Р Е Ш Е Н И Е №
13.01.2021г.,гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретар Наталия Димитрова , след като разгледа докладваното от съдия
Харизанова гр.д.№283 по описа на съда за 2020г., за да са произнесе взе предвид
следното:
В
исковата си молба срещу Г. ф. с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.
С., ул.“Г. И.“№2, ет.4, ищецът Д.И.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
офис 508,чрез пълномощника си адв.И.Д. твърди, че на 22.10.2017г на път II-37 км, 133+807, кръстовище с път IV-37709 км между село К. Д.
и град П. лек автомобил марка „...“ с рег.№..., управляван от П.И.Д. с
ЕГН **********, движейки се с несъобразена скорост в посока гр.П. не спира на
знак Б-2/ стоп/, навлиза и преминава през кръстовището като не пропуска
приближаващия му се от ляво на път с
предимство автомобил марка „М.“ с рег.№... като се удря в него. По случая е
образувано НОХД№889 по описа на РС-П. и
с решение от 30.01.2019г водачът П.Д. е признат за виновен. В този пътен
инцидент е пострадал ищеца. Непосредствено след инцидента ищецът е откаран с
линейка до близката болница в град П., където е настанен за лечение в хирургично
отделение. След извършени прегледи, изследвания, рентгенографии е установено,
че са налице травми на главата, ръцете и долните крайници както и охлузвания по
цялото тяло.Ищецът е загубил съзнание при удара и с оглед дългия престой в
ледените води на отводнителния канал, където се е преобърнал автомобила, в
който пътувал, получил бронхит. След осъществените вливания на лекарствени
препарати за стабилизиране на състоянието му на 22.10.2017г под анестезия е
извършена реимплантация на скалпа. След седмично болнично лечение ищецът е
изписан за домашно лечение с препоръки да спазва хранително двигателен режим,
диета. Шокът, който ищецът изживява при опасността да загуби живота си, силните
болки и стрес го приковават за леглото, без да успее да намери сили за
възстановяване.Продължителното обездвижване, силният стрес го правят
емоционално нестабилен, изнервен и депресиран. Освен всички физически болки
пострадалият се оплаква от безсъзнание, безпричинна смяна на настроенията,
съпреживява инцидента отново и отново.
Спомените за самия инцидент са частични и неясни, но изплуват внезапно и
неочаквано всеки ден в съзнанието на ищеца. Спомня си, че единствено усетил силен удар , а след това
всичко става тъмно. Губи съзнание, след което се съвзема за кратко, осъзнава,
че са катастрофирали и са притиснати в напълно деформирания автомобил. За ищеца
този пътен инцидент е изключително психическо препятствие, тъй като освен че се
бори за живота си се опитва да спаси и водача, който е затиснат от волана.
Двамата са заклещени в смазания автомобил , който се обръща в отводнителния
канал, откъдето ищецът със сетни сили се мъчи да извади себе си и приятеля си.
Тази борба и студената вода отнемат последните сили на ищеца и той губи
съзнание отново . Опомня се едва в спешното отделение. Не спира да мисли за
катастрофата, която оставя шофьора инвалид, а него на легло. Не може да спи, не
се храни нормално , пред очите му непрекъснато е ужасът от тежкия инцидент.
