№ 95
гр. Айтос, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100978 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Ф. Д. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,чрез адв.
Т. Х. , съдебен адрес : ***., ЕГН **********, адрес: ***.
В молбата се съдържа искане да бъде увеличена присъдената с Решение № 260054 от
23.04.2021г., постановено пo гр.д. № 1 / 2021г. на PC Айтос, влязло в законна сила на
23.04.2021 месечна издръжка от 170 лева на 350 лева, месечно до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: В исковата
молба се излага, че със съдебно решение № 260054 от 23.04.2021г., постановено пo гр.д. № 1
/ 2021г..по описа на PC -Айтос, бракът между страните е прекратен , ответникът е осъден да
заплаща издръжка за двете деца в размер на 170 лв., считано от датата на подаване на ИМ в
съда. Също така на ответника било предоставено ползването на семейното жилище в ***.
В ИМ се твърди, че е налице съществено изменение на обстоятелствата. Освен, че
настоящата издръжка е под минималния размер определен с чл.142, ал.2 от СК, децата са
пораснали, като разходите за закупуване на дрехи, обувки, храна, учебници, пособия,
помагала и други са се увеличили, като се излага,че е взеизвестен факта на драстичното
покачване на цените на стоките от първа необходимост, при което положение, така
присъдената издръжка се оказва недостатъчна за задоволяване нуждите на детето. Това са
допълнителни разходи, които са в тежест само и единствено на майката, която полага
основните грижи.
Заедно с това е налице и промяна на нормативната уредба пo определяне размера на
издръжката, която съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК се установява на минимална
такава в размер на 1/4 от минималната работна заплата за страната.
1
Ищцата твърди, че ответникът е здрав и в работоспособна възраст, работи във *** и
реализира добри доходи, така че за него не би представлявало трудност да плаща по- висока
издръжка. Успоредно с това детето С. е пораснало, а заедно с това са нараснали и нуждите
му, поради което издръжката трябва да бъде увеличена на 350 лева от датата на подавана на
исковата молба в съда-12.12.2023г до настъпване на законови изменения.
На следващо място се излага, че ответникът живее и работи преимуществено в чужбина и от
години не се е прибирал в семейното жилище, а ищцата изпитва жилищна нужда, т.к. с
двете деца живеят в дома на нейните родител, който никак не е голям, а децата растат
ежедневно. От познати ищцата научила, че ответникът е отдал под наем семейното жилище
, което я разгневило, т.к. с децата ползвали няколко помещения в дома на родителите й. В
тази връзка ищцата моли да й бъде предоставено ползването на семейното жилище ,
находящо се в ***.
Правят се доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от
ответника Е. С. К. чрез адв.А., в който признава иска като допустим само досежно иска по
чл.150СК. Относно иска по чл.56, ал.6 СК, излага съображения по неговата недопустимост.
По същество ответникът счита иска по чл.56, ал.6 СК за неоснователен , т.к. сама ищцата е
признала, че родителите й са закупили ново жилище в ***, в което да живеят тя й децата.
Излага се, че това че ответникът работи извън страната не означава че вече не използва
семейното жилище, когато се прибира в страната. Ответникът отрича жилището да е
отдадено под наем. В отговора на ИМ се признава иска по чл.150 СК до размер от 225лева и
оспорва иска над този размер като недоказан. Оспорва се и приложената в превод данъчна
декларация.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с адв.Х.. Поддържа иска.
В о.с.з. ответникът –редовно призован не се явява. Представлява се от адв.А., която
прави признание на иска до размера на минималната издръжка за страната съгласно
правилата на ГПК. Ответникът чрез адв. А. отрича да е отдал имота под наем.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Удостоверение за раждане, издадена въз основа на акт № 0576, от
15.03.2013 година на Община Сливен, непълнолетния С. Е.ов К., ЕГН **********, е роден
на 15.03.2013 г. от майка Ф. Д. К.а, ЕГН **********, и баща Е. С. К., ЕГН **********.
Страните по делото са имали сключен граждански брак, който е прекратен по взаимно
съгласие с Решение № 260054 от 23.04.2021г., постановено пo гр.д. № 1 / 2021г. на PC
Айтос, влязло в законна сила на 23.04.2021. Със съдебния акт е прекратен брака между
родителите. Упражняването на родителските права спрямо детето С. Е.ов К. е предоставено
на майката Ф. Д. К.а, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 170.00 лева.
