№ 579
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря В.К.Т
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203326 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от ДР. СТ. К. ЕГН **********
с адрес: гр. ****” против наказателно постановление № 800/26.03.2021г. на Кмета на
Община Бургас, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗдравето вр.
Решение № 72/26.01.2021г. на МС, вр. раздел I, т. 11а от Заповед РД-01 -52/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването на ДР. СТ. К. е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че Заповед РД -01-124/13.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването не била обнародвана в Държавен вестник. Не било
посочено в какво качество е санкционирано лицето. Сочи, че бил управител в „***“ като
работното време на заведението било до 22 часа и нямало външни лица, а Заповедта на
Министъра касаела посещението на клиенти в заведенията, т.е. заведението трябвало да
работи. Намира, че е налице хипотезата на маловажност на нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, депозира
становище, с което поддържа жалбата, няма искания по доказателствата. Претендира
разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е подадена в срок като НП е връчено на 25.06.2021г., а жалбата е подадена на
01.07.2021г., от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме за допустима.
На 12.03.2021г. св. Р.Е. като лице, включено в списък към Заповед № 667/10.03.2021г.
на Кмета на Община Бургас, извършвал съвместна проверка с представители на РЗИ, ОД
МВР, ОДБХ, на заведения.
На тази дата свидетелят съставил АУАН срещу ДР. СТ. К. за това, че на 12.03.2021г.
1
около 22,30 часа при извършена проверка на обект „***“ находящо се в *** е установено, че
е заварено да стои на обществено място на закрито без да е поставил предпазна маска или
друго защитно средство, което предпазва лицето, покриващо носа и устата му на
обществено място съгласно ДР и ЗР на ЗЗ, с което е нарушил чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4
ЗЗдравето вр. Решение № 72/26.01.2021г. на МС, вр. Заповед РД -52/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването, вр. Заповед РД 01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването, раздел 1, т. 7.
Лицето при проверката било без поставена маска, но след това излезнало, отишло до
офис и излезнало с поставена маска.
АУАН е връчен лично на нарушителя на 12.03.2021г., който не е вписал в АУАН
възражения. На 16.03.2021г. са депозирани възражения от К., че същият е бил без маска,
защото е трябвало да я подмени с нова и работното време било приключило, спазвал
инструкциите, тъй като бил в непрекъснат контакт с различни хора, тъй като работи в
ресторант.
АНО е възприел фактите, описани в АУАН и на 26.03.2021г. било издадено НП, с
което за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗдравето вр. Решение №
72/26.01.2021г. на МС, вр. раздел I, т. 11а от Заповед РД-01 -52/26.01.2021г. на Министъра
на здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
Тези факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно чл. 209а, ал. 3 ЗЗ нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени
от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица,
определени от кметовете на общини. АУАН е съставен от компетентно лице съгласно
Заповед № 667/10.03.2021г., а НП е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ предвижда, че при обявена извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка.
Не се споделят възраженията, че Заповед РД -01-124/13.03.2020г. на Министъра на
2
здравеопазването не била публикувана в Държавен вестник и не била произвела действието
си. На първо място тази заповед изобщо не е посочена в НП, а и в АУАН. От друга страна
действително се касае за Заповеди на Министъра на здравеопазването. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от
13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. като
съгласно т. 2. възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за
овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването
издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които
впоследствие бяха многократно изменяни. С Решение № 325 на МС от 2020 г. беше обявена
извънредна епидемична обстановка, която беше продължавана. Решение № 72 на МС от
2021 г. МС също приема удължаване срока на извънредната епидемична обстановка до 30
април 2021 г. като съгласно т. 2 е възложено Министърът на здравеопазването по
предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе временни
противоепидемични мерки на територията на страната с цел защита и опазване живота и
здравето на гражданите.
Посочената в АУАН и НП заповед е средството за въвеждане на мерки за защита и
опазване живота и здравето на гражданите. Заповедите в периода си на действие създават
задължения, непосредствено засягат права, свободи и законни интереси на неопределен
брой лица. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове
(ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица,
както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по
адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по
адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на
ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване. От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК
когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или
преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за
осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои
от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се
оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването
са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите
на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, както и на страницата на Министерство на здравеопазването. Те обвързват
неопределен кръг от лица и създават задължения, поради което следва да се приеме, че
Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им,
не представлява изменение на нормативна разпоредба. Към датата на проверката
Заповедите, посочени в АУАН и НП са били действащи, пораждали са валидно правно
действие на територията на Република България (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по
к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от
03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение
№ 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали;
3
Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд –
Кърджали и др.).
Със Заповед РД 01-52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването е удължен срока
на въведените временни противоепидемични мерки на територията на Република България
считано от 1.02.2021 г. до 30.04.2021 г. Съгласно т. 11а от Заповедта от 1.03.2021 г. се
допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона
за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пианобарове, бар-вариете и нощни
барове, при използване на не повече от 50% от капацитета им, отстояние от 1,5 м. между
облегалките на столове на две съседни маси и носене на защитни маски за лице от
персонала.“.
В случая безспорно установено е, че жалбоподателят е бил на обект „***“ находящо се
в *** като е бил без поставена защитна маска. Не е спорно по делото, че този обект има
статут на ресторант, бар, както обясни и разпитаният свидетел Е. и както сочи самият
жалбоподател, поради което попада в хипотезата на чл. 124 от Закона за туризма.
Според съда обаче в АУАН и НП не е посочен съставомерен признак, за да се ангажира
отговорността на К., а именно не е посочено да е лице от персонала. В посочената в НП като
нарушена точка от Заповедта на Министъра изрично е предвидено, че задължението за
носене на маска е за лицата от персонала. Съгласно т. 11а от Заповедта от 1.03.2021 г. се
допускат посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона
за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пианобарове, бар-вариете и нощни
барове, при използване на не повече от 50% от капацитета им, отстояние от 1,5 м. между
облегалките на столове на две съседни маси и носене на защитни маски за лице от
персонала.“.
Нито в АУАН, нито в наказателното постановление обаче се сочи К. да е лице от
персонала, с което липсва факт, който е предвиден като задължителен, за да е съставомерно
деянието. В случай, че лицето не е лице от персонала, то той няма задължение да носи
защитна маска, тъй като е нелогично посещаването на ресторант с маска, без да има
възможност да се консумира храна. Фактът дали се касае за лице от персонала е следвало да
бъде установен от проверяващите лица и изрично да е посочен в АУАН и НП, за да може
санкционираното лице да се защити и да ангажира доказателства евентуално за дейността
си, ратното време и пр.
На следващо място следва да се отчете, че е налице противоречие между АУАН и НП
като в АУАН е посочено, че е налице нарушение на Раздел I, т. 7 от Заповед на Министъра
на здравеопазването, а НП сочи, че е нарушен Раздел I, т. 11а от Заповед РД 01-
52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването, с което е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Отделно от изложеното за този състав в конкретния случай са налице всички
обстоятелства, за да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1,
б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия
орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11
ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
4
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да
се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус,
съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл.
11 ЗАНН. В обекта не е имало посетители, последните са си тръгнали, когато
проверяващите са влизали, всички лица от персонала са били с поставена маска, а лицето,
което е санкционирано е излезнало, отишло е до офис и се е върнало с поставена маска. Това
поведение на жалбоподателя сочи на критичност и че спазва въведените в страната мерки и
цели опазване на собствения си и на лицата, с които общува живот и здраве. Според този
състав в случая е приложим института на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от
ЗАНН. Проверката е извършена след приключване на работното време на заведението,
когато са си тръгнали последните посетители от него, всички лица от персонала са били с
поставени предпазни маски, санкционираното лице е предприело действия по опазване на
здравето и живота на лицата, с които е общувало и е следвало да има контакт като е
излезнало, поставило е маска и се е върнало.
По делото няма данни жалбоподателят да е извършвал и други административни
нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. Това
следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че настоящата проява следва да се
третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност. При така установеното,
административнонаказващият орган не е следвало да налага санкция, а да предупреди устно
или писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. В случая
санкционираната деятелност съставлява „маловажен случай” по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Поради изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая
право на такива, предвид отмяна на НП, има жалбоподателят, който не е сторил такива и не
му се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 800/26.03.2021г. на Кмета на Община Бургас,
с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗдравето вр. Решение №
72/26.01.2021г. на МС, вр. раздел I, т. 11а от Заповед РД-01 -52/26.01.2021г. на Министъра
на здравеопазването на ДР. СТ. К. ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6