№ 358
гр. Перник, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720104853 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В. И. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез пълномощника адв. З., срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение на сумата 4374,02 лв. заедно със законната лихва от
постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата
100,00 лв. – разноски по арбитражно производство, както и сумата 50,00 лв. – разноски по
производство пред СГС за издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителен
лист от 10.06.2011 г. по решение от 30.07.2009 г., постановено по арбитражно дело №
1114/2009 г. по описа на арбитър Б.Г. и образувано изп.д. № 12844/2023 г. по описа на ЧСИ
Г.К. /стар номер 2102/2022 г. по описа на ЧСИ А.В./, поради погасяване на вземанията по
давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания в полза на „Профи кредит
България“ ЕООД, чийто правоприемник е ответникът, е издаден изпълнителен лист от
10.06.2011 г. по решение от 30.07.2009 г., постановено по арбитражно дело № 1114/2009 г.
по описа на арбитър Б.Г., въз основа на който е образувано изп. д. № 12844/2023 г. по описа
на ЧСИ Г.К. /със стар номер 2102/2022 г. по описа на ЧСИ А.В./. Твърди, че от датата на
издаване на изпълнителния лист до образуване не изпълнителното дело вземанията са
погасени по давност, поради което не дължи принудителното им изпълнение. По
1
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на
основание чл. 116 б „в“ ЗЗД давността е прекъсната с образуване на изп.д. № 5591/2011 г. по
описа на ЧСИ М.Б. и съгласно Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. е спряла
да тече до прекратяването му, а след това е прекъсната с предприемане на действия по
принудително изпълнение по изп.д. № 12844/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К. по смисъла на т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Навежда доводи, че
перемпцията е без правно значение за давността, за което се позовава на Решение №
252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г. на ВКС. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Моли да бъде указано на ищеца да представи банкова сметка, по която да бъдат преведени
евентуално присъдените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото изпълнителен лист от 10.06.2011 г. се установява, че е
издаден въз основа на влязло в сила решение от 30.07.2009 г. по арбитражно дело №
1114/2009 г. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. И. М. за сумата 4374,02
лв. заедно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата 100,00 лв. – разноски по арбитражното производство,
както и сумата 50,00 лв. – разноски по производството пред СГС за издаване на
изпълнителен лист.
С договор за прехвърляне на вземания „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията, описани в Приложение 1А, сред
които не се спори, че е вземането срещу ищеца.
С пълномощно с нотариално удостоверени подписи на управителите на „Профи Кредит
България“ ЕООД на 31.08.2016 г. цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово
име длъжниците, посочени в приложението към договора за цесия, за извършеното
прехвърляне на вземанията.
Представено е уведомление за прехвърляне на вземания от „Профи Кредит България“
ЕООД чрез пълномощника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД до ищеца без данни за
получаването му.
От постъпилия препис на изп.д. № 5591/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че
е образувано по молба с вх. № 22825/11.08.2011 г. на от „Профи Кредит България“ ЕООД
срещу В. И. М. за вземанията по изпълнителен лист от 10.06.2011 г. В молбата е направено
искане за извършване на справки за цялостното имуществено състояние на длъжника,
налагане на запор и на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
2
На 16.08.2011 г. са изпратени запорни съобщения до „Алианц Банк България“ АД,
„Сибанк“ АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, ТБ „Инвестбанк“ АД, „БНП Париба С. А. – клон
София“, Регионална инвестиционна банка-клон България“, „Първа инвестиционна банка“
АД, „Емпорики Банк“ ЕАД, „Интенешънъл Асет Банк“ АД, „ПроКредит Банк“ АД, „Банка
Пиреос България“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Обединена Българска Банка“
АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Алфа банка – клон
България“, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Алфа банка – клон България“, „Сибанк“ АД, „Банка
ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена на 22.08.2011 г. от А. И.а /сестра, видно от справката от НБД Население,
извършена по изпълнителното дело/.
