№ 228
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора Д. М. Д.
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Гражданско дело №
20211800100331 по описа за 2021 година
В. Б. Б. от гр. И. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за
заплащане на сумата 27 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от неоснователно обвинение в извършване на престъпление, по което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата от
влизане в сила на оправдателната присъда – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че с пр. преписка № 966/2015 г. на РП- И. срещу
него е започнало наказателно преследване за извършено документно престъпление,
извършено в качеството му на разследващ полицай, а след направени отводи на прокурорите
от РП- И. преписката била изпратена на РП- Елин Пелин и образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. На 28.04.2017 г. ищецът бил
привлечен като обвиняем, а на 24.10.2017 г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на
който било образувано НОХД № 702/2017 г. на РС- И.. С присъда по посоченото дело от
30.01.2018 г. ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение, която присъда била
потвърдена с решение на СОС от 20.10.2020 г.
Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство,
продължило 5 години, 3 месеца и 6 дни, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения и стрес при изпълнение на служебните му задължения и в личния живот, обща
отпадналост, безсъние, раздразнителност, отчуждение от близки, познати и колеги,
накърняване не доброто му име и репутация сред широк кръг лица, предвид професията,
която е заемал. Бил лишен от възможност за кариерно израстване в този период и явяване на
конкурси по ЗСВ и пр. Изпитвал страх, че може да загуби работата си, а оттам и
1
невъзможност да покрива вноските си по изтегления от него преференциален кредит за
служители а МВР, както и да се грижи за болната си майка. Срещу ищеца било образувано и
дисциплинарно производство, в резултат на което му било наложено дисциплинарно
наказание, което впоследствие било отменено от съда. В исковата молба са изложени
подробни твърдения относно отражението на неоснователното обвинение и воденото
наказателно производство върху психичното и емоционално състояние на ищеца. Твърди се,
че в резултат на воденото наказателно производство се влошило здравословното състояние
на ищеца – получил високо кръвно налягане и след направени изследвания му била
поставена диагноза захарен диабет. Вследствие на диабета получил напрежение в очите и
кожни обриви, а в резултат на психическото напрежение възникнали и сърдечни проблеми.
Ищецът твърди, че е имал добросъвестно процесуално поведение при извършване на всички
процесуално-следствени действия в досъдебното производство, участвал е във всички
съдебни заседания и не е ставал пречка за отлагане на делото.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът – Прокуратура на
Република България, чрез Софийска окръжна прокуратура, излага становище за
недопустимост на иска поради липсата на изискуемата по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна
процесуална предпоставка. По същество оспорва иска по основание, както и по размер.
Ответникът излага довод, че ищецът не е представил доказателства за действително
претърпените от него вреди в резултат на повдигнатото му обвинение. Излага възражение за
прекомерност на претендирания размер на обезщетението.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Б., поддържа иска. Счита, че
събраните по делото доказателства обосновават основателност на предявения иск.
Ответникът, чрез прокурор при СОП- Д., оспорва иска. Поддържа, че по делото не са
събрани безспорни доказателства за настъпването на твърдените в исковата молба вреди.
Счита, че показанията на водените от ищеца свидетели следва да бъдат ценени при
условията на чл. 172 от ГПК. Сочи, че не са налице доказателства воденото срещу ищеца
наказателно производство да е довело до невъзможност за осъществяването на
професионална реализация, както и до възникване на твърдените заболявания или
влошаване на здравословното му състояние, а приетото заключение на съдебно-
психологическата експертиза почива само на анамнетични данни на ищеца и на лица,
попадащи в хипотезата на чл. 172 от ГПК, поради което не следва да се кредитира. Счита, че
размерът на претенцията не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдена
практика и обществено-икономическите условия в страната.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът е започнал работа в системата на МВР през 2006 г. като младши разследващ
полицай в РУ при ОДМВР, а от 2013 г. е старши разследващ полицай в РУ – И..
От материалите в приложеното в цялост НОХД № 702/2017 г. на РС-И. се установява
следното:
2
Досъдебно производство № 4-Е/2015 г., пр. пр. № 697/2015 г. на РП – Елин Пелин е
образувано с постановление на прокурор от РП – Елин Пелин от 14.07.2015 г. срещу
неизвестен извършител за това, че на 31.10.2014 г. в гр. И., в качеството си на длъжностно
лице – разследващ полицай в РУ- И., в кръга на службата си е удостоверил неверни
обстоятелства – присъствието на местопроизшествието на С.И. и С.К. и положените
подписи от тях в протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2014 г. в качеството им
на поемни лица, с което е съставил официален документ, с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
На 27.11.2015 г. В. Б. Б. е бил разпитан като свидетел. С постановление от 28.04.2017 г. на
следовател в СлО при ОП- София В. Б. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 311, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е приключило с постановление от
03.05.2017 г. на следовател при СОП с мнение за предаване на съд на обвиняемия Б. за
престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
В материалите от ДП се съдържа заповед от 23.06.2015 г. на главен разследващ
полицай при ОДМВР- София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение” за срок от 6 месеца ца извършено от него на 31.10.2014 г.
