Р Е Ш
Е Н И Е
№
309 гр.Кюстендил, 09.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №4/2024г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
и сл. от ЗАНН и чл.208 и сл. от АПК.
Ф.Ц.К., ЕГН ********** чрез
пълномощника адвокат А.И., съдебен адрес ***, офис 7оспорва решение
№218/20.07.2023г. на КРС, постановено по АНД №289/2023г. В жалбата се сочат
доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №218/20.07.2023г., постановено по АНД
№289/2023г., с което е изменен ЕФ серия К
№7079907 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на ОДМВР – Кюстендил. Ф.Ц.К. ***, на основание
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е санкциониран като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с
ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е формирал мотиви за
законосъобразност на ЕФ, приемайки че е издаден при спазване на законовите
изисквания за форма, съдържание и процедура, както и поради доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна. Изменил е обаче ЕФ, преквалифицирайки
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като приема за безспорно установено
описаното в ЕФ административно нарушение и относимост на същото към чл.21, ал.1
от ЗДвП, а не както е посочено в акта по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на Ф.Ц.К. срещу с ЕФ серия К №7079907,
издаден от ОДМВР – Кюстендил. Прието е, че на 04.01.2023г. в 09.48ч., в с.Р,
обл.Кюстендил, на ПП І-6 при км 6+600 в посока ГКПП Гюешево, нарушителят, при
разрешена за населено място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявал лек
автомобил Ф Т с рег.№***** с 93 км/ч /приспаднат толеранс от 3% в полза на
водача/. МПС-то е собственост на „В Т“ ООД със законен представител В П К
/срав.спарвка/, но последният е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в
която е посочил за водач на автомобила по време на извършване на нарушението Ф.К.,
ведно с копие на СУМПС на лицето. Безспорно е, че нарушението е установено и
заснето с мобилно техническо средство TFR1-M 523. Изготвен е клип №34699. За констатирано нарушение на
чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания ЕФ. Представени са
доказателства за годността и техническата изправност на АТТС, както и протокол
за използване на АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
в относимата редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр.54/2017г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин
– чрез клип, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство TFR1-M 523. Тук касационният отбелязва, че поради настъпилата
законодателна промяна в сочената правна норма от 05.07.2017г. санкционирането
на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез облекчената процедура на
издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е обстоятелството с каква
система за видеоконтрол е установено нарушението – мобилна или стационарна/. За
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП се
налага административно наказание „глоба“ от 600 лв. и не се отнемат контролни
точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел
съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на
административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, както и протокола, представляващ Приложение №1 към
чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., доказват мястото и времето на
извършване на нарушението – с.Раненци, ПП І-6 при км 6+600, 09.48 ч., както и
измерената скорост – 93 км/ч след приспаднат толеранс от 3%. Клипът се явява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес,
доколкото е направен от изправно АТСС /срав. у-ние за одобрен тип средство за
измерване, протокол за проверка/. Субектът на нарушението е установен безспорно
след справка и съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от ЗДвП, и
след подадена декларация от собственика, сочещ друго лице за водач на
автомобила. В този кмисъл правилно Ф.К. е привлечен към отговорност. По тези
съображения КАС намира, че административното нарушение е доказано от обективна
и субективна страна.
Релевираното възражение, свързано с
непосочване на срок за възражение в ЕФ, съдът намира за неосноваятелно. В
законово определеното съдържание на фиша не се съдържа такова изискване. Същото
е въвеведо като правна възможност в чл.189, ал.6 от ЗДвП – в 7-дневен срок от
получаването на ЕФ може да се направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР. Директорът разглежда възражението и преценява
доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. В настоящият случай фишът е
връчен на 11.03.2023г., а въззивната жалба е депозирана на 17.03.2023г., т.е.
касатора се е възползвал от възможността да подаде жалба, а не възражение. В
този смисъл не е нарушено правато му на защита, а още по-малко е допуснато
съществено процесуално нарушение от наказващия орган.
Касационният съд не споделя и възраженията
относно съдържанието на Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. В
същия е посочено, че режима на измерване е стационарен, а не както се твърди в
жалбата – динамичен, поради което не се
дължи вписване на начало и крайна участъка, в който е извършен контролът. Протоколът
има нормативно установеното съдържание в образец - приложение. Нарушителят не е
оспорил изготвения Протокол във въззивното производство, поради което същият
като официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена
сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани. В
този аспект са несъстоятелни релевираните оплаквания в касационната жалба.
Правилна
е и квалификацията на нарушението от районния съд по отношение на нарушената
материалноправна норма, поради което касационният съд намира и това възражение
за неоснователно. Описанието на противоправното деяние във връзка със
съставомерните елементи безспорно покрива хипотезата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението правилно е скрепено със санкционната норма на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП - движение с несъобразена скорост в населено място.
Като е формирал правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно решение, което ще
бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №218/20.07.2023г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №289/2023г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: