.2013 г. до 15.05.2014 г. и такса в размер на 345,04 лв. за периода от
21.04.2009 г. до 15.05.2014 г.
От прието по делото заключение на
вещото лице К. се налага извод за последно осчетоводено погашение на 27.12.2013
г., осъществено чрез директен дебит и отнесено счетоводно в погашение на
задължение за лихва общо в размер на 44,02 лв. и такси в размер на 50,02 лв. Установява
се осчетоводено погасяване на лихви на 27.12.2013 г. в размер на 455,96 лв. Вещото
лице заключава, че размерът на непогасената част от лихвата възлиза на 8638,00
лв. Начислените и непогасени такси за исковия период възлизат на 345,04 лв.
При така установеиите
факти от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 ТЗ
Обективираното съгласие сочи на сключен
договор за банков кредит между ищеца и ответника „К.Д.“ ООД. По силата на обективираното съгласие за ищеца е възникнало задължение да
осигури възможност за кредитополучателя да ползва определения с договора
финансов ресурс при задължението да го възстанови.
По
делото не се спори, че кредитът е предоставен, на който извод навеждат и
последвалите го анекси, отразяващи еднозначно признание на неизгоден за
кредитополучателя факт.
Изразеното
съгласие за преоформяне на натрупани, но непогасени
задължения по договора като част от подлежащата на възстановяване при отложено
плащане главницата, съпътствано от промяна и в начина за погасяване на
задължението сочи на новирани задължения за лихва и
съпътстващи кредитното правоотношение разноски. Вещото лице заключава, че
предявеният в заповедното производство размер на претенцията за главница
съответства на писмено утвърдения механизъм за трансформиране на непогасените
вземания с гарантиран срок за отсроченото им плащане, поради което настоящият
състав приема за установено, че формираният към 17.02.2014 г. и неоспорен в
процеса размер на вземането за главница по договора за кредит възлиза на
101735,22 лв.
Ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, поради което и дължи освен да
установи размера на своето вземане, да докаже предпоставките за възникване на
предсрочната изискуемост. Това ще рече, че дължи да докаже освен наличие на
определено по основание и размер вземане, така и че уговореният срок за
изпълнението му е изтекъл. Правният ред придава на съгласувана воля силата на
закон – чл. 20а ЗЗД. Страните изрично са договорили, че ищецът дължи да посочи
размера на подлежащите на погасяване вноски в нарочен погасителен план. Изпълнението
на това изрично предписано като необходимо съдействие за надлежно изпълнение
задължението в рамките на договореното негово разсрочване обуславя яснота както
за длъжника за очаквания размер на погасителната вноска, така и за съда, за да
бъде преценено това правило.
В
исковата молба ищецът се позовава на регламентацията на отношението,
осъществена с Анекс № 7/19.11.2013 г. като съгласно изрично възпроизведеното
негово съдържание и в исковата молба, задължението за плащане на главницата е
отсрочено за период от 6 месеца. При тези обстоятелства и предвид наличното
бордеро за внесена сума от 880 лв. на 19.11.2013 г., видно от приложения
документ към възражението на „К.Д.“ ООД, настоящият състав не намира основание
да възприеме заключението на вещото лице досежно
отразените в него дати и суми на погашения като показателни за извършените
плащания. Напротив, както съдържанието на отразените записвания, така и изрично
потвърденото от вещото лице изготвените таблици възпроизвеждат придаденото от
ищеца значение на налични по сметки на кредитополучателя суми.
Ответниците изрично се противопоставят
на твърдението за настъпила предсрочна изискуемост, поради което настоящият
състав приема, че преодоляването на възражението предполага еднозначен извод за
настъпили обстоятелства, обосноваващи принципно признатата от правния ред
възможност за едностранна промяна в договорното правоотношение, обуславяща
предсрочна изискуемост на задълженията.