дисциплинарно нарушение. Заповедта е отменена с решение от 14.08.2015 г. по адм. дело №
603/2015 г. на Адм. съд – София област.
На 20.10.2017 г. в РС- И. е внесен обвинителен акт, с който срещу В. Б. Б. е
повдигнато обвинение за това, че на 31.10.2014 г. в гр. И., в качеството си на длъжностно
лице – разследващ полицай в РУ – И., в кръга на службата си е съставил официален
документ – протокол за оглед на местопроизшествие, в който удостоверил неверни
обстоятелства: че е извършил оглед с начален част 08,35 ч. в присъствието и с прякото
участие на поемните лица С.З.И. и С.Г.К., с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Образувано е
НОХД № 702/2017 г. по описа на РС-И.. Проведени са две съдебни заседания, на които
подсъдимият е присъствал. С присъда от 31.01.2018 г. подсъдимият е признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение. По протест на прокурора срещу така постановената присъда
е образувано ВНОХД № 110/2020 г. на Софийски окръжен съд. По делото са проведени три
съдебни заседания, едно от които е било отложено по искане на защитника на подсъдимия
поради обективна невъзможност да се яви. На 20.10.2020 г. е постановено решение, с което е
потвърдена първоинстанционната присъда.
Според показанията на св. К. С., дългогодишен приятел на ищеца и негов колега
/работещ като оперативен работник/, в края на 2014 г. ищецът бил обвинен от Областната
дирекция, че е нарушил процедурните правила във връзка извършване на оперативни
действия при установяване на престъпления в ромската махала. От ОД започнали проверки
и се създало голямо напрежение сред колегите. Ищецът споделил на свидетеля, че срещу
него е образувано разследване, без да знае за какво става въпрос. Това продължило над 5
години, в което време ищецът се чувствал зле – изпаднал в депресия, страхувал се да се
разписва по водените от него досъдебни производства, странял от познати, срамувал се,
3
когато ходел на доклад в прокуратурата, че го мислели за престъпник. В града започнали да
се носят слухове за ищеца, че е извършил престъпление, колегите му също шушукали. По
това време ищецът отслабнал, вдигнал кръвно и бил на хапчета. Споделял, че се притеснява
да не го уволнят и пратят в затвора, и че няма да може да си плаща заемите. Ищецът
отказвал да излиза, срамувал се да ходи по заведенията. Въпреки, че не бил отстраняван от
длъжност, обвинението се отразило негативно на работата на ищеца – той се притеснявал се
да не пропусне нещо и да не го обвинят, че е допуснал нарушение.
Съгласно показанията на св. Л. К. /колега на ищеца, а от 2016 г. – началник на РУ-
И./, след образуването на досъдебното производство срещу ищеца започнали
дисциплинарни проверки срещу него. Често ищецът бил призоваван от ОДМВР. Имало
промяна във физическото и емоционалното състояние на ищеца, тъй като в града всички се
познавали. Той загубил мотивация за работа. Усещал негативното отношение на колегите и
на хората от средите от контингента. Част от колегите започнали да го отбягват. Ищецът
отслабнал, престанал да говори, загубил нормалното си изражение, бил оклюмал, а по
принцип бил весел и усмихнат човек. Според свидетеля, ищецът не му изглеждал добре
здравословно.
По делото е допусната разширена съдебно-медицинска експертиза с вещи лица
кардиолог и ендокринолог за установяване на здравословното състояние на ищеца и
евентуалната връзка на това състояние с наказателното производство, предвид изложените в
тази насока твърдения в исковата молба и представените медицински документи. Вещите
лица са представили отделни заключения по поставените задачи съобразно медицинската си
специалност.
Според заключението на в.л. д-р Д. М. /специалист вътрешни болести и кардиология/,
извършено на база представените по делото медицински документи и след личен преглед на
ищеца, при ищеца е налице сърдечно заболяване – есенциална хипертония, 1-ва степен. От
медицинската документация се установява, че след м. април 2015 г. са започнали трайно да
се измерват повишени стойности на артериалното налягане, което е наложили през януари
2016 г. консултация с кардиолог в МВР болница, след което започнал постоянен прием на
медикаменти в малки дози. Няма данни за хипертонични кризи или много високи стойности
на артериалното налягане. В приложените медицински документи /амбулаторни листа от
преглед при личен лекар/ не са отразени показатели, които да показват влошаване на
здравословното състояние на ищеца по отношение на кардиологичното заболяване
есенциална хипертония. През периода на наказателното производство, вероятно свързано с
хроничния стрес, при ищеца е установено трайно повишено артериално налягане и
започнато постоянно лечение с антихипертензивни медикаменти. При разпита му пред съда
вещото лице д-р М. сочи, че сърдечното заболяване на ищеца е възникнало вероятно през
последните месеци на 2015 г., но официално преглед при кардиолог е бил извършен през
2016 г.
Според заключението на в.л. д.р Е. В. /специалист ендокринология и болести на
обмяната/, извършено на база представените медицински документи и личен преглед на
4
ищеца, същият за пръв път е диагностициран със захарен диабет тип 2 на 03.07.2014 г.
Съгласно представените медицински документи /амб. лист от 03.07.2014 г./ е установен
неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Кръвната захар е покачена в
последните 5-6 години. Ищецът е положителен на вирусен хепатит С, без клиника. Според
експерта, стресът е само част от многото фактори, които са причина не само за по-високите
кръвни захари, като по-високата кръвна захар не би била благоприятна и за диагнозата
вирусен хепатит С, за който има доказано само носителство. При разпита му в съдебно
заседание вещото лице разяснява, че за периода 2016-2018 г. няма отразени изследвания на
кръвната захар на ищеца. Сочи, че по принцип стресът води до отделяне на хормони, които
увеличават захарта, а от тук декомпенсира диабета. В периода на наказателното
производство няма данни за изследване на кръвната захар. Вещото лице разяснява, че
стресът е само един от многото фактори, които имат отношение към диабета. По данни от
медицинските документи диабетът при ищеца е възникнал през 2013-2014 г.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза на в.л. Б. К., извършено
след личен преглед на ищеца посредством психоаналитично ориентирано интервю, същият е
психически здрав, без психотични симптоми. Според експерта, воденото срещу ищеца
наказателно производство се е отразило негативно на емоционалното му състояние. Към
момента на провеждане на психологическото изследване при ищеца се наблюдават белези
на непреработена психическа травма – нарушен сън, невъзстановени социални контакти,
повтарящи се негативни спомени и др. подобни.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните :
Предявен е иск с правно основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца
вследствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е
оправдан с окончателен съдебен акт.
Така предявеният иск е допустим предвид установеното обстоятелство, че ищецът е
бил обвинен в извършването на престъпление, за което е бил оправдан с влязъл в сила
съдебен акт, и изложените твърдения за причинени му в резултат на воденото наказателно
производство неимуществени вреди, описани в исковата молба. Неоснователно е
направеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради липсата на
изискуемата по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна процесуална предпоставка. Изчерпването
на административната процедура по реда на глава 3а от ЗСВ е предвидено в чл. 8, ал. 2 от
ЗСВ като абсолютна процесуална предпоставка само за предявяване на иска по чл. 2б от
ЗСВ – за обезщетяване на вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на
съдебно дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, какъвто иск не е предявен в
настоящото производство.
Искът е предявен срещу пасивно легитимирания ответник – Прокуратурата на
Република България. Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на гражданите, от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
5
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Процесуално легитимирана на представлява държавата в тези случаи е Прокуратурата на
Република България, защото тя е поддържала неоснователното обвинение. Прокуратурата
упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и
поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер.