Седмици наред сънува кошмари, пие преспивателни. Без причина се разстройва ,
преживява злощастния ден отново и отново , а това налага прием на успокоителни
препарати. Болезнени са и всички травмирани части на тялото му. Болките в
главата намаляват, но все още са факт. Приема обезболяващи, забранено му е да
гледа телевизия и да ползва компютър и телефон в продължение на месец.Цялото му
тяло е със синини, охлузвания и прорезни рани, които обработва с предписани
медикаменти. Чувства обща отпадналост, безсилие и нежелание да стане от
леглото. Близките му помагат за ежедневните нужди. Преди произшествието ищецът
е изключително деен и енергичен.Ежедневно спортува, работи, грижи се за
семейството си, води здравословен начин на живот. Инцидентът преобръща изцяло
живота му. Вместо да се наслаждава на живота си , той живее в страх всеки ден,
прикован за леглото. Изпитва вина, че не е помогнал на приятеля си да избегне
удара. Тези негативни изживявания и силни болки и страдания ищецът продължава
да търпи и занапред. Твърди се, че автомобилът, който П.Д. е управлявал, не е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обосновава
правния интерес от предявяване на претенцията за обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди срещу ответника. С
претенция вх.№24-01-769 от 29.11.2017г. ищецът отправил претенция за доброволно
изплащане на сумата от 20 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка в дружеството
е образувана ликвидационна преписка №210389/29.11.2017г. След разглеждане на
представените доказателства с писмо изх.№24-01-769/28.02.2018г. ответникът е отказал изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди,
което дава основание да се предяви претенцията по съдебен ред. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени щети- болки и
страдания, в резултат на ПТП, станало на 22.10.2017г., ведно със законната
лихва от деня на деликта -22.10.2017г до
окончателното изплащане на сумата . Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск. Твърди се, че липсват данни за влязла в сила присъда или друг административен акт,
поради което не е установено твърдяното извършване на престъпление в
причинна връзка с конкретните увреждания ,посочени в исковата молба. Оспорва се
механизма на извършване на ПТП. Ако се счете иска за основателен се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Според
ответника е налице съществен принос на ищеца в настъпване на вредите,
нарушавайки разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, тъй като същият не е бил поставил задължителен предпазен
колан , което е в пряка причинно –следствена връзка с настъпилото травматично
увреждане. Оспорва се размера на предявения иск
като се твърди, че претенцията е прекомерно завишена от гледна точна на принципа на
справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот , наличието на евентуално
съпричиняване на вредоносния резултат
,както и с оглед съдебната практика по сходни случаи. Оспорва се
претенциятаза лихва от датата на събитието , тъй като ответникът не е деликвент,
не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява
чуждо задължение при наличие на
законовоустановени предпоставки и при
спазване на установената в Кодекса за застраховане процедура, поради което
задължението за лихва възниква с изтичане
на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. С писмения отговор е
направено искане за конституиране като трето лице помагач виновния за
процесното ПТП водач П.И.Д. с ЕГН ********** ***.
С
определение №1197 от 05.06.2020г. на
основание чл.219 от ГПК съдът е конституирал П.И.Д. с ЕГН ********** *** като трето лице
помагач на страната на ответника.
В
срока по чл.131 от ГПК от третото лице помагач не е подаден писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си , поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спор аса развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
В
съдебно заседание третото лице помагач не се явява , не се представлява и не
изразява становище по иска.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
От
приложеното като доказателство по делото НОХД№889/2018г по описа на РС-П., че с
влязло в сила решение №59 от 13.01.2019г. подсъдимият П.И.Д. с ЕГН ********** /
конституиран по настоящото дело като
трето лице помагач на страната на ответника/ е признат за виновен в това, че на
22.10.2017г на главен път 11-37 в посока от село К. Д. към село Алеко
Константиново при управление на лек
автомобил „...“ с рег.№... е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.50, ал.1 от ЗДвП- на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство , като водач на пътно превозно средство от
друг път не е пропуснал пътното превозно средство, което се е движело по пътя с
предимство, чл.46, ал.2 от ППЗДвП- преди да потегли отново след спиране през
пътен знак“Б2“ не е пропуснал пътното превозно средство, което е имало
предимство – лек автомобил „М. Ц250 ТД“ с рег.№... и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Тодор
Тодор Донев , изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, причинила
разстройство на здравето временно опасно за живота , счупване на дясната подбедрица,
причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, счупване
на навикуларната кост на лявата ръка , причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник , поради което и на основание чл.301 ал.1т.4 от НПК във връзка с
чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по
чл.343, ал.1 предл.2-ро, б.“б“ от НК във вр.с чл.342, ал.1 от НК във вр. с
чл.50, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.46, ал.2 от ППЗДвП и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 200лв. В мотивите на
съдебният акт е прието ,че на подсъдимият
П.Д., управлявайки л.а. „...“ с рег.№..., се придвижвал по път IV-37709 в посока от село К. Д., към село Алеко
Константиново като спрял на пътен знак Б2“Спри ! Пропусни движещите се на пътя
с предимство“ на кръстовището на с главен път II-37. По същото време на главен път II-37 перпендикулярно спрямо движението на автомобила на
подсъдимия Д. се движел пострадалия Тодор Донев, който управлявал лек автомобил
марка М. Ц250 ТД“ с рег.№...“ със скорост от порядъка на 122 км/ч като
направлението му било с посока село Радилово град П.. В лекият автомобил „М.“
на предна лява седалка се движел свидетеля
Д.М./ ищецът по настоящото дело/. Движението на двете моторни превозни
средства се извършвало при нощни условия, при намалена, но достатъчна видимост.