2
По делото за разпитани свидетели –М. Й. М. и Ю. И. Ш..
Свид.М. разказва, че ищцата живее с децата в дома на родителите си в ***. къщата на
родителите на ищцата е на два етажа, като единия етаж се ползва от ищцата, а другия от
нейните родители. Свид. М. разказва, че когато е минавал покрай къщата на Ф. в *** е видял
от комина да излиза пушек и ищцата му казала, че в къщата живеят роднини на бившия й
съпруг.
Според свид. Ш. ответника работи извън страната , но когато е в България се прибира
в семейното жилище, защото няма къде другаде да отиде, т.к. в къщата на неговите
родители живее майка му и семейството на брат му-съпруга и деца. В спорния имот в ***
ответникът приютил временно свой чичо Шинаси, които изгубил жилището си и уговорката
била, че положението е временно , докато последния си намери квартира. Свид.Ш. е
категоричен, че имотът не се отдава под наем и ответникът не получава пари от човека,
които в момента живее там. Според свид. Ш. когато ответникът е в страната няма къде
другаде да живее, освен в семейното жилище.
От приложените по делото документи в превод е видно, че на месец ответникът
получава чист доход между 1200 и 1600 паунда (л.53-57).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От влизане в сила на последното решението са изминали над три години и са настъпили
социално-икономически промени. Успоредно с това детето е пораснало, а заедно с това и
неговите нужди от храна, облекло, обувки, пособия и др.
Предявения иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК съдът намира за доказан по
основание (доколкото съгласно акта за раждане страните са родители на детето С.) и размер
за сумата от 300.00 лв. Минималната работна заплата за страната съгласно ПМС след
01.01.2024 - е 933 лева и съобразно чл.142, ал.2 СК минималната издръжка на едно дете
възлиза на ¼ от тази стойност /или 233.25 лева/, а съдът е призван да следи за защита
интересите на децата служебно. Постановяването на издръжка под този минимум, би било
незаконно, т.к уврежда интересите на детето. Не на последно място от представените от
ответника документи, се доказва, че последния работи в Англия и получава възнаграждение
между 1200 и 1600паунда, което много над средната работна заплата за страната.
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно възможностите си и
материалното си състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на
непълнолетните си деца, като съгласно ал.2 на същата разпоредба те дължат издръжка
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като
критерии за определяне на дължимата издръжка в чл.142, ал.1 СК са посочени нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което следва да я
осигурява. Изхождайки от тези разпоредби следва да се приеме, че ответникът Е. К., като
баща на непълнолетното дете С., дължи издръжка на същото, което се явява лице, имащо
право на издръжка съгласно чл.143 СК и за чието благополучие ответникът отговаря като
3
негов баща. За да му осигури условия за живот, ответникът К. следва да заплаща подходяща
месечна издръжка, която да е достатъчна за нормалното съществуване на детето и за
неговото развитие, като същевременно с това следва размерът й да е съобразен с
възможностите и материалното състояние на ответника, от една страна, и с нуждите на
издържания от друга.
Съдът при определяне размера на необходимата издръжка отчете
обстоятелството, че непълнолетния С., към настоящия момент е изцяло поет от грижите на
ищцата Ф. Х.. Несъмнено е обстоятелството, че разходи се правят във връзка с храна,
облекло, обувки за детето, закупуване на подходящи за възрастта му учебни пособия и пр.,
които разходи не могат да се избегнат с оглед поддържането на нормален и спокоен живот,
както и предвид средствата, нужни за подпомагане развитието на детето. При тези факти по
делото несъмнен е изводът на съда за необходимостта от заплащане на издръжка,
необходима за покриване нуждите на детето, свързани със задоволяване на основните
ежедневни потребности като вода, храна, ел.енергия, облекло, лекарства, учебници и учебни
помагала. В същото време следва да се отчете факта, че съгласно представените
удостоверения за трудови доходи на страните ответникът получава по-високо
възнаграждение от ищцата и в този смисъл върху него следва да падне по-голямата тежест
за издръжката на детето.
Що се касае до размера на месечната издръжка, съдът намира за подходяща
издръжката за детето С. възлиза на 500 лв. на месец, от които 300 лв. следва да се поемат от
бащата и 200 лв. от майката. Тази издръжка съдът счита за подходяща за задоволяване
потребностите на детето и адекватна на възможностите на ответника , според негово
заявление.