Отговорността на ответника е обусловена от безспорно установеното по делото
обстоятелство, че ищецът е оправдан с окончателен съдебен акт по повдигнатите му
обвинения.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ вредите /неимуществени и имуществени/, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, подлежат на обезщетяване по реда на
този закон и отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за тези вреди е
обективна, тъй като възниква независимо от това дали те са причинени виновно от
конкретното длъжностно лице, извършило вредоносното действие.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже
причинната връзка между неоснователно повдигнатото срещу него обвинение за
престъпление, по което е оправдан, и настъпването на конкретните твърдени факти, които
са му причинили психически страдания, от своя страна представляващи неимуществени
вреди в неговата правна сфера. Размерът на обезщетението за тези вреди се определя по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, субсидиарно приложим в настоящото производство
на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. По смисъла на чл. 52 от ЗЗД
справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Правнорелевантни обстоятелства за определяне на размера на
обезщетението по чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са: тежестта на повдигнатото обвинение;
дали то е за едно или повече отделни престъпления; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на
взетата мярка за неотклонение и другите наложени му ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин се е отразило всичко това на ищеца,
конкретните негови емоционални преживявания и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно
състояние, семейни отношения, приятелски и социални отношения, професионален статус,
обществен отзвук и пр. При преценка на конкретните обстоятелства и тяхното значение за
определяне на справедливия размер на обезщетението, като база за определянето на
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се има предвид и икономическия
показател – стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Обезщетението не
следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Образуването на наказателно производство, респ. привличането на едно лице като
6
обвиняем и предаването му на съд неминуемо причиняват негативни психически
изживявания на лицето, изразяващи се в притеснение и душевен дискомфорт, обусловени от
бъдещото развитие на производството и признаването на лицето за виновен в извършване на
престъплението с налагане на съответното наказание. Тези вреди се презумират като
обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно преследване, и не е
необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва такива вреди.
Конкретният размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди се определя
въз основа на посочените по-горе критерии, определящи интензитета на тези вреди с оглед
отражението им в емоционалното състояние на пострадалия и социалния му статус.
В настоящия случай, за определяне на справедливия размер на обезщетението следва
да се отчетат следните установени в настоящото производство обстоятелства:
Ищецът е бил обвинен в извършването на документно престъпление, извършено в
качеството му на длъжностно лице – по чл. 311, ал. 1 от НК. От началото на наказателното
преследване, започнало с образуването на досъдебното производство и приключило с
окончателния съдебен акт на СОС, са изминали 5 години и 3 месеца. В съдебната фаза на
наказателното производство /продължило 3 години/ са проведени общо 5 открити съдебни
заседания, като делата не са отлагани поради процесуалното поведение на същия.
Към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил на 40 –
годишна възраст. Работел е като служител в системата на МВР /разследващ полицай/ с
близо 10 – годишен стаж.
Установява се от събраните гласни доказателства, че по време на воденото наказателно
производство ищецът е преживял емоционален срив, затворил се е в себе си, преустановил
социалните си контакти, изпитвал срам и притеснение за авторитета сред колеги и познати,
страхувал се да не го уволнят и да не изпадне в невъзможност да посреща финансовите си
нужди, имал проблеми със съня. Повдигнатото обвинение станало достояние на колегите му
от РУ и на лицата от професионалната общност в малкия град, в който живеел и работел, с
които лица ищецът осъществявал служебни контакти. Преживеният от обвинението стрес се
отразил на мотивацията на ищеца за работа и на пълноценното изпълнение на служебните
му задължения – същият изпитвал страх при изпълнение на текущите си служебни задачи и
преживявал тежко мисълта за негативния отзвук на образуваното наказателно производство
сред близки и колеги.
Съдът не намира основания да не кредитира показанията на разпитаните свидетели С.
и К. относно изложените от тях възприятия за емоционалното състояние на ищеца в
резултат на образуваното срещу него наказателното производство, в каквото насока са
направените от ответника възражения за преценка на тези показания при условията на чл.
172 от ГПК. Показанията са дадени от лица без родствена връзка с ищеца и същите са
логични и взаимно непротиворечиви. Свидетелите са били колеги на ищеца по време на
наказателното производство /и понастоящем работят в системата на МВР/ като в това си
качество те са имали постоянни ежедневни контакти с него, което предполага формиране на
непосредствени възприятия относно емоционалното състояние на ищеца и отражението на
7
това състояние в изпълнението на работата му, както и за цялостната атмосфера и отзвука
на наказателното преследване сред колеги и въобще в професионалната среда на ищеца.
Няма обосновани от доказателствата по делото основания за съмнение в достоверността на
показанията на тези разпитаните свидетели. Тези показания се потвърждават от
заключението на съдебно-психологичната експертиза, извършено на база специализирано
психологично изследване на ищеца, според което ищецът е преживял негативни
емоционални състояния и са налице последици от непреодоляна психическа травма в
резултат на воденото срещу него наказателно производство.