С писмо, постъпило с вх. № 29851/23.08.2011 г., „Обединена българска банка“ АД
уведомява ЧСИ М.Б. по изп.д. № 5591/2011 г., че запорът е наложен по сметката на
длъжника в ОББ АД; липсват авоари за погасяване на задължението; има предявени
претенции от други лица по-рано наложен запор по друго ИД.
С писмо, постъпило с вх. № 24095/24.08.2011 г., „МКБ Юнионбанк“ АД уведомява
ЧСИ М.Б. по изп.д. № 5591/2011 г., че в системата на банката няма открити сметки, вложени
вещи в трезори, суми, предоставени за доверително управление за В. И. М..
С писмо, постъпило с вх. № 24155/25.08.2011 г., „ПроКредит Банк“ АД уведомява ЧСИ
М.Б. по изп.д. № 5591/2011 г., че сметката на В. И. М. е с нулево салдо и ще остане
блокирана до пълното изплащане на дължимата по запора сума или до получаване на
съобщение за вдигане на запора.
С писмо, постъпило с вх. № 24541/29.08.2011 г., „Пощенска банка“ АД уведомява ЧСИ
М.Б. по изп.д. № 5591/2011 г., че В. И. М. има разкрита банкова сметка в „Юробанк И Еф
Джи България“ АД, по която е наложен запорът, към датата на налагане на запора няма
налични авоари по сметката на клиента, върху вземането по тези сметки няма наложени
запори по други изпълнителни листове и няма претенции на други лица по същото вземане.
С писмо, постъпило с вх. № 25046/31.08.2011 г., „Банка ДСК“ АД уведомява ЧСИ М.Б.
по изп.д. № 5591/2011 г., че В. И. М. няма банкови сметки, подлежащи на запориране.
С писмо, постъпило с вх. № 25078/31.08.2011 г., „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
уведомява ЧСИ М.Б. по изп.д. № 5591/2011 г., че В. И. М. няма банкови сметки, подлежащи
на запориране.
С писмо, постъпило с вх. № 30431/13.10.2011 г., „Райфайзенбанк“ АД уведомява ЧСИ
М.Б. по изп.д. № 5591/2011 г., че по банкова сметка, която В. И. М. поддържа, няма
наличност, която да бъде преведена по запора; сметката ще остане блокирана до получаване
на надлежно съобщение за отмяна като всички бъдещи постъпления ще бъдат превеждани
съгласно указанията на съдебния изпълнител; клиентът няма вложени вещи в трезори и
сключени договори за доверително управление при банката.
Със съобщение от 26.06.2013 г. съдебният изпълнител пристъпва към принудително
изпълнение чрез опис на движими вещи на адрес: *** на 11.07.2013 г. от 11,00 ч., без данни
3
за получаването му от длъжника.
С молба от 26.09.2018 г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е отправил искане да
бъде конституиран като взискател в качеството на цесионер на „Профи Кредит България“
ЕООД и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извършва
всички необходими действия за хода на производството.
Със съобщение от 26.07.2019 г., получено в „Юробанк България“ АД на 29.07.2019 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху сметките на длъжника, открити в банката.
С молба от 23.09.2021 г. взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е отправил
искане до съдебния изпълнител да бъдат извършени справки за наличието на разкрити
банкови сметки и да бъде наложен запор върху тях.
С постановление от 19.04.2022 г. съдебният изпълнител прекратява изпълнителното
дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, получено от взискателя на 22.08.2022 г.
Със съобщение от 13.05.2022 г. съдебният изпълнител уведомява всички банки, че
вдига наложените запори на В. И. М. по изп.д. № 5591/2011 г.
С молба от 24.06.2022 г. взискателят е отправил искане да му бъде върнат оригинала на
изпълнителния лист, предаден с приемо-предавателен протокол на 15.07.2022 г.