При достигане на кръстовището между двата пътя подсъдимият Д. спрял на пътен
знак Б2. Д. забелязал в далечината фаровете на движещия се по главен път II-37 лек автомобил „М.“, но въпреки това решил да премине
през кръстовището движейки се направо . Въпреки наличието на вертикална и
хоризонтална маркировка , осигуряваща предимство на пътните превозни средства
движещи се по главен път II-37, подсъдимият Д. не изпълнил задължението си като
водач да осигури предимство на пътните превозни средства , движещи се пътя с
предимство и потеглил направо в посока към село Алеко Константиново.
Впоследствие на това последвал удар
между предната дясна част на лек автомобил марка „М.“ , управляван от
Тодор Донев и предна лява част на автомобила,управляван от подсъдимия Д..
От изслушаната по делото съдебно автотехническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено, се установява, че водачът на лекия автомобил „М.“ е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Водачът на лекия автомобил
„Нисан“ е предприел навлизането в кръстовището след знака „Стоп“ в момент и на
място, когато това не е било безопасно . Автомобилът „Нисан“ попада в опасната
зона за спиране на лек автомобил „М.“. Вещото лице заключава, че основните причини
за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие са: Водачът на лекият
автомобил „Нисан“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП като не
навлиза в платното за движение на главния път в кръстовището при наличие на
него на движещо се с включени фарове. Имал е техническа възможност да не
предприема тръгване и пресичане на платното за движение при наличната
ограничена и намалена видимост. Установено е, че пострадалите М. и Донев са били позиционирани
на предните седалки на лек автомобил“М.“
и според вещото лице най-вероятно е същите да не са използвали предпазните
колани / липсват характерни наранявания от предпазен колан. Съгласно анализа на
деформациите и настъпилите по автомобила повреди следва, че върху автомобила са
действали сили от настъпилите два последователни удара: първият удар с предна
дясна част в лек автомобил „Нисан“ и втори в предната лява част удар в основите на крайпътната табела,
съпроводен с ротация , обратна на часовниковата стрелка. По време на двата
удара и последвалото движени, съчетано с ротация на автомобила в хоризонталната
равнина на терена, не са създадени условия за размяна на местата на пътуващите
в автомобила. Тези констатации са обективирани от вещото лице в схема,
съдържаща се на лист 115 от досието на делото/ респ.лист 15 от заключението/.
По време на първия удар , който е и основен между двата автомобила за времето
на удара върху водача и пътника на предните седалки действа
сила, насочена напред и малко надясно по ъгъла на ударната сила и и настъпилото
изменение на скоростта. По време на ротацията наляво за времето до втория удар,
което е около 0.3 от секундата и
реализирането на втория удар в предната лява част телата на пътуващите без употребен предпазен колан са бил
отхвърлени напред и леко надясно под и върху арматурното табло, предната дясна
колонка и врата, предпазени от задействаните предни въздушни възглавници и странични предпазни завеси. При
втория удар отпред и отляво за
автомобила телата им се изместват от първоначалното им положение наляво като
остават напред под и върху арматурното табло.по време на последвалото движение
на автомобила , съчетано с ротация и преместване по посоката му на движение до
момента преди преобръщането върху телата на пътуващите действат основни
центробежни сили, които се стремят да ги отхвърлят от автомобила.Крайното
установяване и състоянието на автомобила след
инцидента е обективирано в снимков материал, съдържащ се на лист 116 от
делото/ респ. лист 16 от заключението/ . Според вещото лице травмите, получени
от Д.м. са получени вътре в автомобила от контакт с елементи от интериора като
решаващи за получаване на травмите са били първия удар с автомобила „Нисан“ и
по време на ротацията след втория удар. Вещото лице заключава, че в резултат на
първия удар/ предна дясна част / и втория удар/ предна лява част/ са се
активизирали предните две въздушни възглавници от фронталния удар и страничните
въздушни завеси на предните врати. Според вещото лице установените в
медицинската документация травматични увреждания : травма в главата, разкъсно
–контузна рана на окосмената част на главата, охлузвания по главата ръцете и долните крайници са в резултат на
твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв предмет и добре отговарят да са