Доказателствените правила ангажират съда да
счете за проявил се само този факт, който може да извлече еднозначно от събрани
в процеса доказателства. Настоящият състав счита подбора на доказателствата в
процеса за израз на състезателното начало. От тази гледна точка и дължимото
съдействие по чл. 146 ал. 2 ГПК е ограничено до напътствие на страните за
въведени в процеса твърдения без да са подкрепени с доказателства. Извън тези
рамки остава преценката за достатъчност на представените доказателства.
В
исковата молба в подкрепа на довода за настъпила предсрочна изискуемост се сочи
изготвеното и представено в заповедното производство извлечение от счетоводни
книги със зачетената му удостоверителна сила в заповедното производство. Законът
действително признава удостоверителна сила на този документ, но в рамките на
едностранно развиващото се производство по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Повдигнатият спор от длъжниците в заповедното
производство ангажира съда в състезателния процес по общия исков ред да цени документа
с оглед придадената им от закона сила и да обективира
извода си за доказателствената му сила едва с акта си
по съществото на спора. Извлечението от счетоводни книги е частен документ,
поради което и в рамките на провокирания от възраженията спор доказателствената му сила е ограничена до обстоятелствата,
посочени в чл. 180 ГПК – че инкорпорираното в този документ изявление изхожда
от лицата, посочени за негов автор. Обстоятелството, че документът е създаден
от представители на ищеца изключва възможността документът да обоснове
фактически извод в полза на ищеца. Ето защо настоящият състав не намира
основание да счита за доказана предсрочната изискуемост на това основание.
По
аргумент от чл. 175 ГПК дори изрично признание на факт не освобождава съда от
задължението да съобрази това поведение на ответника с всички обстоятелства по делото.
Изключението от това правило предполага изрично предписано от закона
предположение – арг. от чл. 154 ал. 2 ГПК. При
положение, че ищецът дори не твърди да е съставил погасителен план, липсата на
такъв към приложените както към заявлението, така и към исковата молба договор
и анекси въпреки изричното указание да са неразделна част от тях, предвид и
изрично указаното, че такъв документ ще бъде създаден след сключване на Анекс №
7, която редакция на договора в случая се явява меродавна, настоящият състав не
намира основание да счита, че погасителен план е бил изготвен. В процеса нито
се твърди, нито се установява ответниците да са
уведомявани за размера на очакваните плащания. При действието на Анекс № 7
обаче както изрично сочи и ищеца, не се дължи главница. От тази гледна не
намира опора в доказателствата отразеното в извлечението липсващо плащане към
24.02.2014 г. на две погасителни вноски за главница.
По
изрично предписание ищецът дължи да обяви сумата, която очаква да получи в
погашение на задълженията. Следователно, при еднозначно огласената нужда от съдействие
за изпълнение на паричното задължение от страна на кредитополучателя, ищецът е
изпаднал в забава по отношение на задължението за да заплаща периодично
формираното задължение за лихва. По аргумент от чл. 96 ал. 1 ЗЗД кредиторовата забава освобождава длъжника от последиците на
неговата забава. Ето защо и макар в процеса да не се установява постъпила сума по
процесния договор за кредит при действието на Анекс №
7, настоящият състав не намира основание да счита за настъпила и обусловената
от забавата последица – предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Съгласно
утвърдената съдебна практика с Тълкувателно решение № 4/2013 г. привилегията на
банковата институция да ползва облекчен ред за реализация на своето вземане
предполага еднозначно установено в процеса, че предпоставките за предсрочна
изискуемост са се проявили. Невъзможността за подобен извод обосновава
отхвърляне на предявения иск. Уведомлението да кредитополучателя и солидарните длъжници е само един от елементите на предсрочната
изискуемост, който се наслагва върху обективно съществуващите обстоятелства,
обусловили основание за потестативното право на кредитодателя да измени едностранно правоотношението,
ангажирайки кредитополучателя и солидарните длъжници
да го заплатят незабавно и изцяло. При положение, че събраните по делото
доказателства не позволяват еднозначен извод в тази насока, предявеният иск за
главницата следва да бъде отхвърлен с произтичащите от това последици.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал. 2 ТЗ
Предоставеният по силата на договор
за банков кредит финансов ресурс поражда задължение за получателя да заплати
договореното възнаграждение. От тази гледна точка и предпоставка за възникване
на това вземане е обезпечена възможност за ползване на парична сума при отложен
момент за възстановяването й.
Договорната
свобода обезпечава възможност за страните да формулират своите нужди и да
предприемат възприетите от тях действия за удовлетворяването им. В тази насока
и съгласуваната воля съчетава насрещните интереси, поради което и поето при
тези условия задължения ангажира заявилия съгласие да се обвърже с неговото
изпълнение. Надлежното изпълнение се явява и средство за реализация на заявения
интерес от насрещната страна в правоотношението. Удостовереното с подпис на
представляващите ответниците юридически лица сочи
както на получена сума, така и на признато неизпълнение на изрично описани по
съдържанието си вземания. Липсата на плащане включително и на формираната лихва
лишава кредитора от възможност да разчита на обещаното му постъпление, а
отложеният момент на изпълнение на това вземане, както и на други, безспорни в
процеса разноски, съпътстващи кредитното правоотношение сочи на зачетен от
правния ред интерес и за кредитополучателя. Ето защо договореният механизъм за
натрупване на непогасените своевременно задължения към дължимата занапред
главница е годно основание да формира и вземане за възнаградителна
лихва.
Съгласно
чл. 101 ЗЗД трето лице може да поеме отговорността за изпълнение на определено
или определяемо задължение като законът се дезинтересира
от причината за това. От тази гледна точка изявлението от името на „К.“ ООД и
на ответника А. В. е достатъчно, за да ги ангажира спрямо ищеца. Съгласно чл.
101 изр. трето ЗЗД отговорността е солидарна, което ще рече, че ищецът е в
правото си да претендира изпълнение както от кредитополучателя, така и
солидарните длъжници.
Утвърдената
от закона защита на потребителя обезпечава очаквания от правния ред баланс в
отношенията между търговец и физическо лице, когато участва в правната връзка
за да задоволи потребности извън сферата на търговската или професионална
дейност. От тази гледна точка именно икономически силната страна в
правоотношението е ангажирана да обезпечи равнопоставеност
при определяне рамките на правоотношението. Както бе посочено вече в хипотезата
на встъпване в чуждо задължение непосредствения интерес на третото лице остава
без значение. Предписаната от закона солидарна отговорност, произтичаща от
встъпване в чуждо задължение по определение изключва възможността кредиторът да
отчете специфичните интереси на физическото лице в контекста на указаните вече
правила.
Освен
това публично достъпната информация, отразена в търговския регистър се установява,
че ответникът В. е законен представител и съдружник в дружеството
кредитополучател – „К.Д.“ ООД. При тези обстоятелства встъпването еднозначно
може да бъде свързано с осъществяваната от него професионална дейност, което
само по себе си изключва качеството му потребител. По тези съображения не
съществува правна възможност ответникът В. да се позове на правилата за защита
на потребителите, а следователно и безпредметно остава обсъждането дали и
доколко е налице неравноправна клауза от тази гледна точка.
От
неоспореното заключение на вещото лице се налага извод, че формираната от ищеца
лихва съответства на договорения механизъм за определяне на неговия размер. По
делото не се доказа да е извършвано и друго плащане, извън установените от
вещото лице, нито се твърди да е настъпило друго обстоятелство, обуславящо
погасяване на вземането за лихва. Ето съдът приема за доказано задължение за възнаградителна лихва за процесния
период в предявения размер.
По иска с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД
Настоящият състав приема, че
определящо за идентификация на вземането се явяват обстоятелствата, при които
то възниква. Доколкото съпътстващите договора за кредит разноски не почиват
нито на предоставен ресурс, нито съставляват възнаграждение за ползването му, а
и предвид указанието в договора, че касае съпътстващи го услуги, предоставени
от кредитодателя, настоящият състав приема за
приложим общия текст, утвърждаващ договорната свобода при определяне рамката на
правоотношението.
Доказателствата сочат на постигнато
съгласие освен за главница и лихва, да бъдат заплащани и такси. В процеса не е
въведен спор нито по отношение на основанието, нито досежно
размера на това вземане. Законът легитимира търговеца да удостоверява вземането
си с водените от самия него счетоводни записи, поради което настоящият състав
приема за доказано и самостоятелното вземане за такси.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито
предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера
му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният
закон.
Заповедта за изпълнение сочи на
утвърдено вземане за законна лихва върху главницата, чиято изискуемост обаче не
се установи. След като на решението е възложено да утвърди еднозначно
действителното правно положение съгласно чл. 422 ал. 3 ГПК, настоящият състав
приема, че макар и да не съставлява самостоятелен иск, дължи да отрече и така
признатото вземане.
По разноските
С оглед утвърдената съдебна практика
с Тълкувателно решение по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в рамките на това
производство следва да бъде разрешен окончателно и въпросът за направените
разноски в заповедното производство.
Наличното доказателство за платено
възнаграждение, пришито по л. 32 от делото сочи да касае действия по образуване
и водене на изпълнително производство по процесния
договор. Тези разноски остават извън описания вече обхват на подлежащите на
възстановяване разноски, предмет на преценка от страна на съда. Нормата на чл.
81 ГПК изрично свързва изследването на самостоятелното от правна гледна точка
вземане за разноски от нарочно заявено искане. С оглед заявеното и онагледено в
приложения списък искане за разноски настоящият състав не намира да е сезиран с
такова за присъждане на заплатеното в заповедното производство адвокатско
възнаграждение. Ето защо и налице е процесуална пречка да бъде отчетено при
определяне на подлежащите на възстановяване разноски.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че при установения изход от спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищеца
и доказани разноски – посочената в списъка и заплатена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
Не се установява ответниците
„К.Д.“ ООД и А.П. В. да са договорили и съответно заплатили възнаграждение на
упълномощените по делото адвокати. Не се установява да са направили и други
разноски. По изричен текст на чл. 78 ал. 1 ГПК това е предпоставка, за да бъде ангажирана
отговорността на ищеца. С оглед правилото на чл. 81 ГПК настоящият състав
счита, че дължи да огласи така формираната воля с решението си.
Ответникът „К.“ ООД не предявява
претенции по разноски, поради което безпредметно остава обсъждането дали такива
му се дължат.
Съдът констатира, че е допусната
грешка при определяне на дължимата държавна такса при предявените обективно
съединени искове. Липсата на плащане е пречка сумата да бъде възложена в тежест
на ответника дори и частично, поради което следва да бъде възложена в тежест на
задълженото да я внесе лице – ищеца.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените при условията на чл. 422 ГПК искове от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, че съществуват вземания срещу „К.Д.“ ООД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. ***************, „К.“ ООД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. *************** и А.П. В. с адрес ***, дължими при условията на солидарност, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 26304/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, а именно:
1. на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ за сумата 8638,00 лв. – договорна лихва за периода 21.09.2013 г. – 15.05.2014 г.;
2. на основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 345,04 лв. – такси за периода 21.04.2009 г. до 15.05.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията
на чл. 422 ГПК иск от „Ю.Б.“ АД, ЕИК
****** със седалище и адрес на управление:***, че съществува вземане срещу „К.Д.“
ООД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. ***************, „К.“
ООД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. *************** и А.П. В.
с адрес ***, за сумата 101735,22 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит
продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № BL 759/07.03.2006 г., за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 26304/2014 г. по описа на Софийски районен съд,
35 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 36,19 лв. – разлика до дължимата държавна такса от 4464,93 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „К.Д.“ ООД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. ***************, „К.“ ООД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. *************** и А.П. В. с адрес *** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:*** лв. – разноски в исковото производство пред Софийски градски съд и в заповедното производство пред Софийски районен съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78 ал. 3 ГПК, заявено от името на „К.Д.“
ООД и А.П. В..
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящото.
СЪДИЯ: