№ 320
гр. Варна, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500252 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от
Гаранционен фонд, гр. София против определение № 67/04.04.22г. по т.д. №
155/21г. на ОС-Силистра, с което е прекратено производството по делото по
отношение на третото лице-помагач И.Н.Х... Счита се, че определението е
незаконосъобразно, тъй като съдът не е извършил служебна справка за адреса
на третото лице, не са били давани указания в тази връзка и на лицето не е
бил назначен особен представител. Сочи се още, че са били налице и всички
други предпоставки за привличането на страната на ответника на третото
лице-помагач, тъй като фондът ще има правото на регресно вземане против
същото в качеството му на делинквент на вредите, чието обезщетение се
претендира по делото. Претендира се отмяна на определението и връщане на
делото с указание първоинстанционният съд да извърши справка за
постоянния и настоящ адрес на лицето.
В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна Т. ИЛ. ХЮС..
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при удовлетворяване изискванията
за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Исковото производство е образувано от Т. ИЛ. ХЮС. против
Гаранционен фонд-София с искане за заплащане на сумата от 60 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания,
причинени при ПТП на 05.10.16г. в България, предизвикано от водача
И.Н.Х.., който е управлявал МПС с турска регистрация и без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за територията на нашата страна, на
1
осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КЗ. В срока за отговор на исковата молба
ответникът е отправил искане на осн. чл. 219 от ГПК да се конституира като
трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд И.Н.Х.. от с. Тодор
Икономово, обл. Шумен, ул. „Осми март“, № 13. С определение №
52/04.03.22г. съдът е конституирал като трето лице помагач на Гаранционен
фонд посочения като виновен за процесното ПТП И.Н.Х... Изпратената
призовка, ведно с книжата по делото до третото лице са били върнати с
отбелязването, че същото не живее в селото, тъй като от 1989г. живее в
Турция на неизвестен за връчителя адрес, а на ул. „Осми март“, № 13 в селото
вече няма и къща. Освен това лицето няма и близки в селото.
При извършената служебна справка от съда в НБД „Население“ е било
установено, че И.Н.Х.. има регистриран постоянен адрес в с. Тодор
Икономово, общ. Каолиново, обл. Шумен, на ул. „Осми март“, № 13, считано
от 30.09.05г. и регистриран настоящ адрес в същото село, но на улица „Любен
Каравелов“, № 14, считано от 28.07.16г. Изпратената нова призовка до
настоящия адрес на лицето е била върната в цялост с отбелязването, че
същото не живее на посочения адрес , тъй като от 1989г. живее в чужбина, не
е живяло никога на този адрес, а в селото няма негови близки, които да
получат призовката.
Видно от отбелязването в Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен на 06.10.16г., че вписаният адрес за водача И.Н.Х.. е с. Тодор
Икономово, общ. Каолиново, обл. Шумен, на ул. „Осми март“, № 13, но и че
свидетелството му за управление на МПС е било издадено в Турция (л. 7).
Освен това в Постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 23.02.17г. на прокурор от РП-Силистра, касаещо процесното
ПТП, е отбелязано, че обвиняемият Х. е роден в България, но има и турско
гражданство; свидетелството му за управление на МПС е било издадено в
Турция и същият притежавал автомобил с турска регистрация, а освен това
живеел постоянно в Република Турция и през 2016г. заедно със съпругата си
Т.Х. дошли на гости в България с посочения автомобил (л. 33-35).
При тези обстоятелства следва да се приеме, че лицето, чието
привличане се претендира като трето лице-помагач на страната на ответника,
живее в чужбина. Поради това е налице хипотезата на чл. 219, ал. 2, пр. 2 от
ГПК – привличането не се допуска, когато третото лице живее в чужбина.
Нормата е специална и съставлява процесуална гаранция третото лице да не
бъде обвързано от задължителната сила на мотивите на решението, ако не е
могло да въздейства пълноценно върху изхода на делото. Обжалваното
определение като законосъобразно следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 67/04.04.22г. по т.д. № 155/21г. на
ОС-Силистра.
Определението не подлежи на обжалване по арг. от т. 9а отТР № 1 от
9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3