получени при ПТП- автомобилна травма – пострадал пасажер в лек автомобил при
сблъсък на автомобила с друг автомобил с
последващо преобръщане на лекия автомобил. Свободното инерционно движение на
тялото на пътника в купето на автомобила е налично при липса на поставен
предпазен колан и е в посока напред и нагоре. Разкъсно-контузната рана в
окосмената част на главата на ищеца М. е получена в резултат на удар в тавана
на автомобила. Причинените телесни увреждания на М. са в причинна връзка с претърпяното ПТП и
са получени като пътник в лекия автомобил на предната дясна седалка , без
поставен предпазен обезопасителен колан.В съдебното заседание вещото лице
разяснява, че при установения механизъм на увреда предпазните колани по принцип
задължат тялото на водача и пасажера към седалката. Характерното при процесния
механизъм, че той е протекъл на няколко
етапа и конкретно в два удара. Още при първия удар при правилно употребени
предпазни колани е следвало коланите да изпънат достатъчно добре своите
механизми и да задържат водача и пътника отдясно стабилно към седалките.Отделно
при този първи удар е следвало да се задействат и въздушните възглавници, които
действително са се задействали .Принципно коланите не са фактор за
задействането на въздушните възглавници. При тази марка и модел автомобил няма паралелно действие зависещо. Така
неречените интегрирани предпазни колани са независими. На зададен в съдебно заседание въпрос на вещото лице
дали са били ефективни предпазните колани при удар със скорост 122 км/ч при
условие, че коланите са ефективни при скорост до 60 км/ч експертът е отговорил,
че в конкретния случай не е имало
спирачни следи и опит за намаляване на скоростта.
Когато е налице директен/ челен удар
между два автомобила тогава коланите при определена скорост не се ефективни
и травмират пътуващите, които са с опънати колани. В конкретния случай е имало рикошетно отклонение на автомобила от
този удар, при който не може да се каже, че тази висока скорост е дала някакво
отражение върху травмирания.
От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, чиито основно
и допълнително заключения съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвени се установява, че след
инцидента Д.М. е приет за лечение в хирургично отделение на МБАЛ-П. със
следните телесни увреждания : открита рана по окосмената част на главата,
охлузвания по кожата на ръцете и долните крайници. Придружаващи заболявания –
наличие на хроничен бронхит. Опериран по спешност . Престоят в болницата е за
времето от 22.10.2017г до 26.10.2017г. От направените рентгенографии на гръден
кош и корем, на ляв глезен, ляво и дясно стъпало , таз и абдоминална ехография
не са установени травматични промени. Горепосочените телесни увреждания добре
отговарят да са получени при ПТП-автомобилна травма – пострадал пътник в лек
автомобил без поставен предпазен обезопасителен колан при сблъсък с друг лек
автомобил/ така наречената травма вътре в автомобила/ . Разкъсно- контузната
рана на главата е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота за около 10-12 дни от датата на травмата. Останалите
травматични увреждания охлузвания по кожата са причинили на пострадалия болка .
Телесните увреждания на ищеца са в причинна връзка с претърпяното
ПТП.Болничното лечение на ищеца е продължило пет дни, без усложнения, след
което е продължило в домашни условия. Стационарното лечение е включвало инвазивни консервативни мероприятия както следва: 1/ инвазивни-оперативно лечение под локална
анестезия на нараняванията на главата , различни видове кръвни изследвания ,
превръзки и 2/, консервативното лечение
е включвало медикаментозни средства/ антибиотици, обезболяващи средства,
кръвозаместващи течности и противоточни медикаменти/ и денонощно лекарско
наблюдение по време на престоя. Свободното инерционно движение на тялото на
пътника в купето на автомобила е налично при липса на поставен предпазен
колан и е в посока напред и нагоре. Разкъсно-контузната рана в окосмената част
на главата на М. е станала в резултат на удар в тавана на автомобила. По тялото
на М. не са установени травматични увреждания, които категорично да сочат, че
са получени в резултат на употреба на обезопасителен колан. Вещото лице
заключава, че ако М. е имал поставен предпазен обезопасителен колан е нямало да
получи нараняване по окосмената част на главата, а настъпилите травматични
увреждания биха имали друг характер и
друго разположение по тялото.
От заключението на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза и от разясненията на вещото лице д-р Д.П., дадени в съдебно заседание, се
установи, че травматичните увреждания на ищеца в резултат на процесното ПТП,
станало на 22.10.2017г и изразяващи се в
охлузване на левия крак, охлузване на лявото ходило, натъртвания на левия
глезен, два шева на главата , болка в дясното коляно, диагностицирани и
лекувани в ХО на МБАЛ-П. са отзвучали за кратък период от време. Конците от
шевовете по главата са свалени на 7-10 ден, докато се резорбират
кръвонасяденията 20 дни и пълното възстановяване според вещото лице е
настъпило за три седмици.Вещото лице
заключава, че медицинските
документи,представени в съдебно заседание, датиращи 2-3 години след инцидента и
касаещи ищеца, а именно – образно
изследване в ДКЦ“П.“№10953/10.09.2019г., резултат от направени изследвания на кръв в ДМДЛ“Рамус“ООД от
12.09.2019г., компакт диск от образно изследване за направена рентгенова снимка
в МБАЛ“Проф Ране“гр.Пещера №3215/06.10.2019г., етапна епикриза от 06.10.2020г.
по никакъв начин не кореспондират с травматичните увреждания на М. и касаят
други проблеми в здравословното му състояние. Вещото лице е на мнение, че непосредствено след инцидента ищецът не е изпаднал в безсъзнателно състояние както се
твърди в исковата молба, а в замаяно състояние за много кратко време. Един
човек, който е в състояние на безсъзнание не може да укаже помощ на друг човек, а според твърдения
в исковата молба и данните по делото ищецът е указал помощ на водача на
автомобила. Вещото лице разясни, че безсъзнателното състояние е тежко състояние,
почти до кома и в такова състояние е бил изпаднал не ищеца , а водача на лекия
автомобил.След извършените проучвания и справки вещото лице не е открило данни
за причината да се назначи ядрено магнитен резонанс и то две години след
инцидента. Такива данни не са били предоставени на вещото лице от
ищеца, като последният е би поканен от вещото лице да стори това.От
диска се установява визуализация на промени в централната нервна система, но
вещото лице не може да се ангажира с извод, че тези промени са в резултат на процесния инцидент. Вещото
лице разясни, че мултипленната склероза е демилиризация на нервни клетки в
централната нервна система. Това е хронично заболяване възпалително автоимунно
заболяване на ЦНС. Характеризира се с отлагане на плаки, демиелинизация .
Заболяването има пристъпно-ремитентен ход / пристъпи и светли моменти/Дължи се
на комплекс от фактори : генетично предразположение, вирусни инфекции и др.
Това заболяване не може да се отключи от стрес или от черепно мозъчни
травми.Може да се получи от възпалително автоимунно заболяване, но вещото лице
не може да каже дали ищецът има автоимунно заболяване, тъй като ищецът не се е явил, за да бъде прегледан от
вещото лице.
От
ангажираните от ищеца писмени доказателства се установи, че на 29.11.2017г.
същия е предявил срещу Г. ф. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв. в резултат на
процесното ПТП. По претенцията е образувана щета №210389/29.11.2017г. и
с писмо изх.№24-01-769.1/05.12.2017г. Г. ф. е указал на ищеца да представи :
писмени данни за хода на досъдебното производство, влязла в сила присъда /
споразумение срещу виновния водач, копие от автотехническа и съдебно медицинска
експертиза, изготвени в досъдебното производство, протокол за оглед на
местопроизшествието, копие от протоколи за разпит на свидетели. С писмо изх.№24-01-769/17/28.02.2018г.
ответникът е уведомил ищеца, че с решение №04-3/28.02.2018г на основание
чл.496, ал.2т.2, б“б“ и „в“ от КЗ е отказано изплащане на обезщетение по щета
№210389/29.11.2017г. за неимуществени вреди с мотив, че не са представени
исканите документи.
По
делото няма спор, а и този факт се установява от съдържащата се на лист 16 от
делото справка, че за лек автомобил марка „...“ с рег.№РА 0716АХ не е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност “към процесния момент.
От
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Иван Ташев се установи, че се познават
с ищеца от деца . Преди около три години приятели му се обадили, за да му кажат
за станал с ищеца пътен инцидент. Осем дни след инцидента свидетелят посетил
ищеца. Според свидетелят ищецът не се чувствал добре. По тялото му имало охлузвания, а на главата
превръзки. Ищецът бил много стресиран след
инцидента. Когато се е случвало да минават с кола през процесното кръстовище
ищецът се е стряскал. Според свидетеля преди инцидента ищецът бил много
активен, спортувал, ходел на фитнес играел футбол. Според свидетеля ищецът още
не е възстановен напълно след инцидента.