От постъпилото през СЕСВ копие от изп.д. № 2102/2022 г. на ЧСИ А.В.,
преобразувано под № 2844/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К., се установява, че е образувано
по молба с вх. № 40114/13.09.2022 г. на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу В. И.
М. за вземанията по изпълнителен лист от 10.06.2011 г. В молбата е направено искане за
извършване на справки за банковите сметки на длъжника, налагане на запори и възбрани,
извършване на опис на движими вещи и на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 29.09.2022 г. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение до длъжника,
получено лично на 12.10.2023 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба твърдения, че са погасени по давност
вземанията, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело срещу наследодателя на ищците, съдът приема, че са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязло в сила съдебно
решение, което ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
По делото липсват доказателства за датата на влизане в сила на решението, но
доколкото страните не спорят, че към момента на издаване на изпълнителния лист –
10.06.2011 г., същото е влязло в сила, съдът приема, че от този момент започва да тече
4
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 5591/2011 г. по описа на
ЧСИ М.Б. приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980
г., съгласно което погасителната давност за вземанията е прекъсната с образуване на
изпълнителното дело и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
От приложения препис на изп.д. № 5591/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. се установява,
че са извършени следните изпълнителни действия: молбата на взискателя от 11.08.2011 г. за
образуване на изпълнителното дело и налагане на запори; съобщенията от 16.08.2011 г., с
които е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; съобщението от 26.06.2013 г.,
с което съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на
движими вещи, след което в период от две години, считано от 26.06.2013 г., не са поискани
и извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело, поради което съдът приема,
че същото е прекратено по силата на закона, считано от 27.06.2015 г., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, от който момент съобразно постановките на ППВС № 3/1980 г. е
започнала да тече нова давност.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за
изгубило смисъл, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и
когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва
и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с
предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д.
№ 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-
5
Перник/. Следва да се отбележи още, че съгласно разрешението, дадено с Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, настъпилата перемпция е без
правно значение за прекъсването на давността. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист.
В случая погасителната давност за вземанията отново е прекъсната с молбата от
26.09.2018 г., с което „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е отправил искане да бъде
конституиран като взискател в качеството на цесионер на „Профи Кредит България“ ЕООД
и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извършва всички
необходими действия за хода на производството; съобщението от 26.07.2019 г., получено в
„Юробанк България“ АД на 29.07.2019 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор
върху сметките на длъжника, открити в банката; молбата от 23.09.2021 г., с която
взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е отправил искане до съдебния
изпълнител да бъдат извършени справки за наличието на разкрити банкови сметки на
длъжника и да бъде наложен запор върху тях.
Давността отново е прекъсната с молба с вх. № 40114/13.09.2022 г. на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД за образуване на изп.д. № 2102/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.,
преобразувано в изп.д. № 2844/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К., за вземанията по изпълнителен
лист от 10.06.2011 г., в която е направено искане за налагане на запори и възбрани,
извършване на опис на движими вещи и на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
По изложените съображения съдът приема, че предвиденият в закона петгодишен
давностен срок за погасяване на вземанията не е изтекъл, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК право за разноски се поражда за
ответника. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 1, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът намира, че следва да
бъде определено в размер на 100,00 лв. Предвид липсата на фактическа и правна сложност
на делото, приключило в три съдебни заседания, като представител на ответника не се е
явил в нито едно от тях, а осъществената защита се изразява в депозиран отговор на
исковата молба и становище по хода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
в по-висок размер е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 4374,02 лв. заедно със законната лихва от постановяване на
съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата 100,00 лв. –
разноски по арбитражно производство, както и сумата 50,00 лв. – разноски по производство
пред СГС за издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителен лист от
10.06.2011 г. по решение от 30.07.2009 г., постановено по арбитражно дело № 1114/2009 г.
по описа на арбитър Б.Г. и образувано изп.д. № 12844/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К. /стар
номер 2102/2022 г. по описа на ЧСИ А.В./, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, сумата 100,00 лв. /сто лева/ – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7