Следва да се отчете обстоятелството със съществено значение за интензитета на
претърпените вреди, че горепосочените негативни последици за ищеца са търпяни от него в
един значителен период от време, в който е продължило воденото наказателно
производство, а именно 5 години и 3 месеца. Съдът не намира за необходимо в рамките на
настоящото производство при преценката на обстоятелствата, свързани с размера на
неимуществените вреди, да изследва в детайли причините за продължителността на
наказателното производство и съответно да прави извод дали същото надхвърля разумния
срок. Следва само да се отбележи, че конкретното наказателно производство, в рамките на
което ищецът е обвинен, не се отличава с особена фактическа сложност предвид естеството
на инкриминираното деяние /документно престъпление/, което принципно не налага
необходимост от събиране на значителен по вид и обем доказателствен материал. По делото
няма никакви данни продължителността на производството /и в двете му фази/ да се дължи
на недобросъвестно поведение на ищеца. Както бе посочено, не са налице доказателства за
действия или бездействия на ищеца, които да са осуетили своевременното извършване на
необходими за развитието на производството процесуално-следствени действия,
респективно и движението на делото в съдебната му фаза. От значение е обективната
продължителност на производството, в което ищецът е търпял неимуществени вреди.
За интензитета на преживените от ищеца негативни емоционални преживявания в
резултат на воденото срещу него наказателно производство безспорно влияние оказва и
характерът на престъплението, в което е би обвинен, а именно документно престъпление,
извършено от него като длъжностно лице в кръга на службата му. Това естество на
повдигнатото обвинение, доколкото касае непосредствената служебна дейност на ищеца,
неминуемо предполага по - силни по интензитет негативни психически изживявания,
свързани със засягане на собствената му професионална самооценка, чувството за
пълноценно и добросъвестно изпълнение на служебния му дълг, както и авторитета му в
системата, в която работи, тъй като трудовата дейност и реализация изпълва най-
съществената част от социалното съществуване на човека.
От друга страна, при преценката на обстоятелствата от значение за размера на
обезщетението следва да се вземат предвид и следните обстоятелства:
Престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, в което ищецът е бил обвинен, не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Спрямо ищеца не е била наложена мярка за неотклонение,
нито друга мярка за процесуална принуда. По време на наказателното производство той е
8
продължил да работи на заеманата преди това длъжност - няма данни по делото в резултат
на повдигнатото му обвинение да е бил понижаван в длъжност, нито наказателното
производство да е било обективна пречка за кариерно израстване в системата или да е
осуетило назначаването му на длъжност в съдебната система.
Не се установява от доказателствата по делото наказателното производство да е довело
до трайни и неотстраними негативни психически и емоционални последици за ищеца,
надхвърлящи обичайните такива. Съгласно заключението на съдебно-психологичната
експертиза не е налице нарушаване на нормалното психично функциониране на ищеца. От
заключенията на съдебно-медицинските експертизи не може да се направи категоричен
извод за възникване на конкретни заболявания или влошаване на здравословното състояние
на ищеца след образуване на наказателното производство срещу него. Видно е от
представените медицински документи и от експертните заключения, че ищецът е бил
диагностициран с хипертония 1-ва степен и захарен диабет тип 2 в период преди образуване
на наказателното производство срещу него. Не може да се направи категоричен извод, че
констатираните с извършени изследвания след този момент повишени стойности на
артериалното налягане и покачване нивата на кръвната захар са в пряка причинна връзка със
преживения стрес от воденото наказателно производство. Стресът е само един от комплекса
от фактори, които биха могли да имат отношение към развитието на диабета, както е
посочено от вещото лице Е. В.. Данни за влошаване на кардиологичните показатели на
ищеца след началото на наказателното производство не са налице в приложената
медицинска документация, както сочи вещото лице Д. М..
След съвкупна преценка на горните обстоятелства, формиращи критерия за
справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие
на неоснователно повдигнатото срещу него обвинение, и при отчитане на икономическите
стандарти в периода на увреждането, както и съдебната практика по аналогични случаи,
съдът намира, че обезщетение в размер 9 000 лв. е от естество да компенсира справедливо и
в пълнота тези вреди, поради което искът е основателен до този размер. За разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 27 000 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху сумата на обезщетението ответникът дължи законна лихва за забава от датата
на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е оправдан по повдигнатите му
обвинения /в този смисъл т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС/, а именно от
20.10.2020 г.
Предвид изхода на делото и направеното от пълномощника на ищеца искане за
разноски, на основание чл. 10, ал. 2 ат ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден на ищеца
направените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна
такса, съразмерно на уважената част от иска, възлизащи на сумата 445,50 лв., както и в
полза на съда платеното от бюджета възнаграждение на вещите лица съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 297 лв.
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, Прокуратурата на Република България да заплати на В.
Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. И., ул. „Три уши” № 19, сумата 9 000 лв. /девет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, по които
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 702/2017 г. на Районен съд - И.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния му предявен
размер от 27 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България
да заплати на В. Б. Б. сумата 445,50 лв., както и в полза на Софийски окръжен съд сумата
297 лв. – разноски по делото съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10