Свидетелят знае, че ищецът страда от хроничен бронхит, както и е преди около
година са му правили в град П. ядрено-магнитен резонанс на главата, при което
изследване открили някакви петна в
главата и се съмнявали за множествена склероза , но се оказало че не е това.
Свидетелят водил ищеца на повторен преглед
в болница „Т.“-С.. След това го водили на трети преглед, защото в „Т.“
искали да му отварят главата. При третия
преглед, извършен от друг специалист , било препоръчано да се изчака една
година , за да се види какво ще е
развитието на тази петна. Свидетелят допълни, че ищецът изпитвал замаяност,
загуба на равновесие , обърканост на говора, което наложило същият да се
подложи на изследването – ядрено магнитен резонанс.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.557, ал.1т.2, б“а“ от Кодекса за
застраховането. Съгласно приложимата материално правна норма Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС-та обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от МПС, което обичано се намира на територията на Република България и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав чл.45 от ЗЗД като върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи: 1/ противоправно поведение от страна на деликвента / в
настоящия случай това е П.И.Д., конституиран като трето лице помагач на
страната на ответника, 2/ причинена вреда, 3/ причинна връзка между деянието и
вредата , 4/ вина/ същата се презюмира/. Достатъчно е ищецът да твърди, че липсва застрахователно
правоотношение между деликвента и
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, за да обоснове правния
си интерес от предявяване на иска като в
тежест на ответника е доказване наличие на застраховка в случай, че твърди
такава. В настоящото дело не се оспорва релевантният
факт за липса на сключена задължителна застраховка „Граждаска отговорност“ към
процесния момент, а и този факт бе доказателствено обезпечен.Съгласно
изискванията на чл.498 от КЗ установяващ абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска
пострадалия от настъпилото застрахователно събитие , увреденото лице,
което желае да получи обезщетение следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция и ако застрахователят, респективно
Гаранционния фонд не плати в срока по
чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатено обезщетение , пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда. От данните по делото се установи, че тази
предпоставка на закона също е налице в конкретния казус.
Съгласно
нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца , тоест относно наличието на елементите на деликтната
отговорност. Решението по чл.78а от НК ,с което наказателният съд освобождава
подсъдимият от наказателна
отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присада/ т.15 от
ТР№6/2012г на ОСГТК на ВКС/. С оглед изложеното съдът приема обвързващо
действие на влязлото в сила решение по НОХД№889/2018г по описа на РС-П.
Предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК и след анализ на събраните в настоящото
производство доказателствени материали съдът
настоящият решаващ състав на съда счита, че са установени елементите от
фактическия състав на чл.557, ал.1т.2, б“а“от КЗ,обосноваващи отговорността на
ответника Г. ф. за търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, а именно : наличие на увреждане от управляващ моторно превозно
средство , което обайно се намира на територията на Република България и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, противоправно поведение и вина на водача П.И.Д., както и
причинно- следствена връзка между деянието
и причинените на ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие получените травматични увреждания.
Настъпилите за ищеца вреди, изразяващи се в следните травматични увреждания –
открита разкъсно- контузна рана на окосмената част на главата, охлузвания на
левия крак и ляво ходило, контузия на лява глезенна става както и причинно-
следствената връзка между деянието и вредите се установят с влязлото в сила
решение на наказателния съд и от изслушаните по настоящото дело съдебно-
автотехническа и съдебно- медицинска експертизи и свидетелски показания.
Съгласно заключенията на вещите лица и
по двете съдебни експертизи получените
увреждания кореспондират с механизма на настъпилото на 22.10.2017г пътно транспортно
произшествие.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените от ищеца болки и страдания
да бъдат адекватно обезщетени. Съгласно ППВС№4/23.12.1968г. понятието „справедливост“
не е абстрактно, а винаги е обусловено от преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характер и тежест на увреждането , интензитетът, степента , продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили,
икономическата конюнктура в страната на съответния етап от развитие на
обществото / в този смисъл решение №83/06.07.2009г п от.д.№795/2008г на ВКС,
решение №1/26.03.2012г по т.д.№299/2011г на ВКС, решение №95/24.10.2012г. по
т.д.№916/2011г на ВКС , решение №27/15.04.2015г. пот.д.№457/2014г на ВКС и др./.
