Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на първи декември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Катя Петрова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2557 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от Ж.Х.Ж. срещу Решение № 1317/05.10.2022г.
постановено по НАХД № 20223110202213/2022г. по описа на ВРС, 29 състав, с което е потвърдено НП № 21-0460-001017/30.05.2022г.
на Началника на група при 5 РУ на ОД МВР Варна.
В касационната жалба и в открито съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП и в алтернативност делото да бъде върнато на друг състав на ВРС за изясняване на фактите по ПТП. В касационната жалба се оспорва процесуалната законосъобразност на въззивното решение с довод, че в НП неправилно е определен административно-наказателно отговорният субект. Сочи че пред въззивният съд са наведени твърдения, че не уточнена датата на приетото от АНО настъпване на ПТП и, че не е установен механизма на настъпването му и извършителя. Сочи че механизмът на настъпване на ПТП е установен само от свидетелските показания и разпорежданията на лица заинтересовани от случая. След анализ на разпита на свидетелите проведен в открито съдебно заседание от въззивния съд и анализ на данните по писмените материали прави извод, че не са налице доказателства установяващи, че нарушението е извършено точно от наказаното лице.
Ответникът, чрез процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1317/05.10.2022г.
постановено по НАХД № 20223110202213/2022г. по описа на ВРС, 29 състав, с което е потвърдено НП № 21-0460-001017/30.05.2022г.
на Началника на група при 5 РУ на ОД МВР Варна. С НП на Ж. Х. Ж. са наложени следните
административни наказания: по пункт първи на основание чл.183, ал.2 от ЗДвП „глоба“
в размер на 20лв. и по пункт втори на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП
„глоба“ в размер на 50лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: от текста на съставения АУАН е констатирал, че на 06.06.2021г. г-н Ж.
управлявал лек автомобил, като при маневра движение назад се блъска в ел.стълб.
ПТП с незначителни материални щети. Водачът напуска ПТП без да уведоми органите
на КАТ.
За
констатираните нарушения бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и
издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове, че АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи при спазване на предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за форма. Съдът е приел, че релевантните относно
съставомерността на деянието факти се установят от доказателствата, събрани в
хода на административнонаказателното производство. При горните констатации и
изводи съдът, след излагане на съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН
към деянието, потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната
инстанция преценява възраженията в касационната жалба като неоснователни.
Твърденията по фактите и възражението срещу НП изложени идентично в
касационната жалба са релевирани пред въззивния съд в молба от процесуалния
представител на жалбоподателя вх.№ на ВРС 66130/28.09.2022г. Тези възражения са
само относно установеното от АНО в НП, в тях не е описана различна от
установената фактическа обстановка, фактите по която съдът да има задължението
да изследва (напр. че наказаното лице не е било в Р България, в районна на
гр.Варна, че е било в невъзможност да управлява МПС, поради напр. престой в
болнично заведение, др.), нито са представени доказателства в тази посока. Във
връзка с възраженията в
молба на жалбоподателя вх.№ на ВРС 66130/28.09.2022г. са събрани в открито съдебно заседание чрез
разпит на свидетели гласни доказателства, кредитирани от съда при
постановяването на оспорения съдебен акт.
Сочи се,
като касационно основание постановяване на решението при наличието на нарушение
на процесуалните и материално правните норми. Така формулираните касационни
основания следва да бъдат разгледани в аспекта на наведените в касационната
жалба твърдения. Съгласно чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК приложим по арг. чл.63в
от ЗАНН от „Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение
по касационен ред:
1. когато
е нарушен законът;
2. когато
е допуснато съществено нарушение на процесуални правила“.
Преценката
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила следва да се прави
при съобразяване на разпоредбата на чл.348, ал.3 от НПК „Нарушението
на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма
мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на
съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или
решението.“ Твърденията в жалбата не кореспондират със нито един от съставите
на същественото процесуално нарушение разписани в т.1 до т.4 от ал.3 на чл.348
от НПК. Решението е постановено от законен състав и няма данни за нарушаване на
тайната на съвещанието. Решението съдържа мотиви и е налице протокол от
проведеното открито съдебно заседание. Съдът е събрал относимите доказателства
и не е налице оставено от съда без уважение доказателствено искане на
наказаното лице, което да е свързано със събирането на допълнително посочени от
същото доказателства.
Доводите в
касационната жалба са относно интерпретацията на доказателствата от съда и
несъгласието с установените факти. Тези доводи не намират опора в
доказателствата по делото. Съдът е изяснил фактите. Настоящата инстанция не е
повторна по фактите и не установява такива. Касационната инстанция проверява
въз основа на фактите установени от въззивната, приложения материален закон –
арг. от чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 на НПК. При преценката за приложението на
материалния закон към установените факти се констатира, че е приложена
релевантната нормативна уредба и, че разпоредбите на относимия закон са
приложени правилно.
Предвид
горното, настоящата инстанция приема, че като е извел извод за законосъобразност
на НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице сочените
от касатора касационни основания, поради което въззивното решение като правилно
следва да бъде оставено в сила.
Направено
е искане от касационния ответник за присъждане на разноски. Съдът констатира,
че във фазата на касационното производство ответникът е представляван от
юрисконсулт, поради което по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид правната и
фактическа сложност на спора по арг. от
чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл.
144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1317/05.10.2022г. постановено по НАХД №
20223110202213/2022г. по описа на ВРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Ж.Х.Ж.,
ЕГН ********** да заплати на Началника на група при 5 РУ на ОД МВР Варна 80
(осемдесет) лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.