С оглед на изложеното иска следва да се уважи до размер от 300 лева от датата на подаване
на исковата молба 12.12.2024 година. Съдът счита, че няма основание ищцата да претендира
издръжката да бъде заплатена до определено число на месеца, т.к. задължението за
издръжка възниква месец за месец и следва да бъде изпълнено до последното число на
месеца, за който се дължи. Конкретна дата на изплащане на издръжката може да бъде
предвидена единствено по спогодба между страните, какъвто не е настоящият случай. Няма
как съда да осъди ответника да заплаща издръжка до 10-то число на месеца, т.к. по делото
липсват доказателства кога получава месечното си възнаграждение за труд.
Относно иска по чл.56, ал.6, вр.ал.5 СК се установи следното:
С решение Решение № 260054 от 23.04.2021г., постановено пo гр.д. № 1 / 2021г. на PC
Айтос, влязло в законна сила на 23.04.2021г, съдът е прекратил гражданския брак между
страните по взаимно съгласие. С решението е предоставил ползването на семейното
жилище, находящо се в *** на съпруга. Семейното жилище е придобито от страните по
време на брака им в условията на съпружеска имуществена общност. Съгласно чл. 56, ал. 5
от СК когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
4
обстоятелства, а ал. 6 на цитираната разпоредба предвижда, че при изменение на
обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите
съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
В настоящия случай към момента на подаване на ИМ бившите съпрузи имат едно
ненавършило пълнолетие дете- С.. И двамата са съсобственици на процесния имот в ***.
Установява се, че ищцата се е установила с децата в нова къща в ***, закупена след развода
от родителите й. Детето С. посещава училище в *** и има установена социална среда и
приятелски кръг там (според социалния доклад). Ищцата работи в К. Г.-***. Не се
установява от доказателствата по делото ищцата да се е преместила в *** или да се налага да
пътува до работа или детето С. да пътува до училище в ***. Същевременно, по делото не се
установи ответникът да притежава други недвижими имоти.
Ищцата не успя да докаже, че след влизане в сила на решението за развода между страните
са се изменили обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на ползването на
бившето семейно жилище, т. е. тези обстоятелства (критерии), предвидени в чл. 56, ал. 5 от
СК. По време на постановяването на решението за развода ответникът вече е работел извън
страната и въпреки това ищцата със съдебна спогодба се е съгласила семейното жилище да
бъде предоставено за ползване от съпруга. Към момента обстоятелствата не са се
променили, каквото е изискването на ал.6 на чл.56 СК.
Ето защо, по изложените съображения искът по чл.56, ал.6, вр.ал.5 СК се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.69, ал.7 ГПК ответникът К. следва да бъде осъден да заплати и
дължимата държавна такса съразмерно на размера на увеличената издръжка в размер на
187,20лв./ сто осемдесет и седем лева и 20ст./.
Относно разноските съдът установи, че ищцата е направила разходи в размер на
1500лева за адв.възнаграждение, а ответникът е сторил разноски в размер на 750лева. С
оглед на изхода от спора съдът отсъди ищцата да заплати на ответника 375лева, а
ответникът на ищцата 750лева. След приложение на правилото за прихващане на
вземанията,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата само сумата от 375лева
съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение Решение № 260054 от 23.04.2021г.,
постановено пo гр.д. № 1 / 2021г. на PC Айтос, влязло в законна сила на 23.04.2021, месечна
издръжка, която бащата Е. С. К., ЕГН **********, адрес: ***, следва да заплаща на детето
С. Е.ов К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ф. Д. Х., ЕГН
**********, като УВЕЛИЧАВА размерът на издръжката от 170.00 лева (сто и седемдесет
лева) на 300 лева (триста лева ) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в
5
съда – 12.12.2023 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката ,ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендираната сума от 350лв/триста и петдесет
лева/ .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 56, ал. 6 СК вр. чл. 56, ал. 5 СК искането Ф. Д.
Х., ЕГН ********** за промяна на ползването на семейното жилище находящо се в ***.
ОСЪЖДА на осн. чл.69, ал.7 ГПК Е. С. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Айтос държавна такса в размер на 187,20лв./ сто осемдесет и седем лева и 20ст./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. С. К., ЕГН ********** да заплати на Ф. Д. Х.,
ЕГН ********** сумата от 375лв. /триста седемдесет и пет лева/.
Решението в частта относно присъдената издръжка подлежи на предварително
изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчване съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6