Тук
е момента да се отбележи, че неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на личните, нематериални блага , не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите , предписани в
правната норма на чл.52 от ЗЗД.При определяне на това заместващо обезщетение
настоящият решаващ състав взе предвид, че от процесното ПТП на ищеца е причинена лека телесна повреда- разкъсно
контузна рана на главата, която е причинила на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за около 10-12 дни от момента на
травмата. Останалите травматични увреждания – охлузвания по тялото са по-леки. Съдът съобрази обективното обстоятелство, че
в резултат на процесните травматичните
увреждания на ищеца се е наложил болничен
престой, през който е проведено
съответното инвазивно и консервативно лечение.Болничното лечение е продължило
пет дни без усложнения , след което лечението е продължило при домашни условия като шевовете по главата на пострадалия в
резултат разкъсно- контузната рана са
свалени на дванадесетия ден.Съдът взе предвид и категоричния извод на вещото
лице, че пълното физическо възстановяване от травмата е настъпило в рамките на три седмици. Не се
установиха твърденията на ищеца за продължително обездвижване, както и че в момента на ПТП е изпаднал в безсъзнание, които факти, ако бяха
доказани биха обосновали по- висок размер на обезщетението. Не се доказа
наличната находката от извършеното през месец септември 2019г/ тоест две години
след инцидента/ изследване ,която
находка е възможно начало на
демиелинизиращ процес- церебрална форма, да е свързана по –какъвто и да е начин
с процесната травма на главата, тъй като според кредитираното с пълно доверие
експертно мнение на вещото лице д-р П. мултипленната склероза , представляваща
демилиризация на нервни клетки в централната нервна система не би могла да се
отключи от стрес или от черепно мозъчна
травма. Безспорно се установи след
анализ на гласните доказателствени средства, че ищецът е преживял
силен стрес от случилото се,
като негативните емоции се възвръщали ,
когато след инцидента се налагало ищецът да минава с кола през
процесното кръстовището. Установи се, че преди инцидента ищецът, като млад човек, активно спортувал- ходел на фитнес , играел
футбол. След инцидента настъпила промяна в начина му на живот и
по-конкретно по отношение на така посочените активности, които немуниемо са рефлектирали по
негативен начин на социалния му живот . Съдът не кредитира показаният на
свидетеля Ташев в частта, в която същия заяви , че и към настоящия момент при физическо натоварване ищецът изпитва
болка като постравматична реакция от процесния инцидент, тъй като тази част
показанията му са изолирани и не синхронизират с останалия доказателствен
материал и по - конкретно със заключението
по съдебно –медицинската експертиза.
Ето
защо при анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в леки телесни травми,
причинените болки и страдания в резултат на увреждането – по време на
инцидента, както и след това , съобразявайки възрастта на пострадалия към
момента на настъпване на ПТП-то / същия е бил на 25 години/,
продължителността и степента на
претърпените болки и страдания около месец, нарушения житейски ритъм, продължилия
дълго след инцидента страх и
съхранен спомен от случилото се и при
съобразяване с конкретните икономически условия
страната и и създадения от
съдебната практика ориентир , относим към сходни случаи съдът приема за справедлив
размер на обезщетение на ищеца за
причинените му неимуществени вреди сумата от 8 000лв.
Тук е момента са се обсъди възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия поради непоставяне
на предпазен обезопасителен колан като основание за намаляване на размера на
отговорността съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД.По въпроса за приложението на чл.300
от ГПК и „пределите на задължителност“ на присъдата на наказателния съд следва
да се има предвид това, че в случаите, когато съпричиняването не е елемент от
състава на престъплението, присъдата на наказателния съд не е задължителна за
гражданския съд, който самостоятелно решава този въпрос/ в т.см. определение
№1219 от 29.09.2011г на ВКС по гр.д.№1182/2011г/.
От
анализа да двете експертизи- съдебно
автотехническа и съдебно-медицинска, се установи, че в момента на
настъпване на процесното ПТП, ищецът който се е возел на предна дясна
седалка на лек автомобил марка „М.“ е бил без обезопасителен колан. Това от своя страна е нарушение на
чл.137 а от ЗДвП, който регламентира задължението на водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в
движение да използват обезопасителни колани. Нормата е императивна, поради
което не може да има друго дължимо правомерно поведение , различно от
преписаното в нея , с оглед на което съдът приема , че пострадалото лице се е
поставило в риск, допринасяйки за настъпване на вредоносния резултат. Този
извод се подкрепя по категоричен начин от заявеното от вещото лице д-р П., а
именно- ако ищецът е бил с правилно
поставен обезопасителен колан е нямало да се получи нараняване по
окосмената част на главата. В подкрепа
на тези констатации са и разясненията на
вещото лице В.Ф., изготвило заключените по съдебно автотехническата експертиза,
според което при скоростта на движение на автомобила, в който ищецът се е возел
, която скорост е била 122 км/ч единствено при директен челен удар обезопасителните не биха били ефективни и биха травмирали
пътуващите.При механизма на процесното ПТП,
който механизъм изключително детайлно бе
обяснен и онагледен със схеми от вещото
лице и с дадени в съседно заседание допълнителни разяснения, прояваващ се в два
удара с рикошетно отклонение на
автомобила на пострадалия Миндово, съдът
приема, че ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан , не би се стигнало до установените
травматични увреждания. С неизпълнение на задължението си по чл.137а от ЗДвП ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат като приносът му е 40%. Ето защо след отчитане на степента на
съпричиняване на травматичните увреждания , определеното по правилото на чл.52
от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000лв. следва да бъде редуциран на 4 800лв.
Предвид
изложеното предявения иск е частично основателен и като такъв следва да бъде
уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл.557, ал.1т.2,б“а“ от КЗ във
вр. с чл.558, ал. пр.посл. от КЗ сумата от 4 800лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно- транспорт произшествие , настъпило
на 22.10.2017г.на главен път II-37 в посока село К.
Д. към село Алеко Константиново,
предизвикано П.И.Д. с ЕГН ********** при управление на лек автомобил „...“ с
рег.№... без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като за разликата от
4 800лв. до претендираните 20 000лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По претенцията за лихви:
Съгласно
чл.558, ал.1 от КЗ лихвите за забава на Г. ф. се изчисляват и изплащат при
спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенцията, предявена от увреденото лице като срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца/ чл.496 ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на
претенцията по реда на чл.380 от КЗ/ определение №893 от 20.11.2014г по т.д.№1114/2014г на ВКС . В случая ищецът е
сезирал Г. ф. с претенция за заплащане на обезщетение на 29. 11.2017г. Гаранционният
фонд се е произнесъл по тази претенция на 28.02.2018г с отказ / обсъден по-горе/. Съобразявайки горната
разпоредба и като взе предвид, че тримесечния срок, определен в разпоредбата на
чл.496, ал.1 от КЗ изтича на 28.02.2018г. съдът намира , че лихвата за забава
върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи, считано
от 28.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като претенцията
заплащане на лихва за забава от датата на увреждането 22.10.2017г до
28.02.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна.
По
разноските:
Двете
страни са направили искане за присъждане
на разноски. Ищцовата страна е сторила разноски в размер на 1800лв., от които
1200лв. адвокатско възнаграждение и 600лв. за вещи лица. Ответникът единствено
сторил разноски за вещи лица в размер на 300лв.Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 432лв. съобразно уважената част от иска. На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва заплати на РС-П. държавна такса в размер на
192лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 228лв. разноски
съобразно отхвърлената част от иска
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г. И.“№2, ет.4 да
заплати на Д.И.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 508 на
основание чл.557, ал.1т.2, б“а“ от КЗ във вр. с чл.558, ал.5, предл.посл. сумата от
4 800лв./ четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на
22.10.2017г. на главен път II -37 км,
кръстовище с път IV-37709 км. между село К. Д. и град П., предизвикано от П.И.Д. с ЕГН **********
при управление на лек автомобил „...“с рег.№... без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано
от 28.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 4 800лв. до претендираните 20 000лв. както и за законната лихва за
забава за периода от 22.10.2017г до 28.02.2018г.
ОСЪЖДА Г. ф., ЕИК ....
със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“Г. И.“№2, ет.4 да
заплати на Д.И.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 508 сумата от 432лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Г. ф., ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.“Г. И.“№2,
ет.4 да заплати на Районен съд-П. държавна
такса в размер на 192лв съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.И.М.
с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 508 да заплати на Г. ф., ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г. И.“№2, ет.4 сумата от 228 лв. разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето
лице помагач П.И.Д. с ЕГН ********** *** на страната на ответника Г. ф. ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г. И.“№2, ет.4 .
Решението
подлежи на въззивно обжалване Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: