№ 1286
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202758 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 625742-F640620 от
23.02.2022г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г. С. К., на основание чл.179, ал.1 от
ЗДДС (в редакцията на ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015г.) е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125,
ал.3 от ЗДДС.
В жалбата се оспорват констатациите във връзка с основанията за
прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, като се сочи, че дружеството от години
реализира оборот под изискванията на ЗАНН, регистрирано е само поради
спазване на финансови традиции, както и че въпреки забавянето за подаване
на отчетните регистри, дължимият данък е внесен в срок, няма никакво
нарушение на бюджета. Още сочи, че нарушението е първо за дружеството и
предлага наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
1
представител – юрисконсулт И. оспорва жалбата. Сочи, че при издаване на
наказателното постановление се спазени материалните и процесуалните
правила, както и че от събраното по делото безспорно се установява
описаното нарушение. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 21.04.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 05.05.2022г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.12.2021г., свидетелят Л. А. Г. – в качеството и на *** ТД на НАП
– гр.Пловдив извършила проверка, при която установила, че „ВИТТЕЛ ПРО“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** – като лице,
регистрирано по ЗДДС, не е спазило установения от закона срок за подаване
на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за
данъчен период от 01.11.2021г. до 30.11.2021г., а именно – до 14.12.2021г.
включително.
С оглед на горното, на 19.01.2022г. свидетелят Г. съставила АУАН №
F640620/19.01.2022г. срещу „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, ЕИК:********* за
нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС, който
АУАН бил съставен в съставен в присъствието и подписан от *** на
дружеството – Г. С. К.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
2
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Л. А. Г..Същата помни случая, като
описва начина на извършване на проверката и сторените при последната
констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От същите се установява
начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, ЕИК:*********, със
3
седалище и адрес на управление *** е нарушило разпоредбата на чл.125,
ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС - за това, че на 15.12.2021г., в
гр.Пловдив, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от
закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС
в ТД НАП – Пловдив за данъчен период от 01.11.2021г. до 30.11.2021г., а
именно – до 14.11.2021г. включително.
Съгласно вече посоченото – установяват се всички съставомерни за
описаното деяние обстоятелства, които не са спорни между страните.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Ето защо не може да бъда коментирано твърдението на жалбоподателя,
че в случая дължимият данък е внесен в срок, няма никакво нарушение на
бюджета.
Що се отнася до посоченото, че нарушението е първо и жалбоподателят
е дисциплиниран при спазване на разпоредбите на ДДС, то последното е
обстоятелство, което безспорно следва да бъде съобразено при
индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно
основание за да се направи извод за наличие на предпоставките на чл.28 от
ЗАНН.
Също така в случая е ангажирана отговорността на едноличен търговец,
която е обективна и безвиновна, поради което без значение е какви са
причините за нарушението, включително дали и защо дружеството все още е
регистрирано по ЗДДС, ако оборотите вече са под предвидените в същия
закон.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложената
имуществена санкция с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 (в редакцията на ДВ, бр. 105 от 2014 г.,
4
в сила от 01.01.2015г.) за установеното нарушение е предвидено наказание за
едноличните търговзи - имущетсвена санкция в размер от 500 лева до 10 000
лева. В случая имуществената санкция е определена в минимален размер,
съгласно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не
се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговарят на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно
съдебно заседание, с кратка продължителност, разпитани са двама свидетел,
фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 625742-F640620 от
23.02.2022г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
5
управление ***, представлявано от Г. С. К., на основание чл.179, ал.1 от
ЗДДС (в редакцията на ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015г.) е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125,
ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6