№ 212
гр. Варна , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета И. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20203110111038 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявените от "А.С." ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. ******* /Ф.ц./, против
солидарните длъжници „Т.Л." ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в с. ********, и с адрес за кореспонденция по договор в гр.
*********************** представлявано от управителя П. С. Н., и П. С. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***************, искове с правно
основание чл. 327 от ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 21375,07
лв., съставляваща аритметичен сбор от непогасени остатъци по фактури за
продажба на горива № **********/31.12.2018 г. и № **********/31.01.2019
г., и сумата от 3 372,51 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 15.02.2019 г. до 04.09.2020 г. върху сумарната главница от 21
375,07 лв., както и законната лихва върху същата главница за периода от
депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
посоченото задължение.
Обстоятелства, от които се твърди че произтича претендираното
право:
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.11.2017 г. в гр. Варна бил
1
сключен рамков по същността си договор за зареждане с горива и смазочни
материали (ГСМ), по силата на който доставчикът "А.С." ЕООД приел да
продава на клиента „Т.Л." ЕООД налични ГСМ от бензиностанциите си във
Варна и Добрич. От страна на дружеството-купувач договорът бил подписан
от управителя му П. С. Н., който същевременно поел в лично качество
солидарна отговорност за вземанията на доставчика от клиента.
Съгласно чл. 7 от договора „Т.Л." ЕООД се задължило да заплаща
получените количества в 14-дневен срок от датата на издаването на
съответната обобщена съгласно чл. 6 фактура.
В периода от сключването на договора на 16.11.2017 г. до 31.01.2019 г.
(датата на последната фактура) "А.С." ЕООД е издало, а „Т.Л." ЕООД е
приело общо 27 обобщени фактури, които доказват прехвърленото на
купувача право на собственост върху различни по количество течни горива
(евродизел).
До началото на месец декември 2018 г., купувачът погасявал
възникналите си задължения, но по последните две фактури има непогасени
задължения, както следват:
- Фактура № **********/31.12.2018 г. за продажба на 10 551,461
литра евро-дизел Б6 на обща стойност 22 031,45 лв. с ДДС, по която към
днешна дата е налице непогасен остатък в размер на 7 031,45 лв. Забавата за
плащане по тази фактура, преценена според падежа по чл. 7 от договора, е
отпочнала на 15.01.2019 г. - денят, следващ изтичането на 14-дневния срок.
- Фактура № **********/31.01.2019 г. за продажба на 6 762,922
литра евро-дизел Б6 на обща стойност 14 343,63 лв. с ДДС, по която към
днешна дата не е заплатено нищо. Съгласно с уговорения падеж по чл. 7 от
договора купувачът е изпаднал в забава за заплащането на стойността на тази
фактура на 15.02.2019 г.
Обобщените с фактурите количества горива са предавани чрез
зареждания на МПС на ответника в бензиностанцията на ищеца, за което
свидетелстват подписаните лимитни карти със значението на приемо-
предавателен протокол (подписани са 11 по първата фактура и 7 по втората).
2
Предаването на количествата е отчетено пред НАП чрез издаването на
съответния фискален бон към всяка лимитна карта. Важно е да се отбележи,
че фискалният бон в случая няма значението на касов бон, защото макар да е
липсвало плащане доставчикът е бил задължен да отчете фактическото
намаляване на наличностите по резервоарите на станцията си съгласно
изискванията на „Наредба Н-18 от 13.12.2006 г." на Министъра на финансите.
Тоест, фискалните бонове са издадени единствено заради задължителното
автоматизирано отчитане на всяко зареждане и задължителното генериране
на фискален бон дори зареденото количество да не е платено.
Твърди се, че ответникът е осчетоводил доставките по всяка от
фактиурите, включил ги е в дневниците си за покупки и справките-
декларации по ЗДДС, и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. По
отношение на първата фактура (№ **********/31.12.2018 г.) приемането на
количествата се доказва от посочването й като основание при всяко от
четирите частични плащания в общ размер на 15 000 лв.
По делото НЕ е постъпил отговор от ответните страни в срока по
чл.131 от ГПК.
В с.з. от 19.03.2021г. са изменени предявените искове, като частично е
прекратен иска за главницата и изцяло иска за мораторната лихва. Като
предмет на делото е останал само иска за главницата за сумата от 5642,51
лв., съставляваща непогасен остатък от главници по фактури за продажба на
горива № **********/31.12.2018 г. и № **********/31.01.2019 г/., ведно със
законната лихва върху намалената в хода на делото главница от 5642,51 лв.
за периода от депозирането на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на посоченото задължение.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват и не
са направили искане за гледане на делото в тяхно отсъствие, ищецът
поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
3
по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответниците не са представили отговор в срока
по чл. 131 от ГПК, не се представляват в с.з. и не представят искане за
гледане на делото в тяхно отсъствие, като на същите са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването им в
съдебно заседание. Ищецът в с.з. моли за постановяване на неприсъствено
решение, а предвид представените от него писмени доказателства и
разпределението на доказателствената тежест, искът се явява вероятно
основателен.
Не се претендират разноски по делото.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Л." ЕООД , ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в с. ********, и с адрес за кореспонденция по договор в гр.
*********************** представлявано от управителя П. С. Н., и П. С. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***************,, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА "А.С." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. ******* /Ф.ц./, сумата от 5642.51 лв. /пет хиляди
шестстотин четиридесет и два лева и 51ст./, съставляваща непогасен
остатък от главници по фактури за продажба на горива №
**********/31.12.2018 г. и № **********/31.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 5642,51 лв. за периода от депозирането на
исковата молба в съда – 04.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да
поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени
ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